Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 


 

Промоцията продължава до 24 декември 2017 г. /неделя/

Хроники на болката

Мелани Търнстром

Видният невробиолог Алан Басбаум ми разказа анекдот за разговора между учен, изследващ болката, и специалист по зрението.

– Излиза, че още не си наясно как функционира болката – казал офтал­мологът.
– Ти сигурно знаеш как функционира зрението – отвърнал специалистът по болката, – как пръчиците и конусите на ретината получават светлинни стимули, как нервните клетки ги пренасят посредством оптичния нерв до мозъка и т.н. Но я кажи: къде в мозъка се намира красотата? Офталмологът нямало какво да от­говори.
– Като откриеш къде, ми се обади – продължил първият. – Болката е в непосредствено съседство.

Мелани Търнстром

 

Наличност: Да

20,00 лв.

ДАЛАЙ ЛАМА И АРХИЕПИСКОП ТУТУ ЗА ПРИРОДАТА НА ИСТИНСКАТА РАДОСТ – ОНАЗИ, НЕЗАВИСЕЩА ОТ ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА СЪДБАТА И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА...

••••••

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Въведение. Телеграмата

Нека заедно си представим група кашлящи кръв хора, страдащи от охтика, в прогресивен планински санаториум през ХІХ в. Добре уреденият им болничен живот включва най-модерните медицински протоколи: древните методи на пречистване и кръвопускане са заменени с минерални бани, здравословна храна, планински въздух и хелиотерапия – слънчеви бани. Но отношението към болестта не се различава особено от това на Хипократ, който през V в.пр.Хр. предупреждавал колегите си да не посещават пациенти с напреднала охтика (преобладаващата болест по онова време), понеже неизбежната им смърт може да увреди лекарската им репутация.

През вековете е имало какви ли не теории за причините за охтиката – наследственост, зли духове, вампиризъм, изпарения, отходна вода, блатни миризми и загниване на тялото. През ХІХ в. една от модерните концепции е, че състоянието е възвисяваща борба между тялото и душата, при която тленната плът бавно бива изяждана по начин, подчертаващ както красотата, така и креативността. Но през пролетта на 1882 г. един немски лекар идентифицира Mycobacterium tuberculosis. С материализирането на бактерията под микроскопа четирихилядигодишни митове изведнъж изчезват яко дим. Макар всички външни изявления на страданието, от искрящите очи до топящата се плът, да се поддават на метафора, науката бързо и рязко се разграничава. Охтиката става туберкулоза – болест, а не състояние. Макар че до идването на спасителните лекарства – антибиотиците – ще мине още половин век, диагноза вече има.

В книгата си „Болестта като метафора“ Сюзан Зонтаг описва трансформирането на охтиката в туберкулоза като архетипен пример на процес, чрез който болестите се разбират метафорично до момента, в който се изясни патологията им. Философът Мишел Фуко казва, че началото на модерната медицина бил моментът, в който лекарите спрели да питат пациентите: „Как се чувствате?“, един въпрос, подканящ към доста персонален личен отговор – и вместо това започнали да питат: „Къде ви боли?“, въпрос, фокусиран изцяло и единствено върху биологията.

Макар че тези процеси се диктуват от научни открития, практическото им приложение изисква промяна в социалната нагласа. Нещо повече, хората трябва да повярват на научните открития, преди да започнат да действат според тях. През призмата на времето ни се струва, че парадигмите са се сменяли внезапно в един кратък исторически миг, но във въпросната ера те са отстъпвали бавно и междувременно много животи са били пропиляни и загубени. Някои идеи се налагат бавно: теорията за микробите например е била изложена, но не и популяризирана, така че по време на Гражданската война войниците преспокойно си пиели вода от реките, в които всички наред ходели по нужда. Азотният оксид и етерът (двата газа от първата хирургическа упойка) са били открити десетилетия, преди на някого да му хрумне да ги приложи по време на агонизиращо болезнените операции.

А как новината за откриването на туберкулозата пристигнала в санаториума? Във вестника ли са я прочели? Или някой роднина ги е посетил или изпратил телеграма: „Не си ти – бактерия било! Странна работа – а изглеждаш толкова охтичав.“ Дали новината ги е накарала да преосмислят историята на заболяването си и да осъзнаят, че то няма нищо общо с някаква възвисяваща борба? Или са я видели по начина, по който човек приема научния напредък в областта на черните дупки или костите на първобитните хора – много интересно, но мен какво ме интересува? В края на краищата лекарство все още е нямало. Или пък новината така и не достигнала до санаториума и охтичавите измрели на тази вълшебна планина, впримчени не само в болестта, но и в цял куп идеи, с непомагащи им по никакъв начин празни значения?

Дали самото осъзнаване на естеството на страданието не би им подействало терапевтично? Дори и при липсата на лечение, на епилептиците им е изключително полезно да знаят, че не са обладани от духове, а на депресираните – че състоянието им не е слабост на характера. Охтичавите със сигурност са изпитали примесено с усещане за чудо облекчение – най-после да узнаят какво представлява състоянието им и какво не е. То не било проклятие. Не било израз на личността им или наказание. За добро или лошо, то било и си оставало болест.

 

***

 

Изпитването на физическа болка те поставя в друго царство – съвършено различно състояние, фантастичен пейзаж на далечна вълшебна планина, нямаща нищо общо с познатия свят. Обикновено болката утихва; след нея човек сякаш се събужда от кошмар, опитва се да я забрави по най-бързия начин. Но ако не утихне? Колкото по-дълго продължава, толкова по-дълго става изгнанието. Ще се върна ли някога в родината си – започваш да се чудиш, – у дома, в нормалното си тяло, мисли, живот?

Обикновено болката е предпазваща – фино нагласена система, предупреждаваща тялото за тъканно увреждане или болест и налагаща почивка, за да може костта да заздравее или треската да отмине. Това явление е познато като остра болка – когато тъканта се излекува, болката изчезва. Когато обаче болката продължава дълго след като е изпълнила функцията си, тя се трансформира в патологичното състояние на хронична болест. Хроничната болест е онази част от болката, която природата не може да изцели, която с времето не се уталожва, а се влошава. Тя може да започне по много начини – просто като при леко нараняване или ужасно като при рак или гангрена. Накрая плътта се излекува, заболелият крайник е ампутиран или ракът минава в ремисия, но въпреки това болката си продължава и заживява свой собствен живот.

Лекарят уверява пациента, че е добре, но болката се засилва, тялото изостря чувствителността си, а и други части започват да болят. Сънят е нарушен, дните са непоносими. Тялото вече не е източник на удоволствие, а на болка. Човек се чувства обладан, преследван неотлъчно от невидим мъчител. Настанява се депресия. Всичко е грешно... влудяващо... измамно. Пациентът се опитва да обясни мъките си, но му се отговаря със скептицизъм или пренебрежение. Консултациите с лекари са безплодни. Първоначалното заболяване – каквото и да е било – е изместено от новата болест на болката.

Хроничната болест е бичът на съвремието ни: сериозна, широко разпространена, неразбирана, недиагностицирана и подценявана за лечение болест. Данните варират силно, но според доклад от 2009 г. на неправителствената организация „Мейдей Фънд“ са засегнати над 70 милиона американци, което струва на икономиката над 100 милиарда долара годишно. Според друго американско изследване 44% от населението изпитва редовни болки и почти един на всеки пети е заявил, че те са продължавали по и над три месеца. Голяма част от влошаването на качеството на живота от болести като рак, диабет, множествена склероза и артрит бива предизвикана от постоянна болка. В едно изследване повечето интервюирани пациенти с хронични болести са отговорили, че болката им е „нормална за медицинското им състояние и нещо, с което трябва да живеят“. Една трета отговарят, че болката е „толкова силна, че искам да умра“. Близо половината са изразили готовност да похарчат всичките си пари за лечение, стига да знаят, че това ще облекчи страданията.

И въпреки това лечението на хроничната болка често е неадекватно. Отчасти понеже едва в последните години хроничната болка започна да се разбира като състояние с отличителна невропатология – нетретираната болка в крайна сметка може да преобрази нервната система, причинявайки патологични промени в главния и в гръбначния мозък, които от своя страна причиняват още по-силна болка – макар това ново разбиране все още да не е широко известно. Понякога хроничната болка се дефинира като нестихвала за повече от шест месеца непрестанна болка, но хроничното не е продължителната болка, а съвсем различно състояние; по същия начин, както пиенето на алкохолика е различно от това на онзи, който сипийва само по повод. Хроничната болка не се характеризира с продължителността си, а с невъзможността на тялото да възстанови нормалното си функциониране.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: