Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Философски ескизи върху съвременното изобразително изкуство от междувековието (1990-2010)

Красимир Делчев

Днешната съвременност е от типа на „делта-съвременност“. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. „модернизъм“, станал впрочем вече „класика“, а само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите“, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства“ заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...).

 

Наличност: Да

8,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

А. Отлика на днешното съвременно изкуство от прежните съвременни изкуства

 

Терминът „съвременно изкуство“ се налага през 70-те години на ХХ в. Тогава започва да се говори, редом с множеството „смърти“, също за „смъртта на авангарда“, т.е. на предната колона творци в изкуството, литературата, поезията, киното – задаващи новите тенденции, свързани с бъдещето. Това означава, че се преосмисля самото разбиране за развитието в изкуството като линейно и суксесивно (последователно).

По това време Хайдегер вече е преосмислил схващането за времето като линеен процес.

Крах търпи и модерното изкуство. Модернизмът е изместен от постмодернизма. Дискредитира се прекомерното идеологическо политизиране и обвързване на изкуството с политиката, революцията, социалните промени, екологичната тематика, борбата за световен мир, за хуманизъм – въобще изчезва вярата във всички „големи разкази“. Това не пречи немалко творци да си останат по старому социално и политически ангажирани.

Впрочем още 1949 г. в статията си „Културкритика и общество“ Адорно обявява, че „в собствения смисъл на фалшиво съзнание вече няма никакви идеологии, а само още рекламата (...) и провокативната лъжа, която не иска да бъде вярвана, а нарежда мълчание...“ (Срв. Adorno, Th. W. Prismen. Kulturkritik und Gesellschaft. Fr. a M. 1963, S. 25).

Вещи художествени критици, напр. Манфред Шнекенбургер (вж. 1, 560–576) издигат идеята за днешната съвременност не като хронологично следващо време в една линейна история, на която сме съвременници, а за появата (преобладаването) на нов тип съвременност, т.нар. делтасъвременност; ще рече такава съвременност, в която новите направления в изкуството не се появяват и не встъпват хронологично-диахронно, редувайки се едно след друго в линейно разбираното историческо време, а в общия ширноразлят поток на изкуството, разклоняващ се на множество съсъществуващи отделни ръкави, направления, школи, групи... получават синхронно коекзистенция, както в делта на река, без ясни граници между отделните ръкави, преди да се влее в морето, респ. в океана. Вече няма ясни граници дори между отделните изкуства: живопис, скулптура, архитектура, дизайн, фотография, музика, литература, театър, развлекателни шоупрограми, танц... даже между: изкуство и не-изкуство, а напр. търговия и реклама.

Днешната съвременност е от типа делтасъвременност. Налице е плурализъм и коекзистенция на множество направления, сред които т.нар. модернизъм, станал впрочем вече класика, е само едно, далеч не господстващо течение. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, изследвания на следите, видеоарт, бодиарт, пърформанси. С една дума, множество изкуства заменят и слагат край на „измите“ (кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм и пр.).

Ала и „измите“ си остават и продължават да си текат и да се разклоняват в неоизми в делтата. Самият авангардобаче става невъзможен! Тъй като нямаме определена доминираща насока, каквато преди отделни творци, групи, Партия–Държава, идеология успяваха да наложат, в следването на която предните художници да са водещи, да са авангардът, тези зад тях – златната среда, а онези отзад – ариегардът. Започват да се губят и стиловите отлики. Накрая всичко изглежда тъй, сякаш вече и делтата се е разтворила в окена, където имаме само хаос от кръстосващи се насам-натам течения. Все по-определящ става пазарът на изкуството, където кичът преобладава, но се търсят и предлагат, рекламират и купуват също най-различни творби, автори, школи, направления...

При това положение отпадат, стават теоретически невъзможни мненията за прогресивно и реакционно, упадъчно и напредничаво изкуство. Залязва и критическият патос на тъй и неизградената в систематичен вид естетика на Франкфуртската школа. А днес претенцията за „автентично“ изкуство изтласква назад израза „ново“, станал фетиш (1, 575).

Следователно в изкуството от Междувековието (1990–2010) доминира не едно определено изкуство, а плурализмът на множество изкуства, изтрили границите помежду си, свободно преминаващи едно в друго. Налице са множество конкуриращи се проекти. Липсва общ стил на епохата, както през Ренесанса, Барока, Маниеризма, Романтизма. Краят на авангарда е край на един всеобхващащ стил на епохата. Това не пречи в отделните десетилетия да има централни предизвикателства. Например такова предизвикателство през 70-те години на ХХ в., което предизвиква реакции от страна на хората на изкуството е „настъплението на вторичните образи и илюзии, в което „симулакрумът“ (ср. Жан Бодрияр) замества първичната, доловима реалност“ (1, 561). На това предизвикателство хората на изкуството отговарят, ориентирайки се към преките изживявания. Върху последните започват да залагат пластиката и новите изкуства.

Цели се предлагането на проекти за преки изживявания на реалността: бодиарт, осигуряване на тялото и неговите фундаментални ориентации (тъй като медийните илюзии и симулации „дезориентират“!); упорито оставане при нещата и техните „следи“, тематиките за „спомена“, „припомнянето“, „Паметта“ – публична и лична; редимейд, обект–изкуство, намерени и преоткрити предмети, осигуряване на следите, инсталации, концептуално изкуство, видеоарт. Всичко това води до известно залиняване на живописта.

Едва 90-те години на ХХ в. Рихтер и „новата лайпцигска школа“ повторно я налагат като мощен поток в делтасъвременността, редом с абстракционизма. Изглежда, в периода 1970–1990 г. живописта е залиняла в отговор и на симулациите. Защото и тя – като „репрезентация“ – също симулира реалност. Въпреки това, Рихтер и други (в Източна Европа, в Азия, в Северна и Южна Америка) – не престават да рисуват.

В 80-те години на ХХ в. предизвикателството, описано по-горе, продължава и хората на изкуството отговарят с интензифициране (както в т.нар. нов реализъм на французите) на индивидуалните възприятия и тяхното упражняване. Засилват се и опитите за натиск на Изкуството върху Политиката (Ханс Хааке, Иля Кабаков, Роберт Лонго). В асамблажите на Арман имаме „социология на предметите“, опити за добиране до тяхната собствена „семантика“, художествена работа с един пряк „език на реалността“. Практиката „редимейд“, открита от Марсел Дюшан, не довежда до „смъртта на изкуството“, а до нови негови простори. Експериментира се с нови материали и се рециклират стари (в „Арте повера“). Навлиза темата за всекидневието, с опити за неговата критика и преосмисляне.

Но продължава и потокът на попарта с неизбежния кич, меркантилност, масовост, народност, популярност...

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: