Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Голямата измама с холестерола

д-р Малкълм Кендрик

Кендрик разгромява могъщата фармацевтична индустрия и лековерните представители на медицинската професия, които – твърди той – увековечават налудничавите понятия „добър” и „лош” холестерол и нивата му, за да убедят милиони хора да харчат милиарди за статини, създавайки атмосфера на стрес и тревожност – истинската причина за фаталните сърдечно-съдови болести. С яснота и остроумие „Голямата измама с холестерола” развенчава погрешните ни допускания за същността на здравия начин на живот и хранене. Това е безценен наръчник за всеки, който смята, че има чудодейно лекарство против сърдечно-съдовите болести, призив към здравия разум и разбирането на процесите в тялото.

  • Корица: Мека
  • Страници: 316
  • Тегло: 0.500 кг
  • Издадена: 2011 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

17,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Истината за това, което предизвиква сърдечно-съдовите заболявания - и как да ги избегнем

Статините са „чудодейни” лекарства, широко предписвани за намаляване на нивото на холестерол в кръвта и претендиращи да предлагат безпрецедентна защита срещу сърдечно-съдовите болести. Вярва се, че са напълно безопасни и способни да предотвратяват цяла поредица от други заболявания, те са и най-печелившото лекарство в историята на медицината. В тази революционна книга д-р Малкълм Кендрик разкрива истината зад тази нагла реклама, отбелязвайки, че: 

  • Високите нива на холестерол в кръвта не предизвикват сърдечно-съдови болести
  • Богатият на мазнини – наситени или не – начин на хранене не влияе върху нивата на холестерол в кръвта
  • Защитата, осигурявана от статините, е толкова малка, че просто не си струва усилията от страна както на повечето мъже, така и на всички жени
  • Статините имат много повече опасни странични ефекти, отколкото се признава

Кендрик разгромява могъщата фармацевтична индустрия и лековерните представители на медицинската професия, които – твърди той – увековечават налудничавите понятия „добър” и „лош” холестерол и нивата му, за да убедят милиони хора да харчат милиарди за статини, създавайки атмосфера на стрес и тревожност – истинската причина за фаталните сърдечно-съдови болести.

С яснота и остроумие „Голямата измама с холестерола” развенчава погрешните ни допускания за същността на здравия начин на живот и хранене. Това е безценен наръчник за всеки, който смята, че има чудодейно лекарство против сърдечно-съдовите болести, призив към здравия разум и разбирането на процесите в тялото.

Откъс от книгата

Бомбардирани сме с толкова много объркващи глупости за сърдечносъдовите болести, че е трудно да знаем откъде да започнем. Всеки нов ден като че ли възвестява ново изследване, което директно противоречи на предишното. Рибеното масло Омега 3 е добро за вас; рибеното масло Омега 3 не е добро за вас. Алкохолът предпазва от сърдечносъдови болести; алкохолът не предпазва от сърдечносъдови болести. Кафето е добро за вас; кафето е лошо за вас. Или може би прекомерно многото мляко в начина ви на хранене, или зеленият чай, или… Ако прекрасната си дъщеря: „да бе, да”.

Стигнали сме дотам, че ми иде да изкрещя: „Слушайте, хора, знам, че трябва „или да публикувате, или да изчезнете”, и колкото повече реклама можете да получите, толкова по-голям ще е следващият изследователски бюджет, но плашите хората до смърт. Вече никой не знае какво да прави или в какво да вярва. И, между другото, вашето изследване е БОКЛУК! Сега си вървете, пуснете си брада и направете някои наистина скучни изследвания, които никой не е в състояние да разбере.”

Няма да го направят. Защото е толкова по-забавно да се появиш в новинарска емисия, да говориш убедително и сериозно за откритието си на най-новата възможна причина за инфарктите – опасност, за която обществеността задължително, абсолютно трябва да е предупредена. След това вероятно ще ви поканят за доходни лекции на международна конференция по кардиология. Маха ли с ръка приканващо професурата?? „Кой, аз? Всъщност не я заслужавам, но ако трябва…”

Някак си в този вечно променящ се, ставащ все по-объркващ свят една идея е издържала на проверката на времето и тя е следната: Хипотезата за начина на хранене–сърдечносъдовите заболявания (известна като „Холестеролната хипотеза”)

Ако консумирате твърде много храни, съдържащи холестерол и/или наситени мазнини, нивото на холестерол в кръвта ви ще се повиши. Прекомерният холестерол ще се отложи по стените на артериите, което ще ги стесни и втвърди. С времето това ще блокира кръвоснабдяването на сърцето (и на другите органи), предизвиквайки инфаркт или мозъчен инсулт.

Каквото и име да използвате за нея, тази хипотеза има предимството, че е извънредно, извънмерно директна – подходяща за деца от 5-годишна възраст нататък и не е нужна родителска насока. Бъдете обаче внимателни. Може би най-силният предразсъдък в научните изследвания – Светият граал на изследователя, ако щете – е убеждението, че накрая най-простите решения са правилни. Бръсначът на Окам, E=MC2, идеалната последователност с четири основи на ДНК. Добре е обаче да се помни и едно предупреждение от историята:

За всеки сложен проблем има решение, което е просто, директно, разбираемо и погрешно. – Х. Л. Менкен
Боже, а холестеролната хипотеза е толкова сбъркана! Ако адаптирам цитат от Blackadder, „Тя е по-погрешна и от най-погрешното”. Въпреки това хипнотизира учени, лекари и общата аудитория от години, излъчвайки песен на сирени, на която никой не може да устои, завличайки ни всички към ориста ни на назъбените скали на нелогичността.

Добре де, когато погледнете генерираните навлажняващи очите печалби, тя все пак не е завлякла фармацевтичните компании към ориста им – все още не. Всъщност след като всеки повярва, че високият холестерол е най-важната причина за сърдечносъдови болести, започна златната треска за откриване на лекарства, които да понижават нивата на холестерола. Изключително успешна златна треска, водена от големите фармацевтични компании.

Трябва да се признае, че първоначално нещата не вървяха особено добре. През 60-те и 70-те години на ХХ век бяха открити различни вещества, които – за масова радост – понижаваха нивата на холестерола. Когато обаче се проведоха клинични изпитания, се установи, че повече хора са починали, когато са приемали лекарството, отколкото ако са вземали плацебото. В някои случаи намаляващите холестерола агенти почти удвояваха цялостната смъртност, което те изглеждаше много добре в протоколите.

През 1970 г. едно изследване на СЗО (Световната здравна организация) върху клофибрат („голяма работа” сред лекарствата от онова време, днес покойник по причини, които след малко ще станат видими), измерва кръвния холестерол на 30 000 здрави мъже на средна възраст в Единбург, Прага и Будапеща. За изпитанието са избрани 10 000 мъже с най-високите нива на холестерол в кръвта: половината, за да приемат клофибрат, а другата половина – плацебо. След пет години има общо 128 смъртни случая в групата с клофибрат и 87 – в групата с плацебото. Ох! В групата с клофибрат има и повече фатални случаи на инфаркт.

Обявява се обаче, че този проблем няма абсолютно нищо общо със способността на клофибрата да намалява холестерола. Изличете самата мисъл. Лекарството очевидно е има някакви други гадни, предизвикващи заболяване ефекти – не че някой е сигурен точно какви са те. Тъй като всеки обаче „знае”, че високото ниво на холестерола предизвиква сърдечносъдови болести, никой не дръзва да предположи, че тези резултати може – просто е възможно – да противоречат на холестеролната хипотеза. Хей, нека фактите не развалят добрата история!

Шестдесетте, 70-те и 80-те години на ХХ век бяха период, който може да се нарече ерата ПС; тогава започва времето Преди Статините. (Накратко, статините са лекарства, които намаляват холестерола и така – в очите на традиционната медицинска общност – намаляват риска от сърдечносъдови болести. Повече – много повече – по пази тема след малко.)

В този период се откриват нови лекарства; те намаляват холестерола, но увеличават смъртността и – честно казано – са повече от безполезни. Според мен е вярно да се каже, че вярата на холестеролното братство започва да се подлага на върховна проверка. Дори фармацевтичната индустрия с крайно нежелание се отправя в различни посоки. Нека дам само един пример: според мен е забавно да пазиш копие от документ от фармацевтичния гигант “Пфайзер” от 1992 г. Това е две години преди „статиноманията” да излети. Документът е наречен Pathologic Triggers: New Insights Into Cardiovascular Risk („Патологични спусъци: нови прозрения за сърдечносъдовия риск”). Може би притежавам единственият останал екземпляр от този документ. Като такъв, трябва да струва… ооо, поне 50 пенса. Документът започва така:

„Днес повечето от нашите опити за предотвратяване на атеросклерозата [болест на артериите] са центрирани върху контрола на хипертонията и хиперлипидемията [повишено кръвно налягане и повишен холестерол, съответно], както и фактори на начина на живот. Същевременно новите разкрития за патологията на коронарната болест засилиха фокуса ни върху естествената история на атерома [натрупване на мастни депозити върху вътрешността на артериите] и неумолимото му напредване към остри сърдечни събития…”

Все по-любопитно и по-любопитно. Какво може да са имали предвид? В действителност в целия документ “Пфайзер” внимателно подготвят почвата за напълно нова концепция: че всъщност не високото кръвно налягане и високите нива на холестерола са това, което предизвиква сърдечносъдовите болести – нещо друго е. Какво обаче може да е това друго нещо?
Какво наистина? Според New Insights into Cardiovascular Risk („Нови разкрития за сърдечносъдов риск”) сърдечносъдовата болест е свързана предимно с информация за анормални кръвни съсиреци…
Имайки предвид коварната природа на атеросклерозата, жизненоважно е да се обмисли ролята на тромбоцитите [малки кръвни клетки, включени в съсирването на кръвта] и тромбозата [формирането на тромби в кръвоносния съд или в сърцето] в процеса…

Днес, заедно с останалата част от индустрията, те ще отхвърлят такива приказки за съсиреци и тромбози като върховна глупост, защото днес разполагаме със статините. Ако някой спомене за тромби днес, ще му се каже да си вземе чека със заплатата от рецепционистката на излизане.

И как са открити статините – тези чудни и магически хапчета, които ще ни превърнат в едни съвременни Метусалемовци, оцеляващи в добро здраве и през шестотната си година? Дали да открити от високообразовани учени, бъхтащи в изследователски лаборатории, дълбоко във вътрешността на някоя голяма фармацевтична компания? Дали са били открити, използвайки триизмерно моделиране и детайлно разбиране на тънкостите на биохимията на черния дроб? Всъщност представляват ли те още едно славно доказателство за стойността на превъзнасяния многомилиарден бюджет за изследователска и развойна дейност на индустрията А… не. Както е с много от най-добре продаващите се лекарства, статините са открити напълно случайно.

Което ни води до малка долина в Северен Китай. Това е студено, самотно място, място, където малко растение се е вкопчило в живота във враждебен свят (добре де, тук изпадам в известна поетичност…) – растение, известно като червен ориз. Той трябва да се справя с многото хищници, които го намират за доста вкусен, превръщайки тънката му връзка с живота още по-несигурна. Това смело малко растение обаче крие един номер в ръкава си. То произвежда отрова, известна като ловастатин, която убива животните, достатъчно глупави да го ядат. Един изследовател на американското правителство открива това растение с неговата отрова и го отнася за допълнителни изследвания.

Може да се предположи, че ловастатинът е доста безполезна отрова, поне от гледна точка на американската армия. Интересното обаче е, че се оказва, че ловастатинът блокира ензим, известен като HMG-CoA редуктаза. Той участва в много дългия път на синтеза на холестерола в черния дроб. Следователно в по-малки, не ужасно отровни дози ловастатинът блокира производството на холестерол и намалява нивото му в кръвта при хората.

„Мърк” – от дълги години най-голямата фармацевтична компания на света – успява да получи ловастатин от американската армия, да подаде заявление за патент и останалото, както казват, е история. Човечеството навлиза в „Епохата на статина”. Тук започва да звучи божествена музика: музикалната тема от Star Wars се среща с „Ода на радостта” на Бетховен – нещо такова.

И ето, писано е „Мърк”, сграбчвайки гениалния продукт Mevacor (търговското име на ловастатина), повежда избрани лидери на мнението към Светите земи, земите на голямото изобилие, където плодовете висят от дърветата на височина човешки бой. Земи на мляко и мед, където – ако сте кардиолог, достатъчно голям късметлия, за да провеждате клинично изпитание на статини – огромни пристройки и плувни басейни чудодейно се появяват до дома ви.
Годината на „статинирането” е 1987, в която „Мърк” пуска ловастатина. Другите фармацевтични компании вият на умряло и скърцат със зъби, защото са пропуснали номера. Те обаче бързо привеждат изследователските си екипи в действие, изплаквайки: „Открийте ми друг инхибитор на ензима HMG-CoA, или ще бъдете изхвърлени във външната тъмнина!”.

Всички тези лекарства носят печалби от милиарди и милиарди на своите компании.

Първоначално лекарите изобщо не са толкова ентусиазирани по отношение на статините. Много от тях не вярват в холестеролната хипотеза и далеч не са сигурни, че намаляването на нивото на холестерола ще донесе особена полза. Същевременно статиновите компании се впускат в поредица от големи клинични изследвания, за да „докажат”, че намаляването на холестерола със статини върши работа. …Схващате посоката.

И така, най-накрая е открит клас лекарства, които намаляват нивата на холестерола, предпазват срещу сърдечносъдови болести и същевременно не убиват хората – алелуя! „На тази база заявявам пред членовете на съдебното жури, че холестеролната хипотеза е доказана отвъд всяко съмнение. Този сън трябва да осъди холестерола за престъпления срещу човечеството, милорд!”

Съдията (поставяйки черната шапчица на главата си): „Постановявам този жалък и опасен химикал да бъде изведен от това място на друго място, където да бъде обесен за врата докато умре. Бог да има милост към душата му.”
На този етап се чувствам малко като Хенри Фонда в Twelve Angry Men („Дванадесет разгневени мъже”). Изглежда, че излязохме далеч отвъд царството на научните хипотези към земята на „известния факт”: днес изглежда отвъд всякакво съмнение, че повишените нива на холестерола предизвикват сърдечносъдови болести и че статините са чудесни, подобряващи живота лекарства.

Въпреки това мисля, че са ни продали опашата лъжа. С доста дълга опашка – по-скоро зрял син кит. Как обаче мога да ви убедя, събратя съдебни заседатели, в истината? Слушали сте толкова много, чели сте толкова много, слушали сте експерти да рекламират чудесата на статините и все по-голямото и по-голямо намаляване на холестерола. Реклами ни бомбардират всеки ден с някакво ново страхотно кисело мляко, пробиотик, маргарин или млечна напитка, уверявайки ни, че тези неща намаляват холестерола, а така предпазват сърцето ви.

На базата на тази никога несекваща информация много от вас са убедени, че трябва да приемат статини до края на дните си. Първо, разбира се, ще бъдете уплашени, за да действате, чрез изследване на кръвта, което ви демонстрира, че вие – грешникът – имате повишено ниво на холестерола („Отново ли ядеш хамбургери? А? А?”). Накъдето и да погледнете, всеки е съгласен за нуждата от понижаване на нивото на холестерола. Как е възможно почти всички да грешат?

В действителност почти всеки да бърка е съвсем нормално явление в цялата човешка история. Следователно фактът, че там, навън, има само няколко гласове на дисиденти, не бива да ви притеснява особено. Учените в медицината (оксиморон, ако някога е имало истински оксиморон), имат дълга и изтъкната история на сграбчване на погрешния край на тоягата, здраво стискане на очи и неумолимо придържане и отказ да се чуе някой друг. Още една пиявица да иска някой, или може би радикална мастектомия, или тонзилектомия, или отстраняване на токсичен колон? Какво да кажем за онзи стар виц „никоя бактерия не може да живее в човешкия стомах”? А за „пълен леглови режим след инфаркт” – колко милиони са убили те?

Списъкът от глупави, увреждащи и просто погрешни неща, които лекарите са проповядвали през годините, е доста депресиращо четиво. Той със сигурност депресира мен от време на време. Всички може да бъркаме. Дори и аз. По някаква причина обаче медицинската йерархия е изключително несклонна да признае грешките си. Смятам, че това е свързано с манията за контрол. Нали знаете, транзакционен анализ: лекар/строг родител, пациент/палаво дете. Аз… тригодишно, което прави сцени. Както и да е, да се върнем към обсъждането. Ето фактите, за които се надявам да ви убедя, че са истинни:

1. Начинът на хранене, богат на мазнини – наситени или ненаситени, – няма никакво влияние върху нивото на холестерол в кръвта.

2. Факт №1 е маловажен, защото…

3. Високите нива на холестерола така или иначе не предизвикват сърдечносъдови болести (втората част от холестеролната хипотеза е невярна).

4. Статините не предпазват от сърдечносъдови заболявания чрез намаляване на нивата на холестерола – те действат по друг начин.

5. Защитата, осигурявана от статините, е толкова малка, че не си струва труда за повечето хора (и за всички жени). Реалността е, че ползите са раздухани отвъд всякакви въобразими нива.

6. Статините имат много повече неприятни странични ефекти, отколкото се признава. Странични ефекти, стигащи до и включващи смърт и създаване на ужасно деформирани бебета. (Мислите, че не? Четете нататък.)

7. „Експертите” в тази област не трябва да се слушат, защото всички те получават главозамайващи суми от производителите на статини, за да пеят силно от предварително подготвен лист с химни.

Надявам се, че след като прочетете тази книга, огромното мнозинство от вас ще изхвърли статините и отново ще се изправи на краката си. За онези, които не приемат статини: можете да кажете на лекаря си да си ги завре там, където слънцето не огрява. (И не, не ги произвеждат под формата на супозитории.) Това може да спести на Здравната каса поне 2 милиарда британски лири годишно и да предотврати стотици хиляди случаи на хора, страдащи от неприятни странични ефекти, както и превръщането им в доживотни хипохондрици.

И не само това: след това ще ви кажа какво наистина предизвиква сърдечносъдовите болести, така че получавате две книги на цената на една. За съжаление за онези от вас, които харесват такива неща, отговорът не е решение от типа на „пет минути на ден, за да предотвратите сърдечносъдовата болест”. Нито пък е „диета на Западния бряг” или диета „Ханш и бедра”. Доста по-сложно е от това. Съжалявам.

Може да не го мислите сега. Когато обаче свършите с четенето на тази книга, ще сте убедени, че аз съм прав, а всеки друг греши. Казвам това с цялата необходима смиреност.

Аз обаче не съм сам в убежденията си. Стотици лекари и изследователи са съгласни, че холестеролната хипотеза е глупост. Мнозина го пазят за себе си, други са принудени да мълчат, но някои са имали смелостта да говорят. Техните гласове обаче, за разлика от тези на непреклонните медицински „статинатори”, не се подкрепят от многомилиардни фармацевтични бюджети.

В свят, доминиран от контролирани от PR увъртания и измислици, критиците на холестеролната хипотеза не получават почти никакво ефирно време. Ако го получаваха, този свят щеше да се промени и аз се надявам тази книга да започне процеса на промяна. Защото, независимо от видимата ми веселост, съм абсолютно сериозен в убеждението си, че погрешно насочената война срещу холестерола чрез статини е нещо много силно доближаващо се до престъпление срещу човечеството. Толкова доближаващо се, че може да не успеете да забележите разликата.

 

 

Биография и факти за автора

д-р Малкълм Кендрик

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: