Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Хрониките на Земята - книга 2: Стълба към небето

Зекария Сичин

Втора книга от “Хрониките на Земята”

Човек още от най-древни времена разсъждава за непонятните загадки на вселената, живота... и отвъдното. Има ли някъде на Земята място, където след смъртта си човек може да се присъедини към безсмъртните богове? Къде е това място? Кой го е създал? И съществува ли днес?

След дългогодишни усърдни проучвания, съчетаващи най-новите археологически находки с древни текстове и артефакти, изтъкнатият учен Зекария Сичин идентифицира легендарната Земя на боговете... и излага поразителни нови открития за Големите пирамиди, Сфинкса и други загадъчни паметници, чието истинско значение и предназначение са забравени от хилядолетия.

“Блестящо и експлозивно.” - Ерих фон Деникен

  • Корица: Мека
  • Страници: 370
  • Тегло: 0.350 кг
  • Издадена: 2003 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Зекария Сичин
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

I

В търсене на рая

Едно време, разказват нашите древни писания, безсмъртието било достояние на човечеството.

В тази златна епоха човекът живеел при своя Творец в Рая - грижел се за чудната овощна градина, а Бог "ходеше низ рая по дневната хладина". "И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон... Името на втората река е Гихон (Геон)... Четвъртата река е Ефрат."

Адам и Ева имали право да ядат от плодовете на всяко дърво - освен от плодовете на дървото на познанието. Ала когато го сторили (изкушени от змията), Господ Бог се загрижил за безсмъртието:

"И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота."

Така човекът бил изгонен от мястото, където притежавал вечен живот. Но макар да бил пропъден оттам, той завинаги го запомнил, копнеел за него и се опитвал да го достигне.

Още от прогонването си от рая героите преброждали Земята в търсене на безсмъртието - на малцина избрани било позволено да го зърнат, обикновени хора твърдели, че са се натъквали на него. През вековете търсенето на рая било дело на отделни хора, но по-рано през това хилядолетие с това начинание се заемали могъщи кралства.

Новият свят бил открит - поне така смятаме ние - когато изследователите търсели нов морски път до Индия и нейните богатства. Вярно е, ала това не е цялата истина, тъй като Фердинанд и Изабела, владетелите на Испания, всъщност най-много искали да открият извора на вечната младост: вълшебен извор, чиято вода подмладява старите и когато я пие, човек остава вечно млад, защото тя извира от кладенец в рая.

Още щом стъпили на островите на Индия, както смятали те ("Западна Индия"), Колумб и неговите хора съчетали проучването на новите земи с търсенето на легендарния извор, чиито води "подмладявали старците". Испанците разпитвали, дори измъчвали пленените индианци, за да им разкрият тайното местонахождение на извора.

В това търсене особено се отличил Понс де Леон, професионален военен и авантюрист, който се издигнал от най-нисшите стъпала до губернатор на част от остров Еспаньола, днешно Хаити, и Пуерто Рико. През 1511 г. той присъствал на разпита на неколцина пленени индианци, които разказали, че на острова имало много бисери и други богатства. Те също възхвалили чудотворните способности на неговите води. Имало един извор, казали пленниците, от който пил островитянин, "налегнат от дълбока старост". В резултат той "си възвърна мъжката сила и изпълняваше всички мъжки задължения, отново се ожени и роди деца".

Слушайки с все по-силно вълнение, Понс де Леон, също доста възрастен, се убедил, че индианците описват вълшебния извор с подмладяваща вода. Тяхното заключение, че старецът, който пил от водата, възвърнал мъжката си сила, можел да упражнява "всички мъжки задължения" и даже отново си взел млада жена, родила му деца, било най-убедителният момент от разказа. В испанския двор и в цяла Европа висели многобройни платна на големи майстори, които изобразявали любовни сцени или сексуални алегории. И на всички тях имало извор. Може би най-известната такава картина, Тициановата "Любов небесна и любов земна", е създадена приблизително по времето на испанските дирения в Западна Индия. Всеизвестно е, че изворът на тези картини загатва за абсолютната любов - изворът, чиито води позволяват да се изпълнят "всички мъжки задължения" чрез вечната младост.

Докладът на Понс де Леон до крал Фердинанд се отразява в сведенията, съхранявани от официалния придворен историк Петер Мартир де Англерия. Както твърди той в "Decade de Orbo Nuevo" ("Десетилетие на Новия свят"), индианците от островите Лукайос - Бахамите - съобщавали, че "на един остров... има непресъхващ извор с такава чудотворна вода, че ако старец пие от нея, може би с определено хранене, отново ще се подмлади". Много изследвания като "Изворът на младостта на Понс де Леон: история на един географски мит" от Леонардо Олшки установяват, че "изворът на младостта е най-популярният и типичен израз на чувствата и очакванията, които вълнували завоевателите на Новия свят". Испанският крал Фердинанд несъмнено е един от онези, които се вълнували в очакване на категорично потвърждение.

Затова, когато се получила вест от Понс де Леон, Фердинанд не губил време, а веднага му дал патент за откритие (с дата 23 февруари 1512 г.) и разрешил провеждането на експедиция на север от остров Еспаньола. Флотът получил заповед да помага на Понс де Леон и да му осигури най-добрите кораби и моряци, за да открие по-бързо остров "Бейнини" (Бимини). Кралят поставил едно изрично условие: "след като стигнете до острова и научите какво има там, да ми пратите доклад за него".

През март 1513 г. Понс де Леон се отправил на север да търси остров Бимини. Официално експедицията целяла да открие "злато и други метали", но действителната й цел бил изворът на вечната младост. Моряците скоро установили това, когато се натъкнали не на един, а на стотиците Бахамски острови. Те хвърляли котва при всеки от тях и пращали групи на сушата със задачата да търсят не злато, а някакъв необичаен извор. Опитвали водите на всички потоци - но без очевиден резултат. На Цветница, неделя, на испански Pasca de flores, видели дълга крайбрежна ивица. Понс де Леон нарекъл "острова" Флорида. Докато плували покрай него, той и хората му многократно спирали да проучват гъстите гори и да пият от безбройните потоци. Ала дългоочакваното чудо така и не се случило.

Провалът на експедицията, изглежда, изобщо не накърнил убеждението, че изворът несъмнено е там: просто още не бил открит. Разпитали още индианци. Някои изглеждали необичайно млади за преклонната възраст, на която били според собствените им думи. Други разказвали легенди, потвърждаващи съществуването на извора. Една такава легенда съобщава, че когато се готвел да създаде човечеството, Олелбис, "Онзи, който седи горе", пратил двама свои представители на Земята да построят стълба, която да води към небето. По средата на стълбата трябвало да направят място за почивка с чиста питейна вода, а в горния й край щяло да има два извора: един за пиене, другият за къпане. Когато човек остарявал, казал Олелбис, щял да се изкачи горе, да пие и да се изкъпе, и отново щял да възвърне младостта си.

Вярата, че изворът е някъде на островите, била толкова силна, че през 1514 г., само една година след неуспешната експедиция на Понс де Леон, Петер Мартир (във второто си "Десетилетие") съобщава на папа Лъв Х следното:

"Казват, че на триста двадесет и пет левги от Еспаньола имало остров на име Боюка или Ананео, на който според хората, проучвали вътрешността му, имало необикновен извор, подмладяващ старците.

И нека Ваше светейшество не си мисли, че го заявяват лекомислено или безразсъдно, защото те са разпространили тази вест из целия двор, толкова официално, че го смята за вярно целият народ, а не само малцината, чиято мъдрост или богатство ги отличават от обикновените хора."

След някои допълнителни проучвания Понс де Леон непоколебимо заключил, че трябва да търси извор, който води началото си от река, и че изворът и реката най-вероятно са свързани с подземен тунел. Ако изворът се намирал на остров, дали реката била на Флорида?

През 1521 г. испанската корона го пратила на ново търсене, този път във Флорида. Не може да има съмнение относно истинската цел на тази експедиция: само след няколко десетилетия испанският историк Антонио де Ерера и Тордесиляс го посочва в своята "Historia general de las Indias" ("Обща история на Западна Индия"): "Понс де Леон се отправи да търси онзи свещен извор, така известен сред индианците, както и реката, чиито води подмладявали старите". Той бил решен да намери извора на Бимини и реката на Флорида, за които индианците от Куба и Еспаньола "твърдели, че старците се къпели в тях и отново се подмладявали".

Вместо вечна младост Понс де Леон намерил смъртта си от индианска стрела. И макар че търсенето на еликсир или цяр, който да отложи сетния час, може никога да не свърши, организираното дирене под кралска егида приключило окончателно.

Напразни ли били тези експедиции? Нима Фердинанд, Изабела, Понс де Леон и хората, които загинали в търсене на извора, били глупаци, които вярвали в някакви първобитни приказки?

Не и от тяхна гледна точка. Светото писание, езическите вярвания и записаните описания на великите пътешественици потвърждават, че наистина имало място, където водите (или сокът на плодовете) можели да направят човек вечно млад и да му дарят безсмъртие.

Все още били запазени древни разкази, останали от времената, когато келтите обитавали Иберийския полуостров, за тайно място, таен извор, таен плод или билка, чийто откривател никога нямало да умре. Богинята Идун живеела в свещен поток и пазела вълшебни ябълки в ковчежето си. Когато остарявали, боговете ходели при нея да ядат от тези ябълки и се подмладявали. Всъщност "Идун" означава "отново млад" и ябълките, които пазела тя, се наричали "еликсир на боговете".

Дали това е отглас от легендата за Херакъл (римския Херкулес) и неговите дванадесет подвига? Жрицата на бог Аполон, която предрекла неговите премеждия, също го уверила: "И тогава ще станеш безсмъртен". За тази цел обаче трябвало да донесе божествените златни ябълки на хесперидите. Хесперидите, "дъщери на вечерната земя", живеели в края на Земята.

Нима гърците и след тях римляните не оставили разкази за хора, които станали безсмъртни? Бог Аполон намазал тялото на Сарпедон, за да живее в продължение на няколко човешки поколения. Богинята Афродита дала на Фаун вълшебен еликсир, който го превърнал в красив младеж, "събудил любов в сърцата на всички лесбоски жени". И малкият Демофонт, когото Деметра мажела с амброзия, определено щял да стане безсмъртен, ако не била майка му - тя не разпознала богинята и го грабнала от нея.

Известна е и историята за Тантал, който станал безсмъртен, като ял на трапезата на боговете и откраднал нектар и амброзия. Ала след като убил сина си, за да го поднесе за храна на боговете, бил наказан да живее в земя със сочни плодове и буйни води - вечно недосегаеми за него. (Бог Хермес съживил убития му син.) От друга страна, Одисей, на когото нимфата Калипсо предложила безсмъртие, ако завинаги остане с нея, отказал, за да се завърне у дома при жена си.

Нека си припомним и историята за Главк, смъртен, обикновен рибар, който станал морски бог. Един ден видял, че хванатата от него риба се докосва до някаква билка, съживява се и скача обратно във водата. Той изял билката и се хвърлил в морето на същото място. Морските богове Океан и Тетида го приели в кръга си и го превърнали в божество.

През 1492 г., когато Колумб отплавал от Испания, предаването на маврите в Гранада сложило край и на мюсюлманското завоевание на Иберийския полуостров. През близо осемте века на съперничество между мюсюлмани и християни за полуострова двете култури постоянно били в контакт и историята от Корана за рибата и извора на живота била известна както на маври, така и на католици. Фактът, че тя почти не се различавала от старогръцката легенда за рибаря Главк, бил приеман като потвърждение за нейната автентичност. Това е една от причините да търсят легендарния извор в Индия - земята, която се отправил да търси Колумб и до която смятал, че стигнал.

Тази история се съдържа в осемнадесетата сура на Корана. В нея се разказва за Мойсей (на арабски Муса), библейския герой от израилтянския Изход от Египет. Докато бил подготвян за новото му призвание на Божи пратеник, той получил нужните му знания от тайнствен "Божи раб". Придружаван само от един слуга, Мойсей трябвало да намери този загадъчен учител с помощта на сушена риба: щял да го срещне там, където рибата скочела и изчезнела.

След като дълго търсил напразно, слугата предложил да се откажат. Ала Мойсей заявил, че няма да се откаже, докато не стигне до "мястото, където се събират двете морета". Без двамата да забележат, чудото се случило тъкмо там:

"И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето."

След като продължили пътуването си, Мойсей казал на слугата си: "Дай ни [рибата] за нашия обед!" Но слугата отговорил, че рибата е изчезнала:

"Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето."

Рече [Муса]: "Това е, към което се стремяхме."

Разказът в Корана (обр. 1) за сушената риба, която оживяла и отплувала в морето, излиза извън рамките на аналогичната старогръцка легенда, тъй като се отнася не за обикновен рибар, а за Мойсей. Освен това там откритието не е случайно, а става по волята на Бог, който знаел местонахождението на живата вода - вода, която можела да се открие с помощта на сушена риба.

Като благочестиви християни, кралят и кралицата на Испания трябва буквално да са приемали видението, описано в Откровението: "чиста река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога... Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове..." Те трябва да са вярвали в обещанията на Светото писание: "На жадния Аз ще дам даром от извора на живата вода... Ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай". И не може да не са знаели думите на библейския псалмопевец:

"... И от потока на Твоите сладости ги напояваш;

защото у Тебе е изворът на живота..."

Както свидетелствали свещените писания, не можело да има съмнение, че изворът на живота или потокът на Божествените сладости наистина съществува; единственият проблем бил къде и как да го открият.

Осемнадесетата сура от Корана, изглежда, давала някои важни податки. По-нататък в нея се разказва за трите парадокса на живота, които Божият раб показал на Мойсей. После в същата част от свещената ислямска книга се описват още три епизода: за посещение в земята на слънчевия залез, в земята на слънчевия изгрев, тоест на изток, и накрая в земята отвъд втората земя, където митичните народи Яджудж и Маджудж (библейските Гог и Магог, враговете на народа Божи в края на дните) причинявали неизказани "пакости" по Земята. За да разреши този проблем, героят на разказа, тук назован Зу-л-Карнайн ("притежател на двата рога"), затрупал прохода между две стръмни планини с железни късове, залял ги с течна мед и направил преграда, които дори могъщите Гог и Магог били безсилни да преодолеят. Разделени, те повече не можели да сеят злини по Земята.

Думата "карнайн" и на арабски, и на иврит означава "два рога" и "два лъча". Герой на тези три епизода, които непосредствено следват разказа за тайнствата на Мойсей, изглежда, е пак той. Прозвището Зу-л-Карнайн може би означава, че лицето му било "с лъчи", с други думи, че сияело след като слязъл от Синай планина, където лично се срещнал с Господ. И все пак широко разпространените средновековни вярвания приписвали епитета и странстванията до трите земи на Александър Велики, македонския цар, който през IV в. пр. Хр. завладял по-голямата част от античния свят и стигнал чак до Индия.

Това популярно вярване, което свързва Мойсей с Александър, произлиза от преданията за походите и приключенията на великия завоевател. Сред тях е не само подвигът в земята на Гог и Магог, но и аналогичен епизод със сушена риба, която се съживила, след като Александър и неговият готвач открили извора на живота!

Сведенията за приключенията на Александър, които през средните векове циркулирали в Европа и Близкия изток, се основават на предполагаемите съчинения на старогръцкия историк Калистен Олинтски. Той бил назначен от самия владетел да записва подвизите, триумфите и пътуванията от азиатския му поход, но умрял в тъмница, тъй като обидил царя, и трудовете му тайнствено изчезнали. Векове по-късно обаче в Европа се появил латински текст, за който се твърдяло, че е превод на изгубените оригинални съчинения на Калистен. Учените го наричат "псевдо-Калистен".

Дълго се смятало, че многобройните преводи на Александровите подвизи, които били разпространени в Европа и Близкия изток, произлизат от този латински псевдо-Калистен. По-късно обаче се оказало, че на други езици съществуват успоредни версии - включително на иврит, арабски, персийски, древносирийски, арменски и етиопски, както и най-малко три версии на гръцки. Отделните варианти, някои от които водят произхода си от Александрия и датират от II в. пр. Хр., тук-там се различават, но цялостните им прилики сочат общ извор - може би в края на краищата съчиненията на Калистен или, както понякога се твърди, преписи на Александровите писма до майка му Олимпия и до неговия учител Аристотел.

Чудните приключения, за които става дума, започнали след като Александър завоювал Египет. От текстовете нито става ясно в каква посока се отправил, нито е сигурно, че епизодите са подредени в точна хронологична и географска последователност. Една от първите случки обаче може би обяснява масовото объркване на Мойсей с Александър. Очевидно Александър се опитал да напусне Египет като Мойсей, разделяйки водите, за да могат хората му да пресекат морето пеш.

Когато стигнал до морето, той решил да го раздели, като построи насред него оловна стена и строителите му "продължиха да изливат олово във водата докато стената се издигна над повърхността. После Александър построи отгоре й кула и стълб, върху който извая собствената си фигура с рога на главата". И написал на паметника: "Онзи, който стигне дотук и плава в морето, нека знае, че аз съм го преградил".

След като преградили водите, Александър и хората му се приготвили да тръгнат през морето. За всеки случай обаче пратили напред пленници. Ала когато стигнали до кулата, "морската вода ги заля, морето ги погълна и те изгинаха до крак... Когато видя това, Двурогия се изпълни със силен страх към морето" и се отказал от опита си да повтори подвига на Мойсей.

Нетърпелив да открие "мрака" на отсрещния бряг, той направил няколко отклонения, по време на които посетил изворите на реките Ефрат и Тигър и проучил "тайните на небесата, звездите и планетите".

Александър оставил там войските си, върнал се към Земята на мрака и стигнал при планина на име Мушас в края на пустинята. След няколко дни видял "прав път, който нямаше стена и по който нямаше високо или ниско място. Той оставил там неколцината си верни спътници и продължил сам. След дванадесет денонощия Александър "зърна ангелско сияние", но когато се приближил, видял, че ангелът е "пламтящ огън". Той разбрал, че е стигнал "планината, от която е заобиколен целият свят".

Ангелът бил не по-малко озадачен от него. "Кой си ти и защо си тук, о, смъртни?" - попитал той и се зачудил как е успял "да проникне в този мрак, в който друг човек не е успявал да влезе." Александър отговорил, че самият Бог го водил и му дал сили да "стигне на това място, което е раят".

За да убеди читателя, че през подземни проходи се стига не до ада, а до рая, древният автор въвежда дълга беседа между ангела и Александър по въпросите на Бог и човека. След това ангелът го пратил да се върне при другарите си, ала царят настоял да потърси отговори на загадките на небето и земята, Бог и хората. Накрая казал, че ще си иде само ако получи нещо, с каквото не се бил сдобивал друг смъртен. Ангелът отстъпил: "Ще ти кажа нещо, което ще ти позволи да живееш и да не умираш". "Говори" - отвърнал Двурогия. И ангелът му рекъл:

"В земята Арабия Бог установи най-черна тъмнина и там е скрита съкровищницата на това знание. Има един извор, чиято вода се нарича "вода на живота", и който пие от нея, даже само една капка, никога не ще умре."

Ангелът приписал и други вълшебни свойства на тази вода на живота, например тя давала на човек "способността да лети в небесата също като ангел". Александър нямал нужда от повече подканяне и нетърпеливо попитал: "В кой край на света се намира този извор?" "Питай онези, които са наследници на това знание" - загадъчно отговорил ангелът. После му дал чепка грозде да нахрани войниците си.

Когато се завърнал при своите спътници, Александър им разказал за приключението си и им дал по едно гроздово зърно. Но "когато откъсваше зърно от грозда, на мястото му порастваше друго". И така с една чепка нахранил всичките воини и конете им.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: