Инстинктът на волята

Глава 1

„Аз ще...“, „аз няма да...“,   „аз искам...“:

Какво е волята и защо е толкова важна

Какво е първото, което ви идва на ум, когато се замислите за нещо, изискващо силна воля? За повечето хора класическото изпитание за волята е устояването на изкушение, независимо от естеството му – било то поничка, цигара, евтина разпродажба или секс за една вечер. Когато човек казва: „Нямам воля“, това обикновено означава: „Не мога да откажа на устата, стомаха, сърцето или... (попълнете със съответната част на тялото си).“ Наричам го волево умение „аз няма да...“.

Способността да кажеш „не“ обаче е само една страна на волята и това, което тя изисква. В крайна сметка „просто кажи не“ е любимият израз на хората, свикнали да се размотават и да мързелуват. Понякога е много по-важно да можеш да кажеш „да“. Има толкова много неща, които все отлагате за утре (или за вечни времена)! Волята ще ви помогне да ги включите в списъка с нещата, които трябва да свършите днес – дори когато различни тревоги, странични занимания или любимото ви телевизионно предаване се опитват да охладят ентусиазма ви. Наричам го волево умение „аз ще...“ – способността да си наложите да направите това, което трябва, дори да не ви се иска много.

„Аз ще...“ и „аз няма да...“ са двете страни на самоконтрола, но не са единствените елементи на волята. За да кажеш „не“, когато трябва да кажеш „не“, и да кажеш „да“, когато трябва да кажеш „да“, е необходимо да притежаваш и друга сила – способността да си спомниш какво искаш в действителност. Сега може да ви се струва, че нещата, които наистина желаете, са парче торта, още една чаша мартини или почивен ден от работа. Когато сте изправени пред изкушение или ви блазни мисълта да помързелувате обаче, спомнете си, че нещата, към които наистина се стремите, са други: да се поберете в стегнатите си дънки, да получите повишение в службата, да се измъкнете от оковите на кредиторите, да запазите брака си или да не се окажете в затвора. Иначе какво ще ви попречи да се подчините на най-непосредствените си пориви? За да овладеете самоконтрола, трябва да умеете да се мотивирате в моментите, когато ви е най-необходимо. Това е волевото умение „аз искам...“.

Силата на волята комбинира въздържаността (аз няма да...), решителността (аз ще...) и целеустремеността (аз искам...), и с нейна помощ човек може да постигне целите си (и да си спести много неприятности). Както ще видим по-нататък, ние, хората, имаме късмета да притежаваме мозък, който владее всички тези умения. Всъщност именно те – въздържаността, решителност­та и целеустремеността – може би са най-типичните признаци на човешкия интелект. Преди да се заемем с тежката работа да анализираме защо не успяваме винаги да ги използваме, нека да разгледаме защо е такъв голям късмет, че ги имаме. Ще надникнем набързо в дебрите на мозъка, за да видим къде се случва тази магия и как можем да го тренираме, за да изградим силна воля. Ще потърсим също отговор на въпроса защо ни е толкова трудно да мобилизираме волята си и как да използваме една друга чисто човешка черта – самоосъзнаването, – за да избягваме провалите в самоконтрола.

Неврофизиологичните основи на волята

Съвременните ни умения за самоконтрол са резултат от многовековната необходимост да бъдем по-добри съседи, родители и приятели. Но как точно мозъкът е усвоил тези способнос­ти? Отговорът изглежда се крие в развитието на префронталния кортекс (част от кората в челния дял на мозъка) – апетитен парцел недвижима мозъчна собственост точно зад челото и очите ви. През по-голямата част от еволюционната ни история префронталният кортекс е отговарял главно за движението: ходене, тичане, протягане, бутане – един вид първичен самоконтрол. С еволюцията челният дял се е уголемил и е развил по-добри връзки с останалите мозъчни дялове. Той заема много по-голяма част от мозъка в сравнение с другите животни (това е една от причините, поради които никога няма да видите куче, което спестява кокали за старини). С разрастването си челният дял е поел нови контролни функции: върху вниманието, мислите и чувствата. Това е довело до още по-качествен контрол върху действията ни.

Робърт Саполски, невробиолог в Станфордския университет, смята, че основната задача на префронталния кортекс при съвременния човек е да подтиква мозъка (следователно вас) да прави „най-трудното нещо“. Въпреки че е най-лесно да се излежавате на дивана, префронталният кортекс ви „ръчка“ да станете и да тренирате. Въпреки че е най-лесно да си поръчате парче тортичка за десерт, той ви напомня защо е най-добре да вземете само един чай. И въпреки че е най-лесно да отложите днешните задачи за утре, префронталният кортекс ви принуждава да се захванете за работа.

Префронталният кортекс не е еднородна маса от сиво вещество; той има три главни зони, които си поделят функциите „аз ще...“, „аз няма да...“ и „аз искам...“. Областта около горния ляв край отговаря за „аз ще...“. Тя ви помага търпеливо да извършвате досадни, трудни или стресиращи задачи, като например да продължите да се мъчите на бягащата пътека във фитнес залата, въпреки че предпочитате да се отпуснете във ваната. Дясната страна, точно обратното, контролира „аз няма да...“, като ви спира да не се поддавате на всеки подтик или желание. На тази област трябва да благодарите за последния път, когато устояхте на изкушението да прочетете новото съобщение в телефона си, докато шофирахте, и продължихте да следите внимателно пътя. Заедно тези две области контролират действията ви.

Третата област, разположена малко по-надолу и в средата на префронталния кортекс, следи целите и желанията ви. Тя решава какво искате. Колкото по-активно функционират клетките в нея, толкова по-голяма е мотивацията ви да предприемате действия и да устоявате на изкушенията. Тази част на префронталния кортекс помни какво наистина искате – дори ако всички останали мозъчни клетки крещят: „Изяж това! Изпий това! Пуши! Купувай!“.