Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Единственият и неповторим Айвън

Катрин Апългейт

Айвън е горила, която живее от години в своята стъклена клетка в зоопарка в мола.

Истинско приятелство, неспирна надежда и жажда за свобода са основните послания, които изпраща на децата горилата Айвън – главният герой в книгата, удостоена с „Newbery Medal” (2013) за принос в американската детска литература.

Авторката на „Единственият и неповторим Айвън” – Катрин Апългейт, черпи вдъхновение за трогателната история от действителен случай, който набира широка популярност през 1990-те години и поставя началото на мащабна кампания в защита на правата на животните в САЩ.

 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Горилата Айвън учи децата на приятелство и копнеж за свобода

Истинско приятелство, неспирна надежда и жажда за свобода са основните послания, които изпраща на децата горилата Айвън – главният герой в книгата, удостоена с „Newbery Medal” (2013) за принос в американската детска литература. Авторката на „Единственият и неповторим Айвън”– Катрин Апългейт, черпи вдъхновение за трогателната история от действителен случай, който набира широка популярност през 1990-те години и поставя началото на мащабна кампания в защита на правата на животните в САЩ.

Горилата Айвън живее от 27 години в стъклена клетка в зоопарка в мола. Цялото това време той прекарва в рисуване, гледане на телевизия и… правене на номера, с които да впечатлява хилядите посетители всеки ден. Вечер, когато молът е затворен, Айвън се отдава на приказки с останалите животни в зоопарка и на приятната компания на уличното куче Боб, което спи в неговата клетка. Ден след ден горилата живее между четирите стъклени стени, без да си дава сметка колко е тъжна, докато забавлява всички посетители в зоопарка. Всичко се променя, когато малкото слонче Руби, родено в дивата природа, идва в зоопарка в мола. Гледайки неговото страдание, Айвън разбира, че трябва да направи нещо, за да накара хората да осъзнаят как се чувстват животните, затворени в малките си клетки.

Историята в книгата е по действителен случай и носи на Апългейт и нейния Айвън „Newbery Medal” през 2013 г. за  принос в детската литература в САЩ. Авторката се вдъхновила от житейските премеждия на истинската горила Айвън, която е пренесена в САЩ от джунглите на днешна Демократична република Конго през 1964 г.

Двегодишният по това време Айвън и невръстната му сестричка са подложени на драстичната промяна с цел печалба – собствениците на един от моловете на територията на щата Вашингтон решават да използват горилите като атракция за посетителите в търговския център.  Само два месеца след „пътуването” женската горила умира, а Айвън е отгледан от един от собствениците на мола. През 1969 г., навършил 7 години, Айвън вече е прекалено голям, за да живее в дома на бизнесмена и е изпратен в мола, където прекарва следващите 27 години в циментова клетка.

Освен че е основната атракция с присъствието си в търговския център, Айвън е известен с умението си да рисува (подписвайки творбите си с пръстов отпечатък) и да гледа редовно телевизия на поставения в клетката му черно-бял телевизор. През 1987 г. приютът за животни PAWS (Progressive Animal Welfare Society) започва активна кампания срещу неприемливите условия, в които живее горилата, убеждавайки огромен процент от хората в различни градове в щата Вашингтон да не пазаруват от търговския център в знак на протест.

Инициативата бързо набира популярност, а включилите се в нея дори успяват да съберат сумата от 30 000 долара, за да откупят Айвън от мола и да го преместят в зоологическа градина. През 1991 г. National Geographic Explorer прави документален филм за Айвън, съпоставяйки поведението му с това на друга горила, живяла в същите условия, но преместена в зоопарк, където постепенно успяла да възвърне част от естествените си навици. Разликата в поведението на двете маймуни е отчетлива, а популярността на Айвън набира все по-голяма скорост, превръщайки се в национална кауза.

Медии от ранга на People и The New Yorker публикуват материали за него, а през 1992 г. плъзват слухове, че поп иконата Майкъл Джексън предложил да откупи Айвън, за да го приюти в собствената си зоологическа градина в Калифорния. Благодарение на огромния обществен отзвук, през 1994 г. собствениците на търговския център се съгласяват да освободят Айвън. Остатъка от живота си – Айвън умира през 2012 г., горилата прекарва в зоопаркове в щата Вашингтон. Днес клетката му все още е една от основните атракции в търговския център, а прозорците й са покрити със страници от различни вестници, публикували статии за Айвън.

Освен с ценното отличие за принос в американската литература за деца, „Единственият и неповторим Айвън” може да се похвали с още куп награди, както и с почетни места в престижни класации като № 1 бестселър на Ню Йорк Таймс. Трогателната история, която ни кара да се замислим по-дълбоко върху теми като приятелството, надеждата и свободата, ще бъде филмирана от „Дисни”.

„Единственият и неповторим Айвън” е книга, която ще разбие сърцето ви. А след това ще го излекува.“ - Гари Шмид

Откъс от книгата

Откъс от „Единственият и неповторим  Айвън”

Джамбо

Телевизорът ми е изключен, така че докато чакаме новия съсед, моля Стела да ни разкаже история.

Стела потърква предния си десен крак в стената. Кракът ѝ отново е подут и грозно тъмночервен.

– Ако не се чувстваш добре, Стела – казвам, – може да си подремнеш и да ни разкажеш после.

– Добре съм – отвръща тя и внимателно премества тежестта си.

– Разкажи ни историята за Джамбо. Тя ми е любима, но не мисля, че Боб я е чувал.

Тъй като помни всичко, Стела знае много истории. Обичам пъстри разкази с черно начало, бурна среда и край с безоблачно синьо небе. Но каквато и да е история би свършила работа.

Не съм в положение да придирям.

– Имало едно време – започва Стела – човешко момче. Отишло да види семейство горили на едно място, наречено зоопарк.

– Какво е зоопарк? – пита Боб. Той е самоуко куче, но не е виждал много неща.

– Хубавият зоопарк – обяснява Стела – е голямо владение. Дива клетка. Безопасно място. Има пространство за разходка и човеци, които не нараняват. – Тя млъква и обмисля думите си. – Чрез хубавия зоопарк човеците изкупват грешките си.

Стела се премества и изохква тихичко.

– Момчето се покачило на стена – продължава тя, – гледало, сочело, но изгубило равновесие и паднало в дивата клетка.

– Хората са непохватни – прекъсвам я аз. – Ако знаеха как да вървят, като се подпират на кокалчетата си, нямаше да падат толкова често.

Стела кимва.

– Имаш право, Айвън. Във всеки случай момчето лежало като неподвижна купчина, а човеците ахкали и викали. Среброгърбият, който се казвал Джамбо, огледал момчето, както повелява дългът му, докато стадото му зяпало от безопасно разстояние. Джамбо побутнал внимателно момчето. Подушил болката му и застанал на стража. Когато момчето се събудило, човеците завикали: „Стой неподвижно! Не мърдай!“, защото били сигурни – човеците винаги са сигурни за разни неща, – че Джамбо ще го премаже до смърт. Момчето изстенало. Тълпата чакала смълчана в очакване на най-лошото. Джамбо отвел стадото си настрани. Мъже се спуснали по въжета и грабнали детето, отнесли го към очакващите го ръце.

– Момчето било ли добре? – пита Боб.

– Не било пострадало – казва Стела, – въпреки че не бих се учудила, ако в онази нощ родителите му са го прегръщали много пъти, докато са го мъмрели.

Боб, който си дъвче опашката, спира и накланя глава.

– Това истинска история ли е?

– Аз винаги казвам истината – отвръща Стела. – Въпреки че понякога обърквам фактите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: