Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Героят на времето - Мъглороден книга 3

Брандън Сандърсън

Изумителен финал! Сандърсън дръзко руши прегради! – Пъблишърс Уикли

Заключителната част на трилогията изпълнява всички обещания, дадени в първите две книги. Разкриват се безброй тайни, обясняват се събития, заложени още в първите глави на серията, а изненадите и неочакваните обрати засипват читателя като фойерверк. Всичко това води до финал, който няма равен на себе си по дързост и оригиналност, финал, който ще ви накара да се почувствате, сякаш се пробуждате от невероятен сън.

 

 

Наличност: Да

16,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Изумителен финал! Сандърсън дръзко руши прегради! – Пъблишърс Уикли

Убийството на лорд Владетеля слага край на Последната империя. Изглежда правилно – но дали е така? Защото сега, когато мъглите се завръщат и са много по-пагубни, когато зачестяват саждопадите и трусовете стават все по-мощни, Вин и Елънд започват да се съмняват. Преди много-много време на Гибелта – едно от древните същества, създали този свят – било обещано правото да го разруши. Сега, когато Вин е подмамена да я освободи при Кладенеца на Възнесението, Гибелта очевидно смята да осъществи замисъла си.

Заключителната част на трилогията изпълнява всички обещания, дадени в първите две книги. Разкриват се безброй тайни, обясняват се събития, заложени още в първите глави на серията, а изненадите и неочакваните обрати засипват читателя като фойерверк. Всичко това води до финал, който няма равен на себе си по дързост и оригиналност, финал, който ще ви накара да се почувствате, сякаш се пробуждате от невероятен сън.

Биография и факти за автора

Брандън СандърсънБрандън Сандърсън е американски автор на фентъзи. Роден е на 19 декември 1975 г. в Линкълн, Небраска, САЩ. Защитил е магистърска степен в Младежки университет „Бригам“ по творческо писане.

След смъртта на Робърт Джордан, Брандън Сандърсън е избран от Хариет МакДугъл (овдовялата съпруга на Робърт Джордан) да довърши последната книга от поредицата „Колелото на Времето“. Хариет е била много впечатлена от трилогията написана от Брандън, „Мистборн“.

Брандън Сандърсън живее в Прово, Юта.

Книгите издадени у нас са поредицата Мъглороден (Последната империя, Кладенецът на възнесениетоГероят на времето, Сплавта на закона)Елантрис, Спиращият войната.

 

Откъс от книгата

1.

Фатрен примижа към скритото зад вечната завеса от тъмна мараня червеникаво слънце. Черна пепел се стелеше безшумно от небето, както ставаше доста често напоследък. Саждите се сипеха като стена, въздухът бе застоял и горещ, без намек или надежда за полъх, който да разведри поне малко настроението му. Той въздъхна, облегна се на стената на насипа и погледна към Ветитан. Неговият град.

- Колко още? - попита.

Дръфел се почеса по носа. Лицето му бе омацано със сажди. Напоследък бе престанал да полага грижи за себе си. Съвсем естествено, като се имаше предвид напрежението от последните месеци - Фатрен си даваше сметка, че самият той също не изглежда по-добре.

- Около час, предполагам - отвърна Дръфел и се изплю върху насипа.

Фатрен въздъхна, загледан в сипещата се пепел.

- Дръфел, мислиш ли, че е вярно? Това, което говорят хората?

- Кое? - попита Дръфел. - Че иде краят на света?

Фатрен кимна.

- Не знам - каза Дръфел. - И не ме е грижа.

- Как може да говориш така?

Дръфел повдигна рамене и пак се почеса по носа.

- Дойдат ли колосите, с мен е свършено. Така че поне за мен това ще е краят на света.

Фатрен не каза нищо. Не обичаше да споделя измъчващите го съмнения; от него се очакваше да е по-силният. Когато господарите напуснаха града - неголямо селище, възникнало неотдавна в близост до една северна плантация, - тъкмо Фатрен бе този, който убеди скаа да продължат да се занимават със земеделие. И пак той настоя да прогонят със сила върлуващите банди. Във време, когато повечето околни селища бяха изгубили мъжете си, наети в една или друга армия, Ветитан все още разполагаше с достатъчно работна ръка. Налагаше се да заделят известна част от продукцията за подкупи, но Фатрен бе успял да опази хората си невредими.

Повече или по-малко.

- Днес мъглите се задържаха до пладне - каза той тихо. - Напоследък се вдигат все по-късно. Виждаш какво става с посевите, Дръф. Не се развиват добре - сигурно защото не им достига слънчева светлина. Тази зима няма да има какво да ядем.

- Няма да изкараме до зимата - възрази Дръфел. - И до нощес може да не изкараме.

Най-тъжното от всичко бе, че навремето Дръфел беше оптимист. Фатрен не бе чувал брат си да се смее от месеци насам. А смехът му бе любимият му звук.

"Дори мелниците на лорд Владетеля не успяха да прогонят смеха на Дръф. Но тези последни две години го промениха".

- Фати! - извика някой. - Ей, Фати!

По насипа се катереше едно момче. Почти бяха привършили с укреплението - започнаха го по идея на Дръфел, в дните преди да се прекърши съвсем. Населението на града наброяваше около седем хиляди души, което го правеше сравнително голям. Доста време им отне да изкопаят около него ров и да вдигнат защитен насип.

Фатрен разполагаше с не повече от хиляда обучени войници - не беше никак лесно да си осигури дори толкова при такова малобройно население - и още около хиляда старци и неопитни младежи. Нямаше представа колко голяма е армията на колосите, но със сигурност щеше да е повече от неговите две хиляди души. Насипът също едва ли щеше да ги спре.

Момчето - Сев - спря запъхтяно пред тях и повтори:

- Фати! Някой иде!

- Вече? - попита Фатрен. - Според Дръф колосите са още далече!

- Не са колосите, Фати - отвърна момчето. - Човек е. Ела да видиш!

Фатрен се обърна към Дръф, който само си избърса носа и повдигна рамене. Последваха Сев от вътрешната страна на насипа, към градската порта. Пепел и прах се стелеха по земята и се струпваха на купчини по ъглите. Напоследък не им оставаше време да метат. Жените трябваше да работят на полето, докато мъжете се готвеха да война.

Подготовка за война. Фатрен се самозалъгваше, че разполага с армия от две хиляди "войници", но всъщност това си бяха скаа - селяци с мечове. Обучаваха се от две години, ала нямаха никакъв истински опит.

До портата вече се бяха струпали мъже, неколцина се бяха покатерили на насипа. "Дали не похарчихме твърде много от запасите си, докато ги обучавахме? - чудеше се Фатрен. - Ако вместо това работеха в мините, поне щяхме да натрупаме руда за подкупи".

Само че колосите не вземаха подкупи. Те просто убиваха. Фатрен си спомни за Гартова гора и потрепери. Градчето бе по-голямо от тяхното, но от него във Ветитан дойдоха само стотина бежанци. Това беше преди три месеца. Оттогава хранеше напразната надежда, че след като са разрушили Гартова гора, колосите ще се успокоят.

Не биваше да се поддава на илюзиите си. Колосите никога не се усмиряваха.

Качи се на насипа и се взря през сипещите се сажди към тъмното поле, което изглеждаше така, сякаш е покрито с дълбок черен сняг.

Самотен ездач се приближаваше към тях, със спусната качулка.

- Какво мислиш, Фати? - попита един войник. - Колоски съгледвач?

- Колосите не пращат съгледвачи, още по-малко хора - изсумтя Фатрен.

- Той е на кон - отбеляза намръщено Дръфел. - Животното ще ни е от полза. - Имаха само пет в целия град. Всичките страдаха от недохранване.

- Търговец? - подхвърли друг войник.

- Не виждам стоката - възрази Фатрен. - А и трябва да е доста храбър, за да дойде съвсем самичък тъдява.

- Не съм виждал бежанец на кон - рече трети и понечи да вдигне лъка си, но Фатрен го спря.

Странникът се приближаваше, без да бърза. Спря коня си точно пред градската порта. Фатрен много се гордееше с нея. Истинска дървена порта, здрава. Бяха взели дървото и камъните за зида от близкото имение.

Лицето под покритата със сажди качулка на плътното черно наметало почти не се виждаше. Саждите се сипеха безшумно.

Пътникът скочи от коня...

... и излетя право нагоре, сякаш тласкан от невидима сила. Наметалото му изпърха като криле на птица и отдолу се видя снежнобяла униформа.

Фатрен изруга. Този човек беше аломант. Благородник. Фатрен се бе надявал, че хора като него ще си останат на север и ще оставят съгражданите му на спокойствие.

Или поне ще ги оставят да умрат в мир.

Новодошлият стъпи на дървената порта и се извъртя към тях. Имаше къса брада и късо подстригана черна коса.

- Здравейте! - Крепеше се върху портата с изумително чувство за равновесие. - Нямаме много време. Да се захващаме за работа. - Прехвърли се от портата върху насипа и Дръфел инстинктивно измъкна меча си.

Мечът обаче изскочи от ръката му, дръпнат от невидима сила. Странникът го улови, докато профучаваше над главата му, завъртя го умело и го огледа.

- Добра стомана - рече и кимна. - Впечатлен съм. Колко войници с такива оръжия имате? - Подхвърли меча във въздуха, улови го за острието и го подаде на Дръфел.

- Кой си ти? - попита Фатрен с повече смелост, отколкото имаше. Не знаеше много за аломантията, но бе почти сигурен, че този човек е Мъглороден. Вероятно можеше да избие само със силата на мисълта си всички на насипа.

Мъжът пренебрегна въпроса, обърна се и огледа града. После попита:

- Насипът целия град ли обгражда?

- Амче... да, милорд - рече един войник.

- Колко порти имате?

- Само тази, милорд.

- Отворете я и вкарайте коня ми - нареди новодошлият. - Имате конюшня, нали?

- Да, милорд - потвърди войникът.

"Е - помисли си Фатрен, - този човек очевидно знае как да командва". Войниците дори не се замислиха, че изпълняват без разрешение нареждане на непознат. Дори бяха поизправили рамене и не изглеждаха толкова уморени. Новодошлият се обръщаше към тях, сякаш очакваше да му се подчинят, и те отвръщаха подобаващо. Не беше като онези благородници, които Фатрен помнеше от времето си на прислужник в имението. Този човек бе различен.

Непознатият продължаваше да оглежда града. Върху хубавата му бяла униформа се сипеше пепел и Фатрен си помисли, че ще е жалко да се съсипе подобна дреха. Новодошлият кимна замислено и се спусна по насипа.

- Почакай - спря го Фатрен. - Кой си ти?

Новодошлият се извърна и втренчи поглед в него.

- Елънд Венчър. - Вашият император.

И се обърна и продължи да върви покрай насипа. Войниците му направиха път, после повечето го последваха.

Фатрен погледна към брат си.

- Император? - промърмори Дръфел, после се изплю.

Фатрен поклати глава. Какво да прави? Никога не се бе изправял срещу аломант и не знаеше как да постъпи. "Императорът" бе обезоръжил Дръфел с лекота.

- Организирайте хората - продължи непознатият - Елънд Венчър, без да спира. - Колосите ще дойдат от север - няма да щурмуват вратата, а направо ще се изкатерят по насипа. Искам да съберете жените и децата в южната част на града. Приберете ги в няколко къщи, ако е възможно.

- Каква полза от това? - попита Фатрен, който подтичваше зад "императора" - не виждаше друга възможност.

- Колосите са най-опасни, когато се разбеснеят - обясни Венчър. - Щом завладеят града, ще тръгнат да търсят жителите. Докато се щурат напред-назад, яростта им ще утихне и ще се заемат с плячкосване. Това е моментът, в който можете да се измъкнете без опасност да ви преследват. - Спря и погледна Фатрен в очите. Лицето му бе мрачно. - Надеждата е малка. Но все пак е нещо. - И отново закрачи към централната улица.

Фатрен чуваше зад гърба си шепота на войниците. Името Елънд Венчър не им бе непознато. Това беше човекът, възкачил се на власт преди две години, след смъртта на лорд Владетеля. Идващите от север новини за това събитие бяха оскъдни и несигурни, но в повечето се споменаваше Венчър. Той бе победил всички свои съперници за трона и дори бе убил собствения си баща. Беше скрил от другите, че е Мъглороден, и освен това се бе оженил за жената, причинила смъртта на лорд Владетеля. Фатрен се съмняваше, че толкова важен човек - по-скоро легенда, отколкото действителна личност - би дошъл чак в тяхното градче в Южната област, при това без придружители. Дори мините наблизо вече не струваха нищо. Непознатият вероятно лъжеше.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: