Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Игра на власт

Даниел Стийл

Флирт със скандала всеки ден...

И двамата са гениални в играта на власт. Единият е мъж, а другият – жена.

Подобно на много други жени, Фиона е пожертвала личния си живот в името на кариерата си, докато Маршъл танцува опасно близо до ръба и флиртува със скандала всеки ден. И двамата трябва да се изправят срещу собствените си демони и да се преборят с онези, които завиждат на успеха им. Но колко висока цена са готови да платят за успеха? Кого са готови да пожертват, за да останат на върха? Хората, които обичат, или самите себе си?

В завладяващия роман на Даниел Стийл има всичко – успех и алчност, доверие и измама, любов и загуба. Една вълнуваща драма за семейството, кариерата, изневярата и жертви в името на властта.

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

Фиона Карсън излезе от кабинета си точно навреме, за да стигне до залата за конференции. Предстоеше важ­но събрание. Беше в делови костюм, почти без грим, а русата й коса бе прибрана назад. Фиона беше изпълнителен директор на една от най-големите и преуспяващи корпорации в страната. Мразеше да закъснява и почти никога не го правеше. За всеки, който не я познаваше, както и за онези, които я познаваха, тя бе една изумителна жена, здраво хванала юздите на контрола. Човек лесно можеше да си я представи как се справя с каквато и да е трудна ситуация. И каквито и лични проблеми да имаше, тя никога не бe позволявала те да попречат на работата й. Жена като нея никога не би допуснала подобно нещо.

Докато вървеше към залата за конференции, телефонът й звънна. За миг се поколеба, но после реши да провери кой се обажда. Беше дъщеря й Алиса – студентка първа година в Станфорд. Фиона се замисли, после отговори. Разполагаше с време, събранието щеше да започне след няколко минути. Винаги й бе трудно да не приеме някое от обажданията на децата си. Ами ако се бе случило нещо лошо? Алиса бе чудесно дете и сега се справяше с отговорностите си на млада жена, но все пак... Ами ако беше претърпяла катастрофа... или беше болна... или в някое спешно отделение... или имаше криза в училище... или кучето й бе прегазено от кола, което се бе случило веднъж и Алиса страда с разбито сърце в продължение на месеци. Фиона не можеше просто да остави телефона да си звъни и да не му обръща внимание, ако се обаждаше някое от децата й. За нея една от най-важните отговорности на родителите е да са на разположение по всяко време. По същия начин се отнасяше и към отговорностите в работата си. Ако имаше нещо спешно, очакваше да й се обадят по всяко време, където и да се намираше. Отговори на второто позвъняване.

– Мамо? – извика Алиса с онзи глас, който използваше само за важни събития – фантастична или катастрофална оценка, нещо сериозно при доктора, например положителна проба за мононуклеоза...

Фиона веднага разбра, че за каквото и да ставаше дума, бе нещо важно. Зарадва се, че вдигна телефона. Надяваше се да не е нещо сериозно.

– Да. Какво става? – попита тя с приглушен глас. – Добре ли си?

– Да, разбира се – отвърна Алиса с раздразнение. – Защо въобще задаваш подобен въпрос?

Алиса трудно можеше да си представи какво е да си майка, да се тревожиш за безброй неща, да си въобразяваш какви ли не ужаси. Фиона бе наясно с всичко това, винаги бе готова да реагира, да се притече на помощ, когато се наложи, подобно на пожарната или Червения кръст. Да си майка бе все едно да работиш за спешните служби, само дето бе за цял живот и нямаше пенсиониране.

– Къде си? Защо говориш така? – извика дъщеря й.

Алиса мразеше моментите, когато майка й шепнеше в телефона.

– Отивам на събрание на борда – отговори Фиона тихо. – От какво имаш нужда?

– Нямам нужда от нищо. Просто исках да те питам нещо.

Долови раздразнението в гласа й.

Не започваха добре и Фиона се зачуди защо просто не й бе изпратила текстово съобщение, както правеше обикновено. Децата й знаеха колко е заета и натоварена през целия ден, но също така знаеха, че те са най-важните за нея. С годините бяха свикнали с правилата. „Не ми звънете в службата, освен ако не е наистина наложително.“ Когато бяха по-малки се случваше да й се обадят, за да й съобщят, че някой от двамата е паднал или че мама ужасно им липсва. Фиона никога не бе ги упреквала за това.

– Е, питай – каза Фиона. – Събранието ми започва след две секунди, вече съм почти там.

– Имам нужда от услуга – отвърна Алиса.

Дано наистина да е нещо спешно и важно, помисли си Фиона.

– Каква услуга?

– Мога ли да взема назаем черната ти пола от „Живанши“ с цепката отстрани? Имам среща в събота вечер.

Алиса й съобщи новината така, сякаш ставаше дума за сериозна криза.

– И ми се обади за това? Не можа да почакаш до довечера? – не успя да прикрие раздразнението си Фиона. – Още дори не съм обличала тази пола.

Рядко й се отдаваше случай да облече нещо първа. Алиса или го взимаше назаем, или то изчезваше завинаги от гардероба й. Случваше се все по-често. Носеха един и същи размер, а Алиса вече харесваше по-стилни дрехи.

– Ще ти я върна в неделя, обещавам.

В неделя, ама коя година? Представата на Алиса за време беше доста относителна.

Фиона не искаше да се предава толкова бързо, но не разполагаше с време.

– Добре, чудесно. Можем да поговорим довечера.

– Трябва да знам, иначе ще изляза по магазините. Нямам какво да облека.

Този разговор щеше да е прекалено дълъг.

– Добре. Вземи я. Ще говорим довечера.

– Чакай, има още нещо. Трябва да поговорим за домашното ми по икономика. За понеделник е, а професорът не одобрява идеята ми. Исках да...

– Алиса, не мога да говоря сега. По-късно. Заета съм. Темата е прекалено сериозна, за да я обсъдим за секунди.

Фиона започваше да губи търпение.

– Добре, загрявам. Но вечно хленчиш, че не обсъждам домашните си с теб, а професорът каза...

– Не и в средата на работния ден преди събрание на борда. Радвам се, че искаш да поговорим, но това не е най-подходящият момент.

Тя вече бе до вратата на залата и трябваше да зат­варя.

– Тогава кога ще можеш? – кисело попита Алиса.

Прозвуча като упрек, че майка й никога нямаше време за нея, което не беше справедливо. Фиона правеше всичко възможно да е близо до децата си и Алиса го знаеше.

– Довечера. Ще поговорим довечера. Ще ти звънна.

– Не мога довечера. Отивам на кино със студентите от класа по френски, а преди това съм на вечеря.

– Обади ми се след това – предложи Фиона, която бързаше да затвори телефона.

– Ще взема полата в събота. Благодаря ти, мамо.

– Няма проблеми – отвърна Фиона.

Алиса обичаше да я държи в напрежение, сякаш искаше да докаже, че майка й не обръща особено внимание на думите й, макар да знаеше, че не е вярно. Просто си беше такава.

Фиона се надяваше Алиса да не й звънне отново и да я моли за черната блуза, която вървеше с полата.

– Обичам те. Забавлявай се довечера.

– И аз те обичам. Забавлявай се на събранието. Съжалявам, че те обезпокоих, мамо – каза Алиса и затвори.

Фиона включи телефона на вибрация и го пъхна в джоба на сакото си. Предстоеше й работа. Е, това беше действителният живот на една съвременна самотна майка, при това изпълнителен директор.

Със сериозно изражение влезе в залата за конференции на НКТП, Националната компания за технологичен прогрес. Поздрави членовете на борда, които бяха заели местата си около дългата овална маса. Бордът се състоеше от осем мъже и две жени. Половината от тях бяха вече тук и чакаха Фиона и останалите членове. На четиресет и девет години, Фиона бе изпълнителен директор на НКТП вече шест години и вършеше страхотна работа. Предшественикът й беше се задържал на този пост прекалено дълго, при това се придържаше към старомодни идеи с минимален риск, които бяха довели до сериозен спад на акциите през последните години.

Фиона пое ръководството с идеята за промяна. Взимаше мъдри решения, плановете й бяха дръзки и смели. Не поемаше излишни рискове, всичките й действия бяха обмислени. Дългосрочните й цели за компанията бяха гениални. Само след месеци акциите им литнаха до небето и оттогава продължаваха да се качват нагоре въпреки влошената икономическа среда. Управителният съвет на компанията и акционерите обичаха Фиона, а колегите й я уважаваха. Печалбите им продължаваха да нарастват. Фиона беше безмилостна, когато се налагаше, но всичко, което предприемаше, бе грижливо проучено и брилянтно изпълнено. Фиона Карсън беше звезда, това го доказваше цялата й кариера. Беше интелигентна, с безпогрешен делови ум, една от най-преуспяващите жени в Америка, ръководеше една от най-големите корпорации в американския бизнес и отговаряше за сто хиляди служители.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: