Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Как да избегнеш драконово проклятие

Кресида Коуел

Ще може ли Хълцук да намери противоотрова срещу смъртоносния Боцко Злобни и да се пребори със Смъртозъб? Ще надмогне ли брадвата на Норбърт Откачалски, за да стане ОТНОВО герой? Научете всичко това от тази забавна и необикновена история за деца.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Ще може ли Хълцук да намери противоотрова срещу смъртоносния Боцко Злобни и да се пребори със Смъртозъб? Ще надмогне ли брадвата на Норбърт Откачалски, за да стане ОТНОВО герой? Научете всичко това от тази забавна и необикновена история за деца.

Биография и факти за автора

Кресида Коуел

Кресида Коуел не само е превела мемоарите на Хълцук от старонорвежки, но също така ги е илюстрирала. Тя е израснала в Лондон, както и на един малък пуст остров край западните брегове на Шотландия, където пише своите истории, лови риба за прехрана и търси дракони. Убедена е, че островът е бил обитаван от дракони, от които остава очарована през целия си живот. Кресида пише на острова от 9-годишна.

Откъс от книгата

Кресида Коуел - „Как да избегнеш драконово проклятие“

Почти изпаднал в транс, със зинала уста, Хълцук наблюдаваше яростния налудничав полет на приятеля си надолу по планинския скат.

—  АХ ВИЕ, ОТВРАТИТЕЛНИ ВОНЯЩИ РИБОЦИ — пищеше безумно Рибоног. — СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНИ КЪСОВЕ ПЛАНКТОН! НАЛИ ВИ ВИЖДАМ — ЦИВРИТЕ КАТО БЕБЕТА, ЩОМ СЕ НАЛАГА ДА СЕ БИЕТЕ С ИСТИНСКИ ВИКИНГ!

Саблезъбият дракон преследвач Едноок гледаше Рибоног със страхопочитание.

— Като че ли подцених приятеля ти — с уважение измърмори той. — Взех го за слаба работа, а трябва да призная, че е СМЕЛ... наистина самоубийствено смел, но все пак смел...

Истериците бяха безумно удивени от факта, че най-неочаквано са нападнати от един-единствен, непораснал още, малолетен член на друго племе, и то до такава степен, че за миг застинаха с увиснали ченета и с ръце във въздуха, докато поднасяха парчетата еленско месо към устите си.

Рибоног се носеше право към истериците и яростно размаха шпага, щом стигна до тях, но, разбира се, не уцели никого и продължи полета си през горящия огън надолу по склона. За миг кожите му пламнаха, ала вятърът бързо ги загаси.

Истериците останаха още миг неподвижни от удивление, като наблюдаваха дребната фигура, препускаща с писъци надолу по планината. После се спогледаха и нямаше нужда да видиш лицата им, за да се увериш, че бяха навъсени, сякаш казваха:

„Хайде да го убием още сега“. Те бавно и делово стегнаха ските си, вдигнаха лъковете на мощните си космати рамене и се спуснаха след него.

— Ох, в името на жизнеутвърждаващите бутове на лъчезарната Балдур — паникьоса се Хълцук, като последва Рибоног надолу по склона, — те наистина се готвят да го убият! Какво да правя сега?

— Да правиш ли? — попита Едноок, който вървеше до Хълцук с големи леки крачки. —  Нищо не можеш да направиш... приятелят ти все едно ще умре... той е, както биха го нарекли саблезъбите, „жив труп“... или в случая „труп на ски“. Нищо не можеш да направиш, а ако продължиш в същата посока, ТИ също ще умреш...

Изглежда, драконът беше прав. Хълцук полагаше всички усилия да настигне истериците. Защото истериците бяха огромни същества и изключително силни скиори. Самият Рибоног се спускаше с голяма скорост, защото не правеше ЗАВОИ, изгубил всякакъв контрол, и беше чудно как още не беше паднал. Хълцук го виждаше как от време на време обръща глава ту наляво, ту надясно, за да подвиква през рамо и обсипва драконите с обиди.

Истериците напредваха бързо и един голям звяр с огромна двуглава брадва в черно и златисто зареди стрела на лъка си, готов за стрелба.

Хълцук внезапно спря и изпод ските му се образува ветрило от изстърган скреж, който се разпръсна наоколо. Той също постави стрела на лъка си.

— Кълна се в рогата и мустаците си! — изпищя Беззъбчо.

— Той се готви да напрррави нещо! Не го прррави, Хълцук! Недей!

Хълцук внимателно се прицели и пусна стрелата, която прониза въздуха и се заби в дупето на големия звяр с брадвата в мига, когато онзи се канеше да уцели Рибоног. Това бе първият успешен удар на Хълцук за цялата сутрин.

— Добро попадение! — гръмогласно се засмя Едноок, развеселен до дън душа.

Големият звяр с брадвата изръмжа и лудо замаха с ръце във въздуха. Той пусна стрелата си, която имаше огромния късмет да се извие в дъга... и да се забие право в задника на истерика, спускащ се точно пред него.

— Много добре... — задъха се от удоволствие Едноок. — Ощипи ме... днес може би е празничният ми ден...

Тогава другият истерик изпищя от болка и подскочи напред, като направи пълно салтомортале, повлече със себе си истерика, който се движеше пред него, той пък се хързулна по гръб право в краката на последните трима истерици, преобърна ги и ги попиля, така че всичките ШЕСТИМА истерици се търкулнаха като една топка — снежна и гневна.

— Добре, добре — измърмори Хълцук. — А сега нека и шестимата тръгнат след мен и да оставят Рибоног на мира.

— Мисля, че така и ще направят! — викна Едноок и се разсмя до сълзи. —  О, наистина мисля, че ще го направят...

— ХЕЙ, НАСАМ! — извика Хълцук, като се увери, че те бяха видели кой е виновникът за злополучното им падане, а после, за да затвърди убеждението им: — ЗНАЧИ, НЕ СЕ БОИТЕ, ЧЕ ЩЕ ВИ УЦЕЛЯТ, ВИЕ... ГЪРЧАВИ ГЛАВОРЕЗИ, БОКЛУЦИ ТАКИВА!

— Виж какво напрррави! — изскимтя Беззъбчо. — Истериците ще обббезззумеят!

Истериците наистина обезумяха, целите пламнаха от ярост, а Хълцук се спусна надолу по планинския скат като същинска малка светкавица.

— Изпреварихме ги — задъхано изрече Хълцук, докато се носеше на ските си по-бързо от всеки друг път.

— Но това няма да е достатъчно — злорадстваше Едноок с наслада. — Трябва да преминеш и другата половина на планината, а тогава те ще те настигнат.

И наистина, много скоро след това Хълцук дочу истериците, които го следваха по петите.

Петима от истериците нададоха истеричния вой, подобно на глутница обезумели виещи вълци, а шестият, онзи с брадвата, подвикваше лични обиди.

— Как СМЕЕШ да обиждаш МОИТЕ царствени бутове, ти, хулиганино убиец, ти, мръсен дребосък! Ние, истериците, сме най-добрите ловци в целия свят и когато те настигна, ще те накълцам с брадвата си и ще те хвърля за храна на Смъртозъб, ще те надупча целия със стрели и ще те направя на решето! — крещеше истерикът с брадвата.

— Очарователно! — захили се Едноок. — Склонни към отмъщение, говоря за истериците, нали?

Хълцук тръгна право към гората с мисълта, че там ще им е по-трудно да го улучат. Да се придвижваш на ски през силно гориста местност е опасна и трудна работа и първото правило, което трябва да спазваш при нормални обстоятелства, е да се движиш БАВНО.

Но обстоятелствата не бяха нормални и Хълцук с писък се носеше през гората, като лудо се извиваше и вземаше завоите с далеч по-голяма скорост от безопасната.                                                                                                                                                — Бббъди внимателен! — предупреждаваше го Беззъбчо в стремежа си да му помогне. — Изззбягвай дърветата!                        — О, благодаря ти, Беззъбчо — задъхано и със сарказъм отвърна Хълцук, докато стремглаво завиваше наляво и надясно, — дори не ми е хрумвало подобно нещо...

Рефлексите на драконите са по-бързи от тези на хората и нито на Едноок, нито на Беззъбчо им беше трудно да го следват. Но и истериците бяха добри в пързалянето. Хълцук дочу трясък, когато един от тях не взе завоя навреме и се разби в дървото пред себе си.

Ала оставаха още петима, които напредваха след него, и по звука на техния ужасяващ истеричен вой, който се приближаваше с всяка изминала секунда...

— Не можеш да избягаш! — изкрещя големият звяр с брадвата. — Когато те хвана, ще те разкъсвам парченце по парченце и ще използвам реброто ти за клечка за зъби!

Междувременно долу в дълбокото дефиле Храчко се бе събудил от дрямката си и десетима от учениците му се бяха върнали от лов. Храчко бе впрегнал петима саблезъби преследвачи в шейната и чакаше Хълцук и Рибоног да се върнат.

— Улучих деветдесет снегоядни птици — похвали се Бързофрас на удивения Шишо Шопарски.

— Това е НИЩО — тържествуваше Сополак. — Аз улучих двеста и четири... на, пукнете се от яд, лесно е като да уцелиш рибки във варел. Дори Хълцук Безполезни и смешният му приятел Рибоног трябва да са убили някоя и друга птичка, не може да са ЧАК ТОЛКОВА чувствителни.

— КАКВО СТАНА С ТЕЗИ ДЪРВЕНЯЦИ? — изръмжа Храчко, който започна да се тревожи.

Защото Хълцук беше син на Вожда Стоик Грамадански, о, треперете, щом чуете името му, ох, ох, ох, а Стоик имаше отвратителен характер и нямаше да е много доволен, ако нещо се случи с единствения му син.

— Може снегоядните птички да са им устроили засада? — присмя се Сополак.

Чу се вик откъм клисурата и изпод снега се появи като пронизала ледника ракета самият Рибоног, размахващ ръце във всички посоки като перки на вятърна мелница. Рибоног се движеше с такава бясна скорост, че бе невъзможно да се спре. Той профуча покрай шейната, покрай зиналия Храчко и момчетата и продължи още петдесетина метра, преди най-после да спре и да се сгромоляса на леда.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: