Ичиго-ичие

Ичиго-ичие 

Знаците, оформящи понятието, което стои в центъра на тази книга, нямат точно съответствие в нашия език, но ще разгледаме две тълкувания, които ще ни позволят да го разберем.

Ичиго-ичие може да се преведе като „Един път, една среща“ или като „В този момент, една възможност“.

Онова, което иска да ни подскаже, е, че всяка среща, всяко преживяване е единствено по рода си съкровище, което никога няма да се повтори по същия начин. Следователно, ако го оставим да ни се изплъзне, без да му се насладим, възможността ще е изгубена завинаги.

Портите на Шамбала

Това понятие е блестящо онагледено от една тибетска легенда. В нея се разказва за ловец, който, докато преследвал елен, стигнал отвъд ледените върхове на Хималаите. И тогава се натъкнал на огромна планина, разделена от процеп на две части, което му позволявало да види какво има от другата страна.

Близо до този процеп стоял старец с дълга брада, който направил знак с ръка на изненадания ловец и го подканил да се приближи и да погледне.

Ловецът се подчинил и подал главата си през цепнатината, която била толкова широка, колкото да мине човек през нея. Онова, което видял, го оставило без дъх.

От другата страна на планината имало един свят, пълен с красота, спокойствие и изобилие – плодородна градина, окъпана в слънчева светлина, където щастливи деца играели сред натежали от плод дървета, а животните се разхождали на воля.

– Харесва ли ти това, което виждаш? – попитал старецът, долавяйки удивлението на странника.

– Разбира се, че ми харесва. Това… трябва да е раят!

– Точно така. И ти го откри. Защо не влезеш? Тук ще можеш да живееш щастливо до края на дните си. 

Ликуващ, ловецът отвърнал:

– Ще вляза, но преди това искам да доведа братята и приятелите си. Няма да се бавя, скоро ще се върна с тях.

– Както искаш, но имай предвид, че портите на Шамбала се отварят само веднъж в живота – предупредил го старецът и леко свъсил вежди.

– Няма да се бавя – казал ловецът и хукнал обрат­но.

Ентусиазиран от видяното, той бързо извървял целия път назад – прекосявал долини, реки и планини, докато накрая стигнал до своето село. Там съобщил за откритието си на двамата си братя и на трима приятели от детството.

Групата тръгнала веднага, водена от ловеца, и преди слънцето да се скрие зад хоризонта, успели да стигнат до високата планина, в която бил входът към Шамбала.

Но проходът, който я разделял на две, се бил затворил и никога повече нямало да се отвори.

Откривателят на онзи чуден свят трябвало да продължи да ловува до края на живота си.

Сега или никога 

Първата част на понятието ичиго-ичие се използва в будистките писания и се отнася до времето, което минава от момента, в който се раждаме, до смърт­та ни. Както видяхме в тибетската легенда за портите на Шамбала, възможността, срещата с живота, е това, което ни се предоставя точно сега. И ако не използваме този момент, ще го изгубим завинаги.

Както казва популярната поговорка, живее се само веднъж. Всеки неповторим момент е врата към Шамбала, която се отваря за нас, но не ни се дава втора възможност да я прекрачим.

Всички знаем това, но лесно го забравяме, носейки се по течението на делничните грижи и задължения.

Осъзнаването на ичиго-ичие ни помага да вдигнем крака си от педала на газта и ни напомня, че всяко ново утро на този свят, всяка среща с децата ни и с обичаните от нас същества, е безкрайно ценна и заслужава цялото ни внимание.

На първо място, защото не знаем кога ще свърши животът ни. Всеки ден може да е последен – когато заспива, човек не може да е сигурен, че на следващата сутрин отново ще отвори очи.

В един манастир в Испания, всеки път, когато монасите се срещнат в коридора, си казват: „Не забравяй, братко, че един ден ще умреш“. Това напомняне ги кара да живеят в едно перманентно настояще, в което не присъстват тревога или тъга, и ги подтиква да се радват на всеки миг.

Както казва Марк Аврелий в своите „Размишления“, драмата на съществуването не е в това да умреш, а в това никога да не започнеш да живееш.    

В този смисъл, ичиго-ичие е съвсем конкретна покана да изберем „сега или никога“, защото дори да живеем дълги години, всяка наша среща е уникална в същността си и повече няма да се повтори. Може да се озовем на същото място със същите хора, но вече ще бъдем по-възрастни, ситуацията и настроението ни ще бъдат различни, ще имаме други приоритети и ще сме придобили нов опит. Вселената се променя постоянно, а заедно с нея се променяме и ние. Затова никога нищо няма да се случи отново по същия начин. 

...

Използване на понятието ичиго-ичие в наши дни

Извън контекста на чаената церемония, днес япон­ците използват израза ичиго-ичие в два случая:

1. Когато се срещнат за първи път с непознат човек.

2. При срещи с хора, които вече познават, но искат да подчертаят, че всяка среща е единствена и уникална.

Представете си например, че сте се изгубили по улиците на Киото и когато се обръщате към някого за помощ, се оказва, че човекът, който ви упътва, е живял известно време в Европа. След като сте разговаряли с него десет минути, един добър завършек на разговора би бил: „Ичиго-ичие“. По този начин показвате, че срещата е била приятна и че няма да се повтори в бъдещето.

Втората употреба е по-близка до онова, което вече казахме за чаената церемония. Използва се при срещи с приятели, с които се виждаме многократно, но искаме да подчертаем колко специална и уникална е всяка поредна среща. Животът на всеки един от нас тече, всеки от нас се развива и се променя с времето. Както е казвал Хераклит: „Никой не се къпе два пъти в една и съща река, защото се променя и реката, и онзи, който се къпе“. 

И в двата случая целта на израза е да покаже ценността на споделения миг от живота ни, както и благодарността ни към този миг. В същото време в него има и мъничко тъга – подобно на ритуала на монасите, той ни напомня за преходността на съществуването и краткото време, отредено ни на този свят. Ичиго-ичие ни кара да осъзнаем и това, че всеки миг може да е последен.