Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Итанесиес. Разкази и новели

Сигизмунд Кржижановски

„Щастливи сме, че творчеството на Кржижановски е било съхранено... Сега се вижда, че той е един от най-големите руски автори на миналия век.” - Робърт Чандлър, Файненшъл Таймс

 

Наличност: Да

12,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Сигизмунд Кржижановски (1887-1950), роден в Украйна рускоезичен писател от полски произход.

Детството и младостта му преминават в Киев, където завършва право в Киевския университет и наред с това изучава философия, психология, история на науката, литературата, музиката, театъра, чужди езици.

През 1922 година се преселва в Москва и повече не я напуска. От огромното му по обем творчество приживе виждат бял свят едва няколко новели, няколко очерка, една повест, петнайсетина статии.

„Незабелязан гений, равняващ се по талант на Едгар По и Александър Грин”, ще отбележи в работния си бележник поетът Георгий Шенгели.

Двайсетина години по-късно тази следа ще отведе до съхранения по волята на съдбата архив на Кржижановски. Първата книга с негова проза излиза четири десетилетия след смъртта му.

Това, че е наричан още „руският Кафка” и е сравняван със Суифт и Хофман и Гогол (списъкът е дълъг), е продиктувано от съвършено свободното му ориентиране в световната литература и е по-скоро знак за интелектуалния фундамент на творчеството му.

То съчетава разнородни тенденции, без да се вписва в нито едно нейно направление.

Уникалността на художествения метод на Кржижановски, наречен от самия него „експериментален реализъм”, се състои в създаването на метатекст, репликиращ, за да реинтерпретира, и оттласкващ се, за да преосмисля и разкрива със специфичния си инструментариум, съчетание от парадокс и логика, абсурдното и трагикомичното в контекста на онази епоха, в живота изобщо.

В най-различни, генетично свързани жанрове: притча, гротеска, философска фантастика, сатира, антиутопия. Особено в последния – като подводно течение през всички останали. Находчиво, духовито, забавно и тъжно и безпощадно.

Откъс от книгата

Квадратурин

Отвън на вратата тихо се почука: веднъж. Пауза. И отново – малко по-силно и по-костеливо: втори път.

Сутулин, без да се надига от леглото, с отработено движение протегна крак по посока на почукването и като метна един чорап на дръжката на вратата, я дръпна. Вратата рязко се отвори. На прага, опрял глава на рамката, стоеше човек – дългунест, сив като здрачевината, процеждаща се през прозореца.

Сутулин още не беше успял да провеси крака от кревата, когато посетителят влезе, тихо затвори вратата и като блъсна чантата, стърчаща изпод маймунски дългата му ръка, първо в едната стена, после в отсрещната, каза:

– Точно така: кибритена кутийка.

– Какво?

– Казвам, че стаята ви е кибритена кутийка. Колко е голяма?

– Малко повече от осем.

– Точно така. Може ли?

И преди Сутулин да си е отворил устата, посетителят, приседнал на ръба на кревата, бързешката разкопча претъпканата си чанта. И продължи, снишил глас почти до шепот:

– Имам нещо тук. Знаете ли: аз, тоест ние, правим, как да се изразя, нещо като опити. Засега без да разгласяваме. Няма да крия: от тая работа се интересува известна чуждестранна фирма. Искате да светнете ли? Не, няма нужда – след малко си тръгвам. Значи така: открито е – засега това е тайна – средство за уголемяване на стаи. Ето, ако желаете даопитате.

И ръката на непознатия бързо измъкна от чантата и подаде на Сутулин тънка тъмна тубичка, подобна на обикновените тубички с бои, със здраво завинтено пломбирано капаче. Сутулин смутено повъртя в ръце хлъзгавата тубичка и макар че в стаята беше почти тъмно, различи на етикетчето четливо отпечатана дума: Квадратурин. Когато вдигна очи, те срещнаха неподвижния, немигащ поглед на събеседника му.

– Е, как, вземате ли го? Цената ли? Моля ви се, даваме го gratis. Просто за реклама. Само ей тук – и гостът бързо запрелиства измъкнатия от същата чанта канцеларски тефтер – просто се подпишете в книгата за благодарности (кратко изявление, тъй да се каже). Молив ли? Ето ви и молив. Къде ли? Тук, в графа III. Ами това е.

И като сложи длан върху подписа, гостът се изправи, рязко обърна гръб и пристъпи към вратата – а след минута Сутулин, запалил лампата, с вдигнати в недоумение вежди, разглеждаше изпъкналите букви: Квадратурин.

По-внимателното изучаване показа, че тази цинкова тубичка е плътно обвита, както често правят създателите на патентовани средства, с тънка прозрачна хартия, чиито краища са изкусно залепени един за друг. След като махна хартиената обвивка на Квадратурина, Сутулин разгъна навитото на тръбичка упътване и зачете:

––––––––––––––––––––

начин на употреба

––––––––––––––––––––

Квадратуриновата есенция се разтваря в пропорция една чаена лъжичка на чаша вода, в получения разтвор се потапя малко памук или просто чисто парцалче и с него се намазват вътрешните стени на стаята, определени за разрастване. Разтворът не оставя петна, не поврежда тапетите и дори – между другото – допринася за унищожаването на дървениците.

До този момент Сутулин само недоумяваше. Сега недоумението му започна да обраства с някакво друго, тревожно и остро чувство. Той стана и закрачи от ъгъл до ъгъл, но ъглите на жилищната му площ бяха прекалено близко един до друг: разходката бе сведена почти само до едното обръщане, от върха до тока на обувката и обратно. И Сутулин, прекъснал я рязко, седна, затвори очи и се отдаде на мислите си, които започваха с: а какво пък?, ами ако?, току -виж, че.

Отляво, на един аршин от ухото му някой забиваше в стената железен клин, чукът често не улучваше и блъскаше, сякаш се целеше право в главата на Сутулин.

Стиснал слепоочията си с ръце, той отвори очи: черната тубичка си стоеше върху тясната маса, която кой знае как беше успяла да се побере между леглото, перваза и стената. Сутулин свали пломбата, капачето на тубичката се завъртя по резбата и отхвръкна.

От кръглото отворче го лъхна горчиво-сладък мирис, който приятно дразнеше ноздрите.

– Виж ти. Да опитаме. Поне.

И като си съблече сакото, притежателят на Квадратурина пристъпи към експеримента. Табурет-

ката беше изместена до вратата, леглото – изтикано в средата на стаята. Върху него бе стоварена масата. Побутвайки по дъските на пода чинийката с прозрачна като стъкло, леко жълтееща течност, Сутулин лазеше след нея, често топеше навитата си на молив носна кърпа в Квадратурина и мажеше дъските и шарените тапети. Стаичката наистина беше, както каза оня, днешният, като кибритена кутийка. Но Сутулин работеше бавно и акуратно, като се стараеше да не оставя ненамазано нито едно ъгълче.

Това бе доста трудно, тъй като течността наистина моментално се изпаряваше или попиваше (той изобщо не можеше да я различи), без да остави и най-малка следа, и само миризмата й, все по-остра и ароматна, замайваше главата му, сковаваше пръстите му и караше опрените му о пода колене леко да треперят. След като приключи с дъските и долната част на стените, Сутулин се изправи на странно отмалелите си и натежали крака и продължи да работи прав. От време на време се налагаше да добавя от есенцията. Тубичката лека-полека се изпразваше.

Навън беше вече нощ. В кухнята отдясно изгромоля резе. Жилището се приготвяше за сън. Като гледаше да не вдига шум, експериментаторът, с остатъка от есенцията в ръка, се качи на леглото, от леглото на неустойчивата маса: оставаше му да наквадратурини и тавана. Но в този момент заблъскаха с юмрук по стената:

– Ей, стига вече. Хората спят, а той...

Сутулин се извъртя по посока на звука, направи погрешно движение: хлъзгавата тубичка изскочи от ръцете му и падна. Балансирайки внимателно, Сутулин слезе със засъхналото си приспособление на пода, но вече беше късно. Тубичката беше празна, а около нея упоително ухаеше бързо съхнещо петно. Като се подпираше от умора на стената (отляво отново се размърдаха недоволно), той със сетни сили върна мебелите по местата им и без да се съблича, се бухна в кревата. Тутакси го затисна черен сън: и тубата, и човекът бяха празни.

2

Два гласа подхванаха с шепот. След туй все по-гръмко – от piano до mezzo forte, от mezzo forte до fortissimo – и прогониха съня на Сутулин.

– Безобразие. Писна ми от тези нови квартиранти! Каква е тази врява!

– Няма отърване от тях!

– Да не съм ви чула повече. Беше ви казано: нито псета, нито котки, нито деца... – и веднага последва такова fortissimo, което окончателно отвя съня на

Сутулин и той, все още без да отваря зашитите си от умора клепачи, се протегна с привично движение към края на масата, на която беше часовникът. И тогава се почна: ръката му дълго се протягаше, опипвайки въздуха: нямаше нито часовник, нито маса. Сутулин тутакси отвори очи. След миг седеше в леглото и объркано оглеждаше стаята. Масата, която обикновено си стоеше ей тук, до главата му, се бе преместила в средата на някаква почти непозната, просторна, но несъразмерна стая.

Предметите до един си бяха същите: и килимчето, протрито и неугледно, изпълзяло подир масата някъде напред, и снимките, и табуретката, и жълтите шарки на тапетите – но всичко това бе пръснато непривично нашироко в разтеглилия се стаен куб.

„Квадратуринът, помисли си Сутулин, наистина си го бива.“

И веднага се захвана да подрежда мебелите в новото пространство. Но нищо не се получаваше: късото килимче, придърпано обратно, към краката на леглото, оголваше изтърканите дъски на пода; масата и табуретката, залепени както досега до кревата, оставяха празен потъналия в паяжини ъгъл с разни набиващи се на очи парцали, преди това успешно скривани от теснотата на ъгъла и сянката на масата. Докато с тържествуваща, но смутена усмивка оглеждаше новата си, увеличена почти три пъти квадратура и се взираше във всяка дреболия, Сутулин с неудоволствие забеляза, че стаята се е разрастнала не съвсем равномерно: външният ъгъл, някак си по-тъп, силно кривеше стената; при вътрешните ъгли

Квадратуринът действаше явно по-слабо; колкото и Сутулин да се бе старал при мазането, опитът му не бе дал еднакви резултати навсякъде. Жилището лека-полека се събуждаше. Отвън в коридора се суетяха хора. Вратата на умивалнята се блъскаше. Сутулин се приближи до прага и превъртя ключа надясно. После, кръстосал ръце зад гърба си, мина от ъгъл до ъгъл: получи се. Засмя се зарадван. Е, най-после. Но изведнъж си помисли: някой може да чуе стъпките му – там, зад стените – отдясно, отляво, отзад. Близо минута стоя неподвижен и бързо се наведе – вчерашната тънка остра болка внезапно се обади в слепоочията му. Събу си обувките и се отдаде на удоволствието от разходката, като беззвучно крачеше по чорапи.

– Може ли?

Беше гласът на хазяйката. Той отиде до вратата и вече посягаше към ключа, но в този миг се сети: не бива.

– Обличам се. Почакайте. Сега ще изляза.

„Всичко е добре, но ми усложнява живота. Да речем, ще заключвам и ще взимам ключа със себе си. Ами ключалката? И освен това, прозорецът: трябва да сложа перде. Още днес.“ Болката в слепоочията стана по-остра и мъчителна. Сутулин припряно си засъбира книжата. Беше време за работа. Облече се. Напъха болката под каскета. Пред вратата се ослуша: май че нямаше никого. Бързо отвори. Бързо излезе. Бързо превъртя ключа. Така.

Хазяйката търпеливо го чакаше в антрето.

– Исках да говоря с вас за оная, как й беше името.

Представете си, подала жалба в домсъвета, че няма...

– Чух. И какво?

– Ами за вас – нищо. От осем квадрата какво да откъснеш. Но влезте в моето...

– Бързам – кимна с каскета и по стълбите.

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

Квадратурин

Книгоразделител

Тринайсетата категория на разума

В зеницата

Жълтото гориво

Неухапаният лакът

Чужда памет

Итанесиес

Послеслов

Бележки

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: