Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Японски разкази

Колективно издание

Книгата е двуезичен сборник от подбрани къси разкази на знаменити японски писатели от края на XIX и началото на XX век. Почитателите на японската литература ще имат възможност да се срещнат отново както с вече издавания у нас Акутагава Рюноске, така и да се запознаят с по-малко известни до този момент у нас майстори на словото. Изданието дава възможност на изучаващите езика да работят с текста в оригинал и превода на български. Разказите (с изключение на „Мандарините“) в книгата са преведени за пръв път на български език.

  • Корица: Мека
  • Страници: 240
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Мандарините

Беше мрачна зимна вечер. Седях в ъгъла на купето и разсеяно чаках свирката, която известяваше по­теглянето на влака Йокосука - Токио. Странно. Освен мен нямаше други пътници в купето втора класа. Надзърнах през прозореца. За мое учудване видях, че сумрачният перон е празен. Нямаше нито един изпращач, само някакво кученце, затворено в клетка, лаеше жалостиво. Празният перон бе в съзвучие с настроението ми в онзи момент. Някаква умора и апатия бяха налегнали душата ми - както облаците в небето предвещават наближаващия сняг. Бях мушнал и двете си ръце в джобовете на палтото и нямах сили дори да извадя вечер­ния вестник, който бях сложил там. След малко откъм страната на перона се чу тропане на дървени сандали. Чух и гласа на ядосания кондуктор. Вратата на купето се отвори и в купето влезе тринадесет-четиринадесетгодишно момиче.

Най-накрая влакът изсвири и бавно-бавно потегли. Поолекна ми! Подпрял глава на прозореца, гледах как се отдалечава полумрачната гара. Един подир друг от погледа ми се скриваха стъл­бовете на перона. След тях подминахме една изоставена водна цистерна, а после видях и носача на багаж, който благодареше на някакъв пътник за оставения бакшиш... Всичко това постепенно изчезна в облаците пушек зад прозореца и остана далеч назад. Запалих цигара. Повдигнах натежалите си от умора клепачи, за да погледна лицето на момичето отсреща.

Сухата и коса беше прибрана в кок. Върху неприятно зачер­вените и загрубели бузи имаше следи от бърсани с ръкав сополи. Момичето изглежда беше от някое село. Върху коленете си, на­метнати с мръсен светлозелен вълнен шал, беше поставила един голям вързоп. Премръзналата ръка, с която държеше вързопа, стискаше здраво и един червен билет за трета класа. Мръсните и дрехи също ми станаха неприятни. Подразни ме и това, че явно беше толкова глупава, че не можеше да различи втора от трета класа. Ето защо, след като запалих цигарата си, най-сетне извадих вестника от джоба и го разтворих. Започнах да чета наслуки. Не ми беше приятно да гледам повече това момиче. След малко пус­наха осветлението и лошо отпечатаните букви на вестника започ­наха да се виждат по-добре. Бяхме влезли в първия от тунелите по линията Йокосука.

Хвърлих отново поглед към вестника, за да преборя мрачно­то си настроение, но там имаше само банални истории, мирни споразумения, годежи и сватби, случаи на корупция, некролози... Очите ми набързо преминаваха през безинтересните статии, като в същото време ми се стори, че в мига, в който влакът навлезе в тунела, започнахме да се движим на обратно. В един момент осъ­знах, че погледът ми все не може да избяга от седящото пред мен момиче. Тя беше въплъщение на сивата действителност! Всички тези неща - влакът в тунела, селската девойка, пълният с посред­ствени статии вестник, - не бяха ли това символи на скучния чо­вешки живот? Не бяха ли това символи на непонятното, низкото, сивото на човешкия живот? Животът ми се стори безсмислен и захвърлих вестника настрани. Отново се облегнах на стъклото. Затворих очи като мъртъв и започнах да се унасям.

Минаха няколко минути. Изведнъж нещо ме стресна. Ин­стинктивно отворих очи и видях, че въпросното момиче неусет­но се беше преместило на седалката до мен и упорито се опит­ваше да отвори прозореца, но тежкото стъкло не помръдваше. Мръсните и бузи съвсем почервеняха. Чувах как от време на вре­ме тя подсмърчаше и едновременно с това едва доловимо поема­ше дъх. Стана ми жал за това момиче.

Виждах, че влакът наближава тунел. В сумрака светлите, покрити с изсъхнала трева склонове на планината все по­вече доближаваха прозореца. Момичето продължаваше да се опитва да отвори прозореца... Не можех да разбера защо! Нямаше как да не си помисля, че това е просто някакъв неин каприз. Продължавах безсърдечно да наблюдавам как с премръзналите си ръце тя се бореше с про­зореца и се надявах да не успее. В този момент влакът навлезе в поредния тунел и внезапно прозорецът най-накрая се свлече с трясък надолу. В този миг през правоъгълния отвор влезе про­пит със сажди въздух, който за секунди изпълни цялото купе. Нямах време дори да си сложа носната кърпа на лицето и поне­же поначало не бях добре с гърлото, така се разкашлях, че едва не се задуших. Момичето обаче изобщо не ми обърна внимание и показа главата си през прозореца. Вятърът развяваше косите и в тъмнината, а тя се взираше съсредоточено в посоката, в която се движеше влакът. Оглеждах я. Цялата беше обгърната от дим и електрическа светлина. Влакът излезе от тунела и пак стана свет­ло. В купето нахлу мирис на земя, сено и вода. Ако не беше това, без съмнение, ако не бях спрял да кашлям, щях жестоко да нару­гая това непознато момиче и отново да затворя прозореца, но влакът бавно излезе от тунела и минаваше вече през един пре­лез, близо до едно бедно предградие, затиснато между две пла­нини, покрити със суха трева. Навсякъде се виждаха сламени и керемидени покриви, а в сумрака унило се развяваше флагчето на стрелочника. Зад бариерата на прелеза видях три червенобузести момченца, застанали едно до друго, и тримата сякаш бяха притиснати от мрачното небе. Дрехите им имаха същия мрачен цвят като цвета на това мрачно предградие. Гледайки внима­телно преминаващия влак, внезапно протегнаха ръце нагоре и с всички сили извикаха нещо неразбираемо. Тогава момичето, което се бе подало до кръста през прозореца, изведнъж протег­на премръзналите си ръце, размаха ги и в този миг от небето над главите на изпращащите влака деца паднаха няколко мандарини, обагрени с цвят на топло слънце. Дъхът ми спря и сърцето ми се разтуптя. Изведнъж осъзнах всичко. Момичето, което най-ве­роятно се беше запътило към мястото, където работи, хвърли през прозореца тези мандарини в знак на благодарност към малките си братчета, които бяха дошли до прелеза, за да я изпратят.

Потъналият в мрак прелез, трите момченца, надига­щи глас като малки птиченца, слънчевият цвят на падащите отгоре мандарини - всичко това премина пред очите ми за миг. Тази гледка се запечата в душата ми изключително ярко. След това усетих как ме обзема едно непонятно светло чувство. Вдигнах глава развълнувано и със съвсем други очи погледнах мо­мичето, а то вече се бе върнало на мястото срещу мене, скривай­ки сипаничавото си лице в жълто-зеления шал. В ръцете, с които държеше големия вързоп, стискаше здраво билета за трета класа.

Тогава за пръв път успях за малко да позабравя голямата умора и тъга, както и еднообразния скучен живот.

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Съдържание

Акут агава Рюноске

Мандарините ........................................................9

Вагонетката ........................................................ 17

Генералът............................................................ 29

Аришима Такео

Чепка грозде ....................................................... 73

Пожарът и Почи ................................................. 89

Куникида Доппо

Пролетна птица ................................................ 113

Бамбуковата вратичка .................................... 133

Масаока Шики

Светлината на лампата .................................. 169

Звуците на една лятна нощ ........................... 175

Шига Наòя

Божеството на чирачето ................................. 183

Шимаки Кенсаку

Червеното жабче .............................................. 205

Черният котарак ................................................ 221

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: