Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Ниска
цена!

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Илюзии

Ричард Бах

Всеки ред от книгата е богатство, е отговор, е послание. Тя е отражение на философията на Ричард Бах, че видимите физически ограничения и смъртта са просто привидност. Разказвайки за приключенията на един месия по неволя, авторът разкрива много от илюзиите, в които живеем. Преливаща от мъдрост, книгата ще ви покаже какво представлява всъщност месията, както и че всеки може да се превърне в такъв. А самият Бах казва: "Може би не е случайно, че държите в ръце моята книга, може би ще запомните нещичко от приключенията в нея."

  • Корица: Мека
  • Страници: 160
  • Тегло: 0.180 кг
  • Издадена: 2011 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Ричард Бах
 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

Редовен Цена: 11,95 лв.

Специална цена: 6,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

В Средния запад се е случвало да се излегна по гръб и да се опитвам да разпръсна облаците. А в главата непрекъснато ми се въртеше: какво ще стане, ако сега дойде някой, който ги умее тези неща, който да ми обясни на какви закони се подчинява моят свят и как да го държа във властта си? Какво ще стане, ако случайно срещна в наше време някой Сидхарта или Исус, на когото са подвластни илюзиите на света просто защото той знае истината, скрита зад тях? Какво ще стане, ако се изправя лице в лице срещу него, ако той се придвижва с биплан и кацне на ливадата, където съм се приземил и аз? Какво ли ще ми каже, как ли ще изглежда?

Вероятно няма да прилича на месията от страниците на моя дневник, вероятно няма да каже нищо от онова, което пише в тази книга. И все пак нещата, които ми каза моят месия - например че привличаме като с магнит в живота си всичко, което е в мислите ни, - ако тези неща са верни, излиза, че не току-така съм доживял до този миг, както и вие. Може би не е случайно, че държите в ръце моята книга, може би ще запомните нещичко от приключенията в нея. Предпочитам да си мисля, че е така. Предпочитам да си мисля също, че моят месия не е гола измислица, че се е надвесил над нас от някое друго измерение, че ни наблюдава и двамата и се смее от удоволствие, задето всичко става така, както сме го предвидили.

Приключенията на един месия по неволя

През живота те води едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество, което е истинският ти Аз.

Не обръщай гръб на възможните бъдещета,
ако не си се убедил, че няма какво да научиш от тях.

Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш
друго бъдеще или друго минало.

Биография и факти за автора

Ричард Бах е пряк потомък на великия композитор Йохан Себастиан Бах. Роден е през 1936 г. в Оук Парк, щата Илинойс, и завършва Калифорнийския университет. От 1956 до 1962 г. служи в американската авиация и приключва службата си с чин капитан от Военновъздушните сили. Летенето и писането са неговата истинска страст. Славата го застига през 1970 г., когато излиза фантастичната повест притча „Джонатан Ливингстън Чайката“, станала международен бестселър и култова книга за цяло едно поколение. Следват „Илюзии“, „Едно“, „Мост през вечността“, които затвърждават неговата популярност и го нареждат сред най-известните писатели на XX век. Книгите му са отражение на неговата философия, че видимите физически ограничения и смъртта са просто привидности.

Откъс от книгата

Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн.

Беше усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор.

Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от други животи, които бе изживял. Помнеше тези животи и понеже ги помнеше, стана мъдър и силен, така че другите търсеха силата му и идваха при него за съвет.

Учителя вярваше, че притежава сила да помогне на себе си и на всички хора, и понеже вярваше в тази сила, наистина я получи, така че другите я виждаха и идваха при него да бъдат изцелени от своите несрети и множество болести.

Учителя вярваше, че е добре всеки да се смята за син Божи, и понеже вярваше, така и стана и автосервизите и бензиностанциите, където работеше се задръстиха с хора, дошли да търсят неговото познание и допир, а улиците отвън – с такива, които бленуваха, докато Учителя минава, сянката му да падне върху тях и да преобрази живота им.

Накрая – заради тълпите – управителите и шефовете на сервизите помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже го беше наобиколил толкова много народ, че и той, и другите монтьори нямаше къде да поправят колите.

Така той отиде сред полята и хората, които го последваха, започнаха да го наричат Месия и чудотворец и понеже вярваха в това, така и стана.

И буря да се извиеше, докато той говореше, по насъбралите се не падаше и капка дъжд, последният в множеството го чуваше точно тъй ясно, както и първият, дори и в небето горе да тътнеше гръм и да бляскаха светкавици. И винаги им говореше с притчи.

И им рече: „Вътре във всекиго от нас е заложена силата да изберем: здраве или болест, богатство или бедност, свобода или робство. Именно ние и никой друг направляваме всичко това“.

Един работник заговори и рече: „Лесно ти е да го кажеш, Учителю, ти си направляван, а ние – не, не ти се налага да се трудиш с пот на челото като нас. Човек трябва да работи, за да си вади хляба на тоя свят“.

Учителя отговори и рече: „Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристално бистра река.

Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.

Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – скопчени, и от рождение били научени да се съпротивляват на течението.

Ала накрая едно от съществата рекло: „Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука“.

Другите същества му се изсмели и рекли: „Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли, изподран и насинен от камъните, и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скуката!“

Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.

Ала съществото отказвало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.

И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възникнали: „Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!“

А съществото, носено от течението, отвърнало: „Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение“.

Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: „Спасител!“, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя.

Мина още известно време и Учителя видя, че от ден на ден множеството набъбва все повече и повече, че го обкръжава все по-плътно и яростно – насъбралите се го умоляваха да ги изцелява неуморно, да ги храни постоянно с чудесата си, да учи вместо тях и да живее живота им; онзи ден той се качи сам на билото на един хълм и там започна да се моли.

И рече в сърцето си: „Безконечно Сияйно Аз, ако такава е Твоята воля, нека тая чаша ме подмине, нека върху плещите ми не ляга тая непосилна задача. Не мога да живея живота на друга душа, а десет хиляди ме молят за живот. Съжалявам, че допуснах всичко това да се случи. Ако такава е Твоята воля, направи тъй, че да се върна при моите двигатели и моите инструменти, остави ме да живея като всички останали“.

И на хълма му заговори глас, глас нито мъжки, ни женски, нито силен, нито тих, глас безкрайно добър. И гласът му рече: „Ще бъде не Моята, а твоята воля. Каквато е твоята воля, такава е и Моята за теб. Върви си по пътя като всички останали и бъди щастлив на тая земя“.

И щом чу това, Учителя се зарадва, благодари и слезе от хълма, като си тананикаше монтьорска песничка. А когато хората в тълпата го притиснаха със своите беди и несрети, когато взеха да го молят да ги изцели, да учи вместо тях, да ги храни безспир със своя разум, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихна на множеството и му рече благо: „Аз бях дотук“.

За миг множеството се вцепени от изумление.

И той им рече: „Ако някой каже на Бога, че най-много иска да помага на страдащия свят, каквото и да му струва това, и Бог му отвърне и му каже какво да прави, трябва ли човекът да постъпи, както са му казали?“

„Разбира се, Учителю! – викнало множеството. – Би трябвало да понесе с радост и мъките пъклени, ако такава е волята Божия!“

„Каквито и да са мъките, колкото и трудна да е задачата?“

„Чест е да бъдеш обесен, слава – да бъдеш прикован към дърво и изгорен на клада, ако такава е волята Божия“, отвърнали те.

„А какво ще сторите – попитал Учителя множеството, - ако Бог ви каже право в лицето: „ЗАПОВЯДВАМ ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ НА ТОЯ СВЯТ, ДОКАТО СТЕ ЖИВИ“, какво ще сторите тогава?

Ала множеството мълчеше, сред хълмовете, из долините, където се бе събрало, не се чуваше ни глас, ни звук.

И Учителя рече на мълчанието: „По пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което сме избрали този живот. Ето какво научих този ден и избрах да ви оставя да вървите по своя път, както сметнете за добре“.

И той си продължи по пътя, през тълпите, и ги остави, и се завърна към делничния свят на хората и на машините.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: