Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Игрите на съдбата

Розамунде Пилхер

Всяко семейство има своите тайни, но семейството на Флора Уоринг е първенец в това отношение. Двайсет и двегодишната привлекателна брюнетка случайно открива, че има идентична близначка.

Разглезената бохемка Роуз е отгледана от майката, докато Флора е скромна и свита, като бащата. Когато Флора се съгласява да придружи годеника на Роуз – Антъни, преструвайки се на сестра си, за да излъжат болната му баба, тя не подозира, че бързо ще се влюби в пищната, зелена природа на Шотландия и в семейството на Антъни.

Но също така Флора ще трябва да чуе и шокиращи тайни от тийнейджърските години на Роуз, разбили не едно и две семейства, а предателството, което с Антъни са извършили, е на път да разбие сърцето й. И точно тогава... Флора открива истинската любов!

 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Трета глава

Роуз

-   Роуз Уоринг?

-   Е, не точно. Всъщност, Роуз Шустър. Но Уоринг е второто ми име, защото баща ми се е казвал Уоринг, но пастрокът ми се нарича Хари Шустър. А той е мой пастрок от години и затова винаги са ме наричали Шустър, но Уоринг е второто ми име.

Тя спря, очевидно останала без дъх. Те продължиха да се взират една в друга, все още слисани, но вече започваха да въз-приемат ситуацията.

-   Знаеш ли кой е истинският ти баща? - попита Флора накрая.

-   Никога не съм го познавала. Двамата с майка ми са се разделили, когато съм била бебе. Мисля, че е бил гимназиален учител.

Флора помисли за баща си. Отнесен, разсеян, понякога дразнещ, но винаги съвсем честен и искрен. „Той не би могъл“, помисли си Флора. „Не би могъл да направи такова нещо и да не ми каже.“

Мълчанието се проточи. Роуз изглежда нямаше какво повече да каже. Флора с усилия търсеше някакви думи.

-   Майка ти. Тя да не се казва... - Името, толкова рядко спо-менавано, изплува в съзнанието и. - Памела?

-   Точно така.

-   На колко си години?

-   Двадесет и две.

-   Кога е рожденият ти ден?

-   На седемнадесети юни.

Е, това беше финалът.

-   Моят също.

-   Родена съм под знака на Близнаци - каза Роуз.

Беше обезпокоително да чуе отново думите, изречени от Марша същата сутрин, повторени толкова естествено.

-   Близнаци! - Роуз се усмихна. - Това е доста подходящо, нали?

Моята близначка. Моята сестра!

-   Но какво се е случило? - попита Флора.

-   Много просто. Решили са да се разделят и всеки е взел по едно бебе.

-   Но ти имала ли си някога и най-малката представа за това?

-   Никаква! А ти?

-   Не. Точно от това съм потресена.

-   Защо трябва да си потресена? Това е съвсем нормално човешко поведение. Много чисто, много честно.

-   Мисля, че е трябвало да ни кажат.

-   И каква полза щеше да има? Какво би се променило, ако знаеше?

Бе очевидно, че Роуз е по-скоро развеселена, отколкото разстроена от ситуацията.

-  Според мен е много шантаво - продължи тя. - И най-шантавата част от цялата работа е, че ги разкрихме! И какво фантастично съвпадение, да се срещнем така! От нищото! Идвала ли си друг път в този ресторант?

-   Никога.

-   Имаш предвид просто влезе така, наслуки?

-   Пристигнах в Лондон тази вечер. Бях в Корнуол през последната година.

-   Това го прави още по-невероятно. В целия този огромен град... - Тя разпери ръце, оставяйки изречението да се довърши само.

-   Всички казват - въздъхна Флора, - че Лондон е направен от множество малки селца. Предполагам, че ако стоиш в своето селце, ще срещаш все хора, които познаваш.

-   Съвсем вярно е. Влизаш в „Хародс“ и по целия път се натъкваш на познати. Но все едно, това е най-необичайното нещо, което ми се е случвало. - Тя отметна косата от челото си с пръсти, жест, който Флора разпозна, с известен шок, като свой собствен. - Какво си правила в Корнуол? - попита Роуз сякаш това имаше някакво значение.

-   Баща ми и аз се преместихме да живеем там. Той все още е там. Преподава.

-   Имаш предвид, че все още е гимназиален преподавател?

-   Да, все още е гимназиален преподавател. - Беше нелепо да продължава да се чувства толкова потресена. Реши да се държи естествено, прагматично и неемоционално, както се държеше Роуз. - А с теб какво се е случило? - попита тя и усети, че звучи нереално, като човек на официално коктейлно парти.

-   Мама се е омъжила отново, когато съм била на около две години. Той се нарича Хари Шустър и е американец, но е прекарал по-голямата част от живота си в Европа като представител на фирмата си.

-   Значи си отрасла в Европа.

-   Може и така да се каже. Ако не Париж, Рим, ако не Рим, Франкфурт. Знаеш как е...

-   Свестен ли е? Господин Шустър, имам предвид.

-   Да. Много е мил.

И страхотно богат, помисли си Флора, поглеждайки към норката, кашмира и чантата от крокодилска кожа. Явно след като се е отървала от безпаричния гимназиален учител, втория път Памела се бе справила много по-добре.

Тя се сети за нещо друго.

-   Имаш ли други братя и сестри?

-   Не. Само аз. А ти?

-   И аз съм една, и най-вероятно ще остане така. Татко току-що се ожени отново. Тя се казва Марша и е страхотна, но не е съвсем девойка.

-   Как изглежда баща ти?

-   Висок. Типичният учен. Много мил. Носи очила с рогови рамки и вечно забравя разни неща. Много е... - Тя потърси най-точната дума, за да опише баща си, но и хрумна само една: очарователен. - И добави: - И много честен. Точно по тази причина намирам всичко това за толкова необичайно.

-   Имаш предвид, че никога не те е послъгвал?

Флора беше леко шокирана.

-   Никога не съм си представяла, че може да скрие някаква истина, камо ли да изрече лъжа.

-   Трябва да е страхотен! - Роуз загаси цигарата си и замислено я размачка в средата на пепелника. - Майка ми е напълно способна да скрие истината, а дори и да лъже. Но пък е толкова чаровна. Когато иска да бъде!

Флора неволно се усмихна, защото описанието на Роуз пас-ваше извънредно точно на образа, който тя си бе изградила за майка си.

-   Хубава ли е? - попита тя.

-   Много е стройна и изглежда по-млада от възрастта си. Не е красива, но всички мислят, че е такава. Нещо като трик на самоувереността.

-   Тя... Тя в Лондон ли е сега? - насили се да попита Флора, мислейки, ако е тук и трябва да се срещна с нея, какво ще й кажа? Какво ще направя?

-   Не, в Ню Йорк е. Всъщност, ние тримата, с нея и Хари, бяхме на пътешествие. Аз кацнах на „Хийтроу“ миналата седмица. Тя искаше да остана, но трябваше да се върна, защото... - Роуз не довърши изречението. Очите и се отклониха, докато се пресягаше за нова цигара и ровеше в чантата си за запалката. - ... О, по много причини. - Финалът на изречението увисна във въздуха.

Флора чакаше с надеждата да и каже причините, но още веднъж бяха прекъснати от Пиетро, който се върна с бутилката шампанско и три чаши. Той церемониално измъкна тапата и наля виното, без да разлее и капчица. Избърса бутилката с колосаната салфетка, взе чашата си и я вдигна.

-   За вашата среща. За това, че сестрите се намериха. Мисля, че това е Божие дело.

-   Благодаря - каза Флора.

-   За щастието! - каза Роуз.

Пиетро се отдалечи още веднъж, вече с доста овлажнели очи и ги остави да довършат бутилката насаме.

-   Вероятно ще се напием - каза Роуз, - но няма значение. Докъде бяхме стигнали?

-   Ти казваше, че е трябвало да се върнеш от Щатите в Лондон.

-   О, да. Но сега смятам да отида в Гърция. Може би утре или вдругиден. Още не съм решила окончателно.

Звучеше като богаташка, за която пътуването със самолети е нищо работа, водеща спонтанно, импулсивно съществуване.

-   Къде си отседнала? - попита Флора, очаквайки да и каже, че е в „Риц“ или „Конот“. Но изглежда работата на Хари Шус- тър вървеше с апартаменти в Лондон, Париж, Франкфурт и Рим. Лондонският апартамент беше в „Кадоган Корт“.

-   Точно зад ъгъла - каза нехайно Роуз. - Винаги се отбивам тук, когато искам да хапна нещо. А ти?

-   Имаш предвид къде живея ли? Никъде за момента. Казах ти, че току-що пристигнах от Корнуол. Трябваше да отседна при една приятелка, само че не стана, затова си търся апартамент. Трябва да си намеря и работа, но това няма връзка с въпроса.

-   Къде ще прекараш тази нощ?

Флора и разказа за „Шелбърн“, за багажа, сврян във фоайето, за палмите в саксии и за задушаващата атмосфера.

-   Бях забравила колко е депресиращо. Но няма значение, ще е само за една нощ.

Тя усети, че Роуз я наблюдава с хладно и със замислено из-ражение, вперила тъмните си очи в нея. (И аз ли гледам така понякога? - помисли си Флора. Думата пресметливо изскочи в ума и и трябваше бързо да я отпъди.)

-   Не се връщай там - каза след малко Роуз. Флора я погледна учудено. - Точно това имам предвид. Ще хапнем нещо тук, после ще си намерим такси, ще вземем багажа ти и ще отидем в апартамента на Хари. Можеш да се настаниш там.

Той е огромен и има купища легла. Освен това, ако замина за Гърция утре, няма да те видя отново, а ние имаме да си говорим за толкова много неща, че ще ни трябва поне една цяла нощ. И изобщо ще е супер, защото ти ще можеш да останеш в апартамента, след като замина. Ще останеш там, докато си намериш квартира.

-   Но... - Флора се улови, че по някаква причина търси мотив да възрази на този очевидно чудесен план. - Но няма ли някой да има нещо против? - Това беше всичко, което можа да измисли.

-   Кой би могъл да има нещо против? Ще уредя въпроса с портиера, а Хари никога няма нищо против това, което правя. Колкото до майка ми... - Нещо явно много я развесели. Тя остави недовършено изречението и започна да се смее. - Какво ли би казала, ако ни види сега? Че сме заедно и сме станали приятелки? Как мислиш, баща ти какво би казал?

Флора се уплаши от идеята.

-   Не мога да си представя.

-   Ще му кажеш ли, че сме се открили?

-   Не знам. Може би. Някой ден.

-   Не е ли жестоко? - попита Роуз, като изведнъж се замисли. - Да разделиш еднояйчни близнаци? Еднояйчните близнаци са двете половинки на една личност. Да ни разделят, та това е все едно да срежеш на две един човек!

-   В този случай те може би са ни направили добро.

Роуз присви очи.

-   Чудя се - каза тя - защо майка ми е избрала мен, а баща ти теб.

-   Може би са хвърляли ези-тура. - Флора говореше нехай¬но, но всъщност не можеше да понесе мисълта за това.

-   Дали всичко щеше да е на обратно, ако монетата бе паднала на другата страна?

-   Със сигурност щеше да е различно.

Различно. Помисли си за баща си, за вила „Тюлен“, за зимната светлина на камината, смолистата миризма, носеща се от запалените вътре цепеници, донесени от морето. Помисли си за нежното, ранно пролетно и лятно море, танцуващо със слънчевите зайчета. Помисли си за червеното вино в гарафата в средата на излъсканата маса и успокояващия звук на Бетове- новия пасторал, звучащ от грамофона. И си спомни и топлото и любещо присъствие на Марша.

-   Би ли искала да е различно?

Флора се усмихна.

-   Не.

Роуз се протегна към пепелника и смачка фаса си.

-   Нито пък аз - каза тя. - Не бих променила нищичко.

И ето, че дойде и петък.

В Единбург, след облачната и дъждовна сутрин, слънцето най-накрая се провря през мрака. Небето се изчисти и градът заблестя в ярката есенна светлина. На север, зад тъмния индигов цвят на лимана Форт, се простираха хълмовете Файф, безметежно спокойни на фона на бледосиньото небе. На про-тивоположната страна на улица „Принцес“ общинските лехи с цветя на градините „Уейвърли“ пламтяха от огнени далии, а отвъд железопътната линия скалите се издигаха нагоре към подобния на театрален декор масив на замъка с едва виждащото се в далечината развяващо се знаме.

Антъни Армстронг излезе от офиса си на площад „Шарлот“, но изобщо не забеляза красотата на следобеда. Тъй като си бе взел дълъг уикенд, сутринта му беше извънредно заета. Не отиде да обядва и дори не бе вдигнал очи, за да погледне през прозореца, затова си мислеше, че денят е продължил така, както е започнал.

Потънал в мисли и грижи той се втурна да вземе колата си, за да отиде на летището. Трябваше да хване самолета за Лондон, за да намери Роуз. Но застина на място, изумен от неочакваните слънчеви лъчи, отразени във все още влажния паваж, от блестящите медни листа на дърветата по площада и от миризмата. Беше провинциална, есенна миризма, с нюанси на торф и пирен, напомнящи за дивите планини на Шотландия. Тя се носеше със свежия бриз от хълмовете, които в крайна сметка не бяха толкова далече. Застанал на тротоара, с дъждобран, наметнат на раменете, със сак в ръка, Антъни пое няколко дълбоки глътки въздух и си спомни за Фернриг и за Тапи. Това го успокои. Помогна му да се разтовари и да спре да се тревожи.

И все пак нямаше време за губене, затова той се качи в колата, отиде до летището, паркира я и се регистрира на гишето за заминаващи пътници. После разполагаше с час и половина до полета. Затова се качи по стълбите на горния етаж, за да си вземе сандвич и чаша бира.

С бармана се познаваха отдавна покрай многото му бизнес пътувания до Лондон.

-   Не съм ви виждал напоследък, сър.

-   Да. Предполагам месец и повече.

-   Какъв предпочитате, с шунка или с яйце?

-   По-добре ми дайте и от двата.

-   Към Лондон ли?

-   Точно така.

Барманът прие разбиращо изражение.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: