Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет. Гротески и арабески

Едгар Алан По

Освен единственият завършен роман на Едгар Алан По – "Историята на Артър Гордън Пим", изданието съдържа и 9 негови мрачни разказа, обединени под името "Гротески и арабески": "Месмерическо откровение", "Откраднатото писмо", "Сърце на издайник", "Черният котарак", "Крушението на Ашъровия дом", "Бурето с амонтилядо", "Ангелът на удивителното". "Екстраваганца", "Скокльо, или осемте оковани орангутана", "Уилям Уилсън".

 

Наличност: Да

17,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Роден през 1809 г. в Бостън, Масачусетс, в семейството на театралните актьори Дейвид и Елиза По, Едгар Алан По е сочен за основоположник на детективския жанр в литературата и е сред първите американски творци, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и първият популярен щатски писател, който прави опити да изкарва прехраната си единствено с писане. В тези времена обаче това води единствено до финансови затруднения. И въпреки че е подсигурен финансово от приемните си родители – след ранната смърт на Дейвид и Елиза По малкият Едгар е отгледан от заможното и влиятелно шотландско семейство Алан, които, макар да не го осиновяват, му дават името си, грижат се за него, образоват го в Шотландия и САЩ, а след смъртта си главата на семейство Алан (по това време най-богатият род в Ричмънд, Вирджиния) му завещава земя на стойност 750 000 щ.д. – Едгар Алан По среща сериозен проблем в лицето на тогавашната издателска политика. В САЩ британските автори, въпреки липсата на разрешение от тяхна страна, са издавани по-често от американските, на които все пак трябва да се заплати за новите им творби. Индустрията от своя страна също не е в разцвета си въпреки постоянното печатане на вестници, което подпомага новата по това време технология.

Това обаче далеч не е първото затруднение за Едгар Алан По – по-рано той претърпява редица разочарования, сред които провалена връзка със Сара Елмира Ройстер, чийто баща не дава съгласието си за техния брак; потъва в хазартни дългове; поради липса на средства постъпва в армията – при това едва 18-годишен…

Едгар Алан По умира на 40 години, но литературните шедьоври, които оставя, спират дъха ни и днес. Мнозина са на мнение, че неговото творчество спомага за възникването на жанра научна фантастика. Автор на множество разкази, есета и поеми – най-известните сред които са Тамерлан, Елдорадо, Гарванът и др. – единственият му завършен роман Историята на Артър Гордън Пим е може би произведението, което му носи най-широка популярност. Именно той оказва влияние върху Хърман Мелвил при написването на великия Моби Дик.

Откъс от книгата

Сърце на издайник

 

Истина е! Нервен бях и още съм – страшно, извънредно нервен; но нима може да се каже, че съм луд? Болестта не разстрои, не отслаби сетивата ми – тя само ги изостри. С особена чувствителност се отличаваше слухът ми. Чувах всичко, което ставаше на небето и земята. Чувах много от нещата, които ставаха в ада. Как тогава ще ме изкарват луд? Изслушайте ме! Забележете само колко трезво, колко спокойно мога да ви разкажа цялата история.

И сам не зная кога за пръв път ме споходи тази мисъл, ала щом се яви веднъж, вече не ми даваше мира ни денем, ни нощем. Не преследвах никаква цел. Не ме тласкаха гняв или омраза. Даже обичах този старец. Той не ми бе сторил нищо лошо; никога не бе ме оскърбил. За златото му също не ламтях. Мисля, че окото бе виновно! Да, така беше! Едното му око бе досущ като на лешояд – бледосинкаво, забулено с тънка ципица. Щом ме погледнеше, кръвта ми мигом се смразяваше; ето затова полека, без да бързам, взех решение да погубя стареца и завинаги да се избавя от окото му.

Тук стигаме до най-същественото. Вие ме мислите за луд. Но какво разбират какво съобразяват лудите? Мен, мен да бяхте видели! Да бяхте видели колко мъдро, колко внимателно действах, с каква предвидливост – с какво притворство пристъпих към това, което бях замислил! Преди да убия стареца, цяла седмица се топях от любезност към него. И всяка нощ, някъде към полунощ, повдигах резето на вратата му и я открехвах – тихо, съвсем тихо! А после, щом я отворех достатъчно, за да мога да пъхна главата си в процепа, най-напред вкарвах вътре затъмнен фенер, покрит толкова плътно, че да не изпуска ни лъч светлина, и чак тогава сам надниквах в стаята. О, как щяхте да се смеете, само да бяхте ме видели колко изкусно пъхах главата си вътре! Правех го бавно – много, много бавно, за да не смутя съня на стареца. Обикновено се нуждаех от цял час, за да прокарам цялата си глава през отвора на вратата, тъй че да го видя как лежи на кревата си. Ха! Нима един луд би се сетил да действа толкова мъдро? А после, когато вече цялата ми глава се оказваше вътре, отварях фенера предпазливо – о, много, много предпазливо (да не би пантичките му да изскърцат), – да, отварях го само дотолкова, че един-единствен тънък лъч да падне върху хищното око. Правих това цели седем нощи – винаги точно в полунощ, – но всеки път окото бе затворено; и тъй, не можех да извърша замисленото, защото не самият старец ме измъчваше, а неговото Зло око. И всяка сутрин, щом се съмнеше, влизах напето в стаята му и смело разговарях с него, като най-сърдечно го наричах по име и разпитвах дали е спал добре. Както виждате, само безкрайно проницателен човек би заподозрял, че всяка нощ точно в дванайсет надничам в стаята му, докато спи.

На осмата нощ отворих вратата дори по-предпазливо от преди. Ръката ми се движеше по-бавно и от стрелката, която отброява минутите. До тази нощ никога не бях изпитвал тъй пълноценно силата си – моята прозорливост. С усилие сдържах тържеството си. Помислете само – ето че стоях там и полека открехвах вратата, а старецът и насън не можеше да узнае тайните ми дела и намерения. При тази мисъл дори се закисках и той може би ме чу, защото внезапно се размърда, сякаш се сепна в съня си. Навярно си мислите, че това ме накара да се отдръпна – нищо подобно! В стаята му бе тъмно като в рог (той затваряше плътно кепенците, защото се боеше от крадци); знаех, че не може да види как се отваря вратата, затова продължих да я бутам бавно, но неотклонно.

Вече бях пъхнал вътре главата си и тъкмо се канех да отворя фенера, когато металната пантичка изскърца под палеца ми; старецът рязко се надигна, седна в кревата и извика: „Кой е?“

Притаих се и нищо не казах. Цял час стоях така, без да помръдна, и през това време не го чух да ляга отново. Все още седеше в леглото и се ослушваше – точно както и аз нощ след нощ се вслушвах в безсънната гробна тишина на стаята.

Не след дълго чух лек стон и разбрах, че е породен от смъртен ужас. Това не бе стон от болка или скръб – о, не!, – това бе тихият, сподавен вопъл, който се изтръгва от дълбините на душата, терзана от безграничен страх. Добре познавах този звук. Безброй пъти точно в полунощ, когато всички спят, такова стенание се откъсваше и от собствената ми гръд, подсилвайки със зловещото си ехо ужасите, които ме докарваха до безумие. Да, познавах го добре. Знаех какво изпитва старецът, и го жалех, въпреки че дълбоко в сърцето си му се присмивах. Знаех, че още след първия лек шум, когато се обърна в леглото си, той седи буден в тъмното и не смее да мигне. Страховете го връхлитаха с все по-голяма сила. Той се мъчеше да ги отхвърли, да се убеди, че са безоснователни, но не можеше. Навярно си повтаряше: „Това е просто вятърът в комина; не, сигурно е някоя мишка, претичала по пода“, или пък: „Изглежда, някой щурец е изсвирил само веднъж.“ Да, мъчеше се да се утеши с такива догадки, но сам виждаше, че е напразно. Всичко бе напразно, защото Смъртта неумолимо се прокрадваше към него и вече бе хвърлила черната си сянка върху своята жертва. И именно печалната власт на тази безплътна сянка го бе накарала да усети – без да се осланя на зрение или слух, – да усети, че главата ми е там, в стаята.

Чаках дълго и много търпеливо, но не го чух да ляга повторно; тогава реших да отворя малък – съвсем, съвсем малък процеп във фенера. Така и направих – о, просто не можете да си представите как полека, крадешком го отворих, – тъй че накрая един-единствен блед лъч, тъничък като паяжина, се изниза от цепнатинката и падна върху хищното око.

То бе отворено – широко, широко отворено – и щом го зърнах, мигом изпаднах в ярост. Видях го съвършено ясно – мътносиньо, покрито с отвратителна ципица, която накара кръвта ми да се смръзне във вените; ала лицето и тялото на стареца тънеха в мрак – сякаш воден от някакъв инстинкт, неволно бях насочил лъча точно към проклетото око.

Е, не ви ли казах, че онова, което погрешно вземате за лудост, е просто прекалена изостреност на сетивата? Ето че ушите ми доловиха тихо, глухо, забързано туптене, досущ като тиктакането на часовник, увит в памук. Добре познавах и този звук – биеше сърцето на стареца. Това само подхрани яростта ми точно както грохотът на барабана вдъхва смелост на войниците. Ала все още се владеех и не помръдвах от мястото си. Стоях със затаен дъх и държах неподвижно фенера. Исках да проверя колко време мога да насочвам лъча право в окото, без да трепна. Междувременно адското барабанене на сърцето се усилваше. С всеки миг то ставаше все по-бързо и по-бързо, все по-гръмко и по-гръмко. Ужасът на стареца сигурно бе неописуем! Казвам ви, че сърцето му биеше все по-силно, да, все по-силно с всеки изминал миг! Слушате ли ме внимателно? Нали ви казах, че съм нервен – това си е самата истина. И там, в мъртвилото на нощта, в злокобната тишина на онази стара къща този необикновен звук ме хвърли в безграничен ужас. И все пак в продължение на още няколко минути се сдържах и не помръдвах от мястото си. Но ударите ставаха все по-силни и по-силни! Сърцето сякаш щеше да се пръсне! Внезапно нова тревога обзе душата ми – та нали някой съсед можеше да чуе този звук! Последният час на стареца бе ударил! С пронизващ крясък разтворих докрай фенера и се втурнах в стаята. Той извика веднъж – само веднъж. За миг го съборих на пода и го затиснах с тежкия креват. После се засмях, изпълнен с радост – всичко стана толкова бързо и лесно. Ала още дълго време сърцето не спираше да бие глухо. Това обаче не ме обезпокои – този звук вече не можеше да се чуе през стената. Най-сетне ударите стихнаха. Старецът бе мъртъв. Преместих кревата и внимателно огледах трупа. Да, беше мъртъв, мъртъв навеки. Поставих ръка на гърдите му и дълго я държах така. Сърцето бе замлъкнало. Той бе мъртъв навеки и окото му вече нямаше да ме тревожи.

А ако все още ме мислите за луд, веднага ще промените мнението си, когато ви опиша какви разумни мерки предприех, за да скрия тялото. Нощта преваляше и аз действах бързо, но безшумно. Най-напред разчлених трупа. Отрязах главата, ръцете и краката.

После изкъртих три дъски от дюшемето на стаята и положих всички останки между гредите отдолу. Накрая върнах дъските на мястото им и ги нагласих тъй ловко, тъй изкусно, че никое човешко око – дори неговото – не би могло да съзре нещо нередно. Нямаше нищо за миене – никъде ни петънце, ни дори капчица кръв. Много внимателно се бях погрижил. Цялата кръв бе изтекла в едно корито – ха-ха!

Когато приключих, вече бе четири часа, ала навън все още бе тъмно като в полунощ. Когато камбаната отмери часа, някой почука на външната врата. Отидох да я отворя с леко сърце – та имах ли повод да се страхувам от нещо? Влязоха трима души, които най-учтиво ми се представиха като полицаи. През нощта един съсед чул вик; възникнало подозрение, че е извършено някакво тъмно дело; това било съобщено в полицейския участък и те (полицаите) били изпратени да претърсят дома.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: