Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Как да откажем цигарите за 30 дни

Даниъл Сейдман

В 30-дневната си програма д-р Сейдман обяснява как да ангажирате мисленето си и да извлечете полза от всички средства, с които разполагате, за да се освободите в края на месеца от зависимостта от тютюнопушенето и да се почувствате по-силен отвсякога!

  • Корица: Мека
  • Страници: 256
  • Тегло: 0.200кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Бард
 

Наличност: Да

10,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

 Ценно ръководство за всеки пушач!

„Прекалено съм стресирана, за да откажа цигарите.

Ако ги откажа, ще напълнея.

Толкова пъти се опитвах да ги откажа, но се провалях.”

* Ситуационен пушач ли сте? Проследяването на вашите реакции при различни ситуации е стъпка напред към загубването на интерес към цигарите.

* Пушач, който е разтревожен от евентуалното си напълняване ли сте? При правилното изпълнение на предписаното лечение като никотинозаместваща терапия може да се облекчи отказът ви от цигарите и да живеете по-здравословно.

* Пушач, подвластен на емоциите, ли сте? Съставете си разписание на паузите за пушене и се придържайте към строг „график за цигарите”, което ще ви помогне да прекъснете връзката между стресовите ситуации и неутолимото желание да запалите поредната цигара.

В 30-дневната си програма д-р Сейдман обяснява как да ангажирате мисленето си и да извлечете полза от всички средства, с които разполагате, за да се освободите в края на месеца от зависимостта от тютюнопушенето и да се почувствате по-силен отвсякога!

„Дайте тази книга на някого, за когото сте загрижени, който иска да спре да пуши, но чувства, че не може да се справи сам. Не можете да измислите по-полезен подарък!” - Даниъл Сейдман 

 

Откъс от книгата

ЗАЩО ОЩЕ ПУШИТЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ИСКАТЕ ДА ОТКАЖЕТЕ ЦИГАРИТЕ

Тютюнопушенето сякаш има свой собствен живот. Това е така, защото сте се озовали в един безкраен цикъл, включващ три елемента: тютюн, вашия мозък и хората около вас. Тютюнът променя химичните реакции в мозъка и обсебва присъщата на тялото система за доставяне на наслада – ендорфините,(1) които определят настроението ви. Пушенето става за вас рутинна, машинална дейност или „зазубрено поведение“, както го наричат психолозите. Като пример за подобно поведение може да се спомене ходенето: през повечето време вие въобще не мислите за него, а просто си ходите. Пушачите често се държат като на автопилот, докато изваждат поредната цигара, за да я запалят.

Но докато тютюнът и мозъкът ви развиват тази нездравословна и обсебваща връзка, за укрепването й помага трети, не по-малко въздействащ фактор – хората около вас, вашето обкръжение. Ако живеете сред пушачи, това може да се окаже заразно. Ето защо аз винаги препоръчвам горещо при опит за отказване от тютюнопушенето да се избягват срещите с пушачи. Освен това цигареният дим е съблазън за много от пушачите, дори и да не го осъзнават. Ароматът на тютюневия дим може да предизвика първична реакция в мозъка, така че е от голямо значение да не се подценява ефектът от помирисването му за провокирането на жаждата за поредната цигара.

Всички тези три фактора, взети заедно, представляват могъща комбинация. Можем да си го представим като река, захранвана от много притоци. Когато те се съберат в едно общо русло, течението може да стане толкова силно, че да ви отнесе. Единственият начин да се предпазите е като успеете да стъпите на суха земя. Дори да си въобразявате, че може просто да си натопите ходилото във водата и после тутакси да го отдръпнете (да запалите „само една цигара“), възможно е да останете доста изненадани, че отново сте се озовали в опасното течение.

През повечето време хората си мислят за пристрастяването като за чисто „физическо“ явление. Признават, че става дума за някакъв навик. Но това, което е по-трудното за преодоляване, е емоционалният аспект на пристрастяването, особено когато са намесени мозъчните центрове, управляващи емоциите, и зависимостта от тютюнопушенето.

Тъй като мнозина от пушачите са убедени, че се нуждаят от цигарите, за да се справят със сериозните проблеми, пред които ги изправя животът, те често развиват емоционална зависимост. Страхуват се, че ако не пушат, няма да се справят добре с трудностите. Това е всеобщо оправдание на тези, които се опитват да откажат тютюнопушенето, но все още продължават да пушат. Някои пушачи дори не се чувстват добре в собствената си кожа, след като откажат цигарите. Това безпокойство може да събуди някогашните им опасения и да ги накара да мислят, че се нуждаят от цигарите, за да се справят в живота. Ако това твърдение е валидно и за вас, ще се нуждаете от допълнителна помощ за създаване на емоционално укрепващи нагласи, за да успеете да се разделите с цигарите. Може да ви помогнат медикаментите за спиране на тютюнопушенето (вж. глави 3 и 4).

Не ви ли звучи познато подобна антилогика? Вие сте убедени, че нищо няма да е наред без цигарите и все пак признавате, че пушенето е сериозна заплаха за здравето ви. Ако така си мислите за пушенето, може би го смятате едновременно за вашия най-добър приятел и в същото време за вашия най-голям враг.

МОЗЪКЪТ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЦИГАРИТЕ

Когато се търси обяснение защо хората пушат, очевидният отговор е, че от пушенето им става приятно. Това стандартно обяснение обикновено гласи: една цигара въздейства върху мозъчните центрове, от които се определя изпитваната от нас наслада, посредством допамина и други неврохимични съединения, познати още като много силни субстанции, отговорни за пристрастяването към хероина или кокаина. Както го описва д-р Дейвид Ейбрамс, изследовател на пристрастяванията от всякакъв вид от Националния здравен институт в „Ню Йорк Таймс“, „Пушенето обсебва мозъчните системи, които ви подтикват да търсите храна, вода и секс..., като ви тласка със същото настървение да търсите никотин. Вашият мозък приема, че това има нещо общо с оцеляването на биологичния вид“.

Но какво се случва по-късно с тази обсебена мозъчна система? Съществува един факт, за който може би не се говори много: никотиновите рецептори в мозъка често се оказват по-слабо чувствителни или „десенсибилизирани“. Никотинов рецептор е мястото в мозъка, където никотинът реагира с мозъка (точно от тези рецептори пушачите получават своето „поощрение“). При по-слабо чувствителните рецептори действието им не е както в един нормален мозък – намалена е чувствителността им. При пушенето това, което отначало е приятно усещане, скоро се превръща в по-незначително възнаграждение и си остава такова за доста дълго време.

На заклетите пушачи, които искат да окажат тютюнопушенето, винаги задавам въпроса колко се наслаждават на цигарите. Отговорите им могат да ви прозвучат изненадващо. След кратко обмисляне повечето от тях отговарят, че се наслаждават средно на около 10% до 20% от цигарите. Това означава, че около 80 до 90% от изпушените от тях цигари биха могли да се приемат като употребени по силата на навика или рутината, като едва ли не машинални упражнения, които често се повтарят без никаква наслада. Наблюденията от моята практика показват, че загубата на насладата от цигарите може да се превърне в критичната точка, след която някои пушачи да се почувстват „готови“ завинаги да се разделят с тютюнопушенето.

Какво се крие зад думите „това вече просто не си струва“, които пушачите доста често повтарят? При наркоманите, пристрастени към хероина или кокаина, също е обичайно да спада изпитваното удоволствие. Пристрастените към цигарите, както и пристрастените към други опиати, силно се влияят от активизирането на мозъчните центрове на удоволствието, както и от постепенното затихване на чувствителността им или „десенсибилизирането“ им. Представете си как все повече нервни рецептори изникват, за да заместват негодните. Задачата на тези нови рецептори ще бъде да поемат неочаквано увеличените порции от химични съединения, отделяни от невроните при пушенето – по-конкретно химичното съединение допамин. Отначало пушенето причинява необикновено силна реакция, която насища с допамин мозъчните центрове на удоволствието, но какво се случва, след като изтече повече време? Мозъкът се променя, адаптира се и се „нормализира“. Това означава, че за да поддържа първоначалното ниво на наслада, пушачът трябва да пуши все повече и повече – и тогава, разбира се, се стига до нормализация. Казано накратко, след време мозъкът става все по-слабо чувствителен към преживяванията по време на пушенето, така че пушачът често (макар и невинаги) изпитва по-малко удоволствие.

Нека приемем, че тютюнопушенето обсебва мозъчния център на удоволствието при начинаещите пушачи (обикновено това се случва на възраст от 15 до 20 години). Важна роля играе подражанието на връстниците и оказваното от тях влияние. Установено е също, че при деца, чиито родители пушат, е много по-вероятно самите те да пропушат, отколкото при деца, чиито родители са непушачи.

Когато започват да пушат, повечето от пушачите оценяват това като приятно преживяване и нещо като натрупване на социален опит. Дори и ако са загубили първоначалното удоволствие сравнително рано, за тях пушенето може да си остава свързано с общуването или с други приятни дейности, така че все още да им доставя някаква наслада, затова продължават да пушат.

Повечето пушачи, които започват да пушат в гимназията, си вярват, че ще откажат цигарите, като навършат двайсет години или малко след това. Но според моите изследвания средната възраст на тези, които търсят помощ за отказване на цигарите или са „готови“ за това, е около 40 години. Какво ги кара да чакат толкова дълго, преди да се решат да се разделят с цигарите? Когато пушачите започнат да усещат физическите симптоми от пушенето или да се тревожат за болестите и уязвимостта си поради тези симптоми (или просто заради възрастта си), повечето от тях се замислят да престанат с пушенето.

Преждевременното стареене, кашлянето и опасността от болести несъмнено влошават социалните аспекти на тютюнопушенето. Всичко това ще има смисъл, ако стремежът за опазване на здравето се използва като мотив за спирането на цигарите, когато пушачите навлязат в четиресетте или петдесетте си години – възраст, типична за пушачите, които участват в клинични изследвания.

Моят опит показва, че хората, които повече не изпитват удоволствие от цигарите, са съзрели за преустановяване на тютюнопушенето, но често не са наясно как да преодолеят пристрастяването си към цигарите. На този етап те вече не пушат толкова за удоволствие, а по-скоро преживяват едно рязко пробуждане, защото се чувстват зле поради спирането на цигарите, ако вече са ги отказали. Системата, която някога е била подложена на силното въздействие на никотина, сега се пропуква като остаряла инфраструктура. Клетките вече не реагират благоприятно на тютюнопушенето, но когато пушенето спре, реагират със сигнали за дискомфорт.

ПУШИТЕ ЦИГАРИ ЕДНА СЛЕД ДРУГА НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ВИ Е ПРИЯТНО

Намаляването на чувствителността или „десенсибилизирането“ при тютюнопушене се усложнява с годините, прекарани в поведенческо и емоционално привикване. Това се свързва с пушенето на цигари една след друга. Всеки път, когато пушачът е изложен на въздействие на хора, места, вещи или стресиращи фактори, които му напомнят за случаите преди, когато е пушил, всичко това му действа като подтик за пушене, независимо от чисто биологическите особености на процеса на пушене и от промените в поведението на невроните, доставящи допамин. Сякаш дори самото усещане за старото удоволствие е достатъчно, за да се задейства в мозъка системата за активиране на наслаждението. Не е изненадващо, че класическата причина, поради която пушачите, които са престанали да пушат известно време, но после отново са пропушили, звучи така: „Пропуших, защото бях под голямо напрежение“. Това е толкова утвърден отговор, че се поднася автоматично и задейства механизмите, деблокиращи ограниченията в съзнанието за връщане към старото, дълбоко насадено поведение.

Към четиресетте си години пушачите продължават да пушат повече, за да отстраняват дискомфорта, а не за удоволствие, дори и да получават понякога удоволствие от пушенето. Например мнозина от „десенсибилизираните“ пушачи, т.е. страдащите от намалена чувствителност, се наслаждават на първата си цигара за деня, защото след като не са пушили цяла нощ, техните неврони са достатъчно свежи на сутринта, за да могат пушачите да кажат, че още им е приятно първото всмукване на дим. Може би най-сериозното поведенческо и емоционално предизвикателство за бившите пушачи е да усвоят други начини да си доставят удоволствие, както и да си измислят някакви дейности, които да очакват, както и да възстановят дейността на центровете в мозъка, осигуряващи приятни усещания, блокирани досега заради пушенето.

Има много хора, които продължават да се наслаждават на цигарите и не желаят да спрат да пушат, дори и с цената на здравето си. В някои отношения тяхната задача е много по-трудна от задачата на останалите пушачи, които вече не се наслаждават толкова силно на цигарите, но просто не знаят как да ги откажат. Хората са много по-склонни да си имат работа с нещо, което им е познато, поради това всичко, свързано с промените в поведението им, включително и с пушенето, им се струва толкова трудно и мъчително.

1 Полипептиди, подобни на опиатите, отделяни от невроните в главния мозък. С помощта на хипофизата те контролират ендокринните жлези. Съдържанието им в кръвта се повишава от стимули като любов, творчество, слава, власт. – Б. пр.

 

Биография и факти за автора

Даниъл Сейдман

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: