Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

КНИГИТЕ, КОИТО НИ ПРАВЯТ ПО-ДОБРИ!
СПЕЦИАЛНИ ПРОМОЦИОНАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО ГНЕЗДОТО ЗА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ!

Книга за бебето

Уилям Сиърс, Марта Сиърс, Робърт Сиърс, Джеймс Сиърс

Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст

Д-р Уилям Сиърс е най-авторитетният съвременен американски педиатър.

"Книга за бебето", известна като "новата библия за родители след д-р Спок", е писана в съавторство със съпругата му Марта и синовете им Робърт и Джеймс.

 

Наличност: Да

34,95 лв.

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Всичко, което трябва да знаете за вашето бебе от раждането до 2-годишна възраст

Д-р Уилям Сиърс е най-авторитетният съвременен американски педиатър.

"Книга за бебето", известна като "новата библия за родители след д-р Спок", е писана в съавторство със съпругата му Марта и синовете им Робърт и Джеймс.

Използвайки огромния си професионален и личен опит, семейство Сиърс представя подробна и изчерпателна информация за първите две години от живота на бебето и за грижите, необходими за неговото развитие през този период.

Книгата е фокусирана върху основните потребности на бебето, но подходът на авторите ще ви помогне да развиете собствен родителски стил, съобразен с характера на вашето дете, и заедно да изградите помежду си връзка, която ще продължи цял живот.

Д-р Уилям Сиърс и м. с. Марта Сиърс имат осем деца и са автори на над трийсет книги за бременността, раждането и майчинството.

Разгледани теми:

  • грижа, основана на връзката;
  • правилно хранене на бебето;
  • детският сън;
  • индивидуално развитие и поведение;
  • как да се грижим за нервно и шумно бебе;
  • възпитание и темперамент;
  • приучване към тоалетната;
  • да опазим детето здраво;
  • и много други.

Биография и факти за автора

Уилям и Марта Сиърс имат осем деца. Три от тях – Джим, Боб и Питър, също са лекари, а Мат – четвъртият им син, също учи медицина.  Стивън (един от синовете им) страда от синдрома на Даун.

Откъс от книгата

СЕ­ДЕМ­ТЕ ЕЛЕ­МЕН­ТА НА РО­ДИ­ТЕЛ­СКА­ТА ГРИ­ЖА, ОС­НО­ВА­НА НА ВРЪ­ЗКА­ТА

Спо­ред нас най-важ­ни­те це­ли за мла­ди­те ро­ди­те­ли са три:

-   да опоз­наят де­те­то си;

-  да по­мог­нат на де­те­то си да се
чув­ства доб­ре;

- да из­пи­тват удо­вол­ствие от то­ва,
че са ро­ди­те­ли.

Ро­ди­тел­ския под­ход, кой­то ще ви пред­ста­вим, ще ви по­мо­гне да по­стиг­не­те те­зи три це­ли. Ето ги и се­дем­те ос­нов­ни еле­мен­та на ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­зка­та.

1. Раж­да­не­то – уста­но­ве­те връ­зка с ва­ше­то бе­бе въ­змож­но най-ра­но

На­чинът, по кой­то бе­бе­то и ро­ди­те­ли­те уста­но­вят връ­зка по­меж­ду си от са­мо­то на­ча­ло, обик­но­ве­но опре­де­ля по­со­ка­та, в коя­то ще се раз­вият тех­ни­те от­но­ше­ния зан­апред. За­е­ме­те се ак­тив­но да ор­га­ни­зи­рате раж­да­не, как­во­то вие ис­ка­те. Прие­ме­те от­го­вор­ност­та, коя­то раж­да­не­то изис­ква, сам­ооб­ра­зо­вай­те се и за­ед­но с ва­шия ле­кар из­ра­бо­те­те ця­лост­на фи­ло­со­фия за оно­ва, ко­ето пред­стои да пре­жи­ве­ете. Трав­ма­тич­но раж­да­не или не­нуж­на хи­рур­ги­че­ска на­ме­са, во­де­ща до раз­де­ля­не на бе­бе­то от май­ка­та, не е иде­ал­ният на­чин да за­поч­не­те ка­рие­ра­та си ка­то ро­ди­тел. В по­до­бен слу­чай част от енер­ги­я­та, необхо­ди­ма ви за опоз­на­ва­не на де­те­то, ще бъ­де вре­мен­но пре­на­со­че­на към за­да­ча­та вие са­ма­та да се из­ле­ку­ва­те.

Ако се чув­ства­те спо­кой­на по от­но­ше­ние на раж­да­не­то, то­ва чув­ство на ра­дост впо­след­ствие ще се пре­не­се и вър­ху са­мо­то бе­бе. (Про­че­те­те гла­ва 2: „Де­сет на­со­ки за то­ва как раж­да­не­то да бъде безопасно и да ви из­пъл­ни с удо­вле­тво­ре­ние.“ Ще раз­бе­ре­те от­но­ше­ние­то меж­ду раж­да­не­то и уста­но­вя­ва­не­то на връ­зка с бе­бе­то и ще на­у­чи­те как да на­ма­ли­те въ­змож­ност­та да пре­жи­ве­ете теж­ко трав­ма­тич­но раж­да­не и до­ри как да из­бег­не­те не­нуж­на хи­рур­ги­че­ска на­ме­са. По­гле­д­не­те съ­що та­ка стра­ни­ца 79 за съ­ве­ти как да въз­ста­но­ви­те на­вре­ме връ­зка­та с новороденото, ако в слу­чай на ме­ди­цин­ско услож­не­ние сте би­ли вре­мен­но раз­де­ле­ни от не­го в на­ча­ло­то. На стра­ни­ца 56 пък ще на­ме­ри­те обяс­не­ние за то­ва за­що е важ­но вед­на­га да взе­ме­те бе­бе­то си при вас в бол­нич­на­та стая не­по­сред­стве­но след раж­да­не­то.)

Пър­ви­те сед­ми­ци и ме­се­ци са де­ли­ка­тен пе­риод, през кой­то май­ка­та и детето тряб­ва да бъ­дат за­ед­но. Ран­на­та бли­зост да­ва въ­змож­ност да се раз­вият как­то есте­стве­но­то ин­стинк­тив­но по­ве­де­ние на бе­бе­то за под­дър­жа­не на по­стоян­на връ­зка с май­ка­та, та­ка и ин­ту­итив­ният био­ло­ги­чен стре­меж на са­ма­та май­ка да пре­до­ста­вя не­прек­ъс­на­ти гри­жи. Ран­на­та бли­зост пре­до­с­та­вя на се­мей­на­та двой­ка пра­ви­лен старт във вре­ме, ко­га­то новороденото се нуж­дае от най-мно­го гри­жи, а май­ка­та най-рев­ност­но же­лае да го об­гри­жва. Раз­би­ра се, про­цесът на осъ­з­на­ва­не на съ­щин­ска­та ви обич към бе­бе­то, усе­ща­не­то за връ­зка­та меж­ду вас, за­поч­ва мно­го пре­ди раж­да­не­то и продъл­жа­ва дъл­го след не­го. (За прак­­­­ти­че­ски съ­ве­ти за уста­но­вя­ва­не на връ­зка с бе­бе­то при раж­да­не­то и за зат­вър­жда­ва­не на та­зи връ­зка в сле­д­ро­дил­ния пе­риод виж­те гла­ва 4: „За­поч­не­те пра­вил­но от­но­ше­ния­та си но­во­ро­де­но­то“ и гла­ва 5: „Адап­ти­ра­не на се­мей­ство­то към си­туа­ция­та след раж­да­не­то“.)

2. До­ве­ря­вай­те се на пла­ча на бе­бе­то си – на­у­че­те се да  раз­чи­та­те не­го­ви­те сиг­на­ли и да от­клик­ва­те аде­кват­но на тях

Ед­но от пър­ви­те пре­диз­ви­ка­тел­ства пред мла­ди­те ро­ди­те­ли е да се на­у­чат да раз­би­рат как­во ис­ка бе­бе­то, от как­во се нуж­дае то във все­ки да­ден мо­мент. Та­зи за­да­ча мо­же да бъ­де до­ста из­нер­вя­ща и да до­ве­де до сам­ооб­ви­не­ния от ро­да на „аз не съм до­бър ро­ди­тел“.

Ус­по­кой­те се. Ва­ше­то дете ще ви по­мо­гне да се пре­вър­не­те в опи­тен ана­ли­за­тор на вся­как­ви сиг­на­ли. Лекарите дос­ко­ро вяр­ва­ха, че бе­бе­та­та са па­сив­на­та стра­на в про­це­са на об­гриж­ва­не. Ве­че е из­вест­но, че те всъщ­ност ак­тив­но фор­ми­рат на­чи­на, по кой­то ро­ди­те­ли­те ре­а­ги­рат на нуж­ди­те им. Ето как ста­ва то­ва: но­во­ро­де­ни­те са снаб­де­ни с ин­стинк­тив­на схе­ма на по­ве­де­ние, изис­ква­ща не­п­рек­ъс­на­та връ­зка с май­ка­та. По­ве­де­ние­то на бе­бе­то на­по­до­бя­ва маг­нит, с кой­то не­ус­то­и­мо прив­ли­ча ро­ди­те­ля към себе си. Сиг­на­ли­те му не мо­гат да бъ­дат про­пу­сна­ти. Ня­кои от тях са яс­ни – на­при­мер пла­чът, ус­мив­ка­та или то­ва, че бе­беш­ка­та ръ­чич­ка сти­с­ка всич­ко, ко­ето до­стиг­не.

Дру­ги са де­ли­кат­ни и по-не­за­бе­ле­жи­ми ка­то сре­ща­не­то на по­гле­да или език­ът на тя­ло­то. Всич­ки ро­ди­те­ли, осо­бе­но май­ки­те, имат вро­де­на ин­туи­ция, чрез коя­то раз­би­рат сиг­на­ли­те на бе­бе­то и им от­връ­щат аде­кват­но. По­доб­но на си­сте­ма от из­лъч­ва­тел и пре­да­ва­тел, май­ка­та и бе­бе­то с вре­ме­то „на­строй­ват че­сто­ти­те си“, хар­мо­ни­зи­рат се до мо­мен­та, в кой­то об­щу­ва­не­то ста­не ефек­тив­но. Вре­ме­то, ко­ето из­граж­да­не­то на по­доб­на си­сте­ма изис­ква, ва­ри­ра и е ин­ди­ви­ду­ал­но за вся­ка от­дел­на двой­ка май­ка-де­те. Ня­кои бе­бе­та да­ват по-яс­ни сиг­на­ли, дру­ги ро­ди­те­ли пък имат по-сил­на ин­туи­ция при раз­чи­та­не­то им. Доб­ра­та връ­зка оба­че ра­но или къс­но се уста­но­вя­ва. То­ва ще стане по-лес­но, ако не заб­ра­вя­те да сте отво­ре­ни и го­то­ви да от­клик­не­те на нуж­ди­те на бе­бе­то. До­ри слу­чай­на­та „по­греш­на“ ре­ак­ция (на­при­мер опи­тва­те се да нах­ра­ни­те кърмачето, а то всъ­щност про­сто ис­ка да бъ­де взе­то на ръ­це) е по-доб­ра от ни­как­ва ре­ак­ция, за­що­то го на­сър­ча­ва да продъл­жа­ва да об­щу­ва с вас.

Взе­май­те на ръ­це бе­бе­то си, ко­га­то пла­че. Зву­чи про­сто, но мно­го ро­ди­те­ли са би­ли съ­ве­тва­ни да оста­вят бе­бе­то „да се на­пла­че“, за­що­то не би­ва­ло да по­ощ­ря­ват „ло­шо­то“ по­ве­де­ние. Са­мо че но­во­ро­де­ни­те ня­мат доб­ро и ло­шо по­ве­де­ние – те про­сто об­щу­ват по един­стве­ния на­чин, кой­то при­ро­да­та им е да­ла. Пред­ста­ве­те си как бих­те се чув­ства­ли, ако бях­те на­пъл­но нео­ри­ен­ти­ра­ни, нес­по­соб­ни да сто­ри­те как­во­то и да би­ло са­ми, а и пла­чът ви за по­мощ оста­ва без от­го­вор. Бе­бе, на чий­то плач ни­кой не от­клик­ва, не ста­ва „по­слуш­но“ (ма­кар че мо­же и да ста­не до­ста по-ти­хо). То се превръща в не­у­­ве­ре­но бе­бе. Защото ве­че е на­у­чи­ло един­стве­но­то не­що, ко­ето вие не бихте искали, а имен­но че ни­то мо­же да об­щу­ва с вас, ни­то да раз­чи­та на вас да се по­гри­жи­те за не­го.

За чуж­дия чо­век е мно­го лес­но да ви по­съ­ве­тва да оста­ви­те ва­ше­то соб­стве­но бе­бе да си пла­че. Ко­га­то ва­ше­то де­те пла­че, той не усе­ща това с вся­ка фи­бра на тя­ло­то си, ос­вен ако не ста­ва ду­ма за ня­кой из­клю­чи­тел­но чув­стви­те­лен чужд чо­век. Не­ка за миг да по­гле­днем на не­ща­та тех­ни­че­ски. Пла­чът ще ви раз­строи, той за то­ва е и пред­наз­на­чен. То­ва ва­жи с осо­бе­на си­ла за май­ки­те. Ако по­ста­вим в ла­бо­ра­то­рия май­ка и бе­бе и при­кре­пим уред за из­мер­ва­не на ин­тен­зив­ност­та на кръ­вния по­ток към гър­ди­те на май­ка­та, ще се слу­чи след­но­то. Ко­га­то май­ка­та чуе, че бе­бе­то є пла­че, по­то­кът на кръв към гър­ди­те є вед­на­га ще се уве­ли­чи, при­дру­жен от не­ус­то­и­мо­то же­ла­ние да го взе­ме на ръ­це и да го ус­по­кои. Пла­чът е са­мо­стоя­те­лен и мно­го въ­здей­стващ на­чин за об­щу­ва­не, пред­наз­на­чен да га­ран­ти­ра оце­ля­ва­не­то и ра­зви­тие­то на бе­бе­то и изис­к­ва за­дъл­жи­те­лен от­вет от стра­на на ро­ди­те­ли­те в сто про­цен­та от слу­ча­и­те. Вслуш­вай­те се в то­зи плач и от­клик­вай­те. (За по-по­дроб­на ин­фор­ма­ция от­но­сно си­сте­ма­та за об­щу­ва­не, ос­но­ва­на вър­ху пла­ча на бе­бе­то, виж­те стра­ни­ци 56, 394.)

По­сре­ща­не­то на нуж­ди­те на бе­бе­то в най-ран­ни­те ме­се­ци ще се пре­вър­не в ста­бил­на прак­ти­ка на об­щу­ва­не меж­­­ду ро­ди­те­ля и де­те­то. По­сте­пен­но вие ще за­поч­не­те да от­ла­га­те във вре­ме­то от­го­во­ра на нуж­ди­те на бе­бе­то, а то по­сте­пен­но ще се на­у­чи да из­ча­ква, до­ка­то най-по­сле усвои ези­ка за об­щу­ва­не без плач и раз­вие ме­ха­низ­ми са­мљ да за­до­во­ля­ва нуж­ди­те си.

СЕ­ДЕМ­ТЕ ЕЛЕ­МЕН­ТА НА РО­ДИ­ТЕЛ­СКА­ТА ГРИ­ЖА, ОС­НО­ВА­НА НА ВРЪ­ЗКА­ТА

1. Установяване на връзка с бебето още от самото раждане.

2. Доверие към сигналите, които дава бебето с плача си.

3. Кърмене.

4. Носене на бебето на ръце или близо до тялото.

5. Непосредствена близост между родителя и бебето по време на сън.

6. Установяване на баланс и очертаване на граници.

7. Повишено внимание към хора, които ви учат как да гледате детето си.

В края на кра­и­ща­та, по­гле­дне­те на прак­ти­ка­та да от­клик­ва­те на нуж­ди­те на бе­бе­то си ка­то на дъл­гос­роч­на бъ­де­ща ин­ве­сти­ция – ко­га­то то по­рас­не и про­бле­ми­те му ста­нат дал­еч по-слож­ни от то­ва про­сто да бъ­де нах­ра­не­но или прис­па­но, вие ще се рад­ва­те на мно­го по-доб­ро вза­им­но об­щу­ва­не.

3. Кър­ме­те бе­бе­то си

Тат­ков­ци­те че­сто из­пол­зват из­ра­за: „Ние ще кър­мим.“ Кър­ме­не­то дей­ст­ви­тел­но е за­да­ча, коя­то включ­ва ця­ло­то се­мей­ство. От опит сме се убе­ди­ли, че най-щаст­ли­ви­те кър­ме­щи май­ки и кър­ме­ни бе­бе­та са оне­зи, ко­и­то се рад­ват на съ­пруг и тат­ко, кой­то без­ре­зер­вно ги под­кре­пя. Въ­здей­ствие­то на кър­ме­не­то вър­ху ук­реп­ва­не­то на здра­ве­то и пра­вил­но­то ра­зви­тие на бе­бе­то е огро­мен, но все още не­до­оце­нен оста­ва въл­шеб­ният ефект, кой­то кър­ме­не­то оказ­ва вър­ху май­ка­та. Ето в как­во се съ­стои той: все­ки път, ко­га­то кър­ми­те, в ор­га­низ­ма ви се осъ­ще­ствя­ва при­лив на хор­мо­ни­те про­лак­тин и ок­си­то­цин. Те­зи „хор­мо­ни на май­чин­ство­то“ уча­стват в об­ра­зу­ва­не­то на хи­ми­че­ска­та ос­но­ва на оно­ва, ко­ето на­ри­ча­ме „май­чин­ски ин­стикт“. Как­то ще на­у­чи­те от след­ва­щи­те гла­ви, хор­мо­ни­те, ко­и­то по­ма­гат за от­де­ля­не­то на кър­ма, са съ­щи­те, ко­и­то прев­ръ­щат май­чин­ство­то в ед­на ле­ка за­да­ча. От гла­ва 8 ще раз­бе­ре­те, че спо­ред най-но­ви­те проуч­ва­ния кър­ме­ни­те бе­бе­та из­ра­стват по-ум­ни.

4. Но­се­те бе­бе­то на ръ­це или бли­зо до тя­ло­то си въ­змож­но най-мно­го

Но­се­не­то на бе­бе­то е най-въл­ну­ва­щият мо­мент от ро­ди­тел­ска­та гри­жа, кой­то се е по­явя­вал в прак­ти­ка­та на За­пад­ния свят от много време. До­ка­то изу­ча­вах­ме раз­лич­ни­те ро­ди­тел­ски прак­ти­ки, веднъж взех­ме уча­стие в ед­на меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция по то­зи въ­прос. Там за­бе­ля­зах­ме, че май­ки­те от дру­ги ку­лту­ри но­сят бе­бе­та­та си в по­доб­ни на слинг люл­ки, ко­и­то са не­де­ли­ма част от на­цио­нал­на­та им но­сия. На­пра­ви ни сил­но впе­чат­ле­ние кол­ко спо­кой­ни са те­зи деца и кол­ко гри­жов­ни към тях са май­ки­те им, та­ка че им за­да­дох­ме въ­про­са за­що но­сят бе­бе­та­та си по то­зи на­чин. Те ни по­со­чи­ха две про­стич­ки, но за­бе­ле­жи­тел­ни по своя­та дъл­бо­чи­на при­чи­ни: Доб­ре е за бе­бе­то и е лес­но за май­ка­та. То­ва бе­ше! То­ва е, ко­ето ис­кат всич­ки ро­ди­те­ли без из­клю­че­ние: да на­пра­вят не­що доб­ро за де­ца­та си, ка­то ед­но­вре­мен­но улес­нят са­ми­те се­бе си.

За вас слин­гът ще се пре­вър­не в един от не­за­ме­ни­ми­те пред­ме­ти, свър­за­ни с гри­жа­та за бе­бе­то. Ня­ма да ис­ка­те да из­ли­за­те от къ­щи без не­го. То­ва не оз­на­ча­ва, че тряб­ва да но­си­те детето си през ця­ло­то вре­ме, но опре­де­ле­но оз­на­ча­ва, че ще пре­на­с­тро­и­те съ­зна­ние­то си по от­но­ше­ние на бе­бе­та­та по прин­цип. По­ве­че­то хо­ра си пред­ста­вят, че бе­бе­та­та про­сто си ле­жат ти­хич­ко в кре­ват­че­то, втрен­че­ни в ня­как­ви лю­ле­е­щи се играч­ки, и би­ват взе­ма­ни от там са­мо за да мо­же май­ка­та да ги нах­ра­ни, пре­по­вие и да си по­и­грае мъ­нич­ко с тях.

По­сле тя от­но­во тряб­ва да ги оста­ви „там, къ­де­то им е мя­сто­то“. То­ва прев­ръ­ща вре­ме­то, в ко­ето бе­бе­то е в ръ­це­те ви, в ня­как­ъв кратък за­дъл­жи­те­лен ин­тер­вал, по вре­ме на кой­то то тряб­ва да бъ­де про­сто ус­по­ко­е­но и гуш­на­то, са­мо за да мо­же по­сле от­но­во да бъ­де остав­ено са­мо. Но­се­не­то на де­те­то бли­зо до тя­ло­то пре­об­ръ­ща из ос­но­ви та­зи пред­ста­ва. Мал­ки­те бе­бе­та тряб­ва да бъ­дат но­се­ни от ро­ди­тел или от он­зи, кой­то се гри­жи за тях, и да бъ­дат оста­вя­ни в кре­ват­че­то са­мо ко­га­то са дъл­бо­ко за­спа­ли или ко­га­то са­мият ро­ди­тел тряб­ва да обър­не вни­ма­ние и на се­бе си.

Но­се­не­то се отра­зя­ва от­лич­но как­то на бе­бе­та­та, та­ка и на ро­ди­те­ли­те. Лес­но се за­бе­ляз­ва, че бе­бе­та­та, ко­и­то би­ват но­се­ни по то­зи на­чин, пла­чат по-мал­ко, ся­каш про­сто заб­ра­вят, че тряб­ва да вди­гат изоб­що ня­как­ъв шум око­ло се­бе си. Ос­вен че са по-щаст­ли­ви, но­се­ни­те бе­бе­та се раз­ви­ват по-доб­ре, мо­же би за­що­то енер­ги­я­та, коя­то ина­че би­ха про­пи­ле­ли в плач, се­га се пре­на­соч­ва към про­це­са на растеж. Не би­ва да заб­ра­вя­ме, че ко­га­то е в пре­гръд­ки­те на за­ет с раз­лич­ни дей­но­сти ро­ди­тел, детето на­у­ча­ва мно­го.

Но­се­не­то в слинг пра­ви не­ща­та по-лес­ни, за­що­то под­хож­да до­ри за хо­ра, во­де­щи жи­вот с мно­го ан­га­жи­мен­ти. Със слин­га мо­же­те да но­си­те бе­бе­то със се­бе си къ­де­то по­же­ла­ете. Не се чув­ства­те вър­за­ни за до­ма – домът на новороденото е там, къ­де­то сте вие. (За по­ве­че по­дроб­но­сти, ко­и­то ще ви на­у­чат как да но­си­те бе­бе­то, как­ви са пол­зи­те от то­ва за не­го и как ва­шият соб­ствен жи­вот ще ста­не по-ле­сен виж­те гла­ва 14: „Да носим детето: наука и изкуство“.)

5. Спе­те бли­зо до бе­бе­то си

Още в пър­ви­те дни на ка­рие­ра­та си ка­то ро­ди­тел ще уста­но­ви­те, че бе­бе­та, ко­и­то спят дъл­бо­ко през ця­ла­та нощ, има са­мо в кни­ги­те за от­глеж­да­не на де­ца или при­над­ле­жат на ня­как­ви не­поз­на­ти за вас се­мей­ства. Бъ­де­те го­то­ви за из­ве­стен пе­риод на нощ­ни без­сън­ни за­ни­ма­ния, до­ка­то най-по­сле уста­но­ви­те къ­де вие и бе­бе­то спи­те най-спо­кой­но. Ня­кои деца спят най-здра­во в своя соб­стве­на стая, дру­ги – в спал­ня­та на ро­ди­те­ли­те си, а тре­ти за­спи­ват са­мо гуш­на­ти плът­но до ма­ма. Пра­вил­но­то ре­ше­ние на то­зи въ­прос е ви­на­ги лич­но. Уста­но­ве­те къ­де вие и бе­бе­то спи­те най-спо­кой­но и ве­че мо­же­те да бъ­де­те си­гур­ни, че сте от­кри­ли то­ва пра­вил­но ре­ше­ние. Бъ­де­те отво­ре­ни към изпробване на раз­лич­ни ме­с­та за сън за вас и бе­бе­то, вклю­чи­тел­но бъ­де­те го­то­ви да го взе­ме­те при вас в ле­гло­то – този тип грижа ние на­ри­ча­ме съв­ме­стен сън.

Сред всич­ки ха­рак­те­ри­сти­ки на ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­з­ка­та, спо­де­ле­ният сън пре­диз­вик­ва най-мно­го и най-ос­три кри­ти­ки. Всъщ­ност ние не раз­би­ра­ме за­що то­ва е та­ка. Смая­ни сме, че та­ка­ва пре­к­рас­на прак­ти­ка ка­то съ­вмест­ния сън, при­съ­ща на чо­ве­ка от ве­ко­ве, вне­зап­но ста­ва „по­греш­на“ в мо­дер­но­то об­ще­ство. По­ве­че­то бе­бе­та по це­лия свят спят с ро­ди­те­ли­те си. До­ри в на­ша­та за­пад­на ку­лту­ра все по­ве­че се­мей­ства въз­при­е­мат с удо­вол­ствие та­зи прак­ти­ка – про­сто не съоб­ща­ват то­ва на лич­ния си ле­кар или на род­ни­ни­те си. На­пра­ве­те си екс­пе­ри­мент. След­ва­щият път, ко­га­то сте в ком­па­ния­та на мно­го мла­ди ро­ди­те­ли, спо­ме­не­те на ня­ко­го на че­ти­ри очи, че об­ми­сля­те да за­поч­не­те да взе­ма­те бе­бе­то си да спи при вас в ле­гло­то.

Ще се из­не­на­да­те кол­ко се­мей­ства от­дав­на прак­ти­ку­ват то­ва или са го прак­­ти­ку­ва­ли за из­ве­стен пе­риод от вре­ме. Не се тре­во­же­те, че де­те­то ще при­вик­не и ве­че ни­ко­га ня­ма да ис­ка да спи на дру­го мя­сто, ос­вен в ле­гло­то ви. Ще ис­ка. За де­те, ко­ето има нуж­да от бли­зост през нощ­та, вре­ме­то, пре­ка­ра­но във ва­ше­то ле­гло, е срав­ни­тел­но крат­ко, но пол­за­та от не­го трае цял жи­вот. (За по­дроб­но­сти от­но­сно то­ва как съ­вмест­ният сън улес­ня­ва гри­жа­та за де­те­то през нощ­та и под­по­ма­га ин­ди­ви­ду­ал­но­то ра­з­ви­тие на бе­бе­то, как­то и за ин­фор­ма­ция око­ло най-но­ви­те из­след­ва­ния на та­зи про­ти­во­ре­чи­ва те­ма, виж­те гла­ва 15: „Гри­жа за бе­бе­то през нощ­та: дет­с­кият сън“.)

6. Ба­ланс и гра­ни­ци

В рев­ност­но­то си же­ла­ние да ос­игу­ри­те на бе­бе­то най-доброто на което сте способни, че­сто е труд­но да ус­тои­те на из­ку­ше­ние­то да му да­де­те всич­ко, ко­ето то по­ис­ка. Ре­зул­татът от то­ва же­ла­ние мо­же да бъ­де пъл­но из­черпва­не на си­ли­те на май­ка­та. Но­во­то бе­бе у до­ма мо­же да пре­о­бър­не на­пъл­но всич­ки предвидени гра­фи­ци на съ­вмест­ния ви жи­вот и ста­ва мно­го лес­но да за­поч­не­те да пре­не­бре­гва­те соб­стве­ни­те си нуж­ди или нуж­ди­те на бра­ка си в стре­ме­жа да по­срещ­не­те тези на бе­бе­то. В та­зи кни­га ще ви по­ка­жем и как да бъ­де­те гри­жов­ни и от­клик­ва­щи към бе­бе­то си в под­хо­дя­ща сте­пен. То­ва оз­на­ча­ва да се на­у­чи­те ко­га да каз­ва­те „да“ и ко­га – „не“, как­то и да усвои­те умението да каз­ва­те „да“ и на соб­стве­ни­те си нуж­ди.

Ко­га­то ма­ма и тат­ко се раз­би­рат доб­ре, то­га­ва и де­те­то ще се раз­ви­ва доб­ре. Един ден на­пъл­но из­то­ще­на­та Мар­та ми ка­за: „Бе­бе­то се нуж­дае от мен през ця­ло­то вре­ме, ня­мам вре­ме до­ри да взе­ма един душ!“, а аз крот­ко є на­пом­них: „Оно­ва, от ко­ето на­ше­то бе­бе се нуж­дае, е ед­на щаст­ли­ва и от­по­чи­на­ла май­ка.“ За­пом­не­те: ро­ди­тел­ска­та гри­жа, ос­но­ва­на на връ­зка­та, опре­де­ле­но не е най-лес­ният на­чин да бъ­деш ро­ди­тел, но ко­га­то се прак­ти­ку­ва пра­вил­но, той ще ви до­не­се най-мно­го ра­дост.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: