Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Ерата на немислимото

Джошуа Купър Реймо

Как може президентът на САЩ да обяви една война за спечелена, точно когато напрежението започва да ескалира? Защо руски изтребители отново летят покрай американските брегове? Как САЩ успяха за по-малко от десетилетие да натрупат близо два трилиона долара дълг към Китай, държава със среден дневен доход от 7 долара на човек? Как стана така, че финансовият министър на Съединените щати, финансист и почти милиардер, можа да каже през май 2008 г., че най-лошото на кризата е преминало, а през август се оказа въвлечен в яростна борба да спасява световната финансова система? Защо става така, че успяваме да постигнем съгласие по огромно количество въпроси като глобалното затопляне или разпространението на ядрени оръжия, които трябва да бъдат решени незабавно – а после не отбелязваме никакъв прогрес или направо тръгваме назад?

 

Наличност: Да

14,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Как може президентът на САЩ да обяви една война за спечелена, точно когато напрежението започва да ескалира? Защо руски изтребители отново летят покрай американските брегове? Как САЩ успяха за по-малко от десетилетие да натрупат близо два трилиона долара дълг към Китай, държава със среден дневен доход от 7 долара на човек? Как стана така, че финансовият министър на Съединените щати, финансист и почти милиардер, можа да каже през май 2008 г., че най-лошото на кризата е преминало, а през август се оказа въвлечен в яростна борба да спасява световната финансова система? Защо става така, че успяваме да постигнем съгласие по огромно количество въпроси като глобалното затопляне или разпространението на ядрени оръжия, които трябва да бъдат решени незабавно – а после не отбелязваме никакъв прогрес или направо тръгваме назад?

Спомнете си как преди цунамито от 2004 г. животните из цяла Индонезия, Тайланд и Шри Ланка се изкатериха на бегом по възвишенията много преди идването на вълните, убили 250 000 души, как те реагираха на някакъв инстинкт за наближаващ катаклизъм, инстинкт, изтръгнат от собствената ни психика поради това, че сме твърде обградени с удобства.

Започнах да проумявам, че Хизбула, Китай и онези мои приятели, работещи на места като „Гугъл“, споделят нещо повече от едната амбиция за промяна, че те са преоткрили този инстинкт, бяха го усвоили до съвършенство. Във всяка компютърна операция, във всяка тяхна инвестиция, както и в бомбите на атентаторите самоубийци, личи белегът на една много по-голяма промяна, която неумолимо се приближава към нас.

Усещате ли я?

Откъс от книгата

Първа глава.

Естеството на ерата

1. Двата екрана

Гъстото кафе с нагарчащ вкус на прегоряла арабска цикория в двете малки чашки с позлатени ръбове беше изстинало. Седяхме мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли, загледани безучастно в беззвучния телевизионен екран наблизо. Беше ранната есен на 2008 г. и водещите новини, дори и на телевизионната станция, която гледахме – „Ал Манар“, телевизионният канал на Хизбула тук, в Ливан – бяха за световната финансова криза. Около нас цареше покой – летаргията на един ранен следобед, – преди всеки от нас да се завърне отново към нормалния си живот. Когато си тръгне, Фуад ще се заеме отново с работата си на шеф на информационни технологии към Хизбула, партизанска и терористична организация, която, според изказването на един израелски генерал, е „най-добрата в света“ в този вид дейност.

Фуад и аз дълго бяхме обсъждали Корана, бяхме говорили за живота на атентатора самоубиец, избрал да умре като мъченик, за това как се вижда като „вече мъртъв“ човек, който просто прави, каквото му е отредено, преди в избран момент да се възнесе на небето, вероятно от Тел Авив. Бяхме говорили за децата му, за братята и сестрите му. Той ме разпитваше за Китай – страната, в която живея и която искаше да разбере по-добре. Бях дошъл да се срещна с Фуад, защото при всичките ми взаимодействия с Хизбула през годините, винаги съм бил особено впечатлен и заинтригуван от способността им за креативност и иновации, дори и при дейности с такъв шокиращ край. Пълната им обсебеност да намират все по-добри начини да се бият и да оцеляват под тоталния натиск на израелските атаки винаги ми се е струвала като някакъв пътепоказател, само че никога не успявах да измисля какво точно показваше. Показваше, най-малкото, поредица от поражения за израелската армия. През 2006 г. например няма и 500 бойци на Хизбула устояха на израелска атака на 30 000-на армия, запомнена и като една от най-продължителните въздушни атаки в историята на Средния Изток. И за да докажат, че няма шест-пет, в последния ден на войната Хизбула изстреляха точно толкова ракети, колкото бяха изстреляли и в първия.

Знаех, че ако исках да разбера как нашият глобален ред работи и се променя, трябваше отблизо да се запозная с идеите на хора като Фуад, колкото и отблъскващи да бяха.

В известен смисъл страстта към иновации и интересът към нови технологии на бойци като Фуад ми напомнят на мои приятели, основали IT компании или на други мои познати, управляващи гигантски хедж фондове. Повечето от тях са ми почти връстници, трийсет-четирийсетгодишни хора. И макар за пръв път да ги бях срещнал в ролята си на редактор на международния отдел на сп. „Тайм“, тези хора си останаха интересни и обаятелни за мен, дори и след като реших да напусна журналистиката, именно с цел да усетя по-добре как се променя светът ни, вместо просто да наблюдавам промените и тенденциите от дистанцията на репортера.

Бях забелязал, че инстинктът за промяна и пълното владеене на инструменти, можещи да предизвикват сериозни катаклизми, бяха особено живи сред представителите на моето поколение. Това бе поколението, направило от световната мрежа нещо полезно и революционно, бе изградило грамадни и нерегулируеми финансови фирми, бълващи милиардни печалби, същевременно създаващи рискове за трилиони долари. Същото може да се забележи и сред много от познатите ми китайци, опитващи се да построят икономически и политически ред при непредсказуемите изисквания на непрестанните новости. Промяната е в центъра на целия им живот. Те я търсят и ако се развива твърде бавно, я ускоряват. Действат със самоуважението и куража на хора, вярващи, че се носят по гребена на историческата вълна, довеждаща ги по-близо до каквато мечта ги вълнува най-много, било то универсалното свързване на информацията, или изцяло нови типове правителство. За тях това е процес, в който дестабилизирането на съществуващия ред не само е необходимо, но е и неизбежно. Не може да се поставя етичен еквивалент между престъпленията на Хизбула и, да речем, иновациите на „Гугъл“, но във всяко от тях може да се види действието на мощна енергия: дисбалансът между 500 бойци срещу 30 000 войници или двама студенти, преправящи цялата световна мрежа от спалнята в студентското си общежитие.

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: