Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Елантрис

Брандън Сандърсън

В „Елантрис” майсторът Брандън Сандърсън създава “истински самобитен свят от магия и интриги, с тръпката на най-добрата научна фантастика и великолепни герои, които правят романа незабравим” (Орсън Скот Кард). „Елантрис” е възхитително доказателство, че една цялостна фентъзи история може да се разкаже в един-единствен том, изпълнен с екшън, интриги, чудеса и безброй изненади.

 

 

Наличност: Да

17,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Елантрис беше град на боговете...

ЕЛАНТРИС

Някогашният град на боговете е прокълнат.

Но от каква сила? 

РАОДЕН

Принцът на Арелон - обичан от всички, сред тях и една непозната принцеса.

Къде е изчезнал той? 

ХРАТЕН

Върховен жрец на Фьордел - решен да покръсти народа на Арелон или да го избие.

Как ще постъпи? 

САРЕНЕ

Принцесата на Теод - вдовица, без да се е омъжвала.

Кой може да й се опълчи? 

В „Елантрис” майсторът Брандън Сандърсън създава “истински самобитен свят от магия и интриги, с тръпката на най-добрата научна фантастика и великолепни герои, които правят романа незабравим” (Орсън Скот Кард). „Елантрис” е възхитително доказателство, че една цялостна фентъзи история може да се разкаже в един-единствен том, изпълнен с екшън, интриги, чудеса и безброй изненади. - „Локъс”

Брандън Сандърсън е първокласен, вълнуващ разказвач с уникална и мощна визия. - Дейвид Фарланд

Биография и факти за автора

Брандън СандърсънБрандън Сандърсън е американски автор на фентъзи. Роден е на 19 декември 1975 г. в Линкълн, Небраска, САЩ. Защитил е магистърска степен в Младежки университет „Бригам“ по творческо писане.

След смъртта на Робърт Джордан, Брандън Сандърсън е избран от Хариет МакДугъл (овдовялата съпруга на Робърт Джордан) да довърши последната книга от поредицата „Колелото на Времето“. Хариет е била много впечатлена от трилогията написана от Брандън, „Мистборн“.

Брандън Сандърсън живее в Прово, Юта.

Книгите издадени у нас са поредицата Мъглороден (Последната империя, Кладенецът на възнесениетоГероят на времето, Сплавта на закона)Елантрис, Спиращият войната.

 

Откъс от книгата

1.

Принц Раоден от Арелон се събуди рано сутринта, без да осъзнава, че е прокълнат завинаги. Той се надигна сънено и примигна на сутрешната светлина. През отворените прозорци можеше да види грамадния град Елантрис в далечината. Суровите му стени хвърляха сянка над малкото градче Кае, където живееше Раоден. Стените бяха невероятно високи, но зад тях принцът виждаше върховете на рухналите кули, които загатваха за изчезналото вече могъщество.

Изоставеният град изглеждаше по-мрачен от обичайно. Раоден се взря в него за момент, след което отклони поглед. Огромните стени на Елантрис бе невъзможно да се игнорират, но жителите на Кае се стараеха да правят точно това. Беше твърде болезнено да си спомнят красотата на града и да се чудят как преди десет години благословията на шаод се бе превърнала в проклятие...

Раоден поклати глава и се измъкна от леглото. Беше необичайно топло за толкова ранен час. Той не почувства никакъв хлад, докато се намяташе с робата и дърпаше въженцето за прислугата, за да си поръча закуска.

Още нещо странно. Беше гладен, много гладен. Направо настървен. Никога не закусваше обилно, но тази сутрин откри, че няма търпение храната да пристигне. Накрая реши да изпрати някого да провери защо се бави.

– Йен? – извика той в мрачните покои.

Нямаше отговор. Раоден се намръщи леко заради липсата на сиона. Къде ли беше Йен? Принцът се надигна и очите му отново се насочиха към Елантрис. Кае изглеждаше като незначително село в сянката на огромния град.

Елантрис. Масивна черна грамада. Вече не беше град, а по-скоро труп на селище. Раоден потръпна леко.

На вратата се почука.

– Най-сетне. – Раоден се приближи и я отвори. Отвън стоеше старата Елао с поднос с плодове и топъл хляб.

Подносът се изплъзна от пръстите на слугинята и падна на земята, когато принцът посегна да го вземе. Раоден замръзна, а металическото дрънчене изкънтя в тихия коридор.

– Милостиви Доми! – прошепна Елао. Очите й бяха ужасени, а треперещата й ръка се плъзна към коратския амулет на врата й.

Раоден понечи да направи крачка напред, но слугинята отстъпи уплашено и размаза парче пъпеш в бързината да избяга.

– Какво? – сепна се принцът. След това зърна ръката си. Скритото от сенките в стаята сега се виждаше на трептящата светлина от коридора.

Раоден се обърна и разбута мебелите от пътя си, докато стигна до високото огледало на стената. Зората вече хвърляше достатъчно светлина, за да огледа добре отражението, което се взираше в него. Отражение на непознат.

Сините очи бяха същите, макар и разширени от ужас. Но косата му се бе изсветлила от пясъчнокафяво до сиво. А кожата беше още по-зле.

Лицето в огледалото бе обсипано с тъмни петна, като синини.

Петната можеха да означават само едно.

Шаодът го беше посетил.

Портите на Елантрис се затвориха зад него с гробовен тътен. Раоден се подпря на тях, замаян от последните събития.

Сякаш спомените му принадлежаха на друг човек. Баща му, крал Ядон, дори не го погледна в очите, когато нареди на жреците да го подготвят и да го хвърлят в Елантрис. Всичко беше извършено бързо и тихо. Ядон не можеше да си позволи да се разчуе, че престолонаследникът е станал елантрисец. Преди десет години шаод щеше да направи от Раоден бог. Ала сега вместо да превръща хората в сребристи божества, ги правеше болнави чудовища.

Раоден поклати невярващо глава. Шаод се случваше на други хора – непознати и далечни. Хора, които заслужаваха проклятие. Не на престолонаследника на Арелон. Не на Раоден.

Град Елантрис се простираше пред него. Високите стени бяха осеяни със стражници и в тях пазеха войници, чиято цел бе не да отблъскват враговете на града, а да пречат на жителите му да побягнат. След реод всеки посетен от шаод биваше хвърлян да гние в Елантрис. Падналият град се бе превърнал в огромна гробница за тези, чиито тела бяха забравили как се умира.

Раоден си спомни как бе стоял на тези стени и бе гледал ужасяващите жители на Елантрис точно както войниците го наблюдаваха в момента. Тогава градът му се струваше далечен, въпреки че беше съвсем близо. Беше се зачудил дори какво ли ще е да се разходи из потъмнелите му улици.

Сега щеше да разбере.

Раоден се притисна към портата за миг, сякаш да премине през метала и да пречисти тялото си от покварата. Сведе глава и изстена тихо. Искаше да се отпусне на мръсните камъни и да лежи, докато не се събуди от съня. Но знаеше, че никога няма да се събуди. Жреците бяха казали, че този кошмар ще трае вечно.

Нещо отвътре го подтикна да тръгне напред. Знаеше, че трябва да продължи да се движи, защото ако спреше, щеше просто да се предаде. Шаодът бе взел тялото му. Нямаше да позволи да му отнеме и разсъдъка.

Така че той превърна гордостта си в щит срещу отчаянието, обезсърчението и най-вече самосъжалението, вдигна глава и погледна проклятието в очите.

Преди, когато стоеше на стените на Елантрис и гледаше отгоре обитателите му, виждаше мръсотията, покриваща града. Сега буквално бе потопен в нея.

Всяка повърхност, от стените на сградите до пукнатините между паветата, бе покрита със слой мръсотия. Мазното вещество убиваше останалите цветове и сливаше всичко в смес от песимистично черно и кафяво-зеленикавия оттенък на канализация.

Раоден беше мяркал неколцина от обитателите на града. Сега можеше и да ги чуе. Десетина елантрисци бяха налягали по вонящите павета на площада. Мнозина стояха, незаинтересовани или неразбиращи, в локви мътна вода, остатък от снощния дъжд. И стенеха.

Повечето бяха тихи, мрънкаха под нос или пъшкаха от някаква невидима болка. Но една жена в далечния край на площада пищеше мъчително. След малко и тя замлъкна, останала без дъх или без сила.

Повечето носеха свободни парцаливи одежди, не по-малко мръсни от улиците. Раоден се загледа и разпозна облеклото. Самият той бе с бяла погребална одежда. Дълги ивици плат, съшити в свободна роба. Платът по ръцете и краката му вече бе покрит с петна от допира до градската порта и каменните колони. Раоден заподозря, че скоро ще е неразличим от останалите обитатели на Елантрис.

„Ето в това ще се превърна. Вече се почна. След няколко седмици ще съм поредният отхвърлен труп, подсмърчащ в някой ъгъл.“

Някакво движение в далечния край на площада го изтръгна от самосъжалението. Неколцина елантрисци клечаха в сянката на един праг точно срещу него. Не можеше да различи ясно силуетите им, но очевидно очакваха нещо. Усещаше, че погледите им са вперени в него.

Раоден вдигна длан, за да заслони очите си, и си спомни, че държи малка кошница. В нея бяха ритуалните коратски дарове за отвъдното, или в този случай за Елантрис. Самун хляб, малко зеленчуци, шепа зърно и стъкленица с вино. Обикновено даровете бяха по-пищни, но дори жертвите на шаод не биваше да остават без нищо.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: