Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Японската цивилизация

Братислав Иванов

Япония отдавна вече не е непозната земя за българския читател. Усилията на няколко поколения японисти направиха по-достъпна културата на тази далечна, но обичана от всички българи страна.

Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост. Както е известно, излизането на Япония от политиката на изолация през 1868 г. е съпроводено от сключване на неравноправни договори, ограничаващи нейния суверенитет. Японците са изправени пред избора или да създадат силна армия, способна да сдържи външен натиск, или да се превърнат в поредната азиатска колония на някоя от великите сили (това невинаги се отразява обективно в страните, наложили неравноправните договори).

Основната цел на книгата, която предлагам на вниманието на читателите, е да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – ученици, студенти и приятели на Япония.

От автора

 

Наличност: Да

15,90 лв.

* Задължителни полета

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Братислав Иванов е завършил специалността японски език и литература в Московския държавен университет. Специализирал е в Института за японски език към Японската фондация. Автор е на множество статии и книги, посветени на японския език, а също и на поредица преводи на класическа японска поезия. Той е първият преподавател по класически японски език в Софийския университет. През 2009 г. Братислав Иванов е удостоен с най-стария японски орден – Ордена на Изгряващото слънце – за приноси към академичните изследвания на японския език и преподаването му в България.

Откъс от книгата

Предговор

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Япония отдавна вече не е непозната земя за българския читател. Усилията на няколко поколения японисти направиха по-достъпна културата на тази далечна, но обичана от всички българи страна. Тук бих искал да спомена изследванията на Кирил Радев по граматика, на Нако Стефанов по икономика, на Мая Келиян в областта на социологията, на Светлана Иванова и Евгений Кандиларов по история, на Людмила Балабанова за кратките поетични форми, на Зоя Иванова за образованието.

Японската литература достига до всички нас чрез чудесните преводи на Дора Барова, Цветана Кръстева, Дарин Тенев, Людмила Холодович, Вера Стефанова, Силвия Попова, Ружица Угринова и др.

Географската отдалеченост на Япония е предпазила българите от предразсъдъци и историческа обремененост. Както е известно, излизането на Япония от политиката на изолация през 1868 г. е съпроводено от сключване на неравноправни договори, ограничаващи нейния суверенитет. Японците са изправени пред избора или да създадат силна армия, способна да сдържи външен натиск, или да се превърнат в поредната азиатска колония на някоя от великите сили (това невинаги се отразява обективно в страните, наложили неравноправните договори).

Основната цел на книгата, която предлагам на вниманието на читателите, е да представи вярна картина на японската цивилизация от нейното зараждане до наши дни. Книгата е предназначена за широк кръг читатели – ученици, студенти и приятели на Япония.

Всички преводи от японски са направени от автора, а цитатите от Конфуций в главата за религиите са уточнени по книгата Конфуций. Беседи и размисли. РАТА, 2006.

 

ИМЕНА И РЕАЛИИ

Писменото предаване на японските собствени имена и реалии тук се основава на правилата, одобрени с консенсус на заседание на катедра Езици и култури на Източна Азия, специалност Японистика, с участието и на автора на тази книга. Разбира се, тези правила нямат и не биха могли да имат нормативен характер, така че би следвало да се разглеждат като един проект за по-нататъшно обсъждане и уточняване.

Дългите гласни. В практическата транскрипция е прието дължината на гласните да не се предава. Когато обаче йероглифният запис на съответното име или термин е даден в скобки, той може да бъде транскрибиран на кирилица, като се отрази и дължината на гласните. Затова например глинените фигурки от периода Джьомон в текста се срещат като догу, но йероглифният запис е транскрибиран като догуу. Аналогичен е случаят и с термина шинто, който всъщност звучи като шинтоо.

При необходимост предаването на дългите гласни може да стане по няколко начина: чрез повторно изписване на съответната гласна; чрез чертица над буквата; чрез двоеточие след нея. Така дългата гласна /a/ може да се срещне като /aa, ā, a:/. В англоезичната литература е разпространено и предаването на дължината с помощта на буквата h. Така например названието на японския театър Но, което в действителност звучи /ноо/, на английски се транскрибира като Noh.

Редукция на гласните. Типична за японския език е редукцията на тесните гласни /u, i/ в неударени срички и в края на думите, както е например в копулата /десу/ и в суфикса /масу/. Тъй като в тези случаи редукцията е почти пълна, при предаване на японски имена с наставка суке е по-добре тя да се изписва като ске, т.е. Дайске, а не Дайсуке.

Двойните съгласни. Двойните съгласни се предават при свързването на две морфеми и при т.нар. експресивна геминация. Името на страната може да бъде произнесено или като Нихон, или като Ниппон, но не и като Нипон. Важно е да се знае, че Нихон и Ниппон не са напълно взаимозаменяеми. Например в спортни призиви при международни мачове се използва НиппонГанбаре Ниппон!

След Втората световна война произношението Ниппон попада в списъка на виновниците за милитаризацията на Япония и е реабилитирано едва през 1964 г., когато при откриването на олимпиадата в То кио японският отбор излиза с екипи, върху които е изписано Nippon.

Морообразуващата съгласна /н/. В японски език се срещат два вида съгласни /н/. Едната не се различава от българската и в позиция пред букви, предаващи йотувани гласни, се смекчава. Другата, която се записва с буквата ん, е т.нар. морообразуваща съгласна /н/, която винаги се произнася като твърда.

В английската транскрипция този звук се предава чрез апостроф (n’), както в заглавието на антологията Man’yōshū, ако е отразена дължината на гласните, и като Man’yoshu, ако не е отразена.

В руската транскрипция се използва буквата ё, която се нарича твердий знак и при необходимост изпълнява ролята на апостроф, както например в Манъёсю. В българската азбука ъ има самостоятелна звукова стойност и не може да се използва като апостроф.

Тъй като употребата на апостроф, макар и с по-други функции, се допуска от българския правопис, тук ще го използвам в съчетание с буквата н за предаване на морообразуващата съгласна, както например Ман’йошю.

Меките ж, ч, ш. Българският правоговор изисква съгласните ж, ч, ш да се произнасят като твърди, но в японския език те са меки съгласни. Сричката しゅ например се предава или като шу под влияние на английската транскрипция, или като сю под влияние на руската. По-близо до японското произношение обаче е шю. Ето защо името на най-големия японски остров например е Хоншю, а не Хоншу или Хонсю.

Като се основавам на чл. 7 на Наредба № 6 от 12. 06. 1995 г. за транскрипция и правопис на чужди географски имена в български език, в тази книга навсякъде запазвам мекостта на японските шушкави съгласни при предаване на български.

Дзен или зен. Под влияние на английската транскрипция често се пише з вместо дз, като дори се твърди, че това е правилното произношение. Ако обаче привържениците на това твърдение помолят някой японец да произнесе например думата защо, със сигурност ще чуят дзащо.

Сричката /цу/. Африкатата /ц/, която се среща в японската сричка /цу/, при транскрипция с латиница се предава с буквосъчетанието /ts/. Тъй като този звук не се различава от българския /ц/, при транскрибирането му не би трябвало да има колебания. Но авторите, които механично следват  английската транскрипция, често пишат или тс, или дори тц. Така Цукуба се среща и като Тсукуба, и като Тцукуба.

Джинму или Джимму. В позиция пред /п, б, м/ японската съгласна /н/ се произнася като /м/ по силата на т.нар. регресивна асимилация. Ето защо много автори транскрибират името на легендарния първи японски император като Джимму, а не като Джинму, както е неговата транслитерирана форма, приета в тази книга. Това е направено, за да се избегне записването на една и съща морфема по различен начин. Така например в думите канбун (漢文) и канджи (漢字) първият йероглиф записва името на китайската династия Хан (яп. Кан) и при транслитерация се вижда, че двете думи са производни от това име. Ако обаче запишем камбун и канджи, тази връзка вече няма да е така прозрачна.

Предаване по традиция. Някои писмени форми, утвърдени от традицията, не би трябвало да се променят. Сред тях е и името на столицата, което звучи като Тоокьоо, но е прието да се пише Токио.

Историческата фонетика. Някои говорни звукове в съвременния език не са звучали по същия начин през ІІІ в. например. Известно е, че съвременното /h/ в старояпонски се е произнасяло като /p/, след това е станало /f/ и накрая е преминало в /h/. Така името на полулегендарната японска владетелка Химико (卑弥呼) през ІІІ в. вероятно е звучало като Пимико. Самите японци обаче го произнасят така, както неговият буквен запис ひみこ се произнася в съвременния език, т.е. Химико. Този принцип е спазван и тук. Доколкото съществуват спорове, те са само за това дали името е Химико или Химеко.

Израз на непоследователност е да се пише Пимико, но Нихонги. В началото на VІІІ в., когато е съставен историческият летопис Нихонги, неговото произношение със сигурност е било различно.

Сведения за японската фонетика през XVI в. могат да се почерпят от дейността на католическите мисионери, които транскрибират японските думи с латиница. Благодарение на тях ние разбираме, че името на страната се е произнасяло Нифон, а не Нихон, хито е звучало като фито и т.н.

Лични и фамилни имена. В японския език фамилното име предхожда личното – принцип, който е спазван и в тази книга. От друга страна псевдонимите на писатели и поети се използват вместо фамилните им имена. Същото се отнася и за известни исторически личности, които обикновено се срещат само с имената си, а фамилиите им се изпускат. Така Минамото но Йоритомо и Ашикага Такауджи стават просто Йоритомо и Такауджи.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: