Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Жената на авиатора

Мелани Бенджамин

Двадесет и една годишната Ан, дъщеря на американския посланик в Мексико, прекарва по-голямата част от живота си в сянката на баща си и красивата си по-голяма сестра. Тя е възпитаничка на престижния университет „Смит“ и тайно мечтае за писателска кариера. Баща й поканва любимеца на Америка, полковник Чарлс Линдберг, да им гостува за коледните празници. Младият авиатор извършва първия полет без кацане над Атлантическия океан. Невероятното постижение го превръща в герой и му спечелва обожанието на целия американски народ. Очарована от славата и величието му, Ан смята, че именитият пилот дори не я е забелязал. Но греши.

 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Двадесет и една годишната Ан, дъщеря на американския посланик в Мексико, прекарва по-голямата част от живота си в сянката на баща си и красивата си по-голяма сестра. Тя е възпитаничка на престижния университет „Смит“ и тайно мечтае за писателска кариера. Баща й поканва любимеца на Америка, полковник Чарлс Линдберг, да им гостува за коледните празници. Младият авиатор извършва първия полет без кацане над Атлантическия океан. Невероятното постижение го превръща в герой и му спечелва обожанието на целия американски народ. Очарована от славата и величието му, Ан смята, че именитият пилот дори не я е забелязал. Но греши.

Чарлс е привлечен от деликатността и скромността на Ан, която се влюбва в него. Само няколко месеца след първата им среща той й предлага брак. Сватбата им превръща Ан в знаменитост, чийто личен живот е от огромен интерес за медиите. Тя става първата жена пилот на безмоторен самолет в Америка и дясна ръка на Чарлс, с когото се впускат в незабравими приключения. Въпреки големите си лични постижения, Ан остава в сянката на Линдберг, който постепенно се отдалечава от нея.

На петдесет години Ан изпитва потребност да бъде нещо повече от жената на авиатора и майка на шестте му деца. Тя осъзнава, че животът предлага неограничени възможности за промяна и щастие. И че никога не е късно да извоюваш независимостта си.

Откъс от книгата

Той лети.

Така ли ще го запомня? Гледам как лежи победен, надвит от болестта, която дори той не можа да заобиколи с ловка маневра, и разбирам, че сега трябва да подбирам спомените си. Просто са твърде много. Избелели вестникарски публикации, толкова медали и трофеи, че не знам какво да правя с тях; лични писма от президенти, крале и диктатори; книги, филми и пиеси за него и постиженията му; училища и институции, носещи гордо името му; снимки на дете с руси къдрици, сини очи и дълбока трапчинка на брадичката, осеяни с петна от сълзи; размазани копия от писма до други жени, прибрани в дамската ми чанта. Размърдвам се в стола си, като внимавам да не ме чуе; трябва да спи, да събере сили заради онова, което искам да му кажа по-късно, а времето ни изтича. С цялото си същество усещам настъпването на житейската раздяла и не мога да направя нищо, и вече не ми е достатъчно просто да го гледам, да гледам как бърза да ме остави сама, без отговор на въпросите ми. Ръцете ми са сключени, челюстите ми са стиснати до болка, накланям се напред, сякаш така ще накарам самолета да лети по-бързо. Една от стюардесите надзърта през завесата, която ни отделя от останалите пътници.

- Имате ли нужда от нещо?

Поклащам глава и тя изчезва след тревожен, благоговеен поглед към болезнено слабия мъж, който диша шумно, с помръдващи под клепачите очи - сякаш все още търси, все още е нащрек, дори в неспокойния си сън. И доколкото го познавам, навярно прави точно това.

Въпросите без отговор са толкова много, че не мога да ги подредя в никакъв ред, в никакъв списък - о, тези негови проклети, задължителни списъци! Ето че най-сетне имам нужда от такъв, а дори не знам с кой от всички въпроси да започна. Толкова са много. Защо тях? Защо всички тях? Обичал ли ги е? Обичал ли ме е някога?

Ами аз - винаги ли съм го обичала? Веднъж, много отдавна, го напуснах. Още помня цвета на куфара, който носех, обувките, с които бях, когато излизах през вратата. Същият чифт обувки носех и когато се върнах. Дали изобщо е разбрал, че тогава едва не ме загуби? Затова ли ни предаде всичките?

Копнея да го разтърся и да го събудя, да го накарам да ми каже, но не мога – не още. Затова правя усилие да се фокусирам върху единствения въпрос, на който само аз мога да отговоря. Другите ще оставя за по-късно. След като се приземим; след като децата ни му кажат всичко, което искат.

След като остана само аз.

Отпивам от възтоплата вода, гледам през илюминатора и за пореден път се замислям какви спомени трябва да запазя за този мъж, който никога не е бил обикновен - най-малко за мен. Сега сме над облаците, летим на запад и прекосяваме континента.

Летим.

Снимките и кинопрегледите завинаги са запечатали образа му - как маха жизнерадостно от кабината, строен и загорял в твърде големия си авиаторски костюм, с къса пясъчноруса коса – момчешки бретон отпред, ниско подстригана отзад. Или се обляга нехайно на самолета си – същия, за който винаги говореше с благоговение, и който бе част от него – много по-голяма част от него, отколкото успях да стана аз, както се оказа. Едномоторният моноплан „Духът на свети Луис”.

Дори сега продължавам да мисля за летенето като за убежище; представям си как се рея заедно с птиците по въздушните течения, а небето ме заобикаля като огромна смълчана катедрала. И макар да знам, че не е точно така – понякога все още чувам грохота на онези ранни двигатели – си представям как съпругът ми прекосява океана в мълчание, млад мъж с ръка на лоста за управление, с крак на руля, сам с мислите си; за пръв и единствен път в живота си свободен от всякакви очаквания. Свободен от бремето да живее според легендата, която го очаква само след трийсет и няколко часа, на едно примитивно летище близо до Париж. 

И ако накрая предпочета да го запомня по този начин, ще виждам ли лицето му? Или ще седя зад него, както го бях правила безброй пъти, и ще виждам единствено нежните червеникави косъмчета, които бръсначът не е успял да изчисти съвсем, напрежението в изпънатия му като стълб врат. Ще разпозная ли рамената му, широки и напрегнати под грубия авиационен костюм.

Тогава обаче той няма да е самотният летец; ще бъдем ние двамата. По някакъв начин и аз ще съм с него в миниатюрната кабина на „Духа на свети Луис”, като муха на рамото на историята.

Не. Спуснах рязко щората на илюминатора, за да не гледам повече облаците. Не. Първия път той трябва да се рее сам над океана, както е в учебниците по история, и трябва да е млад и с момчешко излъчване, а единственият му спътник да е невероятното му, неопетнено бъдеще.

Въпреки болката, горчивината, предателството – и неговото и моето – моля се на Господ от моето детство да го запомня именно така. Напрегнат и въпреки това изпълнен с кураж млад мъж, със съвършена осанка, сякаш е част от самия самолет, който насочва през океана с няколко сандвича, термос с кафе и изключителна самоувереност. Сините му очи блестят като слънцето над океана, което грее толкова близо до прозореца на кабината му, че почти може да го докосне. Всичко е пред него, включително – и най-вече – аз.

Само че той още не го знае. И се носи в небето към всички нас, невинен и способен да плени и разбие сърцето ми.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: