Името на розата

Умберто Еко  е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със  своите романи и есета.

Той е роден през  1932 в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години.

По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. През 1956 публикува първата си книга „Естетическата проблематика на Тома от Аквино“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века.

„Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже“ - Умберто Еко

Умберто Еко е бил отличен с над 30 титли от различни академични институции по света като Университета в Одеса, Нова Сорбона , Софийски университет "Св. Климент Охридски" , Буенос Айрес , Санта Клара , Москва, Берлин ,Квебек , Йерусалим и Сиена.