Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Хрониките на Земята - книга 4: Изгубените царства

Зекария Сичин

В "Изгубените царства" Зекария Сичин съчетава археологически, митологични и писмени свидетелства, за да разкрие връзките между цивилизациите на Древния изток и праисторическа Америка - връзки, които обясняват съществуването на пирамидите и "градовете на боговете" в Мексико, астрономическите и календарни познания на маите и присъствието на най-стария американски метрополис на бреговете на езерото Титикака.

  • Корица: Мека
  • Страници: 320
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 2004 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Зекария Сичин
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Когато дошли в Новия свят да търсят Елдорадо, легендарния град на златото, испанските конквистадори вместо него открили масивни каменни сгради, тайнствено издигнати в недостъпни райони - огромни паметници, построени с невероятно умение и с оръдия, все още непознати на местните култури...

В "Изгубените царства" Зекария Сичин съчетава археологически, митологични и писмени свидетелства, за да разкрие връзките между цивилизациите на Древния изток и праисторическа Америка - връзки, които обясняват съществуването на пирамидите и "градовете на боговете" в Мексико, астрономическите и календарни познания на маите и присъствието на най-стария американски метрополис на бреговете на езерото Титикака. Той дава отговори на загадките на древните, ала високоразвити американски цивилизации - отговори, които убедително предполагат участието на "богове" от една умираща планета, които превърнали Земята в свой дом.

Откъс от книгата

Предговор

В аналите на Европа откриването на Новия свят носи отпечатъка на Елдорадо - вечното търсене на злато. Ала конквистадорите не подозирали, че само повтарят друго търсене, пак в същите нови земи, търсене отпреди много хилядолетия!

Освен свидетелства за алчност, плячкосване и безпричинно опустошение, предизвикани от новооткритите богатства, в хрониките от онова време се отразява удивлението на европейците, че са се натъкнали на цивилизации, които много приличат на цивилизациите на Стария свят: царства и царски дворове, градове и светилища, изобразително изкуство и поезия, високи до небето храмове, жреци - както и символа на кръста и вярата в общия Творец на всички неща. И накрая, но не на последно място, легендите за белите брадати богове, които заминали, ала обещали да се завърнат.

Мистериите и загадките на маите, ацтеките, инките и техните предшественици, които изумили конквистадорите, пет века по-късно продължават да озадачават учени и лаици.

Как, кога и защо са възникнали тези велики цивилизации в Новия свят и случайно съвпадение ли е, че колкото повече научаваме за тях, толкова повече ни се струва, че са създадени по образец на Древния изток?

Ние твърдим, че отговорите могат да се открият само ако приемем за факт, а не за мит присъствието на анунаките, "онези, които дойдоха на Земята от небето".

В тази книга са изложени доказателствата.

 

1.

Елдорадо

Днешно Толедо е тих провинциален град, разположен на около един час път с кола на юг от Мадрид - и все пак чужденеците не пропускат да го разгледат, защото зад неговите стени са съхранени паметници на различни култури и важни уроци на историята.

Градът възникнал, разказват местните легенди, две хилядолетия преди Христа и бил свързан с потомците на библейския Ной. Името му, твърдят мнозина, произхожда от ивритската дума "толедот" ("истории на поколенията") и неговите древни къщи и разкошни храмове свидетелстват за християнизацията на Испания - за възхода и упадъка на маврите, тяхната мюсюлманска власт и изкореняването на великолепното еврейско наследство.

За Толедо, Испания и всички други земи 1492-ра е преломна година, тъй като с нея се свързват три събития. И трите станали в Испания, земя, географски известна като Иберия - име, единственото обяснение на което се открива в думата "Ибри" ("евреи") и под което може би са я познавали първите й обитатели. След като мюсюлманите завладели по-голямата част от Иберия, воюващите разединени кралства на полуострова преживели първото си голямо обединение с женитбата на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска през 1469 г. След десет години образуваният от тях съюз повел военна кампания за изтласкване на маврите и обединение на Испания под знамето на католицизма. През януари 1492 г. маврите били окончателно победени с падането на Гранада и Испания била християнизирана. През март същата година кралят и кралицата подписали едикт, според който до 31 юли от страната трябвало да бъдат прогонени всички евреи, които дотогава не се покръстят. И на 3 август същата година Христофор Колумб - за испанците Кристобал Колон - отплавал под испански флаг, за да търси западен път до Индия.

Той видял суша на 12 октомври 1492 г. През януари 1493 г. се завърнал в Испания. Като доказателство за успеха си довел четирима "индийци", а за да обоснове настояването си за организиране на втора, по-голяма експедиция под негово командване, носел златни накити, които получил от местните, наред с разкази за град, златен град, чиито жители имали златни гривни на ръцете и краката и украсявали шията, ушите и носовете си със злато, като металът идвал от невъобразимо богат рудник край града.

Изабела, която била толкова набожна, че я наричали "Католичката", наредила от първото злато, донесено в Испания от новите земи, да направят изящна дарохранителница и я подарила на катедралата на Толедо, традиционното седалище на испанската католическа църква. И до днес посетителите на катедралата могат да видят това помещение, защитено с тежки решетки и пълно със скъпоценни предмети, дарявани на Църквата през вековете - с други думи, да видят, макар и не да докоснат първото злато, донесено от Колумб.

Днес е известно, че целта на това пътуване съвсем не се свеждала само до търсенето на нов път до Индия. Има убедителни свидетелства, че Колумб е бил насилствено покръстен евреин. Хората, които финансирали експедицията, също покръстени, виждали в това начинание начин за бягство в по-свободни земи. Фердинанд и Изабела мечтаели за откриването на реките на рая и вечната младост. Самият Колумб хранел тайни амбиции, само някои от които са разкрити в личните му дневници. Той се виждал като човека, който ще осъществи древните пророчества за нова епоха, започваща с откриването на нови земи "в края на Земята".

Ала бил достатъчно реалист, за да съзнава, че е привлякъл вниманието на силните на деня главно със споменаването на златото. Като твърдял, че "Бог ще му покаже" загадъчното място, "където се ражда златото", Колумб успял да убеди Фердинанд и Изабела да му дадат много по-голям флот за втора експедиция, а после и трета. С него обаче владетелите пратили администратори, известни с много по-малко мечтателност, но повече действеност, които надзиравали и се намесвали в работата и решенията на адмирала. Неизбежните конфликти завършили със завръщането на окования Колумб в Испания по обвинение в лошо отношение с подчинените му. Въпреки че веднага го освободили и му дали парично обезщетение, кралят и кралицата били съгласни с мнението, че Колумб е добър мореплавател, ала лош губернатор - и очевидно нямало да е в състояние да изтръгне от индианците истината за местонахождението на Златния град.

Неговият отговор отново бил аргументиран с древни пророчества и библейски цитати. Той събрал всички текстове в "Книга на пророчествата", която представил на краля и кралицата. Тя трябвало да ги убеди, че Испания е предопределена да царува над Ерусалим и че Колумб е избран да постигне това, като открие мястото, където се ражда златото.

Като вярващи християни, Фердинанд и Изабела се съгласили да му позволят да организира още една експедиция, убедени главно от твърдението му, че откритата от него река (днес наричана Ориноко) е една от четирите райски реки - според Светото писание една от тях "обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато". Това последно пътуване било изпълнено с повече трудности и мъки от предишните три.

Осакатен от артрит, призрак на предишния адмирал, Колумб се завърнал в Испания на 7 ноември 1504 г. Същия месец починала кралица Изабела и макар че все още бил благоразположен към мореплавателя, крал Фердинанд решил да прати други въз основа на последния подготвен от Колумб меморандум, в който се обобщавали доказателствата за съществуване на голям източник на злато в новите земи.

"Еспаньола ще снабди Ваши непобедими величества с цялото необходимо злато" - уверява своите височайши спонсори Колумб, когато говори за острова, днес разделян от Хаити и Доминиканската република. Там испанските заселници използвали местните индианци като роби и наистина добивали злато в невероятни количества: за по-малко от две десетилетия испанската хазна получила от Еспаньола злато на стойност петстотин хиляди дуката.

Испанският опит на Еспаньола щял многократно да се повтаря на огромния континент. За тези две кратки десетилетия местните измрели или избягали, златните жили се изчерпали, еуфорията на испанците се превърнала в разочарование и отчаяние и те все повече се одързостявали да проучват неизвестни брегове в търсене на богатства. Сред първите проучени земи бил полуостров Юкатан. Първите испанци, които през 1511 г. се озовали на полуострова, били корабокрушенци, ала през 1517 г. специален конвой от три кораба под командването на Франсиско Ернандес де Кордоба отплавал от Куба за Юкатан с цел да осигури роби. За тяхно удивление те се натъкнали на каменни сгради, храмове и идоли на богини. За нещастие на местните (които се наричали маи), испанците също "откриха някои златни предмети, които взеха".

Сведенията за появата на испанците и завоюването на Юкатан се основават главно на съобщението, озаглавено "Relacion de las cosas de Yucatan", написано от брат Диего де Ланда през 1566 г. (английският превод на Уилямс Гейтс е озаглавен "Юкатан преди и след завоеванието"). Ернандес и неговите хора, пише Диего де Ланда, видели голяма стъпаловидна пирамида, идоли и статуи на животни, както и голям град във вътрешността на сушата. Индианците, които се опитали да пленят обаче, оказали яростна съпротива, без да се плашат от залповете на корабните топове. Жертвите - самият Ернандес бил тежко ранен - принудили испанците да отстъпят. И все пак след завръщането си на Куба военачалникът препоръчал да организират нови експедиции, тъй като "онази земя беше добра и богата заради златото си".

Една година по-късно от Куба потеглила нова експедиция за Юкатан. Спрели на остров Козумел и открили Нова Испания, Пануко и провинция Табаско (тези имена също дължим на тях). Въоръжени с разнообразни стоки за размяна, а не само с оръжие, този път испанците срещнали и враждебни, и дружелюбни индианци. Видели още каменни сгради и паметници, усетили жилото на стрели и копия с остри обсидианови върхове, разгледали изящно изработени предмети. Много от тях били направени от камък, обикновен или полускъпоценен, други лъщели като златни, но при внимателно вглеждане се оказвали медни. Противно на очакванията, имало съвсем малко златни предмети и нямало абсолютно никакви рудници или други източници на злато, а и на каквито и да било други метали.

Тогава откъде идвало златото, колкото и малко да било то? Получавали го по търговски път, отговорили маите. Идвало от северозапад: там, в земята на ацтеките, то било много и изобилно.

Откриването и завладяването на царството на ацтеките в планинското сърце на Мексико исторически е свързано с името Ернандо Кортес. През 1519 г. той отплавал от Куба начело на истинска армада от единадесет кораба, които носели шестстотин души и голям брой от изключително ценните и дефицитни коне. Като спирал, слизал на сушата и отново отплавал, той бавно обиколил крайбрежието на Юкатан. В района, където влиянието на маите свършвало и започвали земите на ацтеките, Кортес установил базов лагер и му дал името Веракрус (както се нарича и днес).

И за огромно удивление на испанците, там се появили пратеници на ацтекския владетел, носещи поздрави и скъпи дарове. Според един очевидец, Бернал Диас дел Кастильо ("Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana"*, английски превод на А. П. Модсли), сред даровете имало "диск като слънцето, голям колкото колело на каруца, с много рисунки по него, целият от чисто злато и чуден наглед, който след като го претеглиха, се оказа на огромна стойност". Друг, още по-голям диск бил "направен от сребро с невероятно сияние в подражание на луната". Ацтеките носели и шлем, пълен догоре със златен пясък, и накит за глава от пера на рядката птица кецал (който все още се съхранява във виенския Museum fur Volkerkunde).

Тези дарове, пояснили индианците, били пратени от техния владетел Монтесума на божествения Кецалкоатъл, "Пернатата змия", бог на ацтеките - велик благодетел, когото богът на войната отдавна прогонил. Той отишъл с група верни слуги на Юкатан и отплавал на изток, като се заклел, че ще се завърне на рождения си ден в годината "една тръстика". Според ацтекския календар годишният цикъл завършвал за петдесет и две години и следователно годината на обещаното завръщане - "една тръстика" - можела да се падне веднъж на всеки петдесет и две години. Според християнския календар това били годините 1363, 1415, 1467... и 1519, когато Кортес се появил от водите на изток на границите на ацтекските владения. Брадат и с шлем също като Кецалкоатъл (някои твърдели, че богът бил и светлокож), Кортес сякаш изпълнявал пророчествата.

Даровете на ацтекския владетел не били избрани случайно. Те били наситени със символика. Златният пясък бил пратен, защото златото било божествен метал, който принадлежал на боговете. Присъствието на сребърния лунен диск се дължало на това, че според някои легенди Кецалкоатъл отплавал, за да се завърне на небето, и се заселил на луната. Накитът от пера и богато украсените одежди били предназначени за завърналия се бог. А златният диск представлявал сакрален календар, изобразяващ цикъла от петдесет и две години и показващ Годината на завръщането. Това ни е известно, тъй като впоследствие са откривани подобни календари, макар и направени от камък, вместо от чисто злато (обр. 1).

Няма данни дали испанците са разбрали тази символика. Така или иначе, те не се отнесли с уважение към нея. За тях предметите представлявали само едно: доказателство за огромните богатства, които ги очаквали в царството на ацтеките. Тези предмети били сред разкошните съкровища, които пристигнали в Севиля от Мексико на 9 декември 1519 г. на борда на първия кораб с богатства, пратен от Кортес в Испания. Испанският крал Карлос I, внук на Фердинанд и владетел на други европейски земи като Карл V, император на Свещената римска империя, по онова време бил във Фландрия и корабът бил препратен в Брюксел. Освен символичните дарове, в съкровището имало златни фигури на патици, кучета, тигри, лъвове и маймуни, златен лък и стрели. Но най-поразителен бил "слънчевият диск" с диаметър два метра и дебелина колкото четири реала. Великият художник Албрехт Дюрер, който видял съкровището, пристигнало от "Новата златна земя", написал: "всички тези неща бяха толкова ценни, че струваха сто хиляди гулдена. Но през целия си живот не съм виждал нещо, което толкова много да възрадва душата ми. Защото сред тях видях изумителни художествени произведения и се удивих на находчивостта на хората в ония далечни земи. Нямам думи да разкажа за нещата, които видях".

Ала въпреки уникалната художествена, религиозна, културна и историческа стойност на "тези неща", за краля те означавали единствено и само злато - злато, с което можел да финансира борбата срещу вътрешните си врагове и външните си войни. Без да губи време, Карлос заповядал тези и всички бъдещи предмети от благородни метали да бъдат претопявани в златни или сребърни кюлчета.

В Мексико Кортес и хората му възприели същата позиция. Те бавно напредвали и преодолявали оказваната им съпротива със силата на по-съвършеното си оръжие или с дипломация и коварство. През ноември 1519 г. стигнали при ацтекската столица Теночтитлан - днешното Мексико Сити. До разположения сред езеро град се стигало само по мостове, които лесно можели да се отбраняват. Ала Монтесума и цялата му свита, които все още благоговеели пред пророчеството за завърналия се бог, излезли да посрещнат Кортес и неговата войска. Само владетелят носел сандали - всички други били боси като знак на смирение пред белия бог. Монтесума приел испанците във великолепния си палат, в който навсякъде имало злато, даже съдовете на масата били златни. Показали им и склад, пълен със златни предмети. Испанците с хитрост хванали Монтесума и го затворили в собствения му дворец, като поискали откуп в злато. Ацтекските благородници пратили куриери из царството да съберат откупа - предадените златни предмети били достатъчни, за да напълнят цял кораб, който отплавал за Испания. (Той обаче бил завзет от французите и в резултат на това избухнала война.)

Като получавал злато с хитрост и отслабвал ацтеките, като всявал сред тях раздори, Кортес възнамерявал да освободи Монтесума и да го остави на трона като марионетен владетел. Ала неговият заместник изгубил търпение и заповядал ацтекските благородници и пълководци да бъдат избити. В последвалата суматоха Монтесума бил убит и испанците, щат не щат, трябвало да се бият. Кортес понесъл тежки загуби, напуснал града и влязъл отново в него чак през август 1521 г., след като получил подкрепления от Куба и водил дълги сражения. Когато безвъзвратно наложили господството си над смазаните ацтеки, испанците вече били ограбили от тях и стопили на кюлчета злато на стойност около шестстотин хиляди песос.

В процеса на завладяването си Мексико наистина било Нова златна земя, ала щом се изчерпали златните предмети, създавани и натрупвани през векове, ако не и през хилядолетия, станало ясно, че това не е библейската "земя Хавилска" и че Теночтитлан не е легендарният Златен град. Затова търсенето на злато, от което нямали намерение да се откажат нито авантюристите, нито кралете, се насочило към други части на Новия свят.

Испанците вече били установили базата си на тихоокеанското крайбрежие на Америка - Панама - и оттам започнали да пращат експедиции в Централна и Южна Америка. Тъкмо в Панама чули примамливата легенда за Елдорадо - съкращение на "el hombre dorado", "позлатения човек". Той бил владетел, чието царство било толкова богато, че всяка сутрин го мажели със смола или масло и отгоре го покривали от глава до пети със злато. Вечер се потапял в езерото и се измивал, само за да повтори ритуала на другия ден. Той царувал в град, който се намирал в средата на езеро, построен върху златен остров.

Според хрониката, озаглавена "Elejias de varones ilustres de Indias", Франсиско Писаро получил първото конкретно сведение за Елдорадо в Панама от свой капитан. Капитанът разказал, че някакъв индианец от Колумбия бил чувал за "страна, богата на изумруди и злато. Сред нещата, с които се занимавали, било следното. Техният владетел се събличал и се качвал на сал, който го отвеждал в средата на едно езеро, за да принесе жертва на боговете. Неговото царствено тяло било намазвано с благоуханно масло и после от главата до петите бил покриван със златен прах, за да засияе като слънце". Много поклонници идвали да наблюдават този ритуал и носели дарове на боговете, като хвърляли в свещеното езеро "златни накити, редки изумруди и различни техни украшения".

Друга версия предполага, че свещеното езеро е някъде в Северна Колумбия. Според нея позлатеният цар пренасял "огромно количество злато и изумруди" в средата на езерото и там в качеството си на представител на множествата, които викали и свирели на музикални инструменти по бреговете, хвърлял съкровището във водата в дар на боговете. Трети вариант посочва името на златния град - Маноа - и съобщава, че се намирал в земята Биру или на испански Перу.

Вестта за Елдорадо се разпространила сред европейците в Новия свят и след време стигнала и до Европа. Скоро устните сведения били записани - из континента започнали да циркулират памфлети и книги, описващи страната, езерото, града и царя, които още никой не бил виждал, дори самия ритуал на утринното позлатяване на владетеля (обр. 2).

Докато някои като Кортес, който отишъл в Калифорния, или други, които отишли във Венецуела, търсели в посоки по свой избор, Франсиско Писаро и неговите офицери разчитали изцяло на индианските сведения. Имало и такива, които отишли в Колумбия и търсили във водите на езерото Гуатавита - търсене, което продължило цели четири века и в резултат на откритите златни вотивни, т.е. посветителни предмети убедило следващите поколения търсачи на съкровища, че ако пресушат езерото, ще могат да съберат златните богатства от дъното му.

Трети като самия Писаро приели за истинско местонахождение на тази легендарна земя Перу. От базата в Панама били пратени две експедиции по тихоокеанския бряг на Южна Америка, които открили достатъчно златни предмети, за да се убедят, че си струва да хвърлят усилията си към Перу. След като получил кралски указ за целта на експедицията и титлите военачалник и генерал-губернатор (на провинцията, която тепърва щяла да бъде завладяна), Писаро отплавал за Перу начело на двеста души. Годината била 1530.

Как очаквал с толкова малък отряд да завладее толкова голяма страна, защитавана от хиляди воини, предани на своя господар, "инка", когото смятали за олицетворение на бога? Писаро възнамерявал да повтори стратегията, успешно приложена от Кортес: да примами владетеля, да го плени, да вземе откуп в злато и после да го освободи, за да го превърне в испанска марионетка.

Фактът, че точно в този момент инките, както се наричал този народ, водели гражданска война, бил неочаквано преимущество. Испанците научили, че след смъртта на върховния инка неговият първороден син от "втора жена" оспорил правото на наследство на син, роден от първата жена на инката. Когато вестта за настъпващите испанци стигнала до претендента Атахуалпа, той решил да ги остави да навлязат в страната (за да се отдалечат от корабите и подкрепленията си), докато той превземе столицата Куско. От първия голям град в Андите испанците пратили куриери с дарове при него и му предложили да започнат мирни преговори. Двамата пълководци трябвало да се срещнат на градския площад, невъоръжени и без военна свита, в знак на добра воля. Атахуалпа се съгласил. Ала когато стигнал на площада, испанците нападнали свитата му и го пленили.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: