Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Игрите на властта: да правиш бизнес в България

Петър Клисаров

Игрите на властта” разказва за ситуациите, с които се сблъсква всеки, който иска да прави бизнес в България. Клисаров споделя преживяното по време на три последователни правителства – суров опит в един неблагоприятен и враждебен климат, при който държавни служители се стремят да извлекат лични облаги на всяка цена, обричайки на неуспех икономическото развитие на страната. Това е обществена тайна, която малцина назовават и описват. Макар и абсурдно, да правиш бизнес в България всъщност означава да се занимаваш с политика. За съжаление е вярно и обратното: да правиш политика в България значи да се занимаваш с бизнес. Бизнесът и политиката са тъй преплетени в Прехода, че границата им на практика е неразличима...

 

Наличност: Да

17,00 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Игрите на властта” разказва за ситуациите, с които се сблъсква всеки, който иска да прави бизнес в България. Клисаров споделя преживяното по време на три последователни правителства – суров опит в един неблагоприятен и враждебен климат, при който държавни служители се стремят да извлекат лични облаги на всяка цена, обричайки на неуспех икономическото развитие на страната. Това е обществена тайна, която малцина назовават и описват. Макар и абсурдно, да правиш бизнес в България всъщност означава да се занимаваш с политика. За съжаление е вярно и обратното: да правиш политика в България значи да се занимаваш с бизнес. Бизнесът и политиката са тъй преплетени в Прехода, че границата им на практика е неразличима...

Игрите на властта” е прецизен документ, изследващ и изобличаващ механизмите на тази вредна за България симбиоза между политическия и бизнес елит. Написана с жив и ярък стил, изпълнена с хумор, който почти разсейва впечатлението за безнадеждност, книгата демонстрира упорството на Петър Клисаров в желанието му за промяна. Така читателят следи събитията с интерес и с идея какво трябва да се промени, за да настъпи просперитет за страната ни. „Игрите на властта” е книга-бомба, която ще предизвика истински социален взрив – взрив, който се получава винаги, когато се смесят парите и алчността, мизерията и нуждата, амбицията и порокът, възходът и падението, политиката и коварството. Въпреки мрачната си тема, посланието е пределно ясно: комуто е съдено да чуе – ще чуе, а комуто е съдено да разбере – ще разбере!

Биография и факти за автора

Петър Клисаров е роден 1968 г. в София. От 1990 до 2007 г. живее в Торонто, Канада. От 1991 до 2007 изгражда собствени бизнеси в редица сфери. От 2001 до 2005 г. e представител за България на AECL (Канадска държавна корпорация за ядрена енергетика). Основен участник в размразяването на проекта „Белене“. От 2006 до 2011 г. е генерален мениджър за България на AECOM (най-голямата инженерна консултантска корпорация в света). Основател на партия „Реформа“ през 2005 г., преименувана на „Пряка демокрация“ през 2014 г.

Откъс от книгата

Белене

През юни 2002 г. най-после осъществих дългоочакваната среща с министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски. Организирането и ми отне повече от година, а аудиенцията при Н.В. Симеон Втори продължи по-малко от час. Покрай всички теми, които успяхме да обсъдим, свързани с политиката и новата ситуация в България, успях да изпълня мисията си. По онова време живеех близо десетина години в Канада, но вече бях решил да се върна и да живея в България. Затова предложих на премиера да размрази проекта „Белене“, който би могъл да се превърне в опорната точка на схемата му от икономически мерки, които той обеща да предложи, за да промени живота на българите. Изграждането на нова модерна атомна централа е перла в короната на всяко правителство. И ако кабинетът на Симеон Сакскобургготски съумее да го стартира, това ще бъде от полза не само за Симеон Втори, завърнал се във България след сензационна изборна победа, но ще позволи той и партията му НДСВ да бъдат преизбрани заради реални и най-вече безспорни икономически успехи.

Предишното правителство на Иван Костов не успя да размрази проекта поради причини, които ще анализираме по-късно, а новият кабинет на царяпремиер все още успяваше да контролира политическите процеси и да обуздава неясното участие на структурите на Държавна сигурност и номенклатурата на БСП в управлението. На този фон един икономически обоснован проект в новата политическа обстановка би могъл да работи в полза на енергийната мощ на България и да превърне страната в реален енергиен център на Балканите.

Веднага след като приключихме разговора, Н.В. ме изпрати при своя началник на кабинета Ради Найденов с препоръката да подготви официално писмо, по силата на което аз поемах функцията на специален пратеник. Този документ след връщането ми отвъд океана ми позволяваше да започна преговори с канадската фирма „Атомик

Енерджи оф Канада Лимитид“ (Atomic Energy of Canada Limited - AECL) - един от лидерите в строителството на най-модерните атомни реактори в света - КАНДУ, с близо 50-годишна история и авторитет в мирното използване на ядрената енергия.

Благодарение на бизнес контактите, които бях успял да си създам в Канада, поддържах връзки с една от ключовите фигури в AECL - д-р Дейвид Торгерсон, първи вицепрезидент и главен технически ди-ректор.

Седмица по-късно се обадих на секретарката му и помолих за среща възможно най-скоро. Обяснявайки и причините за моята настойчивост и най-вече аргументирайки се с важността на посла-нието, което носех от София, напълно предвидимо реакцията на д-р Торгенсон бе положителна. Нещо повече - още на следващия ден имах официална среща с главния мениджър за международни връзки на AECL господин Патрик Тайс.

Офисите на фирмата са разположени на „Юнивърсити авеню“ № 480 в едно от предградията на Торонто в пететажни постройки с много паркове около тях. Наоколо цари пълно спокойствие; същевременно периметърът около сградите се охранява изключително строго. Мерките за сигурност ми се сториха малко по-педантични от очакваното. След проверката на входа, където бях посрещнат без излишна куртоазия, започна дълго ходене по коридорите, докато най-накрая се озовах в една конферентна зала, където ме посрещнаха Патрик Тайс и неговият заместник Ала Ализаде.

До този момент си мислех, че най-трудната част от мисията ми ще бъде да се свържа с най-подходящите хора и най-вече дали ще мога да ги заинтригувам за участие в проекта „Белене“. Но се оказа, че най-трудната част все още ми предстои.

Представете си, че познанията ви за ядрената енергетика не се простират по-далеч от уроците по физика в 10-и клас и в един мо-мент ви се налага да седнете и да обсъждате проблемите за строителството на атомни електроцентрали с може би най-добрите специалисти в тази област в света. В такива случаи най-добрата позиция е предварително да разкриеш картите си и откровено да заявиш истинските си намерения - дори ако се налага да прибегнеш до импровизации с неподозиран ефект. Точно това направих. Първите ми думи, докато сядах на масата, бяха разоръжаващо директни: „Аз не съм инженер и не съм сигурен как точно би трябвало да подходя. Но съм тук в качеството си на бизнесмен. Целта на визитата ми е да обсъдим възможностите за размразяване на проекта за построяване на втора ядрена централа в България - АЕЦ „Белене“.“

Явно съм бил леко притеснен, защото заместникът Ала Ализаде много бързо довърши изречението ми, успокоявайки ме: „Точно това е правилният подход. Ние сме специалистите, които знаят как да го направят. Но за да заработи този проект, е необходима помощта на медиатори като Вас, господин Клисаров, които да посредничат между българското правителство и нас, за да намерим действително най-оптималното решение.“

В този момент представих писмото от канцеларията на българския премиер и преминахме към по-свободни разговори за възможностите проектът да бъде реализиран в съкратени срокове и предимствата, които България ще получи в сравнение с вече съществуващите ядрени мощности в Козлодуй.

Това бе моментът, в който демонстрирах уменията си да импровизирам, тъй като в България аз не бях обсъждал с наши специалисти какво бихме искали да постигнем с построяването на втора атомна централа, какви ще са параметрите на новите ядрени мощности, каква технология би било най-добре да изберем и прочие.

Първото нещо, което ми дойде наум да споделя, бе свързано с излагането на фактите около моментното състояние на проекта „Белене“: разказах им, че Белене се намира в земетръсна зона, че първата копка е направена преди повече от 20 години, а след това е започнало и изграждането на фундамента на бъдещата централа, съобразен с параметрите на руски тип реактори. Оказа се, че руската и канадската технология са съвършено различни, и ако AECL получи зелена светлина, строителството ще трябва да започне отначало. Единственото условие за работата на реакторите тип КАНДУ е те да работят край естествен водоизточник - река или море. Тук отново импровизирах, като предложих канадската централа да бъде изградена край брега на Черно море - на мястото на фабриката за фибростъкло южно от Мичурин, сега град Царево. Първоначално реакцията на моите думи от двамата канадски експерти бе учудване. Но след като им предос¬тавих допълнителна информация, в крайна сметка се оказа, че идеята може би им харесва. Но много скоро разбрах, че позицията на моите събеседници е продиктувана по-скоро от безупречните им умения да поддържат дипломатичния тон на дискусията, отколкото на сниз¬ходително признание за моя бизнес нюх.

В следващите две минути господин Ализаде детайлно ми обясни, че ако строителството трябва да започне възможно най-скоро, за да може правителството на НДСВ да си осигури достатъчно убеди-телни аргументи за преизбирането на Симеон Сакскобургготски, то единственият вариант остава площадката Белене. Ако бъде решено да се строи площадка на Черно море, само подготовката ще отнеме минимум 2 до 3 години - поне докато тя бъде лицензирана. Това автоматично ни върна към варианта да се използва вече лицензираната площадка в Белене, а канадските събеседници ми обясниха защо тяхната технологията е толкова сигурна, че земетресенията в района не биха били проблем. Освен това върху площ от 2700 декара лицен- зирана площадка има достатъчно място строежът да започне върху зелена поляна, тъй като основите за канадския тип реактор са напъл-но различни от руския.

В края на разговора господин Тайс ми обясни, че би искал сам да се увери в сериозните намерения на българската страна за развитие на проекта, потвърждавайки валидността на акредитивните писма.

Предоставих на господин Тайс телефона на секретарка на Симеон Сакскобургготски - и в продължение на седмица нямах никакви контакти с офиса на канадската фирма. В началото на втората седмица изненадващо ми се обади секретарката на Патрик Тайс, за да ми съобщи, че на следващия ден той би се радвал да се срещнем в кабинета му - в 10.30 часа.

Петнадесет минути преди уречения час вече бях на пропуска в офиса на „Юнивърсити Авеню“, където вече ме очакваше секретарката на господин Тайс. В първия момент приех това като жест на особено внимание и дори бях готов да се почувствам поласкан от този знак на специално внимание към мен и моята мисия. Оказа се, че причината е съвсем прозаична, но пък жестът на демонстрираното от канадските партньори доверие надмина дори най-смелите ми предположения. Секретарката на Патрик Тайс лично ми връчи специално подготвената за срещата електронна карта на мое име за достъп до офисите на фирмата.

Докато ме придружаваше по дългите коридори до конферентната зала, госпожицата с неприкрит ентусиазъм и много въодушевено ми разказваше „как е протекла проверката“.

Тя се обадила в канцеларията на българския премиер и след като обяснила каква е целта на разговора, и поискали телефон, на който да и се обадят обратно. Уговорката била премиерът Симеон Сакскубургготски да разговаря с господин Патрик Тайс. Точно след два часа телефонът иззвънял и тя чула в слушалката глас, който на безупречен английски казал: „Обажда се министър-председателят на Република България. Бих искал да разговарям с мистър Тайс.“

Госпожицата била наистина впечатлена, защото подобни разго-вори са нещо необичайно дори за високопоставени канадски бизнесмени. Тя прехвърлила разговора и когато след десетина минути мистър Тайс излязъл от кабинета си, тя за първи път виждала началника си в истинска еуфория. „Разговарях с българския цар и министър-председател, невероятно!“

В България всички врати се отварят, когато кажеш, че царят и министър-председател те праща - повече от половината работа е свършена, а веднъж седнали на масата за преговори, добрите бизнес-мени могат да приключат успешно всяка сделка. Само че в Канада не е така.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: