Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Истината против лъжата

Петър Бояджиев

Организираната лъжа, практикувана от тоталитарните режими, не е нещо временно, а е неделима част от тоталитаризма. Лъжа, която ще продължи дори когато концентрационните лагери бъдат закрити и Държавна сигурност – разтурена.
Джордж Оруел

Нима някой може да вярва, че политически мошеници, литературни ментърджии и маниаци, духовни или физически терористи утре ще се превърнат в апостоли на истината.
Георги Марков, „Задочни репортажи за България“

 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"В новата история на България, наред с многото значими събития, се открояват две с трайно историческо значение.

Първото е процесът на насилственото преименуване на българските граждани, изповядващи мюсюлманска религия, голяма част от които са с турски наследствен корен. Този процес се развива условно в две фази: 1972–1973 и 1984–1985 г.

Второто събитие са т.нар. Майски протести от 1989 г. и последвалата ги вълна на едно своего рода етническо прочистване, което беше извършено по най-безогледен начин, пренасяйки отговорността за това прочистване на самите жертви...

Ще започна от Майските протести. Голяма част от това, което следва, е подкрепено. Първо: с много аудиозаписи и писмени материали от личния ми архив, който е в процес на публикуване в интернет мрежата. Второ: с документация от архива на Държавна сигурност. Трето: със стотици, да не кажа хиляди човешки свидетелства. Четвърто: въпрос, който досега почти никой не повдига – свидетелства, които турската служба МИТ натрупа по време на стотиците интервюта, които проведе с всички активно действащи лица след тяхното изхвърляне от България. Пето: има още една група свидетели. Става дума за дипломати и други чиновници от държавната администрация на Турция и на някои западни страни, с които съм общувал във времето.

И днес българската държава не е дала един що-годе достоен отговор за това, което започна на 20 май. Жалко, че много българи днес казват: „Мафията си има държава.“ Очевидно е, че държавата не прави нужното да бъде уважавана."

Петър Бояджиев

Откъс от книгата

ЗА ОПАШАТАТА ЛЪЖА НА АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ

Роден е на 29 март 1954 година в село Пчеларово. Използвал съм като основно това име, с което той доброволно е ста­нал агент на 28 август 1974 година. Агентурните му псевдо­ними са многобройни - Ангелов, Сава и т.н., та чак досега действащото Ахмед Доган.

Датата август 1974 година е изключително важна. Тя е са­мо година след първата фаза от насилственото преименува­не на българските мюсюлмани, извършено в Пиринския и в Родопския район. По същото време за пръв път се сблъсках с тази безумна идея, преминала в реалност - да се сменят насилствено имената на цели компактни маси български мю­сюлмани.

Това се случи пет години след настаняването ми в Ста­розагорския затвор, предназначен за враговете на комунис­тическата власт - първи отряд. Пет години, които вече бях прекарал в изключително задружен затворнически живот с моите събратя по съдба, политическите затворници-мюсюл­мани, обявени, както и ние, християните, за врагове на кому­нистическите узурпатори. Пет години, които бяха последва­ни от още пет, общо десет години, през които не си спомням да е имало дори и зародиш на някакъв междуетнически или междурелигиозен конфликт в нашата страна. Деляхме се на две категории - сътрудници на затворническата администра­ция и стоящите на ясна, некомунистическа позиция, които понасяха наказанието, но отказваха да сътрудничат на вла­стите и да признаят, че са виновни.

Нашата категория, която винаги беше мнозинство, се на­мираше в положението на военнопленници в резултат на Сту­дената война, която доминираше в света по онова време.

Ние виждахме нашето бъдеще единствено в загубата на тази война от тогавашната Съветска империя или във въз­можността при определени обстоятелства да успеем да пре­минем от другата страна на „желязната завеса“. Такава беше нашата реалност и тя беше еднакво валидна за християни, мюсюлмани, малко евреи и т.н. Тази втора възможност ми бе дадена благодарение на двамата мои приятели - Антон Машев, вече покойник, и Алфред Фосколо и техните съпруги Райна Аръшева-Фосколо и Лидия Машева.

*

И тъй, 3 ноември 1981 година - Париж. С помощта на споменатия вече мой приятел Фреди Фосколо даваме първата си пресконференция за западни журналисти на тема: „Репре­сията в България - средство за управление“. Изнасяме обши­рен списък с имена на бивши и настоящи политзатворници, на убити по престъпен начин затворници и обстойни данни за условията на живот в политическите затвори. По време на пресконференцията положихме сериозни усилия да инфор­мираме за тази умопомрачителна идея и реалност - насил­ственото преименуване на тъй наречените помаци. Използ­вам понятието „тъй наречени“, защото не съм си позволил да отнема правото на когото и да е да се самоопределя по отно­шение на родители, произход, религия и етнос.

Аз например се определям като французин от български произход и знам, че това не се харесва на много хора в Бълга­рия. Не оспорвам това тяхно право, но и не изпитвам нужда да влизам в безполезна полемика с тях.

За първи път пред западните медии, без да се колебаем, ние защитихме нашите приятелите от затвора - Нури Тургуд, Рамадан Рунтов, Казим, Исмаил, Айруш, Юсуф, Невзет, Ор- хан, Шукри и т.н. Някои от тези имена ще играят голяма роля по-късно. За нас това беше най-обикновена и нормална пози­ция. Годината беше 1981.

„Другарят“ Ахмед Исмаилов Ахмедов усилено се подгот­вяше да дойде при нас от другата страна на „желязната завеса“, но като агент на ДС под прикритие - да ни громи. Идва вто­рият етап на тази безспорна лудост на българските комунисти от ХХ век - 1984-1985 година. Окуражени от относителния си успех по време на първата фаза, те преминават към вто­рата. Неслучайно използвам понятието „относителен успех“.

През тази първа фаза те:

Първо, убиват няколко човека, чиито гробове и до ден днешен (2011) държат в тайна. Българската държава като до­броволен наследник на комунистическия режим, вече в ка­чеството си на член на Европейския съюз, малко по-рано или малко по-късно ще бъде принудена да понесе последствията за варварството си. Убеден съм, че чрез системна, интели­гентна и последователна работа това ще се случи. Ако досе­га не е станало, то е поради успеха начело да бъдат издигнати подставени лица, които само жестикулират.

Второ, в затворите постъпват няколко десетки политзатворници.

Трето, принудително са заселени в различни точки на България няколкостотин семейства. Чрез тези три репре­сивни мерки те смятаха, че са успели. Напротив, точно с това те положиха основата на бъдещите Майски събития от 1989 година.

През 1984-1985 повториха сценария от началото на 70-те години: първо - убити, второ - затворени, трето - изселени. Точно тук идва един важен момент от живота на Ахмед Ис­маилов Ахмедов.

Въпреки че, както споменах, през 1974 година той добро­волно е станал агент, горчивата истина според мен е малко по-нюансирана. Колкото и доброволна да изглежда постъп­ката му, всъщност тя е и неизбежна. Макар и по-интелигентен от другите деца, но лишен от подкрепата на семейство и близки, той е обречен на неравностойно състезание - да по­стига всичко сам, с неимоверни усилия. Както ни е известно от случаи, подобни на неговия, твърде вероятно е още в ранното му детство да се е зародило скрито чувство за реванш. И е възможно агентството да е средство в търсенето на път за осъществяване на социално възмездие. Духовните рани, нанесени на децата, остават за цял живот и често обществата плащат за това.

За съжаление моментът, в който го превръщат в Меди Доганов, съвпада с момента на изпаряване на някои от илюзиите за преимуществото да си агент. Той мечтае, очаква „магиче­ската пръчка“ - Държавна сигурност да осъществи блянове­те му, но реалността се оказва доста по-различна, а Държавна сигурност - мистика. Въпреки че работи съвестно и усърдно за ДС, той разбира нейната некадърност. Към унижението му се прибавя и крахът на илюзията да продължи образованието си в Кеймбридж. Всеки човек, преди да стане агент, е бил чо­век. Отдавайки се на професията „агент“, човекът изгубва човешката си същност.

Как се развиват събитията около агента, който е изгубил вече човешката си същност, интересуващите се имат възмож­ност да проследят в публикациите на други автори. Същест­веното е, че попаднал веднъж в паяжината на собствените си свръхамбиции и илюзии, той се озовава в ареста на същата ДС, която е смятал за свое семейство. Отново се извинява на семейството си за допуснатите грешки и предава 12 човека, които според архивните документи на ДС са имали неблаго­разумието да му се доверят. Отново пазарлъци - Първо Глав­но, Шесто Главно и т.н. За подробностите около тези пазар­лъци можем само да гадаем и предполагаме. Това, което със сигурност можем да твърдим, е че разговори за превербуване е имало. Декларацията на Меди Доганов по време на процеса, че ще посвети останалата част от живота си за изкупване на грешката си, която го е докарала до ареста и до подсъдимата скамейка, говори много.

Какви са били ролята и намесата на наблюдаващия секто­ра съветник от КГБ можем също само да гадаем, защото тази информация се е намирала в архивите на мисията им и е отне­сена в Москва. Че е имало наблюдаващ съветник, не подлежи на съмнение. Всички свидетелства от последните години потвърждават това. Нещо по-важно. Според свидетелството на Маркус Волф в периода след 1984 година КГБ систематично е започнало да дублира всички по-значими преписки на ДС в своите структури в Москва. Нямаме право да забравяме две неща. Първо, присъдата, която е получил Ахмед Доган, не е отчитала, че той е бил агент. О.з. полковник Тодор Ников дори твърди, че Доган е имал офицерско звание. Доган оста­ва в съдебната зала като един от другите подсъдими, за които са били нужни повече от 10 години, за да разберат истината, че до себе си са имали агент. Ако по време на съ­дебния процес би се отчела принадлежността му към ДС, той би бил третиран като предател и би бил заплашван от смъртна присъда. Така че не подлежи на съмнение превербовката му от съветските съветници и грижливо пазена­та тайна, за да му се осигури качествена легенда в бъдеще.

За поведението на Ахмед по време на престоя му в затво­ра данните са изключително противоречиви и аз не бих си позволил да се ангажирам с позиция и оценка. Тук срещаме толкова много пристрастност и в двете посоки, че трябва на­истина да сме пропагандно ангажирани, за да се доверим. То­ва не е нашият случай.

За Меди Доганов ние научихме през есента на 1989 годи­на. Това, с което той се самопохвали, че името му е циркули­рало при хуманитарни организации и президентски канцела­рии, е чиста и нагла лъжа на комплексар. Това са неща, които много лесно могат да се установят и ако ние, които бяхме в центъра на всички тези събития, не знаем това, не знам кой ще го знае.

Научих от два източника. Първият е Ибрахим Рунтов - син на моя приятел Рамадан Рунтов. След 20 май 1989 година цялото им семейство бе изгонено от България. Ние не разпо­лагахме с достатъчно обширна и задълбочена информация за втората вълна политзатворници след периода 1984-1985 го­дина. Помолих Ибрахим да се опита да събира такава между изгонените от България. Имаше немалко, които бяха преми­нали през затворите след този период, излезли на свобода и по-късно прогонени от България.

Тези информации бяха изключително важни, защото под­готвяхме посещението в България на Даниел Жакуби - пред­седател на Международната федерация по правата на чове­ка в Париж. Подготовката започна рано, но по вътрешнобългарски причини бяхме длъжни да го забавим. Така се получи добре, защото междувременно караулът в София се смени на 10 ноември 1989 година и г-н Жакуби успя да свърши много повече работа при посещението си.

Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ) беше единствената неправителствена организация в Бълга­рия, която членуваше в международно призната структура. Това ни костваше неимоверни усилия, и то поради български простотии, но в крайна сметка успяхме, бяхме доволни и от­части горди. Даниел Жакуби, в качеството си на председател на Федерацията и по покана на НДЗПЧ - член на Федераци­ята, поиска от българския посланик в Париж виза за офици­ално посещение и нямаше как да му я откажат. Хватката беше успешна. Трябваше да снабдим Даниел със списъци, информа­ции и т.н. Надявам се, че всеки сериозен човек си дава сметка за трудната и отговорна работа, която изисква подготовката на едно такова посещение. И то при онази изключително сложна обстановка. Всъщност от това зависеше успехът или провалът на посещението с всички произхождащи от това последици. В този план сред другите имена Ибрахим Рунтов ни предаде и името на Меди Доганов. Не си спомням да сме го третирали по специален начин. Той беше включен както многото други имена в списъка, който Жакуби връчи на българските власти. Ако не греша, Жакуби беше приет и лично от Петър Младе­нов. Българските власти съвсем не бяха в позиция много да се надуват и най-добре осъзнаваха в какво трудно и жалко поло­жение се намират.

По време на престоя на Даниел Жакуби в България Неза­висимото дружество организира среща на обществеността с него в кино „Петър Берон“. Там присъстваха между 800 и 1200 мюсюлмани, някои останаха навън по улиците поради липса на места (Става въпрос за мюсюлманите от Пиринския край, водени от приятели на Рамадан, Ибрахим и т.н). По време на тази среща взема думата Таня Желязкова и прави кратка ха­рактеристика на Меди Доганов с искане г-н Жакуби и Друже­ството да се застъпят за неговото освобождаване.

Във всеки случай, веднага след събранието Жакуби ме по­пита по телефона какво знаем и мислим за случая. Не можах веднага да му отговоря, но след като проверих в списъците, от които имахме копие и ние, спомних си и му телефонирах. Казах му, че човекът е в списъците, той провери и т.н.

С други думи, за първи път името на Меди Доганов влезе в обращение чрез този списък, с който Жакуби от името на Федерацията поиска неговото освобождаване заедно с всич­ки политически затворници. Жакуби ни каза, че е получил ка­тегоричен отговор - тяхното освобождаване е въпрос на тех­ническа подробност.

Ако се спирам подробно на горните факти, то е защото много скоро Меди Доганов ни изненада неприятно. Както ве­че споменах, скоро след това посещение, с малки изключения, политическите затворници в България, между които и Ме­ди Доганов, бяха освободени един прекрасен ден в началото на 1990 година, както се вижда и в неговото досие (на Сава - Ахмед), което публикува в-к „Гласове“. Даниел Жакуби, с ко­гото бяхме доста време в много близки и доверени отноше­ния, ми телефонира, за да ми каже: „Петре, има нещо, което не разбирам, ще трябва да ми обясните някои страни от бъл­гарските работи“. Разбира се, в тона му имаше и малко иро­ния. „Казвай направо“ - отговорих аз. „Ти си спомняш онова момче, философа-мюсюлманин, за когото интервенирахме от името на Федерацията и Дружеството за неговото осво­бождаване. Та той беше днес при мен. Помислих, че е дошъл да благодари, но се оказа съвсем друго. Беше дошъл с искане на мястото на Дружеството да регистрира като член на Феде­рацията някаква друга, негова организация. Аз не пожелах да влизам в детайли, но го попитах има ли контакт с теб, тъй ка­то по принцип ти се занимаваш при нас с българските въпро­си. Почувствах го малко смутен при отговора. Каза, че знае много неща за теб, но че няма връзка с теб. Реших да го отложа за утре и му предложих да дойде около 10 часа сутринта, за да разгледаме по-подробно проблема. Ще те моля да дойдеш и ти към 10 часа сутринта, за да изясним този въпрос“

Ангажирах се да отида, но взех и номера на стаята в хо­тела, в който беше отседнал Ахмед и който той беше оставил в секретариата на Федерацията. Веднага след разговора по­звъних и поисках стаята на Ахмед. От другата страна някой вдигна и отговори: „Слушам“. Не бях свикнал с този начин на общуване, нещо ме смути, но все пак продължих, като се пред­ставих кой съм. Имах чувството, че Ахмед се смути, смутолеви нещо, каза колко много е слушал за мен от Янко Янков, Ди­митър Томов и т.н., благодарности и тем подобни неща. Нищо за Федерацията. „Това - казвам - е добре, но току-що ми се обади Жакуби малко учуден, че си поставил въпроса за реги­стрирането на някаква организация във Федерацията и ме по­моли да дойда утре и аз към 10 часа, за да изясним въпроса“. Почувствах Ахмед още по-притеснен, макар да каза: „Разбира се, добре и т.н“ Разбрахме се, като изясня всичко точно, да му се обадя. Но след няколко часа, когато го потърсих, от рецепцията ми казаха, че клиентът им бил принуден по спешност да напусне хотела преждевременно. Говорих отново с Жакуби и му обясних, че в този момент и за мен има много неясноти, които ще си изяснявам. Оттогава Ахмед изчезна и не се по­яви повече при Жакуби. Припомних си за това му пътуване малко по-късно, когато преди заминаването си за Мадрид за среща със Симеон излъга пред телевизионните камери, че за пръв път в живота си напуска пределите на България. Тогава му изпратих писмо, в което го питах от какво се страхува или срамува, че крие описаното пътуване, и защо така нагло лъже българските зрители. Отговор, разбира се, не получих.

В началото, след излизането му от затвора, те се сдружи­ха с Янко Янков, а към тях се присъедини и Димитър Томов, който много се беше застъпвал пред мен за популяризирането на Янко Янков. Аз имах косвена информация от Димитър То­мов и от Янков за Ахмед Доган. Бях много уморен и по-слабо заинтересован от българските работи. Основните ми инте­реси бяха насочени към синдиката „Подкрепа“, който в онзи момент се развиваше изключително добре.

Освен това смятах, че българите в определена степен са си получили свободата и е редно да се оправят сами. Смятах, че нашата мисия в общи линии е изпълнена. Моите най-близ­ки приятели знаят добре, че през 80-те години при най-голямата ми активност съм имал нагласата да участвам само до на­чалото на срива на комунистическата система, но не и в след­ващите етапи. Доста скоро обаче ми се наложи да преоценя много неща. „Троянският кон“ не е нещо ново и непознато в човешката история, но когато той е направо на върха, нещата са по-сложни. И тъй, след Втората национална конференция на Съюза на демократичните сили (СДС) от май 1991 година започнах да се намесвам по-активно в събитията.

Бяха ме информирали, че Ахмед е дал интервю за в-к „По­глед“, в което е заявил, че посредством Янко Янков е получил възможност да изнася писмени инструкции от затвора и по този начин е успял да организира от затвора гладните стачки и манифестациите през месеците април и май 1989 година. Не обръщах сериозно внимание на тези дърдорения. По оно­ва време „кой ли“ и какво ли не бе направил за падането на ко­мунизма. Тогава антикомунистите бяха повече и от обявения брой агенти сега - около милион и половина.

Освен това ситуацията и в СДС далеч не бе цветуща. Ве­че нямаше комунисти „на всеки километър“, но инфилтрира­ните агенти бяха на всеки метър. Просто не ми се говори от­ново за това.

Съдържание

Предговор.

Истината като сензация (Александър Томов)............................... 7

Въведение ........................................................................................... 15

За опашатата лъжа на Ахмед Исмаилов Ахмедов.................... 17

Кога и как научих за първи път за произхода на лъжата........ 26

Конференцията в Париж от май-юни 1989 година .................. 29

Протестите от май 1989 година .................................................... 36

Заключение ......................................................................................... 93

Послеслов.

Конференцията в Париж – юни 1989 година ............................ 97

Приложения........................................................................................105

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: