Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Японската гравюра укийо-е

Братислав Иванов

Японската гравюра е част от градската култура на периода Едо (1603–1867). Ренесансовият дух на времето намира отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко проличава в гравюрата. Всички големи художници създават портрети на хубавици и еротични картини, но тяхната атрактивност не бива да засенчва останалите аспекти на гравюрата. Хокусай например е сред най-известните майстори на еротични картини, но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху портрета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа. Преди него обичайни символи на периода Едо са гейшята и самураят. В гравюрите на Хокусай обаче се появяват и хората от народа – селяни, рибари, дърводелци, ковачи. Чрез съпоставянето на образи от изкуства, използващи различни изразни средства, класическата японска култура се представя като достояние на целия японски народ. В този смисъл гравюрата може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм – идеи, които ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава.

Из книгата

 

Наличност: Да

15,00 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.

Откъс от книгата

Гравюрата укийо-е е част от японската градска култура (чьоомин бунка), която достига своя разцвет през втората половина на периода Едо джи-дай или просто Едо (1603–1867). Периодът е наречен така по старото име на град Токио, където се намира седалището на третия и последен шьогунат в японската история (Едо бакуфу).

Историческият период Едо се подразделя на три културни периода – Момояма, Генроку и Касей. Периодът Момояма продължава до 1615 г. и се разглежда като част от предишния културен период, както това личи и от името му. Терминът Генроку е девиз на управлението от 1688 до 1704 г., а терминът Касей е образуван от други два девиза – (Бун-ка и Бун-сей), включващи времето от 1804 до 1830 г. Тъй като през тези години най-отчетливо се очертават двете основни културни тенденции през Едо, термините Генроку и Касей започват да се използват като техни названия. Доколкото обаче става дума за процеси, границите във времето се посочват само приблизително. Така с Генроку се назовава културата от късния ХVІІ до началото на ХVІІІ в., когато културният живот е съсредоточен в района Киото–Осака (Камигата). Терминът Касей пък става название на периода от края на ХVІІІ докъм края на първата половина на ХІХ в., когато град Едо се налага не само като център на реалната власт, но и като културно средище. Ключово за разбиране на градската култура през Едо е понятието укийо с буквално значение плаващ, ефимерен свят, но смисълът му е светът (животът) тук и сега.

За мото на предговора е избрано едно петстишие (танка) на Мотоори Норинага (1730–1801), най-ярката фигура в Школата за национална култура (Кокугакуха). Вишневият цвят, символизиращ и очарованието, и преходността на живота, има свое място в душата на всеки японец. Едно от първите подразделения на легендарните воини камикадзе се наричало Ямадзакура, което в превод означава планинска сакура. Воините вярвали, че когато загинат, душите им ще се преродят в цветове на планинска сакура. Те не мечтаели за вечно блаженство в небесните селения, а за сливане с мимолетната красота на вишневия цвят. Около столетие и половина след Мотоори Норинага поетът Сантоока (1882–1940) ще избере падащия чист и бял сняг като символ на укийо, на живота, който само след миг ще отлети:

Между живота
и смъртта
сипе се белият сняг.

- Сантоока

В книгата си Укийо моногатари, написана през 1666 г., будисткият монах Асай Рьои (1612–1691) дава следното определение на укийо:

Да изживееш мига, дарен ти от боговете, да цениш красотата на луната, на снега, на цъфналите вишни, на алените листа на клена, да пееш песни, да се наслаждаваш на виното и жените, без да те е грижа за бедността, поглеждаща те предизвикателно в лицето, да не падаш духом... Ето това се нарича укийо.

През периода Касей от идеята за укийо се ражда концепцията ики, изразяваща естетиката на градското ежедневие (ничиджьоо сейкацу но бигаку). Естетиката ики се разграничава от начина на живот и претенциозната изтънченост на жителите на Камигата (Киото–Осака), но главното в нея е, че не приема будистката теза за земния свят, представен метафорично като горящ дом, обитателите на който трябва да мислят единствено за това как да се спасят от огъня. Ако се опитаме да дефинираме ики чрез категориите на западната култура, бихме могли да кажем, че става дума за елементи на декаданс и хедонизъм в контекста на представата за ефимерността на земния живот.

Радостите от ежедневието на градските жители – женската хубост, сексът, празничните веселия, театралните зрелища, турнирите по сумо и т.н. – намират отражение и в поезията, и в театъра, но особено ярко са представени  в изобразителния стил укийо-е, включващ рисунки и гравюри. Всички големи майстори на укийо-е създават гравюри на хубавици (биджин-га) и еротични гравюри (шюн-га), които са почти непознати у нас. Християнският свят си остава подвластен на догмата за първородния грях, която е в основата на всевъзможни прояви на пуритански комплекси, често достигащи до крайности. Вярно е наистина, че будизмът също осъжда ненаситния стремеж на човека към чувствени наслади, но идеята за първородния грях му е чужда.

От друга страна, твърдението на Е. Катасонова (2013), че през Едо японците възприемат голото тяло като лишено от естетически и еротични асоциации, изглежда повече от странно. В укийо-е съществува цяло направление под названието абуна-е, в основата на което е еротичното излъчване на голото или частично разголеното женско тяло по време на обичайни действия.

В знаменитото изследване на Рут Бенедикт за моделите на японската култура е казано следното:

Един от недъзите на двайсетото столетие е, че ние все още имаме смътна и предвзета представа не само за това кое именно прави Япония страна на японците, но също и за това кое прави Съединените щати страна на американците, Франция – страна на французите, а Русия – страна на руснаците. Недостигът на тези знания пречи на всяка от страните да разбере останалите (Benedict, 1946: 13).

За да разберем Япония, необходимо е преди всичко да приемем факта, че ценностната система на японското общество е основана на принципи, които не съвпадат с обичайните представи на западния човек, възпитан в духа на християнството. Като Генчи (1873–1965), основоположник на сравнителното религиознание в Япония, разделя религиите на два основни типа – теократични и теантропични. Към теократичните той отнася юдаизма, християнството и исляма, а към теантропичните – будизма, даоизма и шинтоизма. Най-общо казано, теократичните религии са богоцентрични и в тях Творецът и Творението са разделени, докато в теантропичните религии, които са богочовешки, Творецът или се проявява в Творението, или се  слива с него. Японската школа за национална наука (Кокугакуха) учи, че на природните закони са подвластни не само хората, но и божествата, че хората и божествата са свързани в неразривно богочовешко единство. На тази основа е формиран и традиционният модел на хронотопа – митико-религиозните представи за времето и пространството, зададени са основните ценностни ориентири за истина, добро и красота.

Японците се придържат към моралните принципи не толкова от страх, че божествата (ками) ще ги накажат, колкото от страх, че ще нарушат хармонията със заобикалящия ги свят. Всичко съществуващо е одухотворено, всичко е обединено в единен космос. Човек е във всичко и всичко е в човека.

Картините, свързани със секса и еротиката, заемат важно място в изкуството укийо-е, но тяхната атрактивност не бива да засенчва многоаспектността на това изкуство. Кацушика Хокусай (1860–1849) например е сред най-известните майстори на еротични гравюри (шюн-га), но той е и художникът, превърнал японската гравюра от изкуство, фокусирано върху пор трета, в изкуство, ориентирано и към пейзажа (фуукей-га). Хората в неговите пейзажни гравюри често са доминиращ елемент на преден план, което е революционно новаторство за японската традиция.

Показателни за духа на епохата са илюстрациите на Хокусай към класическата антология Сто стихотворения от сто поети (Хякунин исшю), съставена в началото на ХІІІ в. от Фудживара но Садаие (Тейка). Илюстрациите са озаглавени Сто стихотворения от сто поети през погледа на детегледачката и чрез тях Хокусай визуализира нов прочит на класическата поезия почти половин хилядолетие след издаването на антологията.

Сам по себе си новият прочит на класиката не е нещо непознато и преди Хокусай. В японската поезия е широко разпространено явлението поетична реминисценция (хонкадори). Същността на това явление е в постоянното завръщане към класиката, към поетичните образци на големите поети от миналото. Внасянето на нов нюанс във вече съществуващо стихотворение се разглежда като изключително поетично майсторство, но по-важното е, че така се поддържат живи изконните ценности на японския народ, като същевременно се отразяват и новите тенденции във формата и съдържанието. Така например тема от петстишията танка може да бъде разработена след векове в тристишната форма на хайку. Особено богата на поетични реминисценции е антологията Шинкокиншю, съставена през ХІІІ в.

Новото при Хокусай е не толкова в това, че той визуализира своя прочит, колкото в представянето на тази визуализация като коментар на детегледачката. По този начин Хокусай подсказва, че духовните ценности, представени в класическата поезия, създадена от великите поети на миналото, са достояние на целия народ, а не само на аристокрацията.

Другата новост е, че в горния десен ъгъл на всяка гравюра е изписано с йероглифи съответното петстишие. Така вербалните и визуалните изразни средства, които в случая представят класическия и новия прочит, встъпват в своеобразен диалог. Това е диалог на два прочита, които на гравюрата съществуват синхронно, но в действителност единият от тях е изместен във времето с почти половин хилядолетие. Този художествен похват се нарича митате и същността му е в синхронната поява и съпоставяне на явления, изместени във времето, а в някои случаи – и в пространството. Целта е да се подчертае, че даден духовен феномен е неподвластен на времето.

В конкретния случай такъв неподвластен на времето феномен е духът на класическата японска поезия. Ето защо творчеството на Хокусай може да се разглежда като визуален израз на идеите на японския нативизъм. Тези идеи ще се превърнат през следващия период в основа на националната идентичност и изграждането на националната държава (Machotka, 2009).

Съдържанието на книгата може да бъде разделено условно на две части. Първата част дава обща представа за Япония и историческия контекст, в който се формира японската градска култура, а във втората се разглеждат различни аспекти на гравюрата укийо-е.

Въпросът за градската култура през Едо и гравюрата укийо-е, която е част от тази култура, почти не е разглеждан в нашата японистика. Тук бих споменал курсовата работа на японистката Йоана Гацова за влиянието на японската художествена традиция върху западното изобразително изкуство. Този въпрос е засегнат косвено в тази книга, като са посочени две картини на Ван Гог, прерисувани от гравюри на Хирошиге.

Проблемите на транскрипцията не са тема на тази книга и тук ще спомена само няколко особености: меките японски съгласни /ж, ч, ш/ се предават с буквите я, ю пред /а, у/ и с ь пред /о/; дългите гласни и двойните съгласни обикновено не се предават, но този принцип е нарушен при въвеждането на някои имена и основни термини; когато морфемната граница минава между /й/ и /а/, както е в названието Хейан, се пише йа, а не я; японската съгласна /н’/, която е винаги твърда, се предава чрез апостроф, както е в заглавието на антологията Ман’йошю. Основанията за това транскрибиране са изложени в приложение към книгата на Нако Стефанов и Евгений Кандиларов Япония. Икономика, технологии, иновации и управление. („Изток-Запад“, 2012).

При японските имена е спазено правилото фамилията да предхожда собственото име. Тук е необходимо да уточним, че много знаменити японски поети и художници са известни не с фамилното, а с личното си име, което често е псевдоним – Мацуо Башьо, Кобаяши Исса, Кацушика Хокусай. Хирошиге пък през 1832 г. променя фамилното си име от Утагава на Андо. В изданието Японска гравюра укийо-е на Международната фондация „Людмила Живкова“ Хирошиге е споменат с името Утагава Хирошиге в текста и като Андо Хирошиге в надписите към двете негови гравюри, което създава впечатление, че става дума за двама различни художници.

Използвам възможността да изразя благодарността си към Владимир Георгиев, който ми помагаше да се ориентирам в някои специфични аспекти на изкуството на гравюрата.

Специално искам да благодаря на Владислав Дацов, който прочете и редактира целия ръкопис, както и на Йоана Гацова, която направи ценни препоръки по първата част на работата.

Братислав Иванов

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: