Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Хлапета

Александър Чобанов

Романът Хлапета ни връща в деветдесетте години на миналия век. Трима приятели – Атанас, Ангел и Петър – заминават на летен ученически лагер. Там Ангел случайно намира загадъчен ръкопис, а Атанас и Петър срещат две момичета, които преобръщат живота им. Какво е общото между ръкописа и момичетата – тримата приятели ще разберат в края на тяхното магическо приключение.

 

Наличност: Да

11,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Александър ЧобановАлександър Чобанов е роден в Смолян на 26 септември 1979 година. През 2008 година издава сборник с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината.

През 2011 г. излиза втората му книга „Летен следобед“. Междувременно, Чобанов работи като сценарист на телевизионните сериали: „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Дървото на живота“ и др.

 

Откъс от книгата

Атанас се събуди под някакъв храсталак. Умората го беше повалила, без да усети. Денят изгряваше с новата зора, която плаваше като златен кораб на хоризонта, но Атанас изобщо не я виждаше. Изправи се бавно, огледа се и се отправи директно към лагера. Паниката бавно го обземаше, когато вече виждаше бунгалото си, беше изпълнен с лошо предчувствие. Просто извади късмет, че още няма седем часа и всички все още спяха. Слънцето се търкаляше по морската повърхност,  която се поклащаше леко и спокойно, без нито една вълна. Бурята и вълните се бяха пренесли в главата на Атанас. Промъкна се тайно в стаята си. Там всички спяха, с изключение на Петър, който явно не бе мигнал цяла нощ. Когато видя Атанас на вратата, Петър скочи от леглото и го изкара навън.- К'во стана, бе? - Не знам!?- Къде е Ралица, прибра ли се? Яна много се сдуха! Заради ваш'те тъпотии тя си тръгна и даже не искаше да я изпращам.- Ралица не се ли върна при вас снощи?- Моля? Не се прави на интересен. – В момента, в който каза това, Петър видя пребледнялата физиономия на Атанас и разбра, че нещо се е случило.- Какво има?Атанас разказа всичко най-подробно. Петър не можа да повярва. Атанас му показа издраните си крака от клоните в гората.- Сигурно се е прибрала, не се коси! - Това се надявам, но имам гадно предчувствие.- Нормално, тя ти е изкарала ангелите.- К'во няма да ми ги изкара.- Ако искаш, да отидем да проверим дали се е прибрала.- Най-добре. – Двамата тръгнаха към вилата на момичетата. Когато излязоха от територията на смолянския лагер, за миг Атанас се обърна към морето, което се виждаше отдолу на 400 метра от тях,  и някак се успокои. Пътят, който водеше до морето, очукан полуасфалтиран, стигаше и до вилата на Яна и Ралица. - Аре, тръгвай, к'во има да го гледаш морето! – Петър дръпна Атанас за ръката.Стигнаха до мястото, където миналия път изпратиха момичетата. Там преминаха през нещо като вълшебен портал от растения. Красива, извисяваща се арка от оплетени цветя и храсти. Слънчевата светлина се вливаше в него като призрачен фонтан от пъстра вода с милиони различни цветни нюанси. Петър премина през него, без да се замисли, Атанас се поколеба.- К'во гледаш, идвай. Няма да се превърнеш в жена, спокойно. – Петър се захили самодоволно на шегата си. Атанас прекрачи портала и усети как сякаш се потопи под хладка вода.- Усети ли?- Ти тотално се чална! Няма к'во да усещам, идвай. – Петър продължи напред. Вече крачеха няколко минути в мълчание. На Атанас всичко извън портала му изглеждаше някак по-различно, но го отдаде на преумората. След няколко минути двамата застанаха пред къщата, която момичетата им бяха посочили. Беше толкова тихо – едва ли имаше някой вътре. Двамата започнаха да се оглеждат. На приземния етаж очевидно нямаше никого. Там бе пералното помещение, откъдето се чу някакъв шум. Петър погледна през прозореца, но не видя нищо, освен работещи перални машини. Бели, огромни, с око на циклоп, което се върти, сякаш чудовището е пияно. После почука на вратата. Не получи отговор. Почука повторно, но отново нищо. Атанас гледаше с любопитство какво ще се случи. - Сигурно са на плаж – каза Петър.- Какъв плаж, нали днес си тръгваха?- Може вече да са си тръгнали.Петър видя витата стълба, която води към верандата на горния етаж, и направо се заизкачва. Атанас тръгна след него. Петър спря предпазливо най-отгоре и се огледа, но не видя никого. Изкачи се на верандата, откъдето се виждаше цялото ???? разпростряно като гръб на огромна риба. Петър почука на вратата. Атанас застана до него в очакване. В този момент отдолу се чу женски глас.- Добър ден! – Атанас отговори инстинктивно.- Добър ден. – Потърси с поглед откъде идва гласът. В този момент видя дребна жена на средна възраст. Руса къса коса, светли очи. Държеше някакъв леген с пране в ръцете си.- Квартира ли търсите? – усмихна се жената.- Не, не. Търсим две момичета, които трябва да са отседнали тук.Жената го погледна странно изведнъж и както се усмихваше, стана сериозна и намръщена.- Тук няма никакви момичета! – каза тя. Петър се показа от терасата и я погледна.- Как така няма? - Ей така, няма и не е имало.- Но те ни казаха, че са отседнали тук. – Атанас настоя.- Казвам ви, не съм имала наематели от началото на лятото. Атанас и Петър се спогледаха, решиха, че са объркали къщата, но странното беше, че в района няма друга къща! Всичко друго са семейни хотели.- Много съжаляваме, сигурно сме объркали нещо. Двамата заслизаха по стълбата. Жената ги изчака търпеливо да излязат от двора й. След което отиде до портата, заключи я след тях и се провикна:- Да знаете, че имам куче и вече ще го пускам отвързано. Петър и Атанас я изгледаха странно. И двамата решиха, че й има нещо.- Тая лелка беше много странна! Дай една цигара! – Атанас бръкна в джоба си и извади цигарите. Подаде една на Петър, който я запали чак с третата клечка от кибрита си, загледа се към морето, дръпна си с наслада и се обърна към Атанас. - Наистина беше странна. То тука цялата местност е странна.- К'во правим сега? – Петър погледна към малките хотели.- Как, продължаваме да търсим. Да минем да разпитаме по хотелите.- Какви хотели, нали казаха, че са тук с техните! Не казаха нищо за хотели! – Петър започна да се поти и това го напрягаше.- Може нещо да не сме разбрали! Сигурно са казали, че са на хотел с техните!- Да, а аз съм идиот. - Тръгвай! – Атанас настоя. – Ако се е случило нещо с Ралица!? – Петър направи отегчена физиономия и тръгна след Атанас. Продължиха нагоре по пътеката към малките хотели, които в далечината изглеждаха близо, но когато тръгнаха, се оказаха доста по-далече. Местността цялата бе обрасла и оплетена в растителност и зеленина. Кой идиот, по дяволите, би си построил хотел там? Застанаха пред първия хотел. Красива кафява сграда, с много стъкла. Огромна тераса и гигантски ресторант. Цялата сграда на хотела беше обградена от вода. За да влязат вътре, минаха през митично мащабна врата.- За к'во им е такава врата, да няма да влизат камиони тук? – Петър се захили на тъпотията.Влязоха в хотела. Беше толкова тихо, че всяка тяхна стъпка се чуваше, докато не стъпиха на дебелия зелен килим. Беше сигурно 9 см дебел. Краката ти буквално потъват и всеки излишен шум от стъпки изчезва. Даже и най-високите токчета щяха да останат безмълвни. По стените бяха окачени много странни картини – огромни цапаници в тъмни цветове – тъмносиньо, преливащо в черно. Портрети на странни хора или по-скоро същества. Фоайето на хотела беше огромно и потискащо. Масивни колони навсякъде – изглеждаше като тъмен лабиринт. Те бавно и плахо стъпваха по дебелия килим, докато стигнаха до рецепцията. За тяхна изненада там нямаше никого. Петър се приближи и се раздрънка на звънеца. Огледа се и видя огромен черен бинокъл да седи накрая на големия плот. Пресегна се и го взе, започна да го разглежда. В този момент се чу шум - вратата зад рецепцията. Петър се дръпна няколко крачки назад, скри бинокъла зад гърба си и приготви най-мазната си физиономия. За тяхна изненада се появи същата жена, която срещнаха във вилата долу. Жената ги погледна изпод вежди, не им каза нищо. Вдигна телефона и се обади на някого. Затвори спокойна и се обърна към тях:- Какво търсите тук? Кой ви пусна?- Ние просто търсим две момичета... Жената прекъсна Атанас:- Нали ви казах. Тук никога не е имало никакви момичета! Вие идиоти ли сте?- Не, не сме идиоти – издразни се Петър.- Казах ви още долу, по-добре се разкарайте оттук! Така или иначе вече съм извикала полиция.- К'ва полиция, ние може да сме клиенти. – Петър се опря на рецепцията.- Добре, щом сте клиенти, дайте си паспортите, за да ви регистрирам. Петър се смути за секунда, направи знак на Атанас да излязат. Атанас го последва.- Много е нахална тая тетка! – каза Петър.- Мани я, виж, че се е побъркала от работа и е кисела.- Ама не ме интересува, не може ли да говори нормално! И за к'во е викнала полиция, да не съм крадец?! Мамка ти, гадна лелка! – Петър й показа среден пръст и се обърна. – Да тръгваме, няма да й върна бинокъла.- Къде да тръгваме?- Да си ходим в лагера, къде!- По-спокойно, а?- Ти пак ли си влюбен, изроде? – Петър се захили ехидно.- А ти не, нали? - Двамата млъкнаха за секунда. Атанас пръв наруши тишината: - Тръгваме нагоре към следващия хотел.- Нагоре!?- Ей го къде е.- Да, бе, ей го, на баира. – Петър извади бинокъла и погледна. - Идваш ли? – Атанас се обърна към Петър.- Това е последният за днес, ако ги няма... - прекъсна го Атанас.- Добре, добре, тръгвай.Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова по-суха ставаше земята. Щом изкачиха някакъв хълм, се спряха. Нямаше никаква растителност. Странното беше, че надолу всичко изглеждаше цветно, зелено, даже шарено, точно до странния портал. Оттам надолу, чак до плажа, всичко бе изгоряло от жегата и изглеждаше изкуствено жълто. Цялото село лежеше в краката им. Виждаха се всички лагери, а много странно - гората, в която Атанас снощи се лута цяла вечер, оттук изглежда нищожна – мъничка широколистна гора. Когато отново погледна към морето, видя изсъхналите поляни, по които щъкаха магарета и си пасяха без изобщо да им пука. Петър загаси фаса си и заговори:- Абе, колко време седим тук, аз май бях заспал?- Луд ли си, максимум час.- Тръгваме ли, щото ми се доспа и след малко ме губиш като партньор. – Атанас го погледна.- Тръгваме! – Двамата се запътиха към другия хотел. Изкачиха се бавно до него, защото хълмът ставаше все по-стръмен, а жегата - все по-осезаема. Когато стигнаха съвсем близо до хотела, се оказа, че той е обграден с тухлена ограда, която не могат да прескочат, а трябва да заобиколят от другата му страна, за да се доберат до входа. Петър вече беше тотално изтощен, а Атанас продължаваше да се движи с бързо темпо.  Този хотел приличаше по нещо на другия, но кое точно, не беше много ясно. Той беше целият стъклен и се издигаше като огромна прозрачна кула. Когато Атанас погледна нагоре, за да се убеди, че се вижда краят му, тя ставаше някак прозрачна и сякаш изчезваше някъде в небето. Петър погледна и той нагоре:- Абе т'ва чудо отдолу не изглеждаше толкова високо, 'баси!- Виж! - Атанас посочи нещо към небето. – Като хамелеон е, виждаш ли как се слива с небето.- Сигурно са я построили някакви арабски шейхове, те са ненормални. – Петър се захили.- Сто процента! Или е тайната вила на Майкъл Джексън.- Добре, дай да видим вътре какво се случва и да си ходим.- Ако и тук е същата жена на рецепцията... Двамата тръгнаха към входа. Застанаха пред вратата на хотела и се заоглеждаха. Около самия хотел имаше много зеленина, очевидно някой я беше засадил. Атанас и Петър останаха много  изненадани, че когато погледнаха вътре в хотела, се виждаше морето и нищо в хотела.- Какво остъкляване! Перфектно е! Искам и моята къща един ден да бъде такава. Докато Петър зяпаше, Атанас се опита да отвори входната врата, но беше заключено. На нея имаше бележка: „Няма вода".- „Няма вода"!? Каква е тая глупост? – каза Атанас.- К'ва според теб? Те хората са го написали – „Няма вода". – Петър прочете като на малоумен бележката. – Кьорав ли си?- Как така няма вода?- Ти тъп ли си? Няма вода, кой ще дойде на почивка в хотел без вода? В този момент на пътя до хотела спря полицейска кола. Петър я забеляза на секундата, веднага дръпна Атанас и двамата се скриха в храстите до хотела. Странното беше, че полицаите обикаляха около ограждението на хотела и гледаха дали има някой вътре, но не влязоха. Атанас извади бинокъла и ги наблюдаваше. Съвсем ясно видя сипаничавото мургаво лице на единия от полицаите. Стори му се, че има нещо странно в очите му - като на влечуго, но го отдаде на бинокъла и разстоянието. - Нещо не разбирам, защо не влизат? – каза Атанас. - Не знам дали разбираш или не, ама Френкева сигурно е откачила. – Петър го погледна сериозен.- Да откача, докато не съм сигурен, че Ралица е добре, няма да се върна в лагера.- Предлагам ти да се върнем, за да ни види Френкева, и после да продължим търсенето. Атанас се замисли, имаше някаква логика в думите на Петър. Лудата Френкева ще вдигне лагера във въздуха и ще побърка другите, даже може да се обади на родителите им и на наш'те включително.- Добре, слизаме и после се връщаме. - Имало някой в празната глава. А и щом никой не търси Ралица, значи е добре! – Петър се успокои, че ще се върнат до лагера.- Аха, щом казваш, ще съм по-спокоен!Спуснаха се надолу, откъдето бяха дошли. Минаха покрай къщата на странната жена. Колкото повече наближаваха лагера, толкова повече Петър ускоряваше крачка. Вече бяха съвсем близо до приказния портал, който изглеждаше още по-красив. Петър го премина, без изобщо да се замисли. Атанас беше на крачка да го премине, когато му се стори, че чува глас - "...трябва да я намериш...", но след Гарвана, сега гласове...???? Атанас махна пренебрежително с ръка и мина през портала. Догони Петър и двамата след няколко минути наближиха лагера. Приближиха се още и видяха, че на плаца е има полицейска кола. Атанас спря Петър с ръка и погледна с бинокъла. Френкева беше застанала до полицейската кола и обясняваше нещо на полицаите, които бяха с гръб към Атанас. Френкева изглеждаше видимо напрегната, това ясно личеше от ръкомаханията й. Единият от полицаите си записа нещо в тефтера. - Сигурно търсят Ралица! – Атанас се паникьоса.- Луд ли си? Сигурно е станало нещо.- Ами ако наистина търсят Ралица?- Стига си параноясвал, идвай. – Атанас изобщо не беше сигурен, че отиват на правилното място, но Петър вървеше смело напред.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: