Изцеление от страха

Въведение

„Страхът е изопачена форма на вярата. Той е вяра в злото вместо вяра в доброто.“

Флорънс Сковъл Шин

Когато на път към един живописен връх в Колорадо Спрингс с братовчедка ми Ребека навлязохме в тунела, се чувствахме като Телма и Луиз. Движехме се с кабриолет, а летният вятър безгрижно развяваше косите ни... И тогава забелязахме спрелия автомобил, който беше препречил пътя. Двама мъже се бяха навели над багажника и ровеха в него, сякаш търсеха резервната гума. Намалихме и когато почти спряхме, те рязко се обърнаха и тръгнаха към нас. Лицата им бяха скрити под черни плетени маски, а в ръцете им проблясваха пистолети. Нямаше как да обърнем в тунел с еднопосочно движение. Бяхме се озовали в капан. Докато маскираните изминаваха няколкото крачки от своята кола до нашата, усещах как всяка клетчица в тялото ми се напряга. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите, ушите ми бучаха толкова силно, че едва чувах виковете на похитителите, които крещяха да им дадем чантите си. 

Бях ужасно уплашена, но в този момент някаква друга част от мен направляваше поведението ми. Не изпусках нито една подробност от ситуацията: следях едновременно двамата въоръжени бандити, реакцията на Ребека и своите собствени усещания. Въпреки страха ме обзе странно спокойствие... сякаш нещо ме бе обгърнало и ме водеше през ситуацията.

Когато единият от маскираните поиска чантата ми, тази спокойна част от мен наблюдаваше как я вземам от седалката и му я подавам през прозореца. Плячката беше скромна: няколко долара, две кредитни карти и червило. Обирджията се порови в чантата с месестите си пръсти, окичени с масивни златни пръстени, извади шофьорската ми книжка и я пъхна в джоба си. После се наведе към мен толкова близо, че усетих противния му дъх на алкохол, и измъкна от косата ми сребърната шнола. Косата ми се разпиля и покри лицето ми.

Чувах как единият от мъжете крещи на Ребека:

– Слизай от шибаната кола!

Същата спокойна част от мен, която ме направляваше, изпрати мислено послание към братовчедка ми: „Прави каквото ти наредят и няма да пострадаме“. Но тя се опитваше да оказва съпротива на човека, който в този момент ѝ отнемаше фотоапарата.

– Оставете ми поне SD картата! – молеше се тя.

А бандитът повтори:

– Казах да слезеш от колата!

С крайчеца на окото си забелязах дулото на пистолета, опрян в слепоочието на Ребека. Накрая тя отстъпи и застана до мен. Застанахме с вдигнати ръце, притискайки лица към студената циментова стена на тунела.

Точно тогава усетих студената цев на пистолета в тила си. Сковах се, но моят спокоен Аз ми прошепна: „Просто дишай. И никакви резки движения“. Все още усещах пистолета в главата си, когато се чу звукът от изстрел. Цялата се разтреперих, през тялото ми сякаш премина електрически ток и стомахът ми се преобърна. Не чувствах болка, но по лицето ми се стичаше нещо топло. Избърсах го с ръка и погледнах, очаквайки да видя тъмночервената течност, която като лекар познавам много добре. Но се оказа, че не е кръв. Сигурно беше пот.

Опитах се да преценя положението, впрягайки всичките си сетива. Усещах миризмата на барут, чувах стъпките на нападателите ни по асфалта и тежкото им дишане. Ослушах се да разбера дали по шосето не идват други коли, но напразно. Усещах, че Ребека е наблизо и дори е по-спокойна от мен. Вятърът рошеше косите ми и те влизаха в очите ми. Нищо не можех да видя, затова останалите ми сетива бяха изострени. 

Умът ми бързо обработи информацията. Какво се случваше? Щом аз съм жива, дали не бяха застреляли братовчедка ми? Заля ме вълна от паника и осъзнах, че е по-добре да убият мен, отколкото да преживея смъртта на най-близката си приятелка. Но в този момент Ребека се изкашля и аз въздъхнах с облекчение: значи, и двете сме живи.

Все още държейки пистолетите в готовност, двамата маскирани ни наредиха да се обърнем, да застанем зад колата и да легнем с лице към асфалта. Ние изпълнихме каквото ни казаха и тогава единият изрева:

– Да не сте мръднали!

Чуха се изстрели и върху краката ми се посипаха остри камъни. После настана тишина, която скоро бе нарушена от тежко дишане, приглушен шепот (не разбрах какво си говореха) и бързи стъпки. Вратите на автомобила се отвориха, после се затвориха с трясък, колата запали, чу се свистенето на гумите и всичко притихна.

Имах усещането, че лежа на земята от много време, бузата ми още гореше от удара в асфалта. Изведнъж някъде наблизо спря автомобил, хлопнаха се вратите и след малко в тунела се чу приятен мъжки глас:

– Всичко наред ли е?  

Погледнах нагоре и видях до нас да стоят двама мъже с туристически дрехи:

– Дами, имате ли нужда от помощ?

Опасността беше отминала...

Страхът може да бъде ваш приятел

Това, което тялото и умът ми преживяха по време на този инцидент, беше истински, неподправен страх – онзи инстинктивен страх, известен на човека от древността, когато животът му е бил в непосредствена опасност. Страхът предизвика у мен реакция, която харвардският физиолог Уолтър Кенън преди десетилетия е нарекъл „бий се или бягай“, или реакция на стрес. Включи се механизмът за оцеляване, бяха задействани всички системи на организма, в случай че се наложеше да бягам от нападателите или да предприема някакви титанични усилия, за да спасявам себе си или Ребека. Така че, когато някой опре пистолет в слепоочието ви, трябва да приветствате страха. Той е там, за да ви защити.

Без този инстинктивен страх ние, хората, вероятно щяхме да пресичаме оживените магистрали, да се прегръщаме с гърмящи змии, да скачаме от самолет без парашут, да прекосяваме в два часа през нощта опасни квартали или да оставяме малкото си дете без надзор до плувния басейн. Когато се задейства заложената ни по природа реакция на стрес, естествените механизми за оцеляване помагат на нас и нашите близки. По този начин страхът е способен да бъде от полза за здравето и дори да спаси живота ни.

Праисторическите хора много по-често са имали нужда от природния инстинкт за самосъхранение, като се има предвид колко лесно са ставали плячка за хищниците и жертви на стихийни бедствия, глад и болести. Оттогава обаче ситуацията съществено се е променила. Малцина от читателите на тази книга са изложени на риска да бъдат изядени от тигър или да умрат от глад. Повечето страхове, които ни тормозят в днешно време, съществуват единствено във въображението ни. Те не представляват реална заплаха, но мозъкът не може да направи разликата, затова нервната система получава сигнал да реагира, когато изобщо не е необходимо. В крайна сметка предпазните механизми започват да функционират неправилно и ние изпитваме необоснован страх, а това вреди на здравето ни и води до страдания, които би могло да се избегнат.

Щом страхът е способен да ви навреди и да ви направи нещастни, тогава логично е да предположите, че трябва да се отървете от него. И да добавите към списъка с новогодишни обещания „Да се излекувам от страха“, заедно с класическите „Да се храня здравословно“ и „Да спортувам повече“. Но в тази книга аз ви предлагам нещо съвсем различно – да преразгледате отношенията си със страха не за да се излекувате от него, а да му позволите той да ви излекува. 

Нека да спрем за малко. Ами ако страхът не е това, от което трябва да бягаме, да се срамуваме и на което да се съпротивляваме? Дали не можем да видим в него помощник? Може би страхът е пръстът, който сочи преградата между нас и истинското благополучие. Повечето хора изразходват огромно количество енергия и организират целия си живот така, че да избягат от своите най-големи страхове. Но страхът може да бъде вестителят, който ви събужда и ви съобщава какво точно трябва да излекувате в живота си. Ако например имате покрив над главата си и пари в банковата си сметка, но въпреки това се страхувате, че може да се разорите, тогава вероятно страхът ви говори за някакви модели на бедност, които сте усвоили в детството си. В този случай може би трябва да се обърнете към всички тези ограничаващи убеждения относно парите, които ви пречат да се насладите на изобилието. Ако се страхувате да отворите сърцето си за любов­та, за да не бъдете уязвени, това означава, че страхът ви изпраща сигнал за неизлекувана душевна рана от миналото, за която трябва да положите старателни грижи. Ако се страхувате, че ще се разболеете, то страхът вероятно носи посланието: не бива да се раздаваш толкова, погрижи се за себе си. Страхът може да носи със себе си ценна информация и ако вместо да бягате от него, сте готови да го изслушате, той ще ви помогне да намерите най-краткия път към изцелението на тялото, ума и душата. 

За да се сприятелите със страха, трябва да знаете как да реагирате, когато се появи. Когато животът ви е в непосредствена опасност, той има за цел да ви подтикне към действие. Но ако това, от което се страхувате, съществува само във въображението ви, трябва да разчетете посланието, което страхът се опитва да ви предаде; в противен случай той ще ви завладее и ще управлява вашите решения. За да промените отношенията си със страха, трябва да различите страха, сочещ към реална опасност, от страха, който се опитва да ви разкаже за „слепите петна“ и повтарящи се дефицити във вашия живот. Но как да направите това?

Психолозите, които са привърженици на Терапия­та за приемане и ангажираност, приемат, че съществуват така наречените „чиста“ и „мръсна“ болка. Чистата болка се появява вследствие на реални житейски събития: загуба на любим човек, неуспехи в любовта, сериозна травма... Докато мръсната болка е резултат от мисловните истории, които си създаваме, и личните ни преценки за неприятни и болезнени епизоди в живота. Ако например партньорът ви е напуснал, възниква чиста болка. Мръсната болка се появява, когато започнете да си мислите, че не сте достатъчно секси или умни, за да бъдете достойни за човека, който ви е напуснал, и поради това страдате от ниско самочувствие. Чистата болка ще ви прониже, ако си счупите крака, докато играете футбол. Мръсна болка ще изпитате, ако убедите себе си, че ще ви изгонят от отбора, че никога повече няма да играете футбол и че в края на краищата ще сте безполезни.

Страховете могат да се разделят по подобен начин. Първоначално и аз се изкуших да ги нарека чист страх и мръсен страх. Но тъй като понятието „мръсен“ е възможно да предизвика у някои хора чувство на срам, а в процеса на изцелението няма място за срам и оценъчни съждения, то по-добре да говорим за истински и фалшив страх. Това разграничение ще ви помогне да видите по-ясно информацията, получавана от страха, и да я използвате като стимул за действие. Истинският страх предизвиква необходимите реакции на стрес, които ви защитават. Страхът възниква внезапно, когато животът или здравето ви са застрашени, и ви съобщава: „НАПРАВИ НЕЩО! Веднага!“. Истинският страх подтиква към действия, които могат да спасят вашия живот и да защитят близките ви от опасност.

Фалшивият страх, подобно на мръсната болка, е измислен и съществува само във вашето въображение. Това е гласът, който твърди, че ви изневеряват, макар да няма доказателства за това; вие просто проявявате склонност към подозрителност, защото вашият баща е изневерявал на майка ви. Въображението ви подшушва, че шефът иска да ви уволни, макар че току-що сте получили повишение. Фалшив е страхът, че никой не ви обича, че ще умрете в самота, докато в същото време мнозина са готови да направят всичко за вас. Това е страхът, че ще стигнете до просешка тояга само защото в последно време сметката ви е поолекнала, въпреки че редовно си плащате наема и нищо не липсва на трапезата ви.

Всеки човек изпитва както истински, така и фалшив страх. И в действителност и единият, и другият могат да ви помогнат. Истинският страх ви защитава в буквалния смисъл на думата, когато вие (или някой от близките ви) сте в опасност. Фалшивият страх също може да бъде от полза, ако сте готови да го направите свой учител. Когато прочетете тази книга, ще разберете как да откриете собствената си естествена смелост и с помощта на фалшивия страх да израснете, без той да ръководи живота ви, да вреди на здравето ви и да ви отнема радостта. Вместо да получавате „разписания“ от мислите, пропити с фалшив страх, ще се научите да пресявате посланията му и да оставяте тълкуването на тази информация на онази част от вас, която аз наричам Вът­решна пътеводна светлина.