Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Храбростта на самурая

Жозеп Лопес Ромеро

Притча за страха и противоотровата

Можеш ли да победиш страха, ако смелостта те е напуснала? Как да се сражаваш срещу невидим противник? Възможно ли е да се изгради дворец върху опустошена земя?

Тези въпроси измъчват младия брокер Вал, чийто живот е на път да рухне, смазан от тежестта на битието.

На друго място и в друго време подобни мисли изпълват съзнанието на самурая Кио. Объркани и изпаднали в безизходица, двамата - брокерът и самураят, трябва да намерят пътя към единственото нешо, което може да им помогне да продължат - храбростта.

 

Наличност: Да

9,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Жозеп Лопес Ромеро е изгряваща звезда на съвременната испанска литература. Роден е през 1967 г., работи като журналист и преподавател по творческо писане в университета в Барселона. В началото на кариерата си е работил за Honda и оттогава започва да се интересува от японската култура.

Ромеро живее с децата си и няколко кучета. Обича да се занимава с градинарство и да готви. „Храбростта на самурая” е петата му книга – съчетание от художествена литература и ръководство за самопомощ.

Ето какво споделя авторът пред  Gaceta.es:

Защо самурай?

- Защото самураят по дефиниция не се страхува. И аз така смятах навремето. Книгата е за самурая, който един ден разбира, че се страхува да взима решения. Трябва да бъдем в състояние да разпознаваме страха си и да не се отричаме от него. Ако отричаме основните си емоции, ще отречем себе си.

Какви сме ние?

- Ние сме резултат от четири основни емоции: гняв, радост, тъга и страх. Всички останали са комбинации от тези четири.

Но днес императивът е да не проявяваме емоции?

- Отказът от емоции не е за препоръчване. По-добре е да познаваме емоциите си и да знаем какво да правим с тях.

Вие изгубихте ли страха си?

- Загубих безполезния си страх, който пречи на взимането на решения. Но има и друг страх, който носим в нашето ДНК и който ни предупреждава за потенциална опасност. Според една японска мъдрост не бива да позволяваме страхът да ни спира да вземаме решения, защото това ни пречи да бъдем свободни.

Откъс от книгата

СЪМНЕНИЕ

Историята, която предстои да чуеш, започва на бойно поле и по-точно - в овощната градина около величествена постройка на върха на висок хълм - замъка Кин, който според легендата навремето се издигал в моята родина.

Замъкът, в който живеела императрица Шицу, бил подложен на непрекъснати атаки от армията на страховития Кура - безмилостен и жаден за власт владетел, на чиито заповеди бил подчинен и героят на нашия разказ, млад самурай, на име Кио.

Историята започва, когато Кио без почивка се сражавал два дни под палещото слънце и две нощи под светлината на пълната луна с войниците на императрица Шицу, които бранели със зъби и нокти замъка Кин. Кио вече бил преодолял рова, пълен с вода, както и първата стена и се придвижвал по стръмните криволичещи улици към наглед непревземаемия замък на върха на хълма.

През двете денонощия на непрестанни битки младежът използвал своя верен катана, за да срази повече от сто свирепи противници - обезглавявал  ги или ги осакатявал, без капка милост. Не притежавал нито изключителна сила, нито забележителни бойни умения, но пък се отличавал с необикновена решителност, която несъмнено била най-силното му оръжие.

Също като в предишните сражения той бил като в транс, сякаш изпълнявал непознат танц със сложни стъпки, създаден от своенравен божествен хореограф. Не бил изтощен, защото упорството му и инстинктът за оцеляване потискали умората. И, разбира се, не се страхувал, понеже като опитен самурай бил обучен да очаква смъртта и да я жадува, вместо да се бои от нея.

На Кио и на другарите му по оръжие предстояло да преодолеят последното препятствие: скалата, върху която бил построен Кин. Луната посребрявала стените на замъка и осветявала терасовидна- та овощна градина, в която се разигравала битката. Навсякъде лежали мъртъвци и затруднявали движенията на шепата оцелели нападатели и защитници на укреплението. Въпреки че бил капнал от умора, Кио продължавал да размахва своите катана и вакизаши; смелостта му граничела с безразсъдство, ала той нито за миг не изгубил хладнокръвието си.

Призори след втората нощ Кио разбрал, че с другарите му са загубили битката: дори да успеели да проникнат в замъка, вътре ги чакали още воини на императрицата - отпочинали и с остри мечове. Въпреки това продължил да се сражава, без да мисли за поражението; отстъпвал само колкото да събере сили и отново да нападне.

Тъкмо когато първите лъчи на слънцето разкъсали лунната плащеница, се случило нещо, което преобърнало събитията. Било мигновено: проблясък, трепнала искрица, пропуснат такт на сърцето. Кио се подготвял да отбие атаката на свиреп вражески воин, когато станало чудо. Вместо да му се нахвърли и да се опита да го прободе с меча си, противникът му спрял на няколко метра от него и заел същата отбранителна поза. А още по-странно било, че, макар човекът несъмнено да принадлежал към армията на императрицата, носел същата ризница като Кио. И не само това, ами бил висок колкото него, а и със съ-щото телосложение.

Кио се вцепенил, умът му не побирал какво се случва. За секунда му се сторило, че вижда огледалния си образ, обаче осъзнал, че греши - позата на противника му не била като отражение в огледало, а сякаш самият той се бил обърнал на сто и осемдесет градуса.

После решил, че халюцинира, че разсъдъкът му изневерява след свръхчовешките усилия по време на битката. Събрал сетните си сили и понечил да забие своя катана в гърлото на противника. За миг му минала мисълта, че така ще разбере дали онова срещу него е призрак или човек от плът и кръв.

Само че когато върхът на меча му бил на сантиметри от целта, се случило нещо още по-смайващо от необходимостта да се сражава със свой образ и подобие: съперникът му направил същото движение едновременно с него, и сега неговият катана заплашвал да пререже гърлото на нашия герой. Кио се отърсил от вцепенението и реагирал тъкмо навреме, за да избие меча от ръката на противника си. За-дъхано отстъпил назад и за пръв път от два дни отпуснал ръце. Изпитал нещо, което напомняло страх. Взрял се в своя двойник, в другото си аз, без да е сигурен дали това наистина се случва, или е само илю-зия. За пръв път от много време не знаел как да реагира. И докато се питал какво да прави, стрелец на императрица Шицу, застанал в подножието на замъка, се прицелил, опънал тетивата на лъка си и пуснал стрела, която сякаш се появила изневиделица, проникнала през ризницата на младия самурай, улучила го близо до сърцето и излязла през гърба му. Кио си помислил, че раната му е смъртоносна, захвърлил късия си меч и с две ръце сграбчил катана с намерението да се бие до последен дъх. Краката му се подкосили, той забил меча в земята и се облегнал на него, за да не падне.

Очите му се премрежвали, но въпреки това се опитвал да разбере дали двойникът му е ранен на съ-щото място и дали събитията са стигнали до логичния си завършек. Останал така дълго време, докато мечът поддал и острието се счупило на две. В мига, в който светлината пред очите му гаснела и Кио политал към земята, единствената му мисъл била, че са прекършили душата му.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: