Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Гневът и зората

Рене Ахдие

С награда на Американската асоциация на библиотеките за 2015 и номинация на читателите на фентъзи и sci-fi жанровете в Goodreads за същата година, „Гневът и зората” на младата авторка Рене Ахдие зае едно от първите места в най-очакваните книги от англоезичната публика.

Налице са всички компоненти на отличното четиво – позната, но обичана от всички приказка, смела до лудост млада героиня и привидно зъл, но чувствителен  протагонист.

„Гневът и зората” е пищна и задъхваща история за една модерна Шехерезада, която иска да отмъсти за честта на своята приятелка, но междувременно успява да изложи собствения си живот на опасност… и приключение!

  • Корица: Мека
  • Страници: 416
  • Тегло: 0.500 кг
  • Издадена: 03.02.2016 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Рене Ахдие
 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище.  Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ.

Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени.

А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Доверила се на интуицията, че хората обичат приказките, Рене Ахдие завърта сюжета на своя роман около мотиви от „Хиляда и една нощ“. Героинята ѝ Шахризад напомня много на първообраза си от арабския фолклор, но прилича на още много прочути дами  - смела е като Бел от „Красавицата и Звяра”, умна като Лизи от „Гордост и предразсъдъци” и в същото време изпадаща в нелепи ситуации без да губи самоирония като много от поп-идолите, на които младите момичета се възхищават.

В първата част от дуалогията се запознаваме с 18-годишния халиф на Хорасан – Халид, който се жени за местни девици, само за да ги убие с настъпването на зората. Когато това се случва с най-добрата приятелка на Шази, младото момиче решава да влезе право в покоите на халифа-чудовище и да отмъсти за смъртта приятелката си. Шахризад започва да разказва истории на Халид, като постепенно това отприщва непознати чувства и поставя момичето пред сериозни дилеми…

Биография и факти за автора

Рене Ахдие живее в Северна Каролина със съпруга си от персийски произход и огромната си колекция от обувки. Обича да пътува и пътува, за да опитва различни видове храна. Вдъхновението за романа ѝ „Гневът и зората” идва от семейните традиции и един старинен гоблен в дома на родителите на мъжа ѝ. Всичко, което иска да постигне с романа си, е да накара младите си читатели да живеят в шеметната борба за изгреви на буйната Шахризад.

Автор на корицата на „Гневът и зората” е Стоян Атанасов, чиято работа познаваме и от други романтични заглавия – „Алена кралица” на Виктория Айвярд, „Майсторът на куполи“ и „Речник на погледите“ на Елиф Шафак,  и др.

Откъс от книгата

Прикритието на воала

 

Шахризад седеше сама в стаята си по средата на издигнато меко ложе, покритo с висока купчина възглавници в ярки цветове. Около леглото беше опънат тънък воал от тънка като паяжина коприна, който се издуваше с призрачна лекота и при най-лекото движение. Тя седеше с плътно притиснати към гърдите колене и стискаше глезените си с пръсти.

Лешниковите ѝ очи не се отлепяха от вратата.

Беше прекарала по-голямата част от нощта в тази поза. Всеки път, когато се опитваше да стане от мястото си, страховете ѝ заплашваха да я завладеят.

Къде е той?

Тя издиша шумно и сплете ръце още по-стегнато върху краката си.

Скоро паниката, с коя то се бореше през последния час, започна да се стоварва върху нея като чук върху наковалня.

Ами, ако не дойде да ме види тази вечер?

– О, Господи – простена тя, разчупвайки тишината.

Ако не дойде, значи съм излъгала всички. Нарушила съм обещанията си до едно.

Шахризад тръсна глава. Пулсът ѝ отекваше в ушите, тя се бореше за всяка глътка въздух.

Не искам да умирам.

Тези ужасни мисли кръжаха като лешояди над изстиващото ѝ самообладание и я тикаха към бездънното царство на страха – страх, кой то досега беше успяла да държи далеч.

Как ще оцелее бабà, ако ме убият? Ами Ирса?

Тарик.

– Стига! – думата отекна из зеещия мрак. Беше глупаво, но ѝ трябваше нещо, каквото и да е, да запълни мъчителната тишина със звук, макар и само за миг.

Тя притисна слепоочията си с ръце и призова ужаса да се върне...

Да се върне в стоманената кутия на сърцето ѝ.

Тогава вратите се отвориха с ниско изскърцване.

Шахризад отпусна длани на меките възглавници отстрани.

Един прислужник пристъпи в стаята, понесъл свещици, напоени с алое и амбра, разпръсващи нежна светлина и слаб аромат на парфюм. След секунда го последва момиче с поднос с храна и вино. Слугите разположиха нещата из стаята и излязоха, без дори да погледнат към Шахризад.

Миг по-късно на прага се появи халифът на Хорасан.

Той изчака, сякаш обмисляше нещо, преди да влезе в стаята и да бутне вратата, за да я затвори.

В бледото сияние на свещите тигровите му очи изглеждаха дори още по-пресметливи и сдържани. Той се извърна от светлината и чертите му попаднаха в сянка. Резките очертания на изсеченото му лице станаха още по-остри.

Изражението му не трепваше. Студено и заплашително.

Шахризад сплете пръсти под коленете си.

– Казаха ми, че баща ти е служил при моя баща като един от везирите му.

Гласът му беше нисък и мек. Почти... мил.

– Да, сайиди. Той беше съветник на баща ви.

– А сега работи като пазител.

– Да, сайиди. На древни текстове.

– Сериозна промяна в поста – погледна я той.

Шахризад преглътна раздразнението си.

– Може би. Той не беше много високопоставен везир.

– Разбирам.

Нищо не разбираш.

Тя отвърна на погледа му, като се надяваше, че пъстрата мозайка на очите ѝ прикриваше яростния бяг на мислите зад тях.

– Защо дойде доброволно, Шахризад ал Хайзуран?

Тя не отговори.

– Какво те принуди да направиш нещо толкова глупаво?

– Моля?

– Вероятно е било изкушението да се омъжиш за владетел. Или напразната надежда да издържиш докрай и да спечелиш сърцето на едно чудовище – говореше той без никаква емоция, но я наблюдаваше внимателно.

Сърцето ѝ заблъска като боен барабан.

– Не страдам от тези заблуди, сайиди.

– Защо тогава дойде доброволно? Защо желаеш нарочно да загубиш живота си на седемнадесет години?

– На шестнадесет съм – рече тя и затвори очи. – И не виждам защо това има някакво значение.

– Отговори ми.

– Не.

Той помълча.

– Разбираш, че можеш да умреш заради това.

Тя стисна пръсти почти до болка.

– Не съм изненадана да чуя това, сайиди. Но ако наистина искате отговори, мое то убийство няма да помогне в търсенето им.

По лицето му се стрелна някаква искрица и се поспря на ъгълчето на устните му. Изчезна твърде бързо, за да подскаже нещо важно.

– Предполагам, че няма.

Той се спря и сякаш отново се замисли. Тя виждаше как той се отдръпва, как над резките ъглести черти на профила му пада воал.

Не.

Шахризад се надигна от леглото и пристъпи крачка към него.

Когато той я погледна отново, тя се приближи още малко.

– Казах ти. Не си мисли, че ти ще си онази, която ще наруши кръга.

Шахризад стисна зъби.

– И аз ви казах. Не страдам от заблуди. За нищо.

Тя продължи да се приближава с нетрепваща непоколебимост, докато застана на една ръка разстояние от него.

Той се взря в лицето ѝ.

– Животът ти вече е пожертван. Не очаквам нещо... повече от това.

В отговор Шахризад посегна и започна да разкопчава обсипаната със скъпоценни камъни огърлица, коя то все още висеше около гърлото ѝ.

– Не – хвана я за ръката той. – Остави я.

Той се поколеба, но премести пръсти към тила ѝ.

При това притеснително познато докосване Шахризад се пребори с подтика да се дръпне с погнуса и да го удари с цялата си болка и ярост.

Не бъди глупава. Ще имаш само една възможност. Не я пропилявай.

Това момче халиф, този убиец... тя нямаше да му позволи да съсипе още едно семейство. Да ограби още едно момиче, да го лиши от най-добрата ѝ приятелка, от живот, изпълнен със спомени за онова, кое то се беше случило, и това, кое то никога нямаше да се случи.

Тя изправи брадичка и преглътна надигналата се в гърлото ѝ жлъч, а горчивият вкус остана по езика ѝ.

– Защо си тук? – прошепна той, а тигровите му очи не спираха да търсят отговора по лицето ѝ.

Тя насмешливо повдигна ъгълчето на устата си.

Сложи длан на ръката му.

Внимателно.

После повдигна тежкото наметало от раменете си и го остави да се свлече на пода.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: