Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Книга за бебето

Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс

Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст

Д-р Уилям Сиърс е най-авторитетният съвременен американски педиатър.

"Книга за бебето", известна като "новата библия за родители след д-р Спок", е писана в съавторство със съпругата му Марта и синовете им Робърт и Джеймс.

 

Наличност: Да

34,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст

Д-р Уилям Сиърс е най-авторитетният съвременен американски педиатър.

"Книга за бебето", известна като "новата библия за родители след д-р Спок", е писана в съавторство със съпругата му Марта и синовете им Робърт и Джеймс.

Използвайки огромния си професионален и личен опит, семейство Сиърс представя подробна и изчерпателна информация за първите две години от живота на бебето и за грижите, необходими за неговото развитие през този период.

Книгата е фокусирана върху основните потребности на бебето, но подходът на авторите ще ви помогне да развиете собствен родителски стил, съобразен с характера на вашето дете, и заедно да изградите помежду си връзка, която ще продължи цял живот.

Д-р Уилям Сиърс и м. с. Марта Сиърс имат осем деца и са автори на над трийсет книги за бременността, раждането и майчинството.

Разгледани теми:

  • грижа, основана на връзката;
  • правилно хранене на бебето;
  • детският сън;
  • индивидуално развитие и поведение;
  • как да се грижим за нервно и шумно бебе;
  • възпитание и темперамент;
  • приучване към тоалетната;
  • да опазим детето здраво;
  • и много други.

Биография и факти за автора

Уилям и Марта Сиърс имат осем деца. Три от тях – Джим, Боб и Питър, също са лекари, а Мат – четвъртият им син, също учи медицина.  Стивън (един от синовете им) страда от синдрома на Даун.

Откъс от книгата

СЕ­ДЕМ­ТЕ ЕЛЕ­МЕН­ТА НА РО­ДИ­ТЕЛ­СКА­ТА ГРИ­ЖА, ОС­НО­ВА­НА НА ВРЪ­ЗКА­ТА

Спо­ред нас най-важ­ни­те це­ли за мла­ди­те ро­ди­те­ли са три:

-   да опоз­наят де­те­то си;

-  да по­мог­нат на де­те­то си да се
чув­ства доб­ре;

- да из­пи­тват удо­вол­ствие от то­ва,
че са ро­ди­те­ли.

Ро­ди­тел­ския под­ход, кой­то ще ви пред­ста­вим, ще ви по­мо­гне да по­стиг­не­те те­зи три це­ли. Ето ги и се­дем­те ос­нов­ни еле­мен­та на ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­зка­та.

1. Раж­да­не­то – уста­но­ве­те връ­зка с ва­ше­то бе­бе въ­змож­но най-ра­но

На­чинът, по кой­то бе­бе­то и ро­ди­те­ли­те уста­но­вят връ­зка по­меж­ду си от са­мо­то на­ча­ло, обик­но­ве­но опре­де­ля по­со­ка­та, в коя­то ще се раз­вият тех­ни­те от­но­ше­ния зан­апред. За­е­ме­те се ак­тив­но да ор­га­ни­зи­рате раж­да­не, как­во­то вие ис­ка­те. Прие­ме­те от­го­вор­ност­та, коя­то раж­да­не­то изис­ква, сам­ооб­ра­зо­вай­те се и за­ед­но с ва­шия ле­кар из­ра­бо­те­те ця­лост­на фи­ло­со­фия за оно­ва, ко­ето пред­стои да пре­жи­ве­ете. Трав­ма­тич­но раж­да­не или не­нуж­на хи­рур­ги­че­ска на­ме­са, во­де­ща до раз­де­ля­не на бе­бе­то от май­ка­та, не е иде­ал­ният на­чин да за­поч­не­те ка­рие­ра­та си ка­то ро­ди­тел. В по­до­бен слу­чай част от енер­ги­я­та, необхо­ди­ма ви за опоз­на­ва­не на де­те­то, ще бъ­де вре­мен­но пре­на­со­че­на към за­да­ча­та вие са­ма­та да се из­ле­ку­ва­те.

Ако се чув­ства­те спо­кой­на по от­но­ше­ние на раж­да­не­то, то­ва чув­ство на ра­дост впо­след­ствие ще се пре­не­се и вър­ху са­мо­то бе­бе. (Про­че­те­те гла­ва 2: „Де­сет на­со­ки за то­ва как раж­да­не­то да бъде безопасно и да ви из­пъл­ни с удо­вле­тво­ре­ние.“ Ще раз­бе­ре­те от­но­ше­ние­то меж­ду раж­да­не­то и уста­но­вя­ва­не­то на връ­зка с бе­бе­то и ще на­у­чи­те как да на­ма­ли­те въ­змож­ност­та да пре­жи­ве­ете теж­ко трав­ма­тич­но раж­да­не и до­ри как да из­бег­не­те не­нуж­на хи­рур­ги­че­ска на­ме­са. По­гле­д­не­те съ­що та­ка стра­ни­ца 79 за съ­ве­ти как да въз­ста­но­ви­те на­вре­ме връ­зка­та с новороденото, ако в слу­чай на ме­ди­цин­ско услож­не­ние сте би­ли вре­мен­но раз­де­ле­ни от не­го в на­ча­ло­то. На стра­ни­ца 56 пък ще на­ме­ри­те обяс­не­ние за то­ва за­що е важ­но вед­на­га да взе­ме­те бе­бе­то си при вас в бол­нич­на­та стая не­по­сред­стве­но след раж­да­не­то.)

Пър­ви­те сед­ми­ци и ме­се­ци са де­ли­ка­тен пе­риод, през кой­то май­ка­та и детето тряб­ва да бъ­дат за­ед­но. Ран­на­та бли­зост да­ва въ­змож­ност да се раз­вият как­то есте­стве­но­то ин­стинк­тив­но по­ве­де­ние на бе­бе­то за под­дър­жа­не на по­стоян­на връ­зка с май­ка­та, та­ка и ин­ту­итив­ният био­ло­ги­чен стре­меж на са­ма­та май­ка да пре­до­ста­вя не­прек­ъс­на­ти гри­жи. Ран­на­та бли­зост пре­до­с­та­вя на се­мей­на­та двой­ка пра­ви­лен старт във вре­ме, ко­га­то новороденото се нуж­дае от най-мно­го гри­жи, а май­ка­та най-рев­ност­но же­лае да го об­гри­жва. Раз­би­ра се, про­цесът на осъ­з­на­ва­не на съ­щин­ска­та ви обич към бе­бе­то, усе­ща­не­то за връ­зка­та меж­ду вас, за­поч­ва мно­го пре­ди раж­да­не­то и продъл­жа­ва дъл­го след не­го. (За прак­­­­ти­че­ски съ­ве­ти за уста­но­вя­ва­не на връ­зка с бе­бе­то при раж­да­не­то и за зат­вър­жда­ва­не на та­зи връ­зка в сле­д­ро­дил­ния пе­риод виж­те гла­ва 4: „За­поч­не­те пра­вил­но от­но­ше­ния­та си но­во­ро­де­но­то“ и гла­ва 5: „Адап­ти­ра­не на се­мей­ство­то към си­туа­ция­та след раж­да­не­то“.)

2. До­ве­ря­вай­те се на пла­ча на бе­бе­то си – на­у­че­те се да  раз­чи­та­те не­го­ви­те сиг­на­ли и да от­клик­ва­те аде­кват­но на тях

Ед­но от пър­ви­те пре­диз­ви­ка­тел­ства пред мла­ди­те ро­ди­те­ли е да се на­у­чат да раз­би­рат как­во ис­ка бе­бе­то, от как­во се нуж­дае то във все­ки да­ден мо­мент. Та­зи за­да­ча мо­же да бъ­де до­ста из­нер­вя­ща и да до­ве­де до сам­ооб­ви­не­ния от ро­да на „аз не съм до­бър ро­ди­тел“.

Ус­по­кой­те се. Ва­ше­то дете ще ви по­мо­гне да се пре­вър­не­те в опи­тен ана­ли­за­тор на вся­как­ви сиг­на­ли. Лекарите дос­ко­ро вяр­ва­ха, че бе­бе­та­та са па­сив­на­та стра­на в про­це­са на об­гриж­ва­не. Ве­че е из­вест­но, че те всъщ­ност ак­тив­но фор­ми­рат на­чи­на, по кой­то ро­ди­те­ли­те ре­а­ги­рат на нуж­ди­те им. Ето как ста­ва то­ва: но­во­ро­де­ни­те са снаб­де­ни с ин­стинк­тив­на схе­ма на по­ве­де­ние, изис­ква­ща не­п­рек­ъс­на­та връ­зка с май­ка­та. По­ве­де­ние­то на бе­бе­то на­по­до­бя­ва маг­нит, с кой­то не­ус­то­и­мо прив­ли­ча ро­ди­те­ля към себе си. Сиг­на­ли­те му не мо­гат да бъ­дат про­пу­сна­ти. Ня­кои от тях са яс­ни – на­при­мер пла­чът, ус­мив­ка­та или то­ва, че бе­беш­ка­та ръ­чич­ка сти­с­ка всич­ко, ко­ето до­стиг­не.

Дру­ги са де­ли­кат­ни и по-не­за­бе­ле­жи­ми ка­то сре­ща­не­то на по­гле­да или език­ът на тя­ло­то. Всич­ки ро­ди­те­ли, осо­бе­но май­ки­те, имат вро­де­на ин­туи­ция, чрез коя­то раз­би­рат сиг­на­ли­те на бе­бе­то и им от­връ­щат аде­кват­но. По­доб­но на си­сте­ма от из­лъч­ва­тел и пре­да­ва­тел, май­ка­та и бе­бе­то с вре­ме­то „на­строй­ват че­сто­ти­те си“, хар­мо­ни­зи­рат се до мо­мен­та, в кой­то об­щу­ва­не­то ста­не ефек­тив­но. Вре­ме­то, ко­ето из­граж­да­не­то на по­доб­на си­сте­ма изис­ква, ва­ри­ра и е ин­ди­ви­ду­ал­но за вся­ка от­дел­на двой­ка май­ка-де­те. Ня­кои бе­бе­та да­ват по-яс­ни сиг­на­ли, дру­ги ро­ди­те­ли пък имат по-сил­на ин­туи­ция при раз­чи­та­не­то им. Доб­ра­та връ­зка оба­че ра­но или къс­но се уста­но­вя­ва. То­ва ще стане по-лес­но, ако не заб­ра­вя­те да сте отво­ре­ни и го­то­ви да от­клик­не­те на нуж­ди­те на бе­бе­то. До­ри слу­чай­на­та „по­греш­на“ ре­ак­ция (на­при­мер опи­тва­те се да нах­ра­ни­те кърмачето, а то всъ­щност про­сто ис­ка да бъ­де взе­то на ръ­це) е по-доб­ра от ни­как­ва ре­ак­ция, за­що­то го на­сър­ча­ва да продъл­жа­ва да об­щу­ва с вас.

Взе­май­те на ръ­це бе­бе­то си, ко­га­то пла­че. Зву­чи про­сто, но мно­го ро­ди­те­ли са би­ли съ­ве­тва­ни да оста­вят бе­бе­то „да се на­пла­че“, за­що­то не би­ва­ло да по­ощ­ря­ват „ло­шо­то“ по­ве­де­ние. Са­мо че но­во­ро­де­ни­те ня­мат доб­ро и ло­шо по­ве­де­ние – те про­сто об­щу­ват по един­стве­ния на­чин, кой­то при­ро­да­та им е да­ла. Пред­ста­ве­те си как бих­те се чув­ства­ли, ако бях­те на­пъл­но нео­ри­ен­ти­ра­ни, нес­по­соб­ни да сто­ри­те как­во­то и да би­ло са­ми, а и пла­чът ви за по­мощ оста­ва без от­го­вор. Бе­бе, на чий­то плач ни­кой не от­клик­ва, не ста­ва „по­слуш­но“ (ма­кар че мо­же и да ста­не до­ста по-ти­хо). То се превръща в не­у­­ве­ре­но бе­бе. Защото ве­че е на­у­чи­ло един­стве­но­то не­що, ко­ето вие не бихте искали, а имен­но че ни­то мо­же да об­щу­ва с вас, ни­то да раз­чи­та на вас да се по­гри­жи­те за не­го.

За чуж­дия чо­век е мно­го лес­но да ви по­съ­ве­тва да оста­ви­те ва­ше­то соб­стве­но бе­бе да си пла­че. Ко­га­то ва­ше­то де­те пла­че, той не усе­ща това с вся­ка фи­бра на тя­ло­то си, ос­вен ако не ста­ва ду­ма за ня­кой из­клю­чи­тел­но чув­стви­те­лен чужд чо­век. Не­ка за миг да по­гле­днем на не­ща­та тех­ни­че­ски. Пла­чът ще ви раз­строи, той за то­ва е и пред­наз­на­чен. То­ва ва­жи с осо­бе­на си­ла за май­ки­те. Ако по­ста­вим в ла­бо­ра­то­рия май­ка и бе­бе и при­кре­пим уред за из­мер­ва­не на ин­тен­зив­ност­та на кръ­вния по­ток към гър­ди­те на май­ка­та, ще се слу­чи след­но­то. Ко­га­то май­ка­та чуе, че бе­бе­то є пла­че, по­то­кът на кръв към гър­ди­те є вед­на­га ще се уве­ли­чи, при­дру­жен от не­ус­то­и­мо­то же­ла­ние да го взе­ме на ръ­це и да го ус­по­кои. Пла­чът е са­мо­стоя­те­лен и мно­го въ­здей­стващ на­чин за об­щу­ва­не, пред­наз­на­чен да га­ран­ти­ра оце­ля­ва­не­то и ра­зви­тие­то на бе­бе­то и изис­к­ва за­дъл­жи­те­лен от­вет от стра­на на ро­ди­те­ли­те в сто про­цен­та от слу­ча­и­те. Вслуш­вай­те се в то­зи плач и от­клик­вай­те. (За по-по­дроб­на ин­фор­ма­ция от­но­сно си­сте­ма­та за об­щу­ва­не, ос­но­ва­на вър­ху пла­ча на бе­бе­то, виж­те стра­ни­ци 56, 394.)

По­сре­ща­не­то на нуж­ди­те на бе­бе­то в най-ран­ни­те ме­се­ци ще се пре­вър­не в ста­бил­на прак­ти­ка на об­щу­ва­не меж­­­ду ро­ди­те­ля и де­те­то. По­сте­пен­но вие ще за­поч­не­те да от­ла­га­те във вре­ме­то от­го­во­ра на нуж­ди­те на бе­бе­то, а то по­сте­пен­но ще се на­у­чи да из­ча­ква, до­ка­то най-по­сле усвои ези­ка за об­щу­ва­не без плач и раз­вие ме­ха­низ­ми са­мљ да за­до­во­ля­ва нуж­ди­те си.

СЕ­ДЕМ­ТЕ ЕЛЕ­МЕН­ТА НА РО­ДИ­ТЕЛ­СКА­ТА ГРИ­ЖА, ОС­НО­ВА­НА НА ВРЪ­ЗКА­ТА

1. Установяване на връзка с бебето още от самото раждане.

2. Доверие към сигналите, които дава бебето с плача си.

3. Кърмене.

4. Носене на бебето на ръце или близо до тялото.

5. Непосредствена близост между родителя и бебето по време на сън.

6. Установяване на баланс и очертаване на граници.

7. Повишено внимание към хора, които ви учат как да гледате детето си.

В края на кра­и­ща­та, по­гле­дне­те на прак­ти­ка­та да от­клик­ва­те на нуж­ди­те на бе­бе­то си ка­то на дъл­гос­роч­на бъ­де­ща ин­ве­сти­ция – ко­га­то то по­рас­не и про­бле­ми­те му ста­нат дал­еч по-слож­ни от то­ва про­сто да бъ­де нах­ра­не­но или прис­па­но, вие ще се рад­ва­те на мно­го по-доб­ро вза­им­но об­щу­ва­не.

3. Кър­ме­те бе­бе­то си

Тат­ков­ци­те че­сто из­пол­зват из­ра­за: „Ние ще кър­мим.“ Кър­ме­не­то дей­ст­ви­тел­но е за­да­ча, коя­то включ­ва ця­ло­то се­мей­ство. От опит сме се убе­ди­ли, че най-щаст­ли­ви­те кър­ме­щи май­ки и кър­ме­ни бе­бе­та са оне­зи, ко­и­то се рад­ват на съ­пруг и тат­ко, кой­то без­ре­зер­вно ги под­кре­пя. Въ­здей­ствие­то на кър­ме­не­то вър­ху ук­реп­ва­не­то на здра­ве­то и пра­вил­но­то ра­зви­тие на бе­бе­то е огро­мен, но все още не­до­оце­нен оста­ва въл­шеб­ният ефект, кой­то кър­ме­не­то оказ­ва вър­ху май­ка­та. Ето в как­во се съ­стои той: все­ки път, ко­га­то кър­ми­те, в ор­га­низ­ма ви се осъ­ще­ствя­ва при­лив на хор­мо­ни­те про­лак­тин и ок­си­то­цин. Те­зи „хор­мо­ни на май­чин­ство­то“ уча­стват в об­ра­зу­ва­не­то на хи­ми­че­ска­та ос­но­ва на оно­ва, ко­ето на­ри­ча­ме „май­чин­ски ин­стикт“. Как­то ще на­у­чи­те от след­ва­щи­те гла­ви, хор­мо­ни­те, ко­и­то по­ма­гат за от­де­ля­не­то на кър­ма, са съ­щи­те, ко­и­то прев­ръ­щат май­чин­ство­то в ед­на ле­ка за­да­ча. От гла­ва 8 ще раз­бе­ре­те, че спо­ред най-но­ви­те проуч­ва­ния кър­ме­ни­те бе­бе­та из­ра­стват по-ум­ни.

4. Но­се­те бе­бе­то на ръ­це или бли­зо до тя­ло­то си въ­змож­но най-мно­го

Но­се­не­то на бе­бе­то е най-въл­ну­ва­щият мо­мент от ро­ди­тел­ска­та гри­жа, кой­то се е по­явя­вал в прак­ти­ка­та на За­пад­ния свят от много време. До­ка­то изу­ча­вах­ме раз­лич­ни­те ро­ди­тел­ски прак­ти­ки, веднъж взех­ме уча­стие в ед­на меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция по то­зи въ­прос. Там за­бе­ля­зах­ме, че май­ки­те от дру­ги ку­лту­ри но­сят бе­бе­та­та си в по­доб­ни на слинг люл­ки, ко­и­то са не­де­ли­ма част от на­цио­нал­на­та им но­сия. На­пра­ви ни сил­но впе­чат­ле­ние кол­ко спо­кой­ни са те­зи деца и кол­ко гри­жов­ни към тях са май­ки­те им, та­ка че им за­да­дох­ме въ­про­са за­що но­сят бе­бе­та­та си по то­зи на­чин. Те ни по­со­чи­ха две про­стич­ки, но за­бе­ле­жи­тел­ни по своя­та дъл­бо­чи­на при­чи­ни: Доб­ре е за бе­бе­то и е лес­но за май­ка­та. То­ва бе­ше! То­ва е, ко­ето ис­кат всич­ки ро­ди­те­ли без из­клю­че­ние: да на­пра­вят не­що доб­ро за де­ца­та си, ка­то ед­но­вре­мен­но улес­нят са­ми­те се­бе си.

За вас слин­гът ще се пре­вър­не в един от не­за­ме­ни­ми­те пред­ме­ти, свър­за­ни с гри­жа­та за бе­бе­то. Ня­ма да ис­ка­те да из­ли­за­те от къ­щи без не­го. То­ва не оз­на­ча­ва, че тряб­ва да но­си­те детето си през ця­ло­то вре­ме, но опре­де­ле­но оз­на­ча­ва, че ще пре­на­с­тро­и­те съ­зна­ние­то си по от­но­ше­ние на бе­бе­та­та по прин­цип. По­ве­че­то хо­ра си пред­ста­вят, че бе­бе­та­та про­сто си ле­жат ти­хич­ко в кре­ват­че­то, втрен­че­ни в ня­как­ви лю­ле­е­щи се играч­ки, и би­ват взе­ма­ни от там са­мо за да мо­же май­ка­та да ги нах­ра­ни, пре­по­вие и да си по­и­грае мъ­нич­ко с тях.

По­сле тя от­но­во тряб­ва да ги оста­ви „там, къ­де­то им е мя­сто­то“. То­ва прев­ръ­ща вре­ме­то, в ко­ето бе­бе­то е в ръ­це­те ви, в ня­как­ъв кратък за­дъл­жи­те­лен ин­тер­вал, по вре­ме на кой­то то тряб­ва да бъ­де про­сто ус­по­ко­е­но и гуш­на­то, са­мо за да мо­же по­сле от­но­во да бъ­де остав­ено са­мо. Но­се­не­то на де­те­то бли­зо до тя­ло­то пре­об­ръ­ща из ос­но­ви та­зи пред­ста­ва. Мал­ки­те бе­бе­та тряб­ва да бъ­дат но­се­ни от ро­ди­тел или от он­зи, кой­то се гри­жи за тях, и да бъ­дат оста­вя­ни в кре­ват­че­то са­мо ко­га­то са дъл­бо­ко за­спа­ли или ко­га­то са­мият ро­ди­тел тряб­ва да обър­не вни­ма­ние и на се­бе си.

Но­се­не­то се отра­зя­ва от­лич­но как­то на бе­бе­та­та, та­ка и на ро­ди­те­ли­те. Лес­но се за­бе­ляз­ва, че бе­бе­та­та, ко­и­то би­ват но­се­ни по то­зи на­чин, пла­чат по-мал­ко, ся­каш про­сто заб­ра­вят, че тряб­ва да вди­гат изоб­що ня­как­ъв шум око­ло се­бе си. Ос­вен че са по-щаст­ли­ви, но­се­ни­те бе­бе­та се раз­ви­ват по-доб­ре, мо­же би за­що­то енер­ги­я­та, коя­то ина­че би­ха про­пи­ле­ли в плач, се­га се пре­на­соч­ва към про­це­са на растеж. Не би­ва да заб­ра­вя­ме, че ко­га­то е в пре­гръд­ки­те на за­ет с раз­лич­ни дей­но­сти ро­ди­тел, детето на­у­ча­ва мно­го.

Но­се­не­то в слинг пра­ви не­ща­та по-лес­ни, за­що­то под­хож­да до­ри за хо­ра, во­де­щи жи­вот с мно­го ан­га­жи­мен­ти. Със слин­га мо­же­те да но­си­те бе­бе­то със се­бе си къ­де­то по­же­ла­ете. Не се чув­ства­те вър­за­ни за до­ма – домът на новороденото е там, къ­де­то сте вие. (За по­ве­че по­дроб­но­сти, ко­и­то ще ви на­у­чат как да но­си­те бе­бе­то, как­ви са пол­зи­те от то­ва за не­го и как ва­шият соб­ствен жи­вот ще ста­не по-ле­сен виж­те гла­ва 14: „Да носим детето: наука и изкуство“.)

5. Спе­те бли­зо до бе­бе­то си

Още в пър­ви­те дни на ка­рие­ра­та си ка­то ро­ди­тел ще уста­но­ви­те, че бе­бе­та, ко­и­то спят дъл­бо­ко през ця­ла­та нощ, има са­мо в кни­ги­те за от­глеж­да­не на де­ца или при­над­ле­жат на ня­как­ви не­поз­на­ти за вас се­мей­ства. Бъ­де­те го­то­ви за из­ве­стен пе­риод на нощ­ни без­сън­ни за­ни­ма­ния, до­ка­то най-по­сле уста­но­ви­те къ­де вие и бе­бе­то спи­те най-спо­кой­но. Ня­кои деца спят най-здра­во в своя соб­стве­на стая, дру­ги – в спал­ня­та на ро­ди­те­ли­те си, а тре­ти за­спи­ват са­мо гуш­на­ти плът­но до ма­ма. Пра­вил­но­то ре­ше­ние на то­зи въ­прос е ви­на­ги лич­но. Уста­но­ве­те къ­де вие и бе­бе­то спи­те най-спо­кой­но и ве­че мо­же­те да бъ­де­те си­гур­ни, че сте от­кри­ли то­ва пра­вил­но ре­ше­ние. Бъ­де­те отво­ре­ни към изпробване на раз­лич­ни ме­с­та за сън за вас и бе­бе­то, вклю­чи­тел­но бъ­де­те го­то­ви да го взе­ме­те при вас в ле­гло­то – този тип грижа ние на­ри­ча­ме съв­ме­стен сън.

Сред всич­ки ха­рак­те­ри­сти­ки на ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­з­ка­та, спо­де­ле­ният сън пре­диз­вик­ва най-мно­го и най-ос­три кри­ти­ки. Всъщ­ност ние не раз­би­ра­ме за­що то­ва е та­ка. Смая­ни сме, че та­ка­ва пре­к­рас­на прак­ти­ка ка­то съ­вмест­ния сън, при­съ­ща на чо­ве­ка от ве­ко­ве, вне­зап­но ста­ва „по­греш­на“ в мо­дер­но­то об­ще­ство. По­ве­че­то бе­бе­та по це­лия свят спят с ро­ди­те­ли­те си. До­ри в на­ша­та за­пад­на ку­лту­ра все по­ве­че се­мей­ства въз­при­е­мат с удо­вол­ствие та­зи прак­ти­ка – про­сто не съоб­ща­ват то­ва на лич­ния си ле­кар или на род­ни­ни­те си. На­пра­ве­те си екс­пе­ри­мент. След­ва­щият път, ко­га­то сте в ком­па­ния­та на мно­го мла­ди ро­ди­те­ли, спо­ме­не­те на ня­ко­го на че­ти­ри очи, че об­ми­сля­те да за­поч­не­те да взе­ма­те бе­бе­то си да спи при вас в ле­гло­то.

Ще се из­не­на­да­те кол­ко се­мей­ства от­дав­на прак­ти­ку­ват то­ва или са го прак­­ти­ку­ва­ли за из­ве­стен пе­риод от вре­ме. Не се тре­во­же­те, че де­те­то ще при­вик­не и ве­че ни­ко­га ня­ма да ис­ка да спи на дру­го мя­сто, ос­вен в ле­гло­то ви. Ще ис­ка. За де­те, ко­ето има нуж­да от бли­зост през нощ­та, вре­ме­то, пре­ка­ра­но във ва­ше­то ле­гло, е срав­ни­тел­но крат­ко, но пол­за­та от не­го трае цял жи­вот. (За по­дроб­но­сти от­но­сно то­ва как съ­вмест­ният сън улес­ня­ва гри­жа­та за де­те­то през нощ­та и под­по­ма­га ин­ди­ви­ду­ал­но­то ра­з­ви­тие на бе­бе­то, как­то и за ин­фор­ма­ция око­ло най-но­ви­те из­след­ва­ния на та­зи про­ти­во­ре­чи­ва те­ма, виж­те гла­ва 15: „Гри­жа за бе­бе­то през нощ­та: дет­с­кият сън“.)

6. Ба­ланс и гра­ни­ци

В рев­ност­но­то си же­ла­ние да ос­игу­ри­те на бе­бе­то най-доброто на което сте способни, че­сто е труд­но да ус­тои­те на из­ку­ше­ние­то да му да­де­те всич­ко, ко­ето то по­ис­ка. Ре­зул­татът от то­ва же­ла­ние мо­же да бъ­де пъл­но из­черпва­не на си­ли­те на май­ка­та. Но­во­то бе­бе у до­ма мо­же да пре­о­бър­не на­пъл­но всич­ки предвидени гра­фи­ци на съ­вмест­ния ви жи­вот и ста­ва мно­го лес­но да за­поч­не­те да пре­не­бре­гва­те соб­стве­ни­те си нуж­ди или нуж­ди­те на бра­ка си в стре­ме­жа да по­срещ­не­те тези на бе­бе­то. В та­зи кни­га ще ви по­ка­жем и как да бъ­де­те гри­жов­ни и от­клик­ва­щи към бе­бе­то си в под­хо­дя­ща сте­пен. То­ва оз­на­ча­ва да се на­у­чи­те ко­га да каз­ва­те „да“ и ко­га – „не“, как­то и да усвои­те умението да каз­ва­те „да“ и на соб­стве­ни­те си нуж­ди.

Ко­га­то ма­ма и тат­ко се раз­би­рат доб­ре, то­га­ва и де­те­то ще се раз­ви­ва доб­ре. Един ден на­пъл­но из­то­ще­на­та Мар­та ми ка­за: „Бе­бе­то се нуж­дае от мен през ця­ло­то вре­ме, ня­мам вре­ме до­ри да взе­ма един душ!“, а аз крот­ко є на­пом­них: „Оно­ва, от ко­ето на­ше­то бе­бе се нуж­дае, е ед­на щаст­ли­ва и от­по­чи­на­ла май­ка.“ За­пом­не­те: ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­зка­та, опре­де­ле­но не е най-лес­ният на­чин да бъ­деш ро­ди­тел, но ко­га­то се прак­ти­ку­ва пра­вил­но, той ще ви до­не­се най-мно­го ра­дост.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: