Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Първият закон - книга 1: Гласът на острието

Джо Абъркромби

Дебютният роман на Джо Абъркромби „Гласът на острието“ – начална книга от трилогията „Първият закон“, е нова стъпка в историята на жанра фентъзи. Епичната сага се разгръща с лекота, направлявана от смелото въображение на талантливия писател, и разказва за белязани от свирепи битки варвари, за осакатени в душата и тялото благородници с кърваво минало и агонизиращо настояще, за завърнали се древни магуси, за враждуващи съюзници и амбициозни, но коварни воини. С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

 

Наличност: Да

19,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Джо Абъркромби сграбчва традициите на класическата фентъзи история и ги захвърля в канавката – по най-добрия възможен начин.“ - cп. „Тайм“

Преди 6 години се залових да пиша класическата си фентъзи трилогия – исках да се получи нещо откровено и реалистично, което да представя живи и убедителни герои; да е вълнуващо, без да е неправдоподобно; да е забавно, без да е палячовщина; нещо непредвидимо. Исках да изградя свят, в който магията е опасна, а насилието – още повече, в който (също както в нашия свят) доброто и злото са навсякъде. Преди всичко обаче се залових да създам една чудесна фентъзи история, която да кара страниците да се обръщат сами и да забавлява читателя. Много се вълнувам, че „Гласът на острието“ и продълженията й скоро ще станат достъпни за пръв път и на българските читатели. Надявам се да ви хареса. Мисля, че ще ви хареса...

Дебютният роман на Джо Абъркромби „Гласът на острието“ – начална книга от трилогията „Първият закон“, е нова стъпка в историята на жанра фентъзи. Епичната сага се разгръща с лекота, направлявана от смелото въображение на талантливия писател, и разказва за белязани от свирепи битки варвари, за осакатени в душата и тялото благородници с кърваво минало и агонизиращо настояще, за завърнали се древни магуси, за враждуващи съюзници и амбициозни, но коварни воини. С богатството и пълнокръвието на света, който изгражда, с ярките герои, смел език и майсторски развит сюжет Абъркромби е автор, който ще стои достойно в домашната библиотека до Дж. Р. Р. Мартин, Стивън Ериксън, Брандън Сандерсън.

Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз – това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ – едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.

 

Откъс от книгата

Джо Абъркромби „Гласът на острието“

Логън се втурна между дърветата. Босите му крака се хлъзгаха в кишата и мокрите борови иглички, дъхът хриптеше в гърдите му, главата му туптеше от нахлулата кръв. Спъна се и се просна странично, за малко да си разпори корема на собствената си секира. Задъхан, остана да лежи на земята. Взираше се през потъналата в мрак гора.

Сигурен беше, че само преди секунда Кучето беше до него, но сега от човека нямаше и следа. За останалите не можеше да твърди с положителност. Какъв водач само, да изгуби хората си по такъв начин. Би трябвало да опита да се върне, но шанка бяха навсякъде. Усещаше ги как пъплят между дърветата, носът му се изпълваше с миризмата им. Стори му се, че някъде отляво дочу викове, може би течеше битка. Логън бавно се изправи на крака, като се стараеше да не предизвика никакъв шум. Изпука съчка и той рязко се извърна.

Към него се носеше копие. Едно копие със зловещ вид, с другия край на което чевръсто приближаваше един шанка.

– Проклятие! – изруга Логън. Метна се настрани, подхлъзна се и се просна по очи. Претърколи се в храсталака, в очакване всеки момент копието да го прониже в гърба. После, задъхан, скочи на крака. Видя как блестящият връх на копието отново се стрелва към него и се хвърли встрани от пътя му, като се шмугна зад дънера на едно голямо дърво. Надзърна иззад него, а плоскоглавият изсъска и замахна отново. Логън се показа за секунда от другата страна на дънера, след което приклекна и отскочи настрана. Докато изскачаше иззад дървото, изрева с цяло гърло и стовари секирата си. С остър звук острието се вряза дълбоко в черепа на шанка. Чиста случайност, помисли си Логън, но от друга страна, беше време и на него да му се усмихне късметът.

Плоскоглавият остана неподвижен и запримига с очи. След това започна да се олюлява и по лицето му потекоха струйки кръв. Накрая се строполи в краката на Логън и започна да се гърчи на земята. При това дръжката на секирата се изплъзна от пръстите на Логън. Той се опита отново да я хване, но шанка някак успяваше все още да стиска копието си и върхът му се мяташе насам-натам във въздуха.

– Ааа! – изкряска Логън, когато острието на копието поряза ръката му.

В този момент една сянка се спусна върху лицето му. Още един плоскоглав. При това много едър. Летеше към него във въздуха с разперени ръце. Нямаше време за секирата. Нямаше време да избегне удара. Понечи да отвори уста, но не произведе никакъв звук. Пък и какво се казва в подобни случаи?

Двете тела едновременно се стовариха на земята и започнаха да се търкалят в калта и окършените клони, докато двамата противници ръмжаха и се блъскаха с юмруци един друг.

Логън прасна здраво главата си в корена на едно дърво и ухото му писна. Някъде би трябвало да има нож, но не можеше да си спомни къде точно. Двамата се претърколиха, после пак и пак надолу по склона, докато всичко около тях не се завъртя стремглаво. През цялото време Логън се мъчеше да удуши едрия плоскоглав, като същевременно се опитваше да се отърси от замайването си. Напразно.

Идеята да си устроят лагер край клисурата изглеждаше добра. Нямаше шанс някой да им се промъкне в гръб. Но ето че сега, когато се изпързаля по корем на самия ръб на скалата, Логън я намери за недотам удачна. Ръцете му започнаха да дерат мократа земя. Нищо, освен пръст и кафяви борови иглички. Пръстите му безуспешно търсеха в какво да се вкопчат. Логън започна да пада. Проскимтя тихо.

И тогава ръцете му сграбчиха нещо. Корен, стърчащ от пръстта на самия ръб на клисурата. Логън се залюля над празното пространство, останал без дъх, но здраво стиснал корена.

– Ха! – извика той. – Ха!

Още е жив. Нужни са повече от няколко плоскоглави, за да видят сметката на Логън Деветопръстия. Той се опита да се издърпа нагоре, но без успех. Нещо тежко теглеше краката му. Логън погледна надолу.

Клисурата беше дълбока. Много дълбока и с голи скалисти сипеи. Тук-там по някое дърво бе прораснало в пукнатина в скалата и разпростираше клони над бездната. Далеч по-надолу, яростна и бърза, съскаше реката. Разпенена бяла вода, с брегове, очертани от черни, назъбени скали. Безспорно, реката бе лошата новина, но истинският проблем се оказа по-близо. Големият шанка все още беше тук. Вкопчил мръсните си ръце в левия глезен на Логън, той бавно се полюшваше напред-назад.

– Проклятие – промърмори Логън.

Намираше се в голяма беда. Е, и преди бе попадал в сериозни ситуации и беше оцелявал, само дето в момента нещата, изглежда, нямаше накъде по-лошо да отидат. Това го накара да се замисли над живота си. В този момент той му се стори като безсмислено, изпълнено с горчивина съществувание. Никой няма полза от такъв живот – низ от насилие и болка, мъки и разочарования. Ръцете му вече започваха да се уморяват. Предмишниците му горяха. Големият плоскоглав не даваше вид, че скоро ще падне. Всъщност дори се бе изкатерил малко нагоре по крака на Логън. Сега спря и хвърли свиреп поглед изотдолу.

Ако Логън висеше за крака на шанка, най-вероятно би си казал: „Животът ми зависи от този крак – по-добре да не рискувам“. Човек би предпочел да си спаси кожата, пред това да убие врага си. Проблемът бе, че шанка не разсъждаваха така, и Логън го знаеше. Затова не бе голяма изненада, когато плоскоглавият отвори голямата си уста и заби зъби в прасеца му.

– Ааа!

Логън изръмжа и започна да пищи и рита с голата пета на свободния си крак. Той успя да отвори една кървяща рана в главата на шанка, но от това хапането не престана. И колкото повече риташе Логън, толкова повече ръцете му се изплъзваха от хлъзгавата повърхност. Вече се бяха изхлузили до самия край на корена, който, изглежда, щеше да се счупи всеки момент. Логън се опита да превъзмогне болката в ръцете и прасеца на крака си и да продължи да разсъждава нормално. Явно щеше да падне. Въпросът бе във водата или върху скалите? Изходът, по всичко личеше, не зависеше от него.

Имаш ли нещо за правене, по-добре приключвай бързо – няма смисъл да живееш в страх от предстоящото. Това би казал баща му, ако беше там. И Логън опря свободния си крак на скалата, пое дълбоко въздух и с всичката останала му сила се отблъсна и полетя. Усети как зъбите отпускат захапката в прасеца му, малко след това и ръцете пуснаха глезена и за момент Логън бе свободен.

Тогава започна падането. Бързо. Склоновете на клисурата профучаха покрай него – сива скала, зелен мъх, тук-там задържал се сняг, всичко се завъртя.

Логън бавно се усука във въздуха. Размаха безпомощно ръце и крака. Беше прекалено изплашен, за да вика. Въздушната струя го блъсна в очите, изопна дрехите му и изкара въздуха от устата му. Той видя как големият шанка се блъсна в скалистия отвес, потрошеното му тяло отскочи и се сгромоляса – със сигурност мъртво – върху един камък. Гледката зарадва Логън, но щастието му бе краткотрайно.

Водата се надигна да го посрещне. Блъсна го със силата на връхлитащ бик, изкара въздуха от гърдите му и мислите от главата му. Всмука го и го погълна в студената си тъмнина…

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: