Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Жертвата

Майкъл Крайтън

Дълбоко в пустинята Невада компанията Займос е построила свръхмодерен секретен завод. В радиус от десетки километри наоколо няма нищо друго освен кактуси и койоти. Вътре осем души са в капан, защото отвън ги чака, търси ги, един хищен рояк от наночастици, който те сами са създали. С всеки час роякът става все по-голям и по-страшен и те трябва да намерят начин да го спрат, преди да е влязъл вътре - освен ако не е прекалено късно.

  • Корица: Мека
  • Страници: 400
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 2002 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Майкъл Крайтън
 

Наличност: Да

15,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Нещата никога не стават така, както си ги мислиш!

“Прости им Господи, те не знаят какво правят!”

Дълбоко в пустинята Невада компанията Займос е построила свръхмодерен секретен завод. В радиус от десетки километри наоколо няма нищо друго освен кактуси и койоти. Вътре осем души са в капан, защото отвън ги чака, търси ги, един хищен рояк от наночастици, който те сами са създали. С всеки час роякът става все по-голям и по-страшен и те трябва да намерят начин да го спрат, преди да е влязъл вътре - освен ако не е прекалено късно.

Майкъл Крайтън отново съчетава последните достижения на науката с неумолимо действие и създава технотрилър който се чете на един дъх и се помни дълго.

Откъс от книгата

Шести ден, 14:12

Всички се струпахме край прозореца и сблъскахме главите си, докато гледахме във всички посоки. Хоризонтът беше чист. Не забелязах абсолютно нищо.

- Къде са? - попитах.

- Приближават от юг. Следим ги на мониторите.

- Колко са? - попита Чарли.

- Четири.

- Четири!

- Да, четири.

Главната сграда се намираше на юг от нас. На южната стена на склада нямаше прозорци.

- Не виждаме нищо - каза Дейвид. - С каква скорост се приближават?

- Бързо.

- Имаме ли време да стигнем до сградата?

- Мисля, че няма да успеете.

Дейвид свъси вежди.

- Той мислел, че няма да успеем. Господи!

И преди да успея да кажа нещо, Дейвид се хвърли към вратата, отвори я и излезе. През правоъгълника на касата видях, че поглежда на юг и засланя очите си с длан. Всички едновременно извикахме:

- Дейвид!

- Дейвид, какво правиш, по дяволите?

- Дейвид, задник такъв!...

- Опитвам се да ги видя.

- Веднага влизай!

- Тъпо копеле!

Но Брукс остана на мястото си.

- Още не виждам нищо. И не чувам нищо. Вижте, мисля, че ще успеем да изтичаме... хм, не, няма. - Той припряно се метна в склада, спъна се на прага, падна, скочи и затръшна вратата.

- Къде са?

- Идват - отвърна Дейвид. - Идват. - Гласът му трепереше от напрежение. - О, Господи, идват! - Задърпа бравата с две ръце, като използваше цялата си тежест и не преставаше да повтаря: "идват".

- Уф, страхотно - рече Чарли. - Тоя скапаняк откачи.

Отидох при Дейвид и поставих ръка на рамото му. Той дърпаше бравата и дишаше тежко.

- Дейвид - казах тихо. - Поеми дъх. Успокой се.

- Просто... трябва да ги спра... трябва да ги спра... - Той се потеше, всичките му мускули бяха напрегнати, рамото му трепереше под дланта ми. Беше изпаднал в паника.

- Дишай дълбоко, Дейвид.

- Трябва да... трябва да... трябва... трябва... трябва...

- Дишай дълбоко, Дейвид. - Показах му как да го направи. - Добре. Точно така. Хайде пак. Дълбоко...

Дейвид кимаше и се опитваше да ме чуе. Пое си дъх, после пак се задъха.

- Браво, Дейвид. Хайде сега пак.

Той се подчини. Дишането му се поуспокои и той спря да трепери.

- Добре, Дейвид, много добре.

- Винаги съм знаел, че тоя тип е смахнат - каза зад гърба ми Чарли. - Само го вижте как му приказва като на бебе, мама му стара.

Стрелнах Чарли с поглед. Той само сви рамене.

- Ами прав съм, мама му стара.

- Така не помагаш, Чарли - рече Мей.

- Майната й на помощта.

- Просто млъкни, Чарли, става ли? - каза Роузи.

Обърнах се към Дейвид.

- Добре, Дейвид, така е добре, дишай спокойно, пусни бравата.

Той поклати глава и отказа да го направи, ала изглеждаше смутен, неуверен в действията си. После запримигва. Като че ли излизаше от транс.

- Пусни бравата - повторих аз. - Няма никакъв смисъл.

Накрая Дейвид я пусна и седна на пода. Стисна главата си и се разплака.

- Господи! - изпъшка Чарли. - Само това ни трябваше.

- Млъкни, Чарли.

Роузи отиде до хладилника и се върна с бутилка вода. Подаде я на Дейвид и той я изпи. Роузи му помогна да се изправи и ми кимна, че ще го поеме.

Върнах се в средата на стаята при компютърния терминал, където бяха другите. Редовете код на екрана се бяха сменили с изглед от северната страна на главната сграда. Там имаше четири рояка - хвърляха сребристи отблясъци, докато се издигаха и спускаха по дължината на стената.

- Къде отиват? - попитах аз.

- Опитват се да влязат вътре.

- Защо?

- Не сме сигурни - отвърна Мей.

Известно време наблюдавахме мълчаливо. Отново ме порази целенасочеността на поведението им. Приличаха на мечки, които се мъчат да разбият каравана, за да се доберат до храната. Спираха при всяка врата и затворен прозорец, оставаха за кратко там, като се движеха нагоре-надолу по ръбовете, после продължаваха към следващия отвор.

- Винаги ли проверяват така вратите? - попитах.

- Да. Защо?

- Защото като че ли не помнят, че са херметично затворени.

- Да - каза Чарли. - Не помнят.

- Защото нямат достатъчно памет ли?

- Или защото нямат достатъчно памет, или защото са ново поколение.

- Искаш да кажеш, че не са същите рояци от обяд, така ли?

- Да.

Погледнах си часовника.

- Възможно ли е на всеки три часа да се появява ново поколение?

Чарли сви рамене.

- Не знам. Така и не открихме къде се възпроизвеждат. Само предполагам.

Вероятността толкова бързо да се появяват нови поколения означаваше, че заложеният в кода еволюционен механизъм също е адски бърз. Обикновено генетичните алгоритми, които имитират възпроизводството, за да дадат решения на съответните проблеми, постигат оптимизация в порядъка от петстотин до пет хиляди поколения. Ако се възпроизвеждаха на три часа, през последните две седмици тия рояци бяха навъртели над сто поколения. И следователно поведението им ставаше много по-сложно.

Мей ги наблюдаваше на монитора.

- Поне стоят при главната сграда - отбеляза тя. - Изглежда, не знаят, че сме тук.

- Откъде да знаят? - попитах аз.

- Няма откъде - отвърна Чарли. - Главното им сетиво е зрението. През поколенията може да са развили известен слух, но на първо място все още е зрението. Ако не виждат нещо, то не съществува за тях.

Роузи и Дейвид дойдоха при нас.

- Много съжалявам - каза той.

- Няма защо.

- Всичко е наред, Дейвид.

- Не знам какво ми стана. Просто не можах да го понеса.

- Не бери грижа, Дейвид - рече Чарли. - Разбираме те. Ти си психар и се чална. Ясна ни е картинката. Няма проблем.

Роузи прегърна Дейвид, който шумно се изсекна. Тя погледна монитора.

- Какво правят?

- Изглежда, не знаят, че сме тук.

- Добре.

- Надяваме се и да не узнаят.

- Аха. Ами ако ни открият?

- Ако ни открият, ще разчитаме на пропуските в ХИЩНИК/ЖЕРТВА. Ще използваме слабостите на програмата.

- А именно?

- Ще имитираме ято.

Чарли се изсмя грубо.

- Да бе, ще имитираме ято - и ще се молим на Господ!

- Говоря сериозно - казах аз.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: