Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Легендата - книга 3: Героят

Мари Лу

Той е легенда. Тя – феномен. Кой от двамата ще се превърне в герой?

Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.

  • Корица: Мека
  • Страници: 336
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Мари Лу
 

Наличност: Да

13,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Той е легенда.

Тя – феномен.

Кой от двамата ще се превърне в герой?

 

Дей научава, че с него са провеждани експерименти, които са увредили мозъка му. И че му остават няколко месеца живот. Въпреки че обича Джун повече от всичко, той я напуска. За да й позволи да продължи живота си и да допринесе за промяната на републиката. Дей заминава за Сан Франциско заедно с по-малкия си брат Идън, изгубил зрението си вследствие на заразата.

По настояване на Електор Андън Джун се завръща в републиката и започва да се подготвя за лидер на Сената. Въпреки че е едва на шестнадесет и без опит, тя има най-големи шансове да се превърне в дясната ръка на младия управник. И да сподели живота му.

Смъртоносната зараза плъзва и из колониите. Тя слага край на временното примирие между двете части на постапокалиптична Америка. Колониите отчаяно се нуждаят от серум и поставят ултиматум на републиката.

Джун узнава, че лек срещу заразата може да бъде открит в кръвта на Идън. Обръща се за помощ към Дей, когото не е виждала от осем месеца. Единствено той би могъл да спаси живота на хиляди поданици на републиката. Застрашавайки този на брат си.

Ще намерят ли серум, преди да е станало прекалено късно? Могат ли Дей и патриотите да се изправят срещу армията на колониите и да я победят?

Биография и факти за автора

Мари Лу е родена в Пекин през 1984 г., но на пет години емигрира със семейството си в Америка. Завършва Южнокалифорнийския университет и стажува във филмовото студио на Уолт Дисни.

Преди да се захване с писане, Мари работи като програмист на компютърни игри за „Фейсбук“. Живее в Лос Анджелис с приятеля си и трите им кучета. Обожава храната, изтребителите, щастливите хора, ярките цветове, дъжда и разбира се – книгите. В свободното си от писане време обича да свири на пиано, да разхожда кучетата си, да играе компютърни игри и да рисува.

Авторката постига неочакван успех още с първия си писателски опит – антиутопичния роман „Легендата, който поставя началото на едноименна трилогия. Още с появата си на пазара романът оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, „Амазон“ и „Пъблишърс Уикли“ и до този момент е преведен на 26 езика.

Правата за филмирането на поредицата са закупени от голямото филмово студио „CBS“. Сценарист и режисьор  на „Легендата“ ще бъде Джонатан Левийн, чийто предишни проекти включват екранизацията на романа на Айзък Мериън „Топли тела“ и култовия филм от деветдесетте години на миналия век „Хапки от реалността“.

Откъс от книгата

ДЖУН

 

19:35 часа.

Салон „Колбърн“, централната бална зала.

20° C.

Стори ми се, че видях Дей сред тълпата. Някакъв проблясък – светлоруса коса, чифт светлосини очи. Вниманието ми внезапно се отклони от разговора с Андън и останалите кандидат-принцепси и протегнах шия, като се надявах да ми се открие по-добра гледка, но той отново бе изчезнал, ако въобще се беше появил. Разочарована, насочих погледа си към останалите и хвърлих добре отрепетирана усмивка към тях. Дали Дей щеше да се появи тази вечер? Със сигурност хората на Андън щяха да ни дадат сигнал, ако Дей бе отказал да се качи на частния самолет, изпратен за него тази сутрин. Но гласът му звучеше толкова резервирано и неловко по микрофона в онази нощ, че вероятно бе преценил, че в крайна сметка не си заслужава да идва. Може би ме мразеше сега, когато бяхме разделени от достатъчно време, за да обмисли спокойно приятелството ни. Отново огледах тълпата, докато другите кандидат-принцепси се смееха на шегите на Андън.

    Усещане в стомаха ми подсказваше, че Дей ще бъде тук. Но аз съвсем не съм човек, който разчита на инстинкти. Разсеяно докоснах бижутата в косата си, за да се уверя, че все са още на мястото си. Това не бяха най-удобните украшения, които някога съм носила, но фризьорката бе останала с отворена уста, виждайки как рубините изпъкват върху черните ми кичури, а тази реакция ми бе достатъчна, за да реша, че скъпоценностите си заслужават неприятностите. Не бях много убедена защо положих усилия да изглеждам толкова добре тази вечер. Все пак беше Денят на независимостта и събитието бе мащабно.

    – Госпожица Ипарис разцъфна рано, както всички предполагахме, че ще се случи – обясняваше в момента Андън на сенаторите и се обърна с усмивка към мен. Външното му щастие беше престорено и тази вечер нервността се отразяваше във всеки негов жест. Аз също бях нервна. След месец над градовете на републиката можеше да се веят знамената на колониите. – Учителите й казват, че никога не са виждали ученик да напредва толкова бързо с политическите текстове.

    – Благодаря ви, Електор – отвърнах автоматично на комплимента му.

И двамата сенатори се засмяха, но под веселите им изражения се спотайваше трайната ненавист, която изпитваха към мен, към това дете, което бе посочено от Електора и един ден потенциално можеше да стане техен лидер.

Мариана ми кимна дипломатично, макар и твърдо, но Серж не изглеждаше много доволен от начина, по който Андън изтъкваше качествата ми. Игнорирах тъмния, навъсен поглед, който сенаторът хвърли към мен. Преди се притеснявах от намръщения му взор – сега просто ми беше писнало от него.

    – О, да. – Сенатор Танака от Калифорния подръпна яката на военната си куртка и размени поглед с жена си. – Това е чудесна новина, Електор. Сигурен съм, разбира се, че учителите също така знаят и колко много неща могат да се научат за работата на един сенатор, освен от текстовете – чрез дългогодишна практика в камарата на Сената. Както нашият скъп сенатор Кармайкъл тук. – Той направи пауза, за да кимне любезно на Серж, който изду гърди.

    Андън отхвърли притесненията му.

    – Разбира се – повтори той. – Всяко нещо с времето си, сенаторе.

    До мен Мариана въздъхна, наведе се и посочи с брадичка към Серж.

    – Ако се вгледаш достатъчно дълго в главата му, може да й пораснат крила и да отлети – измърмори тя.

    Усмихнах се на тези думи.

    Те изместиха темата от мен към въпроса как най-добре да разпределят учениците в гимназиите сега, когато Изпитанията бяха спрени. Политическите брътвежи ми лазеха по нервите. Отново започнах да оглеждам тълпата за Дей. След още едно безуспешно търсене аз най-накрая сложих ръка върху рамото на Андън и се наведох, за да му прошепна:

    – Извинете ме. Връщам се веднага.

Той кимна в отговор. Когато се обърнах и тръгнах да се слея с тълпата, усетих как погледът му се спря върху мен.

    Прекарах няколко минути в напразно обикаляне на балната зала, като се поздравявах с различни сенатори и семействата им, докато се разхождах. Къде беше Дей? Опитах се да доловя откъси от разговори или да забележа къде можеше да са се струпали хора. Дей беше знаменитост. Трябва да бе привлякъл внимание, ако вече бе пристигнал. Тъкмо щях да се отправя към другата половина на балната зала, когато бях прекъсната от високоговорителите. Клетвата. Въздъхнах, след което се върнах обратно към мястото, където Андън вече бе заел позиция на сцената, а от двете му страни бяха застанали войници, които държаха републикански знамена.

    – Заклевам се във вярност към знамето на американската република…

    Дей. Ето къде беше.

    Застанал на около петнадесет метра, отчасти с гръб към мен, така че виждах само мъничка част от профила му, с пусната надолу и перфектно права коса, а под ръка го държеше момиче в бляскава златиста рокля. Когато го огледах по-внимателно, забелязах, че устните му въобще не се помръдваха. Остана безмълвен през цялата клетва. Вниманието ми отново се концентрира върху случващото се на сцената, когато залата се изпълни с ръкопляскания и Андън започна да произнася предварително подготвеното си слово. С периферното си зрение видях как Дей се завъртя, за да хвърли поглед през рамо. Ръцете ми се разтрепериха в мига, в който зърнах лицето му – наистина ли бях забравила колко красив беше той, как в очите му се отразяваше нещо диво и неопитомено, свободно, дори сред целия този ред и елегантност?

    Когато речта приключи, аз се запътих право към Дей. Той беше облечен в перфектно ушита черна военна куртка и костюм. Дали не беше отслабнал? Изглежда, че беше изгубил поне четири килограма и половина, откакто го бях видяла за последно. Неотдавна бе боледувал. Когато се приближих, Дей ме забеляза и прекъсна разговора със своята придружителка. Ирисите му леко се разшириха. Усетих топлината, която се надигаше по бузите ми, но успях да я потисна. Това щеше да бъде първата ни среща лице в лице от месеци и отказвах да приличам да глупачка.

Спрях се на няколко метра. Очите ми се стрелнаха към придружителката му, момиче, което разпознах като Фалин – осемнадесетгодишната дъщеря на сенатор Феделма.

Двете с нея разменихме бързи кимвания. Фалин се ухили.

    – Здрасти, Джун – поздрави ме тя. – Тази вечер изглеждаш великолепно.

    Усмихнах й се искрено – приятна промяна след всичките отренирани усмивки, които отправях към другите кандидат-принцепси.

    – Ти също – отвърнах.

    Фалин не се забави нито за един неловък миг – забеляза лекото изчервените ми бузи и се поклони и на двама ни. След което се отправи обратно към тълпата и ни остави с Дей сами сред морето от хора.

    За секунда само се гледахме един друг. Наруших мълчанието, преди да бе продължило твърде дълго.

    – Здрасти – започнах. Огледах лицето му, като си опреснявах спомените с всеки малък детайл. – Радвам се да те видя.

    Дей се усмихна и се поклони, но погледът му не се откъсна от мен. Начинът, по който ме гледаше, ставаше причина вълни от страст да минават през тялото ми.

    – Благодаря за поканата.

Да чуя отново гласа му, изправена пред него… Поех си дълбоко дъх и се напомних защо го бях поканила. Очите му танцуваха по лицето и роклята ми – изглеждаше готов да я коментира, но след това се отказа и махна с ръка към залата.

    – Хубавичко парти сте си спретнали тук.

    – Никога не е толкова забавно, колкото изглежда – отвърнах тихо, за да не ме чуят другите. – Мисля, че някои от тези сенатори може да се пръснат от яд, че са принудени да разговарят с хора, които не харесват.

    По устните на Дей се появи лека усмивка на облекчение от закачката ми.

    – Радвам се, че не съм единственият, който е нещастен.

    Андън вече бе напуснал сцената и коментарът на Дей ми напомни, че скоро трябваше да го съпроводя на банкета. Мисълта ме накара да изтрезнея.

    – Време е – рекох аз и махнах на Дей да ме последва. – Банкетът е в съвсем тесен кръг. Ти, аз, другите кандидат-принцепси и Електорът.

    – Какво се е случило? – попита Дей, когато ме настигна и закрачи до мен. Ръката му се докосна до моята и по кожата ми пролазиха тръпки.

С усилие успях да затая дъх.

Концентрирай се, Джун.

    – Не каза нищо конкретно по време на последния ни разговор. Надявам се, че има сериозна причина, която налага да понасям компанията на тези превзети дрисльовци от Конгреса.

    Не можех да прикрия удоволствието от начина, по който Дей говореше за сенаторите.

    – Ще разбереш, когато стигнем. И се въздържай да отправяш обиди. – Отместих поглед от него към тесния коридор, към който се бяхме запътили – приемна „Джаспър“, дискретно помещение встрани от главната бална зала.

    – Това няма да ми хареса, нали? – измърмори Дей в ухото ми.

    У мен се надигна чувство на вина.

    – Най-вероятно не.

    Настанихме се в усамотена банкетна стая (малка, правоъгълна маса от черешово дърво със седем места) и след малко вътре влязоха Серж и Мариана. Те заеха позиции от двете страни на запазения за Андън стол. Аз останах до Дей, както бе поискал Електорът. Двама сервитьори минаха покрай масата и поставиха пред всяко място изискани блюда със салата от свинско и пъпеш. Серж и Мариана вежливо си бъбреха, но нито Дей, нито аз обелвахме дума. От време на време скришом хвърлях поглед към него. Той гледаше неловко намръщен подредените пред него редици от вилици, лъжици и ножове и се опитваше да установи за какво служат, без да търси помощ. О, Дей. Не зная защо това стана причина в стомаха ми да нахлуе болезнено, объркано чувство или защо почувствах как нещо ме накара да усетя със сърцето си, че съм по-близо до него. Бях забравила как дългите му мигли улавяха светлината.

    – Какво е това? – прошепна ми той и вдигна един от приборите.

    – Нож за масло.

    Дей го погледна намръщено и прокара пръст по тъпия, заоблен ръб.

    – Това – измрънка той – не е нож.

    До него Серж също бе забелязал колебанието му.

    – Предполагам, че там, откъдето идвате, не сте свикнали да използвате вилици и ножове? – хладно го попита той.

    Дей настръхна, но не се поколеба и за секунда. Сграбчи един по-голям нож за рязане, като нарочно разбърка внимателно подредените прибори пред себе си, и нехайно го размаха. Серж и Мариана се отдръпнаха от масата.

    – Там, откъдето идвам, залагаме повече на ефективността – отвърна той. – Нож като този едновременно се използва като шиш за храна, за мазане на масло и за да прережем нечие гърло.

    Естествено, Дей никога не бе прерязвал нечие гърло, но Серж не знаеше това. Той сбърчи презрително нос при отговора, но лицето му пребледня. Наложи ми се да се преструвам, че кашлям, за да не се изсмея на подигравателно-сериозното изражение на Дей. Думите му наистина звучаха заплашително за някой, който не го познаваше добре.

Забелязах също така и нещо, което бях пропуснала по-рано – Дей изглеждаше блед. Много по-блед, отколкото си го спомнях. Веселото ми настроение се изпари. Дали скорошното му боледуване не е било по-сериозно, отколкото първоначално предполагах?

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: