Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Японската религия

Братислав Иванов

Въпросът за конфесионалната принадлежност, зададен на японците, ги кара да се чувстват притиснати в ъгъла, тъй като изборът между шинтоизъм и будизъм би означавал влизане в матрицата на чуждия за тях монотеистичен модел. Както подчертава основоположникът на японското сравнително религиознание Като Генчи (2011), тъй като японският будист по рождение е японец, той е също така и шинтоист.

Западът по принцип е склонен да разглежда развитието на собствената си цивилизация като общовалиден модел – една несъмнена проява на евроцентризъм, критикувана още от Освалд Шпенглер (1880–1936). В случая евроцентрична е тезата за корелация между степента на общественото развитие и религията, като анимизмът и политеизмът се свързват с т.нар. примитивни общества. Но политеизмът и анимизмът са основни характеристики на шинто, а едва ли някой би определил Япония като примитивно общество.

Из книгата

 

Наличност: Да

14,90 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.

Откъс от книгата

Въведение

Времето е изключително сложен феномен, към който много точно прилягат думите на Лайбниц, че хората често използват метафизични понятия, ласкаейки се, че разбират онова, което всъщност са се научили само да назовават. Тук ще разгледаме накратко само аспектите на категорията време, които са пряко свързани с темата на тази книга.

Нека си припомним известната шега на Айнщайн, че време е това, което показва часовникът. Разбира се, тази шега не разкрива същността на феномена време, но ни насочва към важни характеристики на т.нар. линейно време – хомогенност и безкрайна членимост на сегменти с различна продължителност. За нашите цели линейното време може да бъде представено като вектор, ориентиран от миналото към бъдещето. Дължината на вектора дава представа за изминалото време от някаква точка, приета за начало, до кой да е последващ момент. Тази дължина се измерва в единици, основани върху периодичното движение на небесните тела – обикновено на Слънцето или Луната. Различните точки на вектора съответстват на различни моменти във времето и по този начин всяко събитие може да се локализира и да се измери неговата продължителност. За начало на вектора (линейното време) обикновено се взема важно историческо събитие, което може да е различно в различните цивилизации. Поредността на годините, отчетена спрямо това събитие, се нарича летоброене. Така стигаме до линейното летоброене, на което е основана историческата хронология.

В християнския свят летоброенето е по Рождество Христово, което се приема за граница във времето, като броят на годините нараства и към миналото (пр.Хр.), и към бъдещето (сл.Хр.). Среща се и линейно летоброене, в което времето нараства от Сътворението към Страшния съд.

В Япония се използват два типа линейно летоброене – християнското (западното) летоброене и летоброенето по легендарното начало на японската държава, което се отнася към 660 г.пр.Хр. И в двата случая границата във времето се означава с термина киген. В миналото японците са използвали и друг вид време, наречено циклично.

За модел на цикличното време най-често се използва видимият годишен път на Слънцето по еклиптиката, който преминава през дванайсет съзвездия, наречени зодиакални. Съответно зодиак се нарича сидеричният (звездният) път на Слънцето. В миналото всички далекоизточни страни са използвали циклично летоброене по шейсетгодишен календар, наречен канши или ето (干支). Той се основава на десетте земни ствола и дванайсетте зодиакални знаци, като всяка година се означава с два йероглифа – първият е за земния ствол, а вторият – за зодиакалния знак.

Символи на дванайсетте небесни клонки (джюуниши), както се наричат зодиакалните знаци, са дванайсетте животни, показани по-долу. Важно е да се уточни, че някои животни имат алтернативни варианти (Шели, 2005).

Десетте земни ствола (джиккан) са представени от петте елемента – дърво, огън, земя, метал и вода, като всеки от тях има по два варианта, символизиращи съответно ин и ян. С ян се назовава слънчевата и видима страна на явленията, докато с ин се обозначава тяхната скрита, неясна, останала в сянка страна. Като философска концепция учението за ин и ян се появява за първи път в „Книга на промените“ (Идзин).

На схемата се вижда текущият шейсетгодишен цикъл, който е започнал от началото на 1984 г. и ще завърши в края на 2043 г. Годините са разположени в пет концентрични окръжности, които съответстват на петте елемента, показани в горния ляв ъгъл на схемата. Във всяка окръжност има последователности от по две години за съответния елемент с варианти ин и ян, след което се слиза на следващото ниво, докато се стигне най-вътрешната окръжност (елемента вода). След този пълен цикъл на десетте ствола отново се изкачваме при елемента дърво на най-външната окръжност. Със спираловидни линии е показано редуването на годините, а с точки – връщането от елемента вода към елемента дърво.

Тъй като всеки шейсетгодишен цикъл съществува сам за себе си, при преминаването към линейно летоброене понякога са възможни колебания в рамките на 120 години – по един цикъл в едната и в другата посока.

Системата ненго, т.е. годините, през които управлява съответният император, е друга циклична система за летоброене, която и до днес съществува успоредно с линейната. Тя е позната от втората половина на VІІ в., но в сегашния си вид е въведена през 1868 г. В конституцията от 1947 г. няма текст за ненго, но през 1979 г. японският парламент приема закон, според който тя става задължителна за официалната документация. За име на ненго се използва девизът на съответния император, който става и негово посмъртно име. До Мейджи често срещана практика е някои императори да променят девиза на управлението си. Това е свързано с представата, че чрез смяната на девиза се осъществява космическо обновяване и така се въздейства върху земните събития, за да се променят различни неблагоприятни тенденции. След Мейджи е въведен принципът един императоредин девиз.

Първата година от управлението на поредния император се нарича ганнен. Тя не съвпада с календарната година, а започва от деня, в който е обявен новият император, и продължава до 31 декември. Шьова (Хирохито) е предпоследният японски император. Той умира на 7 януари 1989 г. и от 8 януари започва първата година от ненго на сегашния император – Акихито (明仁).

Лунните ритми не са само база за измерване на линейното време, а дават и архетипа на една човешка общност – нейният растеж, остаряване и смърт са приравнени към лунния цикъл. Придавайки кръгова посока на времето, „примитивният човек“ унищожава неговата необратимост – във всеки един момент всичко започва отначало (Елиаде, 1994). Това време на постоянното ставане се нарича митологично време (Фол, 1998).

Митологичното време е циклично време, като неговото начало е епохата на сътворението, на първодействията и първопредметите. М. Елиаде дава пример с християнската литургична година, в която космическото прераждане се основава на раждането, смъртта и възкресението на Спасителя.

В шинто реактуализирането на митовете за божествения произход на императора също се осъществява чрез годишния ритуален календар. На Празника на урожая (Ниинамесай) например императорът поднася храна от новата реколта на небесните и земните ками, като самият той също вкусва от нея. От 1873 г. се празнува на 23 ноември, като след Втората световна война е обявен за официален празник под името Ден на благодарността към труда. Първият празник на урожая след заемането на престола от новия император се нарича Дайджьоосай и е част от ритуала по неговото обожествяване. Ритуалът е сложен и продължителен, като включва и съвместна трапеза с боговете. Сервират се две еднакви менюта, предназначени съответно за боговете и за императора. Всяко от тях включва ориз от новата реколта, два вида саке, морски дарове и други традиционни ястия. Сегашният император изпълнява ритуала през 1990 г. и по този начин фактически обезсилва декларацията, с която неговият баща е принуден да се отрече от божествения си произход на 1 януари 1946 г.

Друг празник, също свързан с урожая, е Каннамесай. Празнува се в храмовия комплекс Исе джингу. На 15 и 16 октомври дар от новия урожай се поднася във външното светилище (геку), където се почита Тойоуке ками, а на 16 и 17 октомври – във вътрешното светилище, посветено на Аматерасу.

В историята и културологията се използва и въведената от Карл Ясперс категория осево време. Като се обръща към линейната схема на историята, Ясперс подчертава, че историческата ос трябва да има значение за цялото човечество, а не само за християнския свят. Според него такава ос е времето между 800 и 200 г.пр.Хр., когато индийската, китайската и западната цивилизация, независимо една от друга, правят пробив от митологичното към рационалното мислене.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: