Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

„Да четеш хубава книга е като непрекъснат диалог, в който книгата говори, а душата отговаря…“ Андре Мороа

Промоцията е валидна само при поръчка онлайн!

Фантомна болка

Олег Рой

Какво би направил, ако можешe да пренапишеш миналото и да си върнеш живота обратно

Представете си, че след смъртта си, попадайки в отвъдното, получавате шанс да се върнете към живота и да изживеете още 33 години! Чудесна възможност, нали? Само че има едно условие – трябва да поправите своя фатална грешка. Не ви казват каква е тя, а вие не помните нищо – нито за себе си, нито за живота си.

Алексей получава този шанс и приема предизвикателството. Но за да поправи миналото, той трябва да се превъплъти последователно в трима души и да избере живота на един от тях за следващите 33 години. Трима души, загинали едновременно от ръката на убиец. 

„Ти си умрял, по-точно си убит. Но ти не си единствената жертва. По същото време са убити още няколко души. Ти не помниш, разбира се, кой от всички си бил – иначе играта нямаше да има смисъл...

Давам ти шанс. Онзи втори шанс, за който всички вие така отчаяно се молите. Ти ще живееш по девет дни като всеки един от тримата убити. Постарай се да ги разбереш и да ги обикнеш. Или пък да ги намразиш... каквото се получи. После ще се върнеш тук и ще направиш своя избор – ще посочиш в чий образ искаш да продължиш да живееш.“ 

С изтрити за земното си минало спомени, Алексей изживява последните девет дни на всеки от тримата убити. Той не знае защо трябва да се превъплъти точно в тези хора, защо са загинали, кой ги е убил, нито дали е един от тях. Но когато влиза в кожата им, по някакъв начин те му стават близки, в тях той открива нови и непознати емоции, потапя се в техните съдби, съпреживява болките им и се опитва да разреши техните дилеми.

Но къде в тази заплетена история е неговата собствена грешка? Как да я поправи? Какво би могъл да промени за девет дни? И как да реши на кого да даде шанс да живее още 33 години? Изборът е труден, а отговорността – колосално тежка.

"Играта“ се оказва сложна и пълна с изкушения и екзистенциални въпроси. Алексей не знае къде е попаднал – в Ада или в Рая. Не знае кой е този, който ръководи „играта“. И защо точно той е получил шанса да продължи да живее. 

Всъщност кой знае какво ни очаква след смъртта? Дали наистина се озоваваме в Ада или в Рая? Изправяме ли се пред някого, за да отговаряме за земния си живот? А може би адът и раят са в самите нас, през целия ни живот. Може би по-важното е как живеем днес, тук и сега, какви постъпки извършваме, какви решения взимаме и как се отнасяме с човека до нас.

„... извън теб няма нито бог, нито дявол. Ти, както и всичко останало на този свят, си част от една обща система и извън теб съществуват само връзките, които я образуват. Вътре в теб се съдържа всичко – от висотите на рая до дълбините на ада. Ти избираш на какво и на кого да служиш. Толкова е елементарно. А вие сте измислили и бога, и дявола само за да избягате от личната отговорност.“ 

Ако всеки от нас можеше да изживее макар и няколко дни от живота на човека до себе си, може би светът щеше да изглежда по друг начин... 

Тази книга ще ви накара да се замислите над много неща, ще ви помогне да се вгледате в собствените си малки и големи грешки и да преосмислите отношенията си с хората. Ще ви покаже колко лесно е да съдим другите, но колко различно изглежда всичко, когато сме в тяхната кожа, колко близка е нашата болка с чуждата болка... Защото всички сме хора, всички грешим и се борим за своето щастие. И сме свързани по един невидим начин, който прави Вселената цяла и хармонична. А когато нарушим тази хармония, трябва да понесем последствията от своите действия.

Ако шансът, който получава Алексей, ви се струва привлекателен, не чакайте края. Започнете още днес. Можете да промените много. Можете да избегнете фатални грешки. Просто се опитайте да се поставите на мястото на човека до себе си. Макар и за няколко дни. Съдете по-малко. Прощавайте повече. Живейте днес.

 

Представяме ви известния руски писател Олег Рой с романа „Фантомна болка“. Един философски роман за човешката същност, за доброто и злото и за неуловимата граница между ада и рая в самите нас. За грешките, които правим, и за шанса да започнем отначало. За любовта и прошката. И за отговорността на свободния избор. 

Олег Рой разказва една завладяваща история, която ще ви срещне с ярки и интересни герои – всеки със своите мечти и стремежи, победи и загуби, емоции и страсти, всеки водещ своята лична житейска битка за щастие... 

Но едно е сигурно – романът „Фантомна болка“ няма да ви позволи да го оставите, докато не стигнете до последната страница.

В Русия са продадени над един милион книжни копия от романа „Фантомна болка“, който заема първо място в топ 10 романа на Олег Рой.

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.400 кг
  • Издадена: 12 юли 2019 г
  • Издателство: Гнездото
  • Виж още от Олег Рой

 

ВИЖТЕ ОТ СЪЩИЯ АВТОР: "КУПУВАЧКАТА НА СПОМЕНИ"

 

Наличност: Да

Редовен Цена: 15,95 лв.

Специална цена: 11,17 лв.

 


 

ДВЕ КНИГИ! 300 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ!

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

Промоцията е валидна само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Олег Рой

Олег Рой е съвременен руски писател, публицист и сценарист. Роден е през 1965 г. в гр. Магнитогорск. За 27-годишната си успешна писателска кариера Олег Рой има над шейсет романа, част от които са филмирани. Книгите му са бестселъри във Великобритания, Германия, Франция, Италия и други страни. Той започва творческата си кариера в Швейцария, където живее около 10 години, а през 2008 г. се завръща в Русия. През 2003 г. започва да публикува и детска литература, като до момента има издадени 36 книги за деца.

Олег Рой е в топ пет на най-продаваните автори на художествена проза в Русия и един от стоте най-популярни романисти в съвременната европейска литература. Пише в различни жанрове –психологически трилър, сантиментална проза и фантастика.

Има редица литературни награди. Известен е и с благотворителната си дейност в подкрепа на семейства с тежко болни деца. Заради нея, както и за литературната си дейност получава „Златен рицарски кръст за доблест и чест“.

Една от любимите му теми е за човека, който губи всичко и трябва да започне живота си отначало.

В Русия са продадени над един милион книжни копия от романа Фантомна болка, който заема първо място в топ 10 романа на Олег Рой.

 

Откъс от книгата

Като че ли съзнанието ми започва да се прояснява. Имам усещането, че летя в безкрайното небе, но не се сливам с него, не съм облак. Облаците нямат сърце, а аз имам – усещам забързаното му неравно туптене. Страхът ме залива отново. Значи съм човек? Само хората могат да се страхуват без причина, без да виждат заплаха. Човек. Но какъв? Мъж или жена? Старец или дете? Кой съм аз? Къде е моят живот? Нищо не помня – само звук от изстрел. И наоколо се белеят... не, вече не са облаци, а стени. Коридор. Нищо не разбирам... Дали е имало полет, небе, облаци, лекота, устрем нагоре? Или всичко е било плод на въображението ми?

Какво става с мен? Сънувам ли? Или се намирам под хипноза?

Съществувам ли изобщо? Съществува ли реалността?

Ако стисна очи и рязко ги отворя... Стисвам ги. Сърцето ми блъска в гърдите: Спа-си, спа-си, спа-си... Спаси ме!

Изведнъж всичко се променя. Това вече не е сън, не е мираж, определено не е. Намирам се на входа на дълъг тунел. Стоя на собствените си крака. Отново имам тяло, в мен са се върнали обичайните човешки възприятия: виждам, чувам, имам обоняние и усещане за допир. Аз съществувам. Сякаш съм се събудил от сън. Завърнал съм се от илюзията в реалността. Тази реалност ми е непозната, никога в живота си не съм виждал такова нещо, но май разбирам къде съм. Засега само със сетивата си...

........................

...знам, знам къде се намирам. Трябва да си спомня! Безкрайният коридор води към... към Страшния съд ли? Към Ада? Вървя все по-бързо и по-бързо, почти тичам. Страшно е, нещо вътре в мен не иска да продължи напред, опитва се да ме спре, но тялото ми се движи самò, сякаш се подчинява на някакъв висш порядък.

Тъмно е. Наоколо ли е тъмно, или ми е притъмняло? Ноздрите ми се изпълват с острия мирис на влага, на застояло, на гнило като в изоставен зимник. Това все още тунелът ли е? В главата ми се блъска една и съща мисъл: спаси ме, спаси ме, спаси ме. Към кого се обръщам? Към самия себе си ли?

Някъде напред виждам ритмични светли отблясъци. Още няколко мига, няколко крачки и отблясъците се превръщат във фотографии, безкраен калейдоскоп от човешки лица.

............................

– Вече ти съобщих правилата. Сега ще научиш и подробностите – факти, които не помниш или не знаеш. Ти си умрял, по-точно си убит. Но ти не си единствената жертва. По същото време са убити още няколко души. Ти не помниш, разбира се, кой от всички си бил – иначе играта нямаше да има смисъл. Вероятно всеки от убитите би искал да разполага с твоя избор и със сигурност би се радвал, ако бях затворил „приемната“ за уикенда и им бях дал още два дни...

Така. Нещата бяха сериозни. Убити са няколко души... като в холивудски трилър. А аз съм една от жертвите. И сега отново съм на прицел.

– Не си блъскай главата защо точно ти. Да кажем, защото много силно крещеше „спаси ме“. Обяснение, което е не по-лошо от всяко друго. И не ми пробутвай позата на оскърбена невинност. Думите ми не означават, че избягвам обясненията, защото те смятам за глупак. Според вашите, човешките критерии ти съвсем не си глупав, но има неща, които няма как да разбереш. Безсмислено е да описваш на слепеца по рождение как изглежда дъгата. Но защо ли ти се обяснявам... Предложението е честно – подсмихна се отново Гласът, сякаш за да прикрие подигравката си, – или поне доколкото тук понятието „честност“ има някакъв смисъл. Да не говорим, че изобщо не съм длъжен да ти обяснявам каквото и да било. А може би ти ще възразиш, че...

Поклатих глава.

– Ако продължаваш да ме прекъсваш, може да размисля. Слушай сега, давам ти шанс. Онзи втори шанс, за който всички вие така отчаяно се молите. Ти ще живееш по девет дни като всеки един от тримата убити. Постарай се да ги разбереш и да ги обикнеш. Или пък да ги намразиш... каквото се получи. После ще се върнеш тук и ще направиш своя избор – ще посочиш в чий образ искаш да продължиш да живееш.

Общо взето, разбирах, че нямам особен избор: това, че ме питаше дали съм съгласен, съвсем не означаваше, че мога да откажа. Да, несъмнено беше така. Гласът обаче чакаше търпеливо. И как иначе! Та той разполагаше с цяла вечност, защо да не си позволи да пропилее няколко мига в очакване? А това, че четеше мислите ми, беше допълнително развлечение за него.

– Не се ласкай – презрително рече Гласът. – Мислите ти не са особено интересни. Избор обаче имаш. Можеш и да откажеш, разбира се. Както казах, ти не си единственият убит, така че бих могъл да предложа същата игра на някой от останалите.

– Добре де, съгласен съм. Но ми разкажете поне в общи линии кой съм бил, с какво съм се занимавал и с какви хора съм имал вземане-даване. Защото нищичко не помня!

– Ако помнеше, нямаше да има никаква игра. – Гласът вече явно се забавляваше. – От само себе си се разбира, че няма да ти кажа кой си бил. Сам трябва да се досетиш.

– Но как?! – Отчаянието и гневът се събраха на буца в гърлото ми. – Та аз не помня дори името си! Не съм сигурен даже мъж ли съм, или жена. Ами ако изобщо не съм човек, а например куче? Или може би плъх!

– Хм. Куче или плъх. Звучи любопитно. Благодаря за идеята, струва си да опитам. А ти със сигурност си човек, не се съмнявай. За останалото ще трябва да се допиташ до собствените си усещания. Как му казвате вие? Дежавю? Така че бъди нащрек и може да почувстваш нещо познато.

..............................

– Но тогава за какво живее човек? Та нали отива на земята, за да обогати душата си! Събира точки, както му казвате тук, за добрите си постъпки и ги губи за лошите. – Не знам кое ме караше да споря (каква невъобразима глупост: мравка да тръгне срещу булдозер), но ми се струваше, че всеки миг отговорът ще ми просветне.

–... За какви точки ми говориш? Тялото е като съд, в който се плиска душата – в един съд, във втори, в трети. Няма никакви точки. Просто... се наслагва нещо като вкус. Като вашия коняк например, който става коняк, когато отлежава в дъбови бъчви. Но въпросът не е в крайния резултат, а в процеса. Щастие, казваш? За какво щастие може да става дума, щом всички вие, или поне повечето от вас, пропилявате времето си или в спомени, или в мечти. А това, което имате тук и сега, не само не го цените, но и изобщо не го забелязвате. С някои редки изключения ... Между другото, и ти си същият. Ах, колко пъти си се заричал: „От утре започвам нов живот“. Дори си имаш тетрадка,  „Дневник на гения“: първо пишеш вътре, после късаш листовете, за да започнеш начисто. А всъщност е трябвало само да се вгледаш в твоето „тук и сега“, да се превърнеш в наблюдател на самия себе си, да отвориш очи и да прогледнеш... Уморих се да гледам всички тези слепци, които непрекъснато се лутат, но не правят крачка встрани. Да, сигурно е много увлекателно, но непрекъснато се повтаря едно и също: безсмислени страхове, караници за нищо, никому ненужни амбиции... Това ли наричаш щастие?

– Но нали без тези контрасти човек не може да изпита щастие! – Съзнавах, че изричам ужасно клише, но не можех и да премълча. Пък и клишето затова е клише, защото отразява реалното положение на нещата. Не е ли така?

...............................

– Що се отнася до контрастите – подхвана Гласът сякаш нищо не е било, – не съм си и помислял да те убеждавам, че всички тези ваши игрички на обиди, страх и амбиции не бива да съществуват. В никакъв случай. В тях няма нищо лошо. Но няма и нищо добро. До голяма степен и лошото, и доброто са безсмислени категории. Безсмислени по отношение на живота. Чак е смешно колко голямо значение придавате на тези етикети. А всъщност всеки проблем, заради който сте готови да сринете света, не е нищо повече от снежинка, която лети към огъня. Всяка смъртна обида съществува единствено в главата на оскърбения. А това, че непрекъснато подлагате крак на ближния си, е още по-непонятно. Защо го правите? Дори аз не ви разбирам.

Изведнъж си спомних нещо, което беше казал преди малко:

– Седим върху чували със злато и крадем стотинки от съседите...

– Брей, запомнил си, значи. – Стори ми се, че изрече думите с известна доза задоволство. – Май не си съвсем безнадежден случай. Правилно си разбрал. Само че нещата стоят още по-зле. Златото не може да те нахрани. А вие гледате да отмъкнете чуждия компас, докато вашият събира прах в някой ъгъл. А компасът, за разлика от златото, не върши работа, ако е чужд. Защо тогава винаги ви се струва, че имате по-голяма нужда от чуждото?

– Нима нещо зависи от нас? – Все още се опитвах да съпоставя думите му с онова, което бях свикнал да чувам през целия си съзнателен живот. – Нали уж светът се управлява от Бога и от Дявола? А хората, които причиняват зло, са подвластни на тъмните сили...

– О, моля те, спри! – каза престорено Той. – Май те похвалих прибързано. Все пак си по-глупав, отколкото изглеждаш. Хипотезата за белия, черния и сивия свят съм я чувал милиарди пъти. Незнайно защо, озове ли се тук, всеки държи да ми разкаже тъкмо тази история. Може ли хората дотолкова да са лишени от фантазия!

– Сив свят ли? – изненадах се аз. – За сив свят нищо не съм чувал. Къде се намира той?

– Между белия и черния! – Този път смехът почти ме оглуши.

– Значи няма нито Рай, нито Ад? Но щом съм умрял, къде съм тогава? – Вече бях напълно объркан.

– Намираш се там, където трябва – отсече Той, но след кратка пауза все пак поясни: – Рай и Ад няма. Това е илюзия, която сами сте си измислили. На всяко същество се дава отделна карма: птицата има небето, но няма къде да лети, рибата има морето, но няма къде да плува, човекът има земята, но няма къде да отиде... И все пак се намират смелчаци, които се решават да направят крачка напред. Да ти кажа, това донякъде ме кара да се примиря със съществуването на човечеството.

– А тази... игра? – попитах предпазливо от страх да не предизвикам отново гнева му. Интонацията му беше ледена. – За какво служи тя, пак ли за да понасяте по-леко съществуването на човечеството?

– А, не, тя е за забавление – подсмихна се Той. – Не можеш да си представиш колко е скучно да знаеш всичко предварително. А в този случай съществува такава прекрасна неопределеност. Разбира се, любопитно ми е дали ще познаеш собственото си тяло, или по-скоро собственото си съзнание, но не това е най-важното, то е само бонус. Чий живот ще избереш – ето това е истински интересно за мен.

– Не може ли поне малко да ми подскажете? – примолих се аз, без да възлагам особени надежди. – Кой съм бил? Прелестна девойка или грохнал старец?

– Е, нали искаш да имаш свобода на избора. Избирай тогава. – Гласът отново звучеше напълно безразлично, сякаш вече му беше омръзнало да ми обяснява. – Между другото, ако положиш усилия, ще можеш да си спомниш много неща, дори този разговор, или поне отчасти. Разбираш ли? Стига да се постараеш. Какво ще си спомниш зависи само от теб. Така че после да не вземеш да се оплакваш, ако девойката се окаже болна от левкемия, а старецът – истински изверг, който тайно се храни с живи плъхове, и да се молиш: „Господи, прости ми! Господи, спаси ме!“. 

– Значи все пак вие сте Господ! – възкликнах аз и си помислих, че писанията за „онова, което следва после“ все пак не лъжат.

– Това пък откъде ти хрумна? – възрази Той доста равнодушно. – Аз само цитирах фразата, която използвате с повод и без повод. Но да се върнем на подробностите от нашия план. Както казах, ще поживееш като трима различни души, а после ще трябва да избереш само един. Дори това тяло и този живот да не са твои, ще останеш в тях още 33 години. Другите двама ще загинат от куршума на един непрокопсаник.

– Непрокопсаник ли?

– Ах, да, с твоите постоянни прекъсвания забравих да ти доразкажа. Тиха съботна вечер. В едно спокойно кафене нахлува някакъв тип. – Гласът отново се подсмихна. – Да кажем, един непрокопсаник. Никаквец, пропаднал нещастник, пропил се несретник... или такъв, който се смята за несретник, все едно. Убеден, че животът е несправедлив към него, той решава да отмъсти на всички и намира отнякъде пистолет. За щастие, се намесва един доблестен и – макар и в пенсионна възраст – храбър полицай, който в този момент минава наблизо и съумява да спре онзи непрокопсаник, преди да е отнел повече от три живота. Общо взето, това е всичко. Готов ли си да участваш в играта?

– Винаги готов! – не се сдържах и отново се пошегувах.

Всъщност нямах търпение не толкова да се върна към живота (неизвестно чий живот), колкото да се махна по-далеч оттук, от този Глас, да се върна на място, където няма да се чувствам толкова объркан.

– Хайде тогава! Да вървим!

* * *

През целия си живот, от раждането чак до смъртта, човек води диалог с Висшия разум. С други думи, с Гласа на Вселената. Ние му даваме различни имена: Йехова, Аллах, Кришна, Заратустра, Буда. Но всеки път, когато се обръщаме за съвет, очакваме помощ и не се съмняваме, че молбата ни ще бъде чута. Водим преговори и вярваме, че именно от тях зависи нашият успех.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Искам у дома

Искам у дома

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.

Ако ти знаеше...

Ако ти знаеше...

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.

Ти ми беше обещан

Ти ми беше обещан

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.

Любов с малки букви

Любов с малки букви

2 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.

Лъч надежда

Лъч надежда

Редовен Цена: 11,95 лв.

Специална цена: 8,37 лв.