Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Фондацията

Лилия ИлиЕва

Книга-изненада излезе точно за концерта на супергрупа „Фондацията” и е в комплект със CD

След грандиозния си концерт снощи „Фондацията” прокараха мост между миналото и бъдещето с музика, свързваща поколения българи.

Сега в ръцете ни е една дълго пазена тайна – книгата „Фондацията”, която разкрива пътя, по който минаха Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, за да слеят музиката си в супергрупата „Фондацията”.

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 04.2016 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Лилия ИлиЕва
 

Наличност: Да

20,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Книга-изненада излезе точно за концерта на супергрупа „Фондацията”

След грандиозния си концерт снощи „Фондацията” прокараха мост между миналото и бъдещето с музика, свързваща поколения българи. Сега в ръцете ни е една дълго пазена тайна – книгата „Фондацията”, която разкрива пътя, по който минаха Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански, за да слеят музиката си в супергрупата „Фондацията”.

Едноименното издание (ИК „Сиела”) излезе точно в навечерието на концерта в зала 1 на НДК и представлява луксозен мултимедиен продукт от разказите на петимата музиканти, фотографии и CD с първия албум на групата, записан заедно със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Григор Паликаров.

Книгата „Фондацията” е пътуване във времето, а разказите на рок легендите пред журналиста Лилия Илиева описват историята на песни като „20-и век”, „Уморени крила”, „Вкусът на времето” и „След 10 години”. Песните обаче са само част от вълнуващите истории на представителите на бандите „Щурците” , „ФСБ”, „Б.Т.Р.” и „Те”. 

В книгата ще откриете откровения от първо лице за неща, малко известни на масовата публика – зараждането на проекта и измислянето на името „Фондацията”, успехите и трудностите, съпровождали музикантите по пътя им от малки софийски банди до суперуспеха на съвместната им работа. Лилия Илиева успява да достигне и до по-интимни кътчета в живота на артистите, а след всяко интервю има и разтоварваща блиц част, в която музикантите отговарят на въпросите за своите любими неща.

Изданието предлага както професионални фотографии, така и снимки от личен архив. А за още по-дълбоко потапяне в музиката от диска има и приложение с текстовете на песните. Книгата „Фондацията” е задължително попълнение в меломанската колекция на всеки почитател на класния рок. 

Откъс от книгата

Откъс от интервю с Кирил Маричков за книгата „Фондацията” на Лилия ИлиЕва

 

Съжаляваш ли за избора ви да не подгрявате Rolling Stones?

– Ама наистина ние щяхме да бъдем подгряваща група на Rolling Stones. Но не беше наш избор това да не стане. Eто как се случи: Мими Иванова ни уреди едно турне в Полша. Тогава беше женена за един поляк от една група „Но То Цо“, много симпатичен. Направихме съвместно турне. Условието беше да пеем няколко песни с нея. Направихме някои от песните на  „АББА“. Хубаво беше турнето. Накрая имахме два последователни концерта във Варшава. Мениджърът на турнето се казваше Адам. Май всеки втори поляк се казва така. Та пристига Адам в нашата гримьорна и казва: „Момчета, днес трябва да свирите страхотно, защото мениджърът на Rolling Stones е тук в залата. Търсят подгряваща група за световното им турне“. Нашата програма така или иначе имаше огромен успех, защото там си пеехме и на английски.

Това беше през 1974 г. Веднага решихме: „Правим Satisfaction, Honk Tonk Women, Sympathy For The Devil, It's Over Now и Jumpin' Jack Flash! Пет парчета. Изпяхме ги страхотно. Публиката скочи на крака. Прибираме се в гримьорната запъхтени, изпотени. Двамата – мениджърът на Stones и Адам – пристигат ухилени до уши и мениджърът вика: „Вие сте! Край! Няма да търся други. Оттук ви правим визи и заминавате!“. Да не се върнем в България въобще, разбираш ли? Аз имах дете на една година. Пеци – също. Мислихме цяла нощ. Даже не го казахме на другите двама. Накрая решихме, че ще поискаме от мениджъра на Stones и от Адам едно писмо до Импресарска агенция, че ни ангажират за турне, да пишат хонорар, всичко. Не посмяхме да избягаме, да станем невъзвращенци, да не можем да си видим децата и близките ни да са подложени на репресии.

И пак да питам – съжаляваш ли? Това може би е била възможност за друга, различна кариера.

– Съжалявам за възможността, но не съжалявам, че постъпих така. И какво стана? Казахме им да ни напишат писмо и че ние сме известна група в България. „Абе ние ще ви напишем писмо, но няма да ви пуснат“ – ни отговориха те. Написаха писмото, но оклюмаха. Донесохме го тук. Едно ченге в Импресарска дирекция, няма да му споменавам името, че е още жив и здрав, мисля,  се развика: „Какво ще ходите да свирите на онея?!! Абсурд!“. И край! Нищо и никакви връзки не помогнаха. На всичкото отгоре мениджърът беше написал един хонорар, който за онова време беше грандиозен – 1000 долара на концерт на групата, тоест по 250 – на човек. Това е точно толкова, колкото сега да искаш 10 000 долара. И за група като нас, които тук получавахме 35 лв., представи си какво бяха 250 долара. Тогава доларът вървеше по 3 лева, значи 750 лв. А масовата месечна заплата тогава беше 100 лв. И не ни пуснаха.

 

Имали сте и друга интересна възможност с „Щурците“ – да записвате на Abbey Road?

– Направихме записи на немски в Източна Германия на наши песни като „На прага“, „Дай ми нежност“ и други. Станаха много добре и доста ги пускаха по радиото в ГДР. Дори „Дай ми нежност“ достигна до първо място в тяхната класация. Сега като ги слушам ми звучат много смешно на този език. Та немският продуцент на тези записи ни уреди да записваме в Abbey Road, като щеше да плати абсолютно всичко. Адски скъпо е да записваш в студио, камо ли на Abbey Road. Най-великолепните продукции се записват там – музиката на „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“. А ако знаеш какво става на пешеходната пътека пред студиото! Не можеш да се вредиш да се снимаш на нея. Това е същата „зебра“ от прочутата снимка на едноименния албум на The Beatles. Непрекъснато има хора, дето чакат, за да минат и да позират за снимка. И движението непрекъснато спира. Ама шофьорите знаят, че там всички се снимат. И не се сърдят. Последния път, като бяхме с жена ми, сме чакали половин час, за да си направим една снимка и ние.

Обратно към историята – пак стигнахме до същото ченге, при което ходихме и за Rolling Stones. Пак с документ да искаме да ни пуснат. А той гледа документа и вика: „Няма хонорар“. Ама какъв хонорар? В студио се плаща, за да правиш записи там. И отново не ни пуснаха.

Славчо сподели, че имаш специално отношение към Англия?

– Има нещо на тоя остров. Познавам англичаните добре. Много допотопно звучи вече мнението, че англичаните са студени и Лондон е мъглив град. Всъщност те са много артистични хора с чувство за хумор. Например вози ни един шофьор на такси с жена ми в Лондон. Седим на задната седалка. И жена ми казва на една наша приятелка „Я виж какво пише за зодията ми днес“. И чете някакви неща, към което шофьорът, който слуша разговора, добавя: „И ще ви вози симпатичен шофьор на такси“. Или един път бяхме на гости на родителите на мъжа на същата ни приятелка, който е от Оксфорд. Много симпатични хора, а с нас имаше и една българка, която преподаваше български на англичани. Посрещат ни въпросните родители в Оксфорд. Приготвили много вкусна храна – едно чудно месо и чийзкейк. Там много е прието мъжете да режат месото. И той реже месото, дава на всички. По-късно ни сервира и десерта, по едно парче. Много вкусно! Но голяма част от десерта остава. Аз много си мислех да поискам още едно парченце, но не ми е удобно да кажа. А англичанинът пита: „Някой да иска още?“. Ние мълчим скромно. В този момент тази Елга – българката казва, смеейки се: „Ама! С нас българите не може така! Сега да ти кажа какво се прави – трябва да ни поканиш поне три пъти, ние да кажем поне два пъти „Не!“. Не може от първия път да се съгласим“. И човекът каза: „Така ли? Добре“. Извади тортата и много бързо едно след друго ни предложи три пъти. Много са забавни.

Завел си „Б.Т.Р.“ в много интересно заведение в Лондон?

– Sticky Fingers. Знаеш ли го, има един известен албум на Rolling Stones с това име, от времето, когато на баса свиреше Бил Уайман. Той беше най-старият в групата. Роден е през 1938 г., но се държи и хубаво свири на бас. Та той има един ресторант Sticky Fingers. От типа на Hard Rock Cafe, само че е целият само за Rolling Stones – техни китари, снимки. Много хубаво ядене. Пак има бургери, но има и ребърца, тъмна бира. Много е вкусно. Прекрасен, с истински китари на Rolling Stones! Намираше се на „Кенсингтън Хай Стрийт“, като тръгнеш надясно към квартала „Нотинг Хил“, който е много хубав.

В ресторанта си имат един номер. Клиентите често подпитват – абе тука идва ли собственикът. И сервитьорите викат – преди два дни седя точно на вашата маса и яде ребърца. Първия път, като ми го казаха, много се зарадвах. След две години се оказа, че пак е седял на моята маса и ял ребърца. Разбрах, че е лаф. Та заведох и „Б.Т.Р.“ – цялата група в Sticky Fingers. Много бях запален да ги заведа там. Миналата година щях да водя сестра ми, но се оказа, че на неговото място има италиански ресторант. Бил Уайман го е продал. Много ми стана мъчно.

С „Щурците“ се оказвате популярни в Лондон. Даже събирате и английска публика?

– Аааа. Хахаха. Това беше един от последните ни концерти с „Щурците“ в Лондон, през 2004 г. – в зала „Астория“. Тя е култова. Там всички са свирили и Rolling Stones, и Metallica, Deep Purple. Беше разрушена през 2009 г. и сега строят нещо грандиозно. Но преди това имаше две зали – една – за 500 човека, а другата – за 2500. Ние напълнихме голямата, главно с българи, но имаше и англичани. И какво се оказва? Правим саундчек. След 4 часа предстои концертът. Тръгваме към хотела да си починем. И гледам отвън една опашка за билети. Казват ми – почти са свършили, а са се наредили още доста хора. На опашката виждам англичани, черни. Установявам, че на афиша отвън са ни обявили като The Crickets . И изведнъж ми хрумна – дали тия хора не си мислят за групата на Бъди Холи? Той загина при самолетна катастрофа преди много години, но групата продължи да записва и имат няколко албума след него. Над 70-годишни са и са правили доста успешни концерти. Те са повече към стария рокендрол тип Бъди Холи.

И така – започваме концерта. Гледам голяма част от публиката вее български знамена, но има и една групичка – примерно 200-300 човека – в един сектор гледат малко учудено. Обаче си пролича, че им харесаха песните. Започнаха и да се веселят. То и с усилвателя на Пеци имаше едно премеждие. Решихме да не си взима Маршала  оттук, защото там Маршали под път и над път. Има ги във всеки музикален магазин. Освен това трябва да се спестят някакви пари, а не да се мъкне по самолети. Донесоха ни един нов хубав, прекрасен от магазин в съседство. Включиха го, но по време на концерта Маршалът – кръц и го няма. Правиха нещо по него, но не се получи. И решиха да отидат до магазина да вземат друг. Той е от две части – колона и усилвател. И в 10-те минути, докато го взимаха, Валди запя и засвири на пианото Let It Be. И ние се включихме. Тогава групата англичани се оживи още повече. Валди след това засвири и Get Back. И него изсвирихме. И онези абсолютно станаха наши. The Beatles спасиха нещата. Накрая и българи, и англичани бяха страшно щастливи. Като дойдоха да си искат автографи, един от тях се приближи, към тридесет и няколко годишен с десетгодишно момиченце. И вика на английски: „Не съм бил на такъв концерт отдавна. Чудехме се отначало каква е тая група. Мислехме, че е друга, но сега съм много доволен!“.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: