Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Има живот след смъртта

Тереза Ченг

Истински истории на хора, успели да надникнат в отвъдното

„Има живот след смъртта“ е изпълнена с автентични истории на хора, които са успели да се докоснат до отвъдното, зървайки „другата страна“ и са контактували с духовете на починалите си близки. Мъж вижда тъмен тунел с успокоителна светлина в края и изминава част от него по време на хирургична операция, друг попада в ярко и красиво неземно място и там се среща с починалия си баща. Разкази на медицински сестри, които свидетелстват за срещи на техните пациенти с ангели-хранители, писма с необясними знаци, даряващи утеха на близките на починалите и още много други интересни истрии са подбрани в книгата.

  • Корица: Мека
  • Страници: 288
  • Тегло: 0.250 кг
  • Издадена: 15.10.2015 г
  • Издателство: Слънце
 

Наличност: Да

12,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Какво се случва след смъртта, има ли задгробен живот, има ли рай, ще видим ли отново хората, които обичаме? Тереза Ченг дава отговор на големите въпроси, които всеки човек си задава в определен момент от своя живот.

„Има живот след смъртта“ е изпълнена с автентични истории на хора, които са успели да се докоснат до отвъдното, зървайки „другата страна“ и са контактували с духовете на починалите си близки. Мъж вижда тъмен тунел с успокоителна светлина в края и изминава част от него по време на хирургична операция, друг попада в ярко и красиво неземно място и там се среща с починалия си баща. Разкази на медицински сестри, които свидетелстват за срещи на техните пациенти с ангели-хранители, писма с необясними знаци, даряващи утеха на близките на починалите и още много други интересни истрии са подбрани в книгата.

Тереза Ченг ни разказва за знаци, с които мъртвите показват на близките си, че не са напуснали окончателно нашия свят и че макар и невидими, продължават да бъдат около тях. Това са звуци, усещания, миризми, които по някакъв начин напомнят за конкретен починал човек.

„Има живот след смъртта“ е изпълнена с десетки писма, които описват близки срещи със смъртта, които могат да ни вдъхновят и да променят живота ни. Едно въздействащо и ободрително напомняне, че ни очаква повече, отколкото сме способни да видим в момента.

Биография и факти за автора

Тереза Ченг посвещава 25 години от живота си на различните паранормални явления. Завършва богословие и английска филология в Кралския колеж в Кеймбридж, след което работи като преподавател и журналист. Автор е на над 20 книги за спиритизъм и езотерика, част от които са бестелъри на Sunday Times. Живее в Оксфорд със съпруга си и двете си деца.

Откъс от книгата

УВОД

Моята история Понякога в съда едно дело стига до задънена улица и не може да се приключи, без да остане сянка на съмнение. Дори да са налице достатъчно факти, които да дават основание да се допусне кое е истина и кое – не, все пак няма категорични доказателства и част от съмнението остава. В такъв случай съдията и съдебните заседатели трябва да разчитат на свидетелските показания, на косвените доказателства и на собствената си интуиция, за да вземат окончателното решение – дори това решение да е отлагане или прекратяване на делото.

По подобен начин и на мен ми е трудно да представя категорични доказателства, че живот след смъртта наистина съществува, защото, когато става въпрос за сферата на духовното, абсолютни факти не съществуват. Единственото, което мога да направя, е да ви запозная с някои интригуващи свидетелства от първа ръка. Оттам нататък вие решавате дали ще ги обмислите внимателно, за да си съставите собствено мнение.

Целта на тази книга е да представи не категорични, а – по мое мнение – убедителни доказателства за съществуването на живот след смъртта.

Глава първа повдига завесата и обяснява коя съм аз, откъде идвам и защо съм почувствала необходимост да напиша подобна книга. На този начален етап ви моля единствено да се съсредоточите и да пресявате информацията така, сякаш сте избрани за съдебни заседатели.

Във втора глава минавам конкретно на въпроса: представям свидетелства на очевидци – съвсем обикновени хора, които твърдят, че отвъдното съществува, защото са прекрачвали прага на смъртта и са попадали от другата страна. Ще станем свидетели на удивителен феномен –преживявания, близки до смъртта. Следващата глава се занимава с деликатната тема за предсмъртните видения – когато умиращият твърди, че вижда и чува духове, или пък семейството, приятелите и медицинският персонал стават свидетели на необикновени явления, случили се малко преди човекът да почине. В четвърта глава ще откриете случаи с хора, посетени от свои близки, вече покойници. И това се случва не в часа на тяхната смърт, а във всекидневния им живот. Феноменът, при който духовете на мъртвите общуват с нас по телефона и чрез други съвременни технологии, е тема на пета глава. В шеста глава ще дискутираме някои от най-често срещаните знаци и послания от отвъдното; в нея ще стане дума за деца, които виждат духове, както и за връзката между домашните любимци и живота след смъртта.

В последната глава ще се опитам да ви докажа как смъртта на любим човек може да издигне общуването с него на едно друго ниво – комуникация с неговия дух, и в същото време да пробуди и укрепи вярата на близките му. Или поне се надявам информацията да отвори прозорец, през който в непрогледния мрак на мъката да нахлуе лъч светлина.

В подкрепа на моите твърдения тук ще откриете много свидетелства от първа ръка: сред тях има удивителни случаи, разкази, които дават утеха, и такива, от които те побиват ледени тръпки.

Макар и много различни по съдържание, историите си приличат по едно: всички без изключение се основават на реални факти, а не на измислици. Както и при предишните ми книги, и сега съм изключително благодарна на хората, които дадоха съгласието си да споделя с читателите техния опит и ме допуснаха до своите най-съкровени преживявания.

Някои от историите са публикувани така, както са ми ги изпратили – очевидците разказват със свои думи за преживяното. В повечето случаи обаче аз разказвам от тяхно име онова, което съм чула или прочела. Ако са ме помолили, съм променила имената и личните подробности, за да запазя самоличността на хората в тайна. Всички, които допринесоха за написването на тази книга, ме трогнаха със своята искреност и чистосърдечност. Те ме молеха да оглася историята им не заради някаква лична облага, а защото искаха да покажат и на другите, че макар невинаги да можем да го видим, усетим или повярваме в него, животът след смъртта съществува.

И така, ако вече сте готови да прочетете моето изложение и веднъж завинаги да решите за себе си дали има живот след смъртта, нека започнем.-

„Смъртта не потушава светлината, тя просто гаси лампата, защото зората е дошла.“

Рабиндранат Тагор

 

ПЪРВА ГЛАВА

Какво би било, ако...?

„Какво би било, ако заспите? И какво би било, ако, както си спите, започнете да сънувате? А какво би било, ако в съня си по¬паднете в Рая и откъснете от там краси¬во цвете? Какво би било, ако се събудите и откриете в ръката си цветето? И тогава какво?“

Самюъл Тейлър Колридж

Последните две десетилетия от живота си посветих на това да разгласявам посланието, че наистина съществува живот след смъртта. Не съжалявам за нито една отделена секунда през тези двайсет години. Макар че преживях кризи, както и периоди на страх и съмнение, дълбоко в себе си винаги съм вярвала в съществуването на отвъдното. Убедена съм, че нашите любими хора, преминали от другата страна, ни закрилят от там. Те са способни да ни изпращат послания и чрез разпознаваеми само за нас знаци  внимателно да ни окуражават и насочват. Също така твърдо вярвам, че нашият живот не приключва с физическата ни смърт. Ние продължаваме да живеем. В действителност ние не умираме, защото по своята същност нашето съществуване е духовно, а не физическо.

Най-ранните ми спомени в създаването на една дълбока и силна връзка с живота след смъртта датират отпреди повече от четири десетилетия. Те имат отношение към моята пралеля Роуз — изключителна жена с тих глас и искрящосини очи. Роуз беше медиум. Можеше да вижда и чува духове. Отрано започнах да посещавам нейните седмични сеанси — трябва да съм била шест-седемгодишна. По онова време обичах да ходя при Роуз главно защото при нея си лягах доста по-късно от позволеното, но харесвах тези срещи и заради тръпката да седя в ъгъла и да наблюдавам възрастните. Те обикновено влизаха неуверено в стаята и изглеждаха сериозни и сковани, но щом леля заговореше, изведнъж се променяха и аз започвах да ги харесвам. Лицата им омекваха. Приказваха си по¬между си, усмихваха се и дори плачеха. Заради цялата тази спонтанност ми се струваха много по-мили и не така сурови. Съвсем ясно си спомням как на влизане в стаята в началото на сеанса възрастните изобщо не ме забелязваха, но щом той приключеше и те тръгваха да си ходят, изведнъж откриваха моето присъствие. Превръщах се във важна личност. Често ми се усмихваха, намигаха ми и дори ме заговаряха. Все едно съм била невидима, а после съм се материализирала от нищото. Внезапно ставах човек, който заслужава внимание, и това ме караше да се чувствам прекрасно.

За жалост почти не си спомням какво говореше леля на тези срещи. Най-силно ме поразяваше въздействието на думите й върху присъстващите. Но имам и няколко много ярки спомена (или е по-правилно да кажа проблясъци), които са се запечатали дълбоко в сърцето и съзнанието ми. Пак повтарям, по онова време изобщо не схващах за какво става дума; само си давах сметка, че да си възрастен, е сложна и объркана работа. Ала днес, когато поглеждам назад и преценявам всичко през призмата на сегашния си опит, разбирам защо един възрастен мъж избухна в плач, когато Роуз му каза, че мъртвият му баща се гордее с него, а млада жена взе да се смее през сълзи, когато леля я увери, че починалото й бебе спи спо¬койно в небесните селения.

Роуз не беше единственият медиум в семейството. Баба и мама също притежаваха подобна дарба по рождение, затова в детството ми присъствието на духовете и разговорите с тях бяха нещо нормално. Имаше, разбира се, и някои доста конфузни моменти - например, когато мама каза на един от моите учители как покойната му майка вече била наясно, че той е гей, но нямала нищо против това. Светлите мигове обаче бяха много повече.

Сега, след като вече знаете, че съм родена в семейство на спиритуалисти, сигурно разбирате защо съм толкова убедена в съществуването на задгробния живот. Може да си помислите обаче, че съм твърде субективна и пристрастна в своите убеждения. По този въпрос съм напълно съгласна с вас. Аз може да вярвам, че продължаваме да живеем и след смъртта, но това не значи, че и вие трябва да вярвате. Целта ми не  е да ви убеждавам, че отвъдното съществува, а просто да ви представя някои доказателства, събирани в продължение на повече от двайсет и пет години, докато изучавах света на свръхестественото. Така вие сами ще си съставите мнение. Според мен тези доказателства са твърде убедителни, но в края на краищата не е важно какво мисля или в какво вярвам аз. Единственото, което има значение, е какво мислите вие.

Тъй като уводът на книгата се отнася главно до моя личен опит по темата и ползва доказателства от него, сигурно ще ви бъде от полза да знаете, че макар да съм отраснала в семейство на спиритуалисти, ми трябваха четири дълги десетилетия, докато наистина се убедя, че има живот след смъртта.

Ще ми се да можех да кажа, че съм била едно от онези деца, които виждат духове — също като момченцето в изумителния филм „Шесто чувство“ (1999 г.) с Брус Уилис. Но не е така. Вярно, присъствала съм на спиритични сеанси, наблюдавала съм как леля и мама контактуват с духове и предават на при¬състващите трогателни послания от отвъдното, но самата аз нито виждах, нито чувах, нито усещах нещо. Дори не съм сънувала починал човек. Истината е, че си бях съвсем нормална — ако изобщо има такова нещо. Разполагах с куп невероятни доказателства за съществуването на отвъдното, получени от хора, които обичах и на които вярвах, но така и не ми се удаде шанс лично да се убедя. Ако трябва да съм напълно честна обаче, за мен тези доказателства бяха повече от достатъчни тогава. Аз не можех да видя, усетя и чуя духовете, затова не ми оставаше нищо друго, освен да приема, че не притежавам „дарбата“. Просто не ми е било писано. Примирих се, че отвъдното предпочита да не общува пряко с мен, но това по никакъв начин не разклати вярата ми в живота след смъртта.

И днес продължавам да вярвам, че духовният свят е навсякъде около мен. Нали от най-ранна възраст са ме учили, че истинската вяра означава да приемеш нещо, без да са ти нужни доказателства. Ето защо нямах нужда от потвърждение. Просто знаех. И може би подсъзнателно дори съм изпитвала известно облекчение, че не ми е писано да контактувам директно с отвъдното. Макар светът на свръхестественото силно да ме привличаше и очароваше и винаги да е бил пътеводна светлина в живота ми, част от мен се боеше и изобщо не бях сигурна, че мога да овладея умението да общувам с него. Ето защо, също като много хора, привлечени от свръхестествените явления, аз се задоволих с ролята на наблюдател, който вярва. Знаех, че не ми е отредено да го преживея лично, но и така си бях добре.

Тогава още не знаех, че щом навърша трийсет и три, моята безрезервна вяра в духовния свят ще се разклати из основи. Оттогава насам вече нищо нямаше да бъде същото. Разказвала съм тази история много пъти, но при всяко връщане назад откривам по нещо ново, което ме вдъхновява и ми дава нова посока. Случи се преди години, но го помня, сякаш беше вчера: то е нещо като неотменна реалност, повратна точка, която разделя живота ми на „преди“ и „след“. Винаги е трудно да се облекат в думи най-съкровени те духовни преживявания — в нашия свят няма език, на който да се обясни онова, което по своята същност не му принадлежи.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: