Кошницата е празна.
Анотация на книгата
Подробности
"Може и да носим различен цвят кожа, да говорим друг език, да имаме различни обичаи, но езикът на човешките добродетели винаги е бил и завинаги ще остане универсален за всички хора. Елате с нас на пътешествие в Хималаите, за да се убедите в това."
"Когато се случи първото земетресение, нашите местни придружители се погрижиха първо за нас, според поетите отговорности и след това неотложно се завтекоха да помагат на тези в беда. Без да питат какви са, колко са, богати ли са, бедни ли са. Именно в такива моменти си проличава духовната извисеност. Пък нека ги третираме като изостанали, нецивилизовани и примитивни. Думата ми е - такива хора ще пребъдат, а от нашата ,,напреднала цивилизация'' ще останат само смущаващи спомени. И тук не намеквам за езотерика и не пророкувам за надвиснали бедствия. Имам предвид едни сухи и скучни факти - отрицателен прираст в „цивилизацията“ и положителен при ,,изостаналите''. Въпрос на време. Прашинка във Вечността!"
"Една чудесна тренировка за ума е да пожелаваш доброто на всеки срещнат, дори само мислено. Какво ти коства? Виждаш някого и му пожелаваш на ум: ,,Бог с теб!''. Едно ниво нагоре е да си представиш за момент как този човек стига успешно там, накъдето е тръгнал, и целият му ден протича ведро и благо. Може и да звучи налудничаво, че с голи мисли можем да сме полезни на околните, но как да говорим и творим добрини, ако не сме тренирали мисленето си да върви по пътеката на доброто? Нека не забравяме, че има строга последователност - мислите поставят начало на думите и действията, а не обратното. Намасте!"
"Да отгледаш здрави и читави деца. Да създадеш в тях стремеж да са Хора. Това също е служене. Мир и любов вам!"
Интуицията не е всичко. И не е свръхчудо, а е като първия плач на дете. След това става чудото. Когато то се научи да говори, да те напътства във времето и пространството става твой Наставник, за да познаеш Истината и да станеш ти сам учител. - Мирзакарим Норбеков
Откъс от книгата
Няма по-отговорна задача от това, да продължиш живота по един достоен начин. Ако не беше така, нас самите нямаше да ни има на този свят. Или пък щяхме да живеем в същите примитивни условия както преди векове. Ако нашите баби и деди са отдавали по-голяма важност на нещо друго, човешкият род отдавна да е изчезнал или намалял драстично. От друга страна, задачата ни като родители не се изчерпва само с това да оставим биологични наследници, пък каквито дойдат. У нас е генетично заложено желанието децата ни да преуспеят и да живеят в по-добър свят от нашия. За да стане това, трябва да поработим по въпроса. Къде с личен пример, къде с помощта на специалисти, къде с книги и други нагледни материали. Една много сполучлива поговорка гласи „Възпитанието е поредица от неуспешни опити да отстраним вредните последици от личния пример”. За детето родителят е всичко. Божество. Всичко, което мама и тате правят, е правилно и прекрасно. В този смисъл, за да възпитаме едно дете в добродетели, трябва преди всичко да отстраним от нашето собствено поведение недостатъците, които не бихме искали то да копира. Да се крием не носи полза. Рано или късно ще бъдем разкрити и тогава, наред с огорчението и разрушеното доверие у нас, ще го научим и да се крие. Трябва да си дадем сметка, че в днешно време съществен принос за оформянето на личността има и средата, обществото. Някога това не е било значим фактор, тъй като младите са живеели по-дълго при родителите и са запазвали здрава и взаимополезна връзка с тях цял живот, т.нар. семейни съобщества. Днес, освен глобализацията и повсеместната икономическа миграция, наблюдаваме и тенденция за отчуждение на младите от възрастните. Плиткото съждение, че причината са различните интереси на поколенията, не отговаря на реалността. Така е било и по-рано – винаги младите са се интересували от игри, танци, забави, а възрастните – от гозби, плетива, прехрана....
ОДА НА ПОДРАСТВАЩИЯ
Ту леглото му кораво,
ту пък нямал одеало.
Горещата вода къде е,
ръцете да измие хич не смее.
Тежичка е нещо раничката,
къде ми е възглавничката?
Как живеят хора в тоя пущинак,
нито wi-fi, ни пък моден дрешколяк?!
Хич не ми се пъшка по баира прашен,
искам само селфи с Евереста страшен.
Че да блесна неустоимо във Фейса
и да стана виртуална принцеса!
Съдържание
Предисловие
Благодарности
Въведение
Зрелостен изпит в Хималаите, Маги (19 г.)
Дневникът на Марио (13 г.)
През призмата на Теди (12 г.)
- Култура срещу простащина
- Мислене и факти срещу робуване на мнения
- Целеустременост срещу безхаберие
- Въздържаност срещу безпардонност
- Толерантност срещу осъждане
- Любезност срещу отчужденост
- Жизнерадост срещу мрънкане
- Почтителност срещу арогантност
- Чистосърдечност срещу нагаждачество
- Прошка срещу отмъщение
- Покаяние срещу горделивост
- Любознателност срещу сънливост
- Трудолюбие срещу мързел
- Отдаденост срещу изолация
- Доброжелателност срещу зложелателност
- Добронамереност срещу злонамереност
- Добротворчество срещу пакостене
- Интуиция срещу логика
- Споделяне срещу егоизъм
- Вярност срещу измяна
- Искреност срещу лицемерие
- Смелост срещу пасивност
- Творчество срещу критикарщина
- Справедливост срещу беззаконие
- Достойнство срещу самосъжаление
- Чистота срещу мизерия
- Съпричастност и щедрост срещу апатия
- Умереност срещу лакомия
- Благоразумие срещу импулсивност
- Търпение срещу първосигналност
- Смирение срещу гняв
- Вяра, надежда и любов срещу безверие
- Служене и мъдрост срещу консуматорщина
Послеслов
Мнения за книгата
СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ
Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.
