Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Хотел „Вандом”

Даниел Стийл

Роденият в Швейцария Юг Мартен е работил за най-престижните хотели в света. Но когато купува малък мизерен хотел в Ню Йорк, всички го смятат за луд. Само той вижда необработения диамант и го превръща в красив бутиков хотел, безукорно елегантен и ръководен с прецизност и любов.

Хотел „Вандом“ скоро става известен с ненадминатото си обслужване и е идеалното скривалище за богатите и прочутите. Той е и перфектен дом за красивата съпруга на Юг и малката им дъщеря. Но съпругата му се изморява от неговото внимание към хотела и го напуска заради прочут музикант, като го оставя с четиригодишната Елоиз.

  • Корица: Мека
  • Страници: 288
  • Тегло: 0.310 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

14,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Блестяща и неповторима!

Роденият в Швейцария Юг Мартен е работил за най-престижните хотели в света. Но когато купува малък мизерен хотел в Ню Йорк, всички го смятат за луд. Само той вижда необработения диамант и го превръща в красив бутиков хотел, безукорно елегантен и ръководен с прецизност и любов.

Хотел „Вандом“ скоро става известен с ненадминатото си обслужване и е идеалното скривалище за богатите и прочутите. Той е и перфектен дом за красивата съпруга на Юг и малката им дъщеря. Но съпругата му се изморява от неговото внимание към хотела и го напуска заради прочут музикант, като го оставя с четиригодишната Елоиз.

Персоналът в хотела става семейство на Елоиз и тя има чудесно детство, обожавана от интересните и важни гости на „Вандом“. Отдадеността на Юг на работата повлиява силно на дъщеря му и тя решава да последва неговия път – хотелиерски колеж в Швейцария.

Но Юг винаги е бил изключително близък с дъщеря си, а как ще се справи сега, когато тя е толкова далеч? Дали Елоиз ще може да приеме друга жена в живота на баща си? И дали Юг ще трябва да избира между двете?

Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

1.

Фоайето на хотел „Вандом“ на Източна Шейсет и девета улица в Ню Йорк беше въплъщение на безукорна елегантност и добросъвестна педантичност. Черно-белият мраморен под беше безупречно чист, а червени пътеки биваха разстилани в мига, когато навън паднеше и капка дъжд. Розетките по стените бяха изключителни, а огромният кристален полилей напомняше за най-красивите дворци в Европа. Хотелът бе значително по-малък от онзи, вдъхновил обзавеждането му, но за опитните пътешественици бе забележително сходен с „Риц“ в Париж, където собственикът на хотел „Вандом“ бе работил като помощник-управител в продължение на две години по време на стажа си в най-изисканите хотели в Европа.

Юг Мартен беше на четиресет, възпитаник на уважавания и прочут Лозански хотелиерски колеж в Швейцария, и хотелът в Манхатън бе мечтата му. Все още не можеше да повярва какъв късметлия е и как всичко се бе уредило идеално преди пет години. Баща му, швейцарски банкер, и майка му, също така консервативна, бяха съсипани, когато им съобщи, че възнамерява да се запише в хотелиерско училище. Той произхождаше от семейство на банкери, а за тях в управлението и работата в хотел имаше нещо съмнително, което те категорично не одобряваха. Семейството му направи всичко възможно, за да го убеди да се откаже, но не успя. След четири години в колежа в Лозана той бе отлично обучен и получи престижни постове в хотел „Кап“ в Антиб, „Риц“ в Париж, „Кларидж“ в Лондон и дори в прочутия хотел „Пенинсула“ в Хонконг. По това време реши, че ако някога притежава собствен хотел, предпочита да е някъде в Съединените щати.

Юг работеше в хотел „Плаза“ в Ню Йорк точно преди да бъде затворен за страховит ремонт. Бе убеден, че е на светлинни години от осъществяването на мечтата си. И тогава се случи. Хотел „Мълбери“ бе обявен за продажба. Малък и овехтял, съсипван в продължение на години, той никога не бе смятан за елегантен въпреки идеалното си местоположение. Когато чу за това, Юг събра всичките си спестявания, взе всеки възможен заем, който можеше да получи в Ню Йорк и Швейцария, и използва скромната парична помощ от родителите си, която бе инвестирал благоразумно. И сумата направи покупката на хотела възможна. Успя, като ипотекира сградата. След покупката на „Мълбери“ направи необходимия ремонт, който отне две години. Така бе роден хотел „Вандом“, за страхотна изненада на нюйоркчани, повечето от които дори не бяха наясно, че на това място има хотел.

Сградата била малка частна болница през двайсетте години. После била превърната в хотел през четиресетте, но с кошмарно лошо обзавеждане. В пълен контраст с предишното му положение, преобразеният „Вандом“ бе великолепен, а обслужването му – превъзходно. Юг докара готвачи от целия свят за изключително популярния си ресторант. Управителят бе един от най-добрите в бизнеса и всички бяха съгласни, че дори храната от румсървиса бе фантастична. Още през първата година ресторантът постигна невероятен успех и сега местата в него бяха резервирани за месеци напред от посетители от целия свят. Президентският апартамент бе един от най-изисканите в града. Хотел „Вандом“ бе искрящ диамант с елегантно обзаведените си апартаменти, стаи с камини, розетки и високи тавани. Имаше южно изложение, така че повечето стаи бяха слънчеви, а Юг бе подбрал най-изящния порцелан, кристал и лен, както и антиките, които можеше да си позволи, като полилея във фоайето, купен на търг на „Кристис“ в Женева. Полилеят идваше от френски замък близо до Бордо и бе в отлично състояние.

Юг ръководеше хотела със сто и двайсет стаи с швейцарска точност, топла усмивка и желязна ръка. Служителите му бяха дискретни и опитни, притежаваха забележителна памет за всеки посетител и поддържаха подробни досиета за нуждите и желанията на всички важни клиенти. Всичко това направи „Вандом“ най-популярния малък хотел в Ню Йорк през последните три години. Още щом пристъпеше във фоайето, човек знаеше, че се намира на специално място. Млад пиколо стоеше до въртящата се врата, издокаран в униформа, имитираща облеклото на служителите в „Риц“ – тъмносин панталон, късо сако, златни еполети и малко кръгло кепе с каишка под брадичката, накривено под лек ъгъл. Посетителите бяха посрещани от армия пикола и изключително способни администратори. Всички се движеха бързо, за да обслужат гостите, и целият персонал бе готов да се справи и с дребни, и с огромни молби. Юг бе наясно, че безукорното обслужване е най-важното нещо.

Помощник-управителите носеха черни фракове и раирани панталони, също така копирани от „Риц“. Самият Юг бе на разположение денем и нощем, издокаран в тъмносин костюм, винаги с бяла риза и тъмна вратовръзка от „Ерме“. Той имаше изключителна памет за всеки, който бе отсядал при тях, и когато бе възможно, посрещаше важните гости лично. Той бе истински собственик на хотел и дори най-дребната подробност не убягваше от опитното му око. Юг очакваше шефовете на отделите да отговарят на стандартите, установени от него. Гостите на хотела идваха не само заради луксозното обзавеждане, но и заради идеалното обслужване.

В добавка хотелът винаги бе пълен със свежи цветя, а спа центърът бе един от най-добрите в града. Нямаше услуга, която персоналът да не може да осигури, стига да бе законна и да не нарушаваше много правилата на добрия вкус. И въпреки възраженията, които бяха имали родителите на Юг, той вярваше, че сега те щяха да се гордеят с него. Беше използвал парите им добре и хотелът постигна такъв успех през първите три години, че почти бе изплатил дълговете си. Не беше изненадващо, тъй като самият той работеше денонощно, за да направи хотела такъв, какъвто беше. В лично отношение обаче победата му имаше доста висока цена. Бе му струвала жена му. И бе тема на клюки сред персонала и посетителите.

Преди девет години, когато Юг работеше в „Кларидж“ в Лондон, той се запозна с Мириам Вейл, изключително красива и прочута международна манекенка. И като всеки видял я мъж, той бе зашеметен още в мига, когато се срещнаха. Юг се държеше вежливо, но сдържано, каквото бе професионалното му поведение с гостите на хотелите, където работеше, но тя беше на двайсет и три и му показа ясно, че го желае. И той се влюби лудо. Мириам беше американка и той я последва в Ню Йорк. Беше вълнуващо време за него и той се примири с по-нисък пост в „Плаза“ само и само да бъде в същия град с любимата си и връзката им да продължи. За негова изненада тя също бе влюбена в него и двамата се ожениха само след шест месеца. Юг никога не бе изпитвал такова щастие в живота си, каквото през ранните им години заедно.

Осемнайсет месеца по-късно се роди дъщеря им Елоиз и Юг обожаваше жена си и детето. Потръпваше, когато го казваше, тъй като се страхуваше да не разгневи боговете, но вечно повтаряше, че животът му е идеален. Беше изцяло отдаден на семейството си. Независимо какви изкушения му се предлагаха в хотелиерския бизнес, той бе верен на съпругата си. Тя продължи кариерата си на модел и след раждането на Елоиз и всички в „Плаза“ ахкаха над малкото момиченце и го глезеха. Елоиз бе на две годинки, когато той купи „Мълбери“ и го превърна във „Вандом“. Така Юг получи всичко, което искаше. Жена и дете, които обичаше силно, и собствен хотел. Мириам не бе особено ентусиазирана от проекта и мърмореше упорито, че той ще отнема прекалено много от времето му, но притежанието на собствен хотел, при това като този, който Юг създаваше, бе мечтата на живота му.

Родителите му бяха още по-недоволни от Мириам, отколкото от работата му в хотелиерския бизнес. Изпитваха сериозни съмнения, че разглезената двайсет и три годишна, зрелищно красива и международно прочута манекенка ще стане добра съпруга. Но Юг я обичаше безумно и вярваше в това.

Както бе очаквал, за подновяването на хотела бяха нужни две години. Бюджетът бе надхвърлен съвсем леко, а крайният резултат бе точно на каквото се бе надявал.

Двамата бяха женени от шест години, Елоиз бе на четири, когато хотел „Вандом“ бе открит, и Мириам се съгласи да позира за рекламите. Фактът, че собственикът на хотела бе женен за прочутата манекенка, добавяше определен престиж, пък и посетителите от мъжки пол все се надяваха, че ще успеят да зърнат красавицата във фоайето или бара. Но много по-често от известната майка виждаха четиригодишната Елоиз да върви подир баща си, хванала за ръка една от камериерките. Хлапето очароваше всеки, който го видеше. Превърна се в нещо като талисман на хотела и очевидно бе гордостта и радостта на баща си.

Грег Боунс, прочут с лошото си поведение рок музикант, бе един от първите гости и се влюби в хотела веднага. Юг бе малко притеснен, тъй като Боунс бе известен със съсипването на хотелски стаи и създаването на хаос където и да отседнеше, но звездата се държа учудващо добре във „Вандом“ за изненада и облекчение на собственика му. А и хотелът бе напълно готов да посрещне нуждите и капризите на знаменитостите.

През втория ден от престоя си Грег се запозна с Мириам Вейл в бара, където я завари заобиколена от помощници, редактори на списания, фризьори и прочут фотограф. Тъкмо бяха приключили снимките за дванайсет страници във „Вог“ този следобед и веднага щом познаха Грег Боунс, всички го поканиха да се присъедини. И не отне дълго време да пламне искрата на привличането между него и красивата манекенка. Мириам прекара по-голямата част от следващата нощ в апартамента на Грег, макар Юг да си мислеше, че е някъде навън, докато той работеше. Камериерките бяха наясно къде е жена му и какво прави, келнерите от румсървиса откриха това, когато Грег поръча шампанско и хайвер в полунощ. Новината се разпространи като стихиен пожар из хотела. В края на седмицата и Юг научи. Не знаеше дали да вдигне скандал на жена си, или да изчака увлечението й да премине.

Юг, Мириам и Елоиз имаха собствен апартамент, разположен под двата луксозни апартамента за гости, и хотелската охрана бе наясно, че Мириам се измъкваше по задното стълбище, за да отиде в апартамента на Грег, когато Юг работеше в кабинета си. Положението бе изключително неудобно за Юг, който не искаше да моли прочутата рок звезда да напусне хотела. Подобна молба щеше да предизвика обществен скандал. Вместо това той помоли съпругата си да се осъзнае и да се държи прилично. Предложи й да замине някъде за няколко дни. Но когато Боунс се изнесе от хотела, тя отлетя с него към Ел Ей в частния му самолет. Остави Елоиз при Юг и обеща да се върне след няколко седмици. Трябвало да прогони Боунс от душата си. Помоли Юг да я разбере. Унижението разби сърцето му, но той не искаше да загуби жена си. Надяваше се, че тя бързо ще превъзмогне увлечението си. Мириам беше вече на двайсет и девет години и той вярваше, че тя ще си възвърне разума. Обичаше я, имаха и дете. Но историята вече бе по всички жълти вестници и дори на шеста страница на „Ню Йорк Поуст“. Унижението бе съсипващо за Юг. Всичките му подчинени и целият град знаеха за случилото се.

Обясни на Елоиз, че майка й трябва да замине по работа, нещо, което малкото момиченце разбираше. Лъжата стана по-трудна за поддържане, когато Мириам не се прибра у дома. А три месеца по-късно, живееща в Лондон с Грег Боунс, тя уведоми съпруга си, че подава документи за развод. Това бе най-кошмарният момент в живота му. Отношението му към гостите не се промени – беше все така усмихнат и внимателен, но хората, които го познаваха добре, бяха наясно, че вече не е същият човек. Беше много по-сериозен, сдържан, дълбоко наранен и вглъбен в личните си тегоби, макар че поддържаше отлична фасада за пред персонала и гостите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: