Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Изкуството да говорим пред другите

Дейл Карнеги

От тази книга ще научите основните елементи на подготвянето и произнасянето на реч. Ще научите как да поднесете необходимата информация, изкуството на пленяването на аудиторията още в първите минути на речта, как да вмъквате примери, анекдоти, статистики и аналогии, за да изясните мисълта си пред аудиторията, как да убедите слушателите си да възприемат посланието ви, как да използвате езика на тялото, за да обогатите речта си. Ще научите също кога и къде да прибягвате до хумор и как да построите речта си, за да сте сигурни, че идеите ви са изложени, че ще бъдат запомнени и ще предизвикат съответни действия.

В допълнение ще ви бъдат дадени указания как да запомните това, което възнамерявате да кажете, без да трябва да го наизустявате и как да развиете собствено сценично присъствие и излъчване. Включени са упражнения за подобряване на дикцията и десетки примери за това как известни и не чак толкова известни оратори са направили своите речи забележителни.

 

Наличност: Да

19,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Увереността е състояние на духа и означава, че си вярваш. Когато ни предстои да говорим пред други хора, вярата в нас самите е безценен помощник. Четирите съвета на Дейл Карнеги за добиване на увереност са прости, а простите неща винаги могат да бъдат разбрани и следвани много по-лесно, отколкото сложните.

Дейл Карнеги е пионер на това, което днес е известно като Движение за човешки потенциал. Лекциите и книгите му са помогнали на хиляди хора по света да станат самоуверени, представителни и влиятелни личности.

Вече почти век хиляди хора по света използват тази книга като наръчник как успешно да представят себе си и своите идеи пред другите. Това не е курс по старомодното и помпозно-тържествено красноречие, присъщо на дните на национални празници. То е интензивен и изцяло изпитан на практика курс в помощ на бизнесмени и професионалисти, за да се научат да говорят добре както пред публика, така и в частния си живот.

Той е помогнал на хиляди бизнесмени и професионалисти – много от които преди не са могли да вържат и три разбрани изречения пред публика – да станат прекрасни оратори. А освен това, и което е по-важното, този курс изгражда характера. Той засилва вярата и визията и показва на хората как най-пълно да използват талантите си. Превърнал е в успешни лидери много хора, които дотогава са били единствено неми последователи.

Биография и факти за автора

Дейл КарнегиДейл Карнеги е един от най-известните и вдъхновяващи  публицисти, оратори и лектори в света. Той е един от основателите на теорията на комуникацията, разработил своя собствена концепция за безконфликтно и успешно общуване. Разработил е курсове, посветени на личностното развитие, умението да се привличат клиенти, публичното говорене и междуличностните умения. Неговите книги, безценен източник на мъдрост и житейско вдъхновение, са актуални и продавани до ден днешен.

Карнеги винаги е живял и творил, воден от максимата, че в света няма лоши хора и че „Има просто неприятни обстоятелства, с които трябва да се борим, но без да съсипваме живота си и настроението на околните.“

Дейл Брекенридж Карнеги е роден на 24 ноември 1888 г. в бедно фермерско семейство в Меривил, щата Мисури. Той  е вторият син на Джеймс Уилям Карнеги и Аманда Харбисън. Животът във фермата бил труден и на малкия Дейл се налагало да помага на родителите си. Всяка сутрин той ставал в 4 часа и преди да тръгне за училище, се захващал с грижите за животните. 

Любовта към ораторското изкуство се зародила у момчето още в училищните години. Неговите преподаватели неведнъж отбелязвали неговите умения да води дискусии. След като завършил училище, Карнеги работил известно време като куриер в Небраска и като актьор в Ню Йорк, но така и не могъл да намери своята професия, която да му е по сърце.

Тогава младият Карнеги се записва в Педагогическия колеж в Уорънсберг, щата Мисури.

В колежа се обучавали 600 студенти, но само 6 от тях, включително Дейл, не можели да си позволят да живеят в града. Той трябвало да пътува всеки ден по 6 мили дотам и обратно, за да посещава занятията, като продължавал да изпълнява и задълженията си във фермата на родителите си.

Карнеги се срамувал от своята бедност, от единствения си костюм, който вече му бил отеснял. Той започнал да развива комплекс за малоценност и опитвайки се да го преодолее, решил, че трябва да се отличи по някакъв начин и да получи признание. Огледал се наоколо и забелязал, че студентите, ползващи се с най-голямо влияние и престиж в колежа, били основно две категории. Едната група били изявените спортисти, които играели във футболния и бейзболния отбор, а другата група били тези, които отстоявали своята гледна точка в специално организираните публични дискусии. Давайки си сметка, че не се отличава с атлетически способности, младежът решил да успее на попрището на ораторското изкуство.

„Направи нещо, от което се страхуваш и продължи да го правиш. Това е най-бързият и сигурен начин да преодолееш страха си.“ – Дейл Карнеги

Карнеги започнал да се упражнява докато пътувал до колежа и обратно, репетирал речите си докато доял кравите във фермата и накрая сядал на върха на купчината сено в плевнята и със страст и вдъхновение започвал да изнася пред изплашените гълъби гневна тирада за необходимостта от забрана на имиграцията на японци в САЩ.

В началото, независимо от сериозната си подготовка, той понасял поражение след поражение. 18-годишният Дейл бил горд и чувствителен младеж и се чувствал силно угнетен и разстроен от своите неуспехи.  Тогава майка му го посъветвала да вземе участие в дискусионния кръжок, където след няколко опита той бил приет. Това се случило през есента на 1906 г., когато той бил в предпоследния курс на колежа, и се оказало повратният момент в неговия живот.

Заниманията в кръжока действително му помогнали да придобие увереност и да повиши ниското си самочувствие, и разбира се, да получи необходимата практика по ораторското изкуство и да преуспее в дисциплините, свързани с него. За една година Карнеги завоювал всички награди на конкурсите по публично говорене, които се провеждали в колежа, а неговите състуденти дори започнали да търсят помощ от него.

След като завършил колежа, Карнеги се опитал да организира задочни курсове за обучение на фермерите, разпръснати сред пясъчните хълмове на Западна Небраска. Но независимо от безкрайната му енергия и ентусиазъм, с които започнал, той не успял в това начинание.

„Повечето от важните неща в света са били постигнати от хора, които са продължавали да пробват, дори когато е изглеждало, че няма никаква надежда.“ – Дейл Карнеги

Тогава Карнеги решил да замине за Омаха и да започне някаква друга работа. Той нямал пари дори за билет за влака и в замяна на своето пътуване трябвало да храни и пои дивите коне, превозвани в два вагона. В Омаха той започнал работа в търговска компания като агент по продажба на бекон, свинска мас и сапун. Територията, която обслужвал се простирала сред безплодните земи на Южна Дакота, част от които се обитавали от индианци шайени. Карнеги пътувал с товарни вагони и пощенски дилижанси, и отсядал в запуснати крайпътни мотели. Успоредно с работата си на търговски пътник, той изучавал книги за търговия, яздел диви коне, играел на покер с местните жители, но и се научил да изкарва пари и да ги харчи разумно. Той не се отказвал от мечтата си за собствен бизнес.

„Тежестта на бъдещето, прибавена към бремето на миналото, в настоящето могат да препънат и най-силния.“ – Дейл Карнеги

След като успял да натрупа 500 долара, Карнеги зарязал търговията и през 1991 г. започнал да преподава риторика и сценично майсторство, организирайки собствена школа. Заедно с това, той продължавал да пътува в страната, но вече като лектор на популярни теми, а също започнал да публикува есета на различни теми.

На 22 октомври 1912 г. Карнеги започнал да изнася лекции в своя група, организирана в „Християнска асоциация на младите хора“, намираща се на 125-а улица в Манхатън. Само за няколко месеца неговият курс придобил такава популярност, че вместо обикновения хонорар от 2 долара за вечер, ръководството на Асоциацията започнало да му плаща по 30 долара. Успехът на неговите курсове бързо се разнесъл и извън пределите на Ню Йорк и наскоро той бил включен в програмата за обучение на възрастни на християнската организация в съседни градове. Все повече професионални клубове започнали да се обръщат към Карнеги с молба да изнася лекции.

През 1922 г. Дейл променил своята фамилия от Carnegey на Carnegie. Най-вероятно той направил това като рекламен и PR трик, тъй като по това време изключително популярно и разпознаваемо било името на милионера Андрю Карнеги.

„Представете си най-лошите последици, до които може да доведе някоя ваша постъпка, приемете ги предварително и действайте!“ – Дейл Карнеги

Постепенно Дейл Карнеги разработил уникална система за обучение върху комуникативните навици на общуване, включваща основните правила на отношения между хората. Той започнал упорито да прави изследвания в тази област, в резултат на което неговата система станала уникална и той дори защитил авторските права върху нея.

За да си облекчи преподавателската си работа, Карнеги обобщил идеите си в брошурата „Практически курс за бизнесмени", която излиза 1926 г., а няколко години по-късно, през 1932 г. той издава и първата си книга “Публичното говорене като инструмент за влияние в бизнеса”.

Година по-късно от издателството „Саймън енд Шустер“ проявяват интерес към работата на Карнеги и изслушват неговия авторски курс. Те се впечатляват не само от аспектите, свързани с ораторското изкуство, но и от съдържащите се в курса принципи на взаимоотношения между хората. Издателите прогнозират голям интерес към тази тема и му предлагат да систематизира материалите във форма на книга. Така, на 12 ноември 1936 г. излиза най-известната книга на Дейл Карнеги Как да печелим приятели и да влияем на другите“. Книгата представлявала оптимистичен сборник от практически съвети и житейски истории под общия надслов „Вярвай, че ще успееш и ти наистина ще успееш“. В книгата се съдържат кратки съвети за това как да се държиш, за да предизвикаш интереса и симпатията на околните.

За по-малко от година от книгата се превръща в абсолютен бестселър. От нея се продават повече от милион екземпляра, което носи първата истинска слава и популярност на Дейл Карнеги.

Следват и другите книги на Карнеги „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ (1948), „Изкуството да говорим пред другите“, „Как да обогатим живота си“, "Общуването като път към успеха", "Как да станем успешни ръководители", "Как да преодоляваме тревогата и стреса" и др.

Популярността и жизнеутвърждаващите теории на Дейл Карнеги помагат на много хора по света. Към края на живота си авторът получава световна известност, а неговият „Институт за ефективно ораторско изкуство и човешки отношения“ (Dale Carnegie Institute for Effective Speaking and Human Relations) отваря клонове в стотици градове не само в Америка, но и в Европа и по света. Книгите му са преведени на близо 40 езика и са издадени в над 50 милиона копия по целия свят.

На 1 ноември 1955 година Дейл Карнеги, непоправимият оптимист, вдъхновил милиони хора, умира в дома си във Форест Хилз (щата Ню Йорк). Погребан е в Белтън, Мисури. След смъртта му вдовицата му Дороти продължава неговото дело в Института, основан от него.

Откъс от книгата

 ПЪРВА ГЛАВА.

РАЗВИВАНЕ НА СМЕЛОСТ И САМОУВЕРЕНОСТ

Когато запиташ хората, записали се на курс по говорене пред публика, какво се надяват да постигнат накрая, огромното мнозинство изненадващо дава един и същи отговор: „Когато ми дойде реда да стана и да говоря - коментират човек подир човек - така се смущавам, така се изплашвам, че изобщо не мога да мисля ясно, не мога да се концентрирам, не мога дори да си спомня какво съм искал да кажа. Искам да придобия самоувереност, стабилност и способност да мисля, когато съм изправен пред хора. Искам да мога да подреждам мислите си логически и да мога да си казвам мнението ясно и убедително пред бизнес, църковна или обществена организация или каквато и да било аудитория".

Да цитирам конкретен случай. Преди години един джентълмен на име господин Д. У. Гент се записа на курса ми за говорене пред публика във Филаделфия. Скоро след първата лекция той ме покани на обяд в Клуба на манифактуристите. Беше на средна възраст и винаги бе водил активен живот; беше директор на собствено манифактурно предприятие, лидер в църковните дела и обществените дейности. Докато обядвахме той се приведе над масата и каза: „Много пъти са ме карали да се изказвам на най- различни срещи, но никога не съм бил в състояние да го направя. Така се притеснявам, че мозъкът ми се изпразва, така че цял живот съм отклонявал тези покани. Сега обаче съм председател на университетското настоятелство. Трябва да председателствам срещите им. Просто все нещо ще трябва да казвам... Мислите ли, че е възможно да се науча да говоря на тази преклонна възраст?"

„Аз ли дали мисля, господин Гент? - отговорих. - Въпросът не е до моето мислене. Аз знам, че можете и знам, че трябва само да се упражнявате и да следвате указанията и инструкциите".

Искаше му се да повярва, но това му звучеше твърде украсено, твърде оптимистично. „Боя се, че просто сте любезен с мен - отговори ми, - че само се опитвате да ме окуражите".

След като завърши обучението си за известно време си загубихме дирите. След няколко години се срещнахме и отново обядвахме заедно в Клуба на манифактуристите. Седнахме в същия ъгъл и на същата маса като първия път. Припомних му за предишния ни разговор и го запитах дали тогава наистина съм бил твърде оптимистичен. Той извади от джоба си едно червено тефтерче и ми показа списъка с датите и местата, на които е поканен да говори. „А това, че мога да го правя - призна ми той, - удоволствието, което изпитвам, че мога да съм полезен на обществото с още нещо - това са неща, които ми носят огромно удовлетворение. Не само вече съм произнесъл безброй речи пред публика, ами и наскоро ме избраха измежду всички обществени лидери в този град да произнеса встъпителното слово, когато Лойд Джордж, по това време министър-председател на Великобритания, говори пред масов митинг във Филаделфия".

И това беше човекът, който само преди три години беше седял на същата маса и срамежливо ме беше попитал дали мисля, че изобщо някога ще може да говори пред публика!

Дали скоростта, с която той успя да усвои умението да говори пред публика е нещо необикновено? Съвсем не. Имал съм стотици такива случаи. Един бруклински лекар например, когото ще наречем доктор Къртис, прекарал зимата във Флорида, близо до тренировъчния стадион на „Джайънтс". Като заклет привърженик на бейзбола, той често ходел да гледа тренировките им. След време се сприятелил с отбора и бил поканен на банкета им.

След поднасянето на кафето и десерта няколко по-видни гости били приканени „да кажат няколко думи". И изведнъж, с внезапността и неочакваността на експлозия, той чул следната реплика: „Тази вечер сред гостите ни има лекар и аз приканвам доктор Къртис да ни разкаже за здравето на бейзболиста".

Бил ли е подготвен? Разбира се. Той има най-добрата подготовка на света: та той е изучавал и практикувал медицина повече от трийсет години. Би могъл да седи на стола си и да говори цяла нощ по същата тема със събеседника си отляво или отдясно. Но да стане на крака и да каже абсолютно същите неща дори и пред малобройна аудитория - това вече е съвсем друго нещо! Нещо парализиращо. Пулсът му се удвоил, а сърцето му прескочило няколко удара само при мисълта, че трябва да го направи. Той никога в живота си не бил говорил пред аудитория и каквито и мисли да е имал, сега те били изхвръкнали от главата му.

Какво да направи? Публиката го аплодира. Всички го гледат. Той поклаща глава отрицателно. Но това само засилва аплодисментите и настойчивостта на публиката. Виковете „Доктор Къртис! Реч! Реч!" стават все по-силни и настоятелни.

Положението му определено е окайващо. Знае, че ако стане, няма да може да скалъпи и три изречения. И така, той става и без да промълви и дума обръща гръб на приятелите си и мълчешком напуска залата, един напълно засрамен и унизен човек.

Така че изобщо не е изненадващо, че първото, което направи след завръщането си в Бруклин, бе да се запише за моя курс по говорене пред публика. Не можеше да понесе мисълта отново да изпадне в такава неловка ситуация и отново да мълчи като гроб.

Той беше студента-мечта за всеки учител: залягаше здраво над уроците. Искаше да се научи да говори и желанието му бе абсолютно непоколебимо. Изпипваше до съвършенство речите си, практикуваше ги с желание и никога не пропусна и един урок от курса.

И направи точно каквото правят този тип студенти - напредна със скорост, изненадваща и за самия него, надминаваща и най-смелите му мечти. След първите няколко сесии нервността му спадна, увереността му все повече нарастваше. След два месеца той вече беше звездата на класа. Скоро започна да приема покани да говори и на други места; вече обичаше въодушевлението от говоренето пред публика, почитта и новите приятелства, които то му носеше.

Един член на комитета, отговарящ за предизборната кампания на Републиканската партия в Ню Йорк, след като чува една от речите му, поканва доктор Къртис да говори на митинги из града в подкрепа на партията му. Колко ли изненадан щеше да е този политик, ако знаеше, че само преди година поканеният от него говорител е станал и е напуснал банкетната зала, потънал в срам и позор, защото езикът му се е вързал от страх да говори пред аудитория!

Придобиването на самоувереност и смелост и способността да мислиш спокойно и ясно, когато говориш пред група съвсем не е толкова трудно, колкото повечето хора си представят. Това не е дар божи, отреден само на неколцина избрани индивиди. То е като способността да играеш голф. Всеки може да развие собствения си латентен капацитет, стига само да има достатъчно желание да го направи.

Има ли каквато и да било причина да не можеш да мислиш също така добре, когато си изправен на крака пред публика, както мислиш, когато си седнал? Ти, разбира се, знаеш, че няма. Човек всъщност трябва да мисли по-добре, когато говори пред група хора. Тяхното присъствие трябва да те възбужда и въодушевява.

Всеки говорител знае, че наличието на аудитория е стимул, вдъхновение, каращо мозъка да мисли по-ясно, по-енергично. Тогава мисли, факти и идеи, за които дори и не подозираш, че знаеш, започват да кръжат около нажежения ти ум, както казва Хенри Уорд Бийчър, и трябва само да се пресегнеш и да ги сграбчиш, докато са още горещи. Ето това трябва да е усещането ти. И то вероятно ще е точно такова, ако се упражняваш и постоянстваш.

В едно обаче трябва да си абсолютно сигурен: упражненията и практиката ще отмият страха ти от публиката и ще ти дадат самоувереност и непоколебима смелост.

Не си мисли, че си някакъв извънредно тежък случай. Дори и най-красноречивите представители на своето време в началото на кариерата си са страдали от ослепяващ страх и стеснителност.

Уилиям Дженингс Брайън, считан за най-великия оратор на своето поколение признава, че при първите му опити коленете му направо са се удряли едно в друго.

Когато Марк Твен за пръв път става да изнася лекция, усеща, че устата му като че ли е пълна с памук, а пулсът му е хукнал да печели купата по бързина.

Генерал Ю. С. Грант превзема Виксбърг и води към победа една от най-великите армии на света, но си признава, че когато трябва да говори пред публика, винаги се разтреперва от страх.

Жан Жорес, най-влиятелният политически оратор на Франция за времето си, цяла година преседява с вързан език в Камарата на депутатите, преди да успее на събере кураж да направи първата си реч.

„Когато за пръв път се опитах да говоря пред публика - признава си Лойд Джордж, - казвам ви, че направо се чувствах нещастен. Това не е стилна фигура, но е буквално вярно, че езикът ми залепна за свода на небцето; и в началото едва успявах да пророня някоя и друга дума".

Джон Брайт, знаменитият англичанин, който по време на Гражданската война в Англия защитава каузата на обединението и еманципацията, прави първата си реч пред група селяни, събрани в сградата на училището. По пътя към селото той е толкова изплашен, така се страхува да не се провали, че умолява придружителя си да започне да аплодира, за да му даде време да се съвземе, всеки път, щом покаже признаци, че се поддава на напрежението.

В началото на ораторската си кариера великият ирландски лидер Чарлс Стюарт Парнел бил толкова невротичен, че, според свидетелствата на брат му, често свивал ръцете си в такъв силен юмрук, че ноктите му се впивали в плътта и дланите му започвали да кървят.

Бенджамин Дизраели, който по-късно става министър- председател на Великобритания признава, че по-скоро би повел конница на атака, отколкото да говори за пръв път в долната камара на парламента. Встъпителната му реч наистина е ужасен провал.

Всъщност толкова много известни английски оратори са се представяли безобразно на първата си реч, че в парламента се шири разбирането, че ако първата реч на новоизбрания депутат е успешна, това си е направо е злокобен знак. Така че, смело напред!

След като е наблюдавал кариерите и е подпомагал според силите си толкова много успешни говорители, авторът на тази книга винаги се радва, когато студентът в началото изпитва известно смущение и нервно напрежение.

Говоренето пред публика си има своите отговорности. Дори и да говориш само пред двайсетина души - има известно напрежение, има шок, има вълнение. Говорителят трябва да е възбуден като чистокръвен състезателен кон, устремен към победата. Безсмъртният Цицерон преди две хиляди години е казал, че всяка отличителна публична реч се характеризира с нервност.

Ораторите често изпитват това чувство дори и когато говорят по радиото. Нарича се „страх от микрофона". Когато Чарли Чаплин бил „в ефир", той винаги имал изказванията си написани буква по буква пред себе си. А той със сигурност е свикнал с аудитории. Кръстосвал е цялата страна с водевилите си, а преди това е играл на театралните сцени в Англия. И въпреки всичко, щом влезел в радиостудио и застанел пред микрофона, усещал в стомаха си същото, което човек получава, когато прекосява океана през бурен февруари.

Джеймс Къркуд, известен актьор и филмов режисьор, има подобни преживявания. Той е звездата на живата сцена, но излизайки от радиостудиото, след като е говорил на невидима аудитория, той бърше потта, рукнала от челото му. „Премиерно представление на Бродуей е нищо в сравнение с това", признава актьорът.

Някои хора, колкото и често да говорят пред публика, винаги изпитват тази стеснителност точно преди да започнат речта си, но само след няколко секунди се окопитват и нервността им изчезва.

Дори Линкълн се смущавал в първите моменти на речта си. „В началото беше ужасно неестествен - спомня си партньора му в адвокатската кантора Хърндън, - и беше видно, че полага страшни усилия да се приспособи към обстановката. Известно време се мъчеше от чувство на очевидна несигурност и притеснение и това само засилваше още повече сковаността му. Често съм виждал господин Линкълн в това положение и съм му съчувствал. Когато започнеше да говори, гласът му беше писклив, пронизителен и неприятен. Маниерите му, държанието му, потъмнялото му прежълтяло лице, сбръчкано и сухо, странната му поза, скованите движения - всичко това като че ли беше срещу него, но само за кратко". Само след няколко мига той възвръщал самообладанието си, сърдечността и задълбочеността и истинската му реч започвала.

Ти също може да изпитваш нещо подобно.

За да спечелиш възможно най-много от този курс на обучение и да го постигнеш бързо и експедитивно, ти трябват четири важни неща.

pdfМоже да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат

 

Съдържание

Предговор

Към оригиналното издание

Дейл Карнеги (1888–1955)

Въведение

Към осъвремененото издание

Първа глава

Развиване на смелост и самоувереност

Втора глава

Самоувереност чрез подготовка

Трета глава

Как прочутите оратори са подготвяли речите си

Четвърта глава

Подобряване на паметта

Пета глава

Как да държим будна аудиторията

Шеста глава

Основни елементи на успешното говорене пред публика

Седма глава

Тайната на доброто поднасяне на реч

Осма глава

Сценично присъствие и индивидуалност

Девета глава

Как да започнем речта

Десета глава

Незабавно грабване на вниманието на аудиторията

Единайсета глава

Как се приключва реч

Дванайсета глава

Как да изразиш ясно мисълта си

Тринайсета глава

Как да впечатляваме и убеждаваме

Четиринайсета глава

Как да заинтригуваш аудиторията си

Петнайсета глава

 Как да предизвикаме действие от страна на слушателите

Шестнайсета глава

Подобряване на речника

Приложение

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: