Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Йога. Безсмъртие и свобода

Мирча Елиаде

Видният румънски философ, културолог и писател Мирча Елиаде прониква в сърцевината на индийската духовност чрез обстойно изследване на четирите й основополагащи и взаимосвързани понятия: карма, мая, нирвана, йога. В емблематичното научно изследване Елиаде използва терминологията на западната философия, за да разясни закона на кармата (този на т.нар. универсална причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкрайна поредица от прераждания), вълнувал мнозина в Индия след постведическия период. Авторът обръща специално внимание на космическата илюзия, с която човек трябва – дори и неохотно – да се примирява, докато не се освободи от заслепението на невежеството (т.е. мая); и на нирвана (или абсолютната реалност), разположена нейде отвъд пределите на илюзорната мая и на ръководеното от кармата човешко битие. Румънският учен поставя акцент на методите и техниките, чиято цел е освобождението (мокша, мукти) и постигането на Божественото – т.е. йога.

 

Наличност: Да

27,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите. Множеството му трудове обхващат широк кръг от теми, свързани с нея – древноиндийска философия, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, митологично мислене в различни исторически епохи, религиозен символизъм и мистика, магия и окултизъм, шаманизъм.

Откъс от книгата

Първа глава. Йогистките доктрини

 

Отправна точка

Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири „движещи идеи“ ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги: карма, мая, Нирвана, йога. Историята на развитието на индийската философия може да бъде написана, като се тръгне от всяко от тези фундаментални понятия, но задължително ще стане дума и за другите три. Използвайки терминологията на западната философия, можем да кажем, че след постведическата епоха Индия се е стремила най-вече да разбере:

1. Закона на универсалната причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкраен низ от прераждания – закона на кармата.

2. Загадъчния процес, пораждащ и поддържащ Космоса и по този начин обуславящ „безкрайното въртене“ на колелото на съществуванията: това е мая, космическата илюзия, с която човек неохотно трябва да се примирява, докато не се освободи от заслепението на невежеството (авидя).

3. Абсолютната реалност, разположена някъде отвъд пределите на изтъкнатата мая – илюзия, както и отвъд пределите на обусловения от кармата човешки опит; чистото битие, абсолютът, може да бъде наричано с много имена – Азът (Атман), Брахман, необусловено, трансцендентно, безсмъртно, неразрушимо, Нирвана и прочие.

4. Действените техники и методи, чиято цел е освобождението (мокша, мукти), постигането на Божественото, всъщност са именно Йога.

С помощта на въпросните четири концепции можем да разберем как фундаменталният проблем на всяка философия – търсенето на истината – е представен в индийската мисловност. За индийските мъдреци истината не е ценност сама по себе си; тя придобива значимост по силата на сотериологичната (сотериологията е наука за спасението на душата) си функция, защото познанието на истината позволява на човека да постигне освобождение. Крайната цел на индийския мъдрец не е постигането на истината, а освобождението, абсолютната свобода. За да открие истината, европейският философ е готов да принесе големи жертви: да се отрече от вяра, от светски желания, от богатство, от лична свобода и дори от живота си. Индийският мислител може да жертва всичко това единствено за да извоюва свободата си. „Да се освободиш“ ще рече да преминеш в друг план на съществуване, да стигнеш до по-високо „равнище на битие“, издигащо се над човешкото съществуване. Достатъчно е да кажем, че в Индия метафизичните знания не само се изразяват чрез понятия като преход и смърт („разрушавайки“ своята обусловеност, човек „умира“ за всичко човешко), но задължително се подразбират и мистичните следствия от това: възкръсване в освободено от условности битие. Точно това е освобождението – абсолютната свобода.

При изучването на теорията и практиката на Йога ще ни се удаде възможност да обсъдим и други „движещи идеи“ на индийската мисъл. Но нека преди всичко да дадем определение на термина „йога“. Етимологично той произлиза от термина юдж, „свързвам заедно“, „съединявам“, „държа здраво“, „поробвам“, който е в основата на латинските думи jungere, jugum, на английската yoke и т.н. Обикновено думата „йога“ се използва за обозначаването на всяка аскетична практика или техника на медитация. Естествено, тези видове аскетизъм и медитации са различно оценени от многобройните направления на индийската философия. Както скоро ще видим, съществува „класическа“ Йога, „философска система“, изложена от Патанджали в неговата знаменита Йога сутра, и ще започнем изложението си именно с тази „система“, за да си изясним какво място заема Йога в историята на индийската мисъл. Но рамо до рамо с класическата Йога съществуват множество видове „общоразпространена“, несистематична Йога. Съществуват и небрахманични видове Йога (будистка, джайнистка), освен това съществуват видове Йога, чиято структура е „магическа“ или „мистична“ и пр...

Причината за такова многообразие на значенията е преди всичко в самия термин „йога“, защото ако етимологически коренът юдж означава „свързвам“, то е ясно, че „връзката“, до която трябва да доведе процесът на свързване, предполага като предварително условие разделянето на „връзките“, съединяващи душата с този свят. С други думи, не може да се постигне освобождаване, докато човек не се отдели от света, не реши да се измъкне от космическия кръговрат. Това е необходимо условие, без което човек не може да се самопознае и да се самовладее. Дори и в „мистичното“ си значение, тоест в значението на „сливане“, Йога подразбира предварително „отделяне“ от материята, освобождаване от света. Акцентът се поставя върху усилията на човека (подобни на „носенето на бремето“), върху неговата самодисциплина, с чиято помощ той може да постигне концентрация на духа дори по-бързо, отколкото ако помоли за помощ божеството (както е при мистичните разновидности на Йога). „Свързвам заедно“, „държа здраво“, „съединявам“ (иначе казано, придобиване на непреклонна решимост и способност за редовно изпълнение на определени действия) – целта на всичко това е постигането на „духовно единство“, спасяването от разсеяността и автоматизма, характерни за немедитативното съзнание. В „религиозните“ (мистични) школи по Йога това „единство“, естествено, е само крачка към истинското единство – сливането на човешката душа с Бога.

Особеност на Йога е не само нейният практически характер, но и присъщата ѝ система за посвещаване. Йога не може да бъде овладяна самостоятелно, без ръководството на наставник (гуру). Всъщност и всички други „философски системи“, също както традиционните научни дисциплини и занаяти в Индия, се преподават от наставници, така че са посвещенски – предават се устно, от „уста на ухо“. Но при Йога посвещенската  традиция се откроява особено ярко, тъй като, както при религиозните посвещавания, йогинът започва с отричане на светското (семейството, обществото) и под ръководството на гуру насочва усилията си към преодоляване на границите на човешкото съществуване, на присъщите му стереотипи на поведение и ценностни системи. Когато видим колко огромни са усилията на йогина да преодолее състоянието на незнание, ще осъзнаем, че той мечтае „да умре за този живот“. И така, ще станем свидетели на смърт, след която идва възкръсване в свободно от условности битие – освобождаване.

Аналогията между Йога и посвещаването ще стане още по-очевидна, ако си припомним посвещенските ритуали при първобитните народи – пък и не само при тях, – чиято цел е създаването на „ново тяло“, на „мистично тяло“ (според вярванията на тези народи символично – подобно на тялото на новороденото). На „мистичното тяло“, позволяващо на йогина да постигне трансцендентно състояние, се отделя важно място във всички видове йога и особено в тантризма и в алхимията. От тази гледна точка Йога заимства и продължава в друг план архаичния и универсален символизъм на посвещаването, който – трябва да отбележим – съществува още в брахманистката традиция (там наричат посветения „два пъти роден“). Възкръсването при посвещаване се описва при всички видове Йога като средство за преминаване към възвишено, практически неподдаващо се на описание битие, което се нарича по различен начин в различните индийски философски школи: мокша, Нирвана, асанскрита и т.н.

От всички значения на думата „йога“, срещащи се в индийската литература, най-точно се смята онова, чийто произход е от йогистката философия (Йога-даршана), а именно от Йога сутра на Патанджали и коментарите към нея. Естествено, от западна гледна точка даршана не е философска система. Даршана означава гледище, виждане, разбиране, гледна точка, доктрина и т.н., от корена дрш – виждам, съзерцавам, разбирам и т.н. Но тя е и система за последователно изразяване на възгледи, равна по времеви и пространствен смисъл на човешкия опит, който тя се стреми да интерпретира в цялата му пълнота; нейната цел е „освобождаването на човека от невежеството“ (във всички възможни значения на думата). Йога е една от шестте ортодоксални индийски „философски системи“ (в случая „ортодоксални“ означава „приемани от брахманизма“ за разлика от „еретичните системи“ – такива като будизма и джайнизма). И именно тази формулирана от Патанджали Йога – и обяснена от неговите коментари – е по-добре известна на Запад от останалите системи Йога.

И така, ние ще започнем изследването си с обзор на теориите и практиките на Йога във вида, в който са изложени от Патанджали. Причините да изберем именно такъв подход са няколко: първо, защото изложението на Патанджали е „философска система“; второ, тъй като в нея намираме много практически препоръки за методите на съзерцание и за аскетичните техники, препоръки, които другите (несистемни) разновидности Йога деформират, или по-точно видоизменят в съответствие със спецификата на потребностите си; и накрая поради обстоятелството, че Йога сутра е резултат от огромния труд не само по събирането и класифицирането на множество аскетични техники и съзерцателни методи, съществуващи от незапомнени времена в Индия, но и заради обосноваването им от теоретична гледна точка; като се изяснява произходът им, те биват обяснени и включени във философска система.

Патанджали обаче не е създател на „философията на Йога“, също както не е и – и не би могъл да бъде – изобретател на техническите средства на Йога. Той признава, че само публикува и редактира (атха йоганушасанам) традиционните доктрини на Йога и нейните технически средства. Действително йогистките методи са известни на езотеричните кръгове от индийски аскети и мистици много преди Патанджали. От запазените в традицията технически формули той оставя само достатъчно добре изпитаните при вековния опит. Що се отнася до теоретичните структури и метафизичната база, то личният му принос е минимален. Той просто подлага на преосмисляне философията Санкхя в най-общите ѝ черти и я приспособява към доста повърхностния теизъм, в който превъзнася практическото значение на медитацията.

Съдържание

Предговор

Първа глава. Йогистките доктрини

Втора глава. Техники на автономията

Трета глава. Йога и брахманизъм

Четвърта глава. Триумфът на Йога

Пета глава. Йогистки техники в будизма

Шеста глава. Йога и тантризъм

Седма глава. Йога и алхимия

Осма глава. Йога и коренните жители на Индия

Девета глава. Заключение

Приложения, бележки, библиография

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: