Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Един френски роман

Фредерик Бегбеде

Потвърждавайки репутацията си на бунтар и купонджия, в „Един френски роман“ Бегбеде взема повод от двата дни, прекарани в ареста заради смъркане на кокаин на улицата, за да разкаже по твърде своеобразен и завладяващ начин живота си, живота на своите деди и родители – и по подразбиране, живота на Франция през миналото и част от сегашното столетие. Тръгвайки по следите на изгубеното си детство, писателят създава автобиографично четиво, в което съвремие и минало се смесват по едновременно ироничен и затрогващ начин.

 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Потвърждавайки репутацията си на бунтар и купонджия, в „Един френски роман“ Бегбеде взема повод от двата дни, прекарани в ареста заради смъркане на кокаин на улицата, за да разкаже по твърде своеобразен и завладяващ начин живота си, живота на своите деди и родители – и по подразбиране, живота на Франция през миналото и част от сегашното столетие. Тръгвайки по следите на изгубеното си детство, писателят създава автобиографично четиво, в което съвремие и минало се смесват по едновременно ироничен и затрогващ начин.

 

Фредерик Бегбеде:

Това е историята на една Ема Бовари на седемдесетте, възпроизвела по време на развода си мълчанието на предишното поколение за бедите, причинени от двете войни.

Това е историята на един мъж, превърнал се в бонвиван, за да си отмъсти, че е бил изоставен, на един баща, станал циничен, понеже сърцето му е било разбито.

Това е историята на един по-голям брат, направил всичко, за да не прилича на родителите си, и на един по-малък брат, направил всичко, за да не прилича на големия си брат.

Това е историята на едно меланхолично дете, отраснало в самоубила се страна, отгледано от потиснати от провала на брака си родители.

Това е историята на една страна, която успя да загуби две войни, като твърдеше, че ги е спечелила, а после да загуби и своята колониална империя, като се правеше, че значението ѝ с нищо не се е променило.

Такъв е животът, който живях: един френски роман. 

 

Без никакво съмнение най-голямото достойнство на тази книга е нейната честност. Когато е честна до такава степен, една книга може дори просто по невнимание да доведе до истински разкрития за човешката природа – в това отношение литературата води науката с няколко дължини.

Мишел Уелбек

 

ОТКЪС ОТ КНИГАТА

АЗ СЪМ ПО-СТАР от своя прадядо. Капитан Тибо дьо Шастенье е бил на 37 години, когато загива на 25 септември 1915 година, в 9,25 сутринта, по време на втората битка за Шампан, между долината на Сюип и края на Аргонския лес. Трябваше да засипвам майка ми с въпроси, за да науча нещо повече; семейният герой е нещо като незнаен войн. Погребан е в замъка „Бори-Пьоти“, в Дордон (при чичо ми), но видях негова снимка в замъка „Вогубер“ (при друг мой чичо): висок и слаб младеж в синя униформа, с късо подстригана руса коса. В последното си писмо до прабаба Тибо твърди, че не разполага с клещи, за да пререже загражденията от бодлива тел и да си проправи път към вражеските позиции. Описва варовиков и равнинен пейзаж, несекващ дъжд, който превръща терена в кално тресавище, и споделя, че е получил заповеди да атакува на другия ден сутринта. Знае, че ще умре; писмото му е като snuff movie – филм на ужасите, заснет без специални ефекти. На зазоряване той изпълнил дълга си, запявайки песента на жирондинците: „Да умреш за родината, е най-прекрасната, най-достойната участ!“. 161-ви пехотен полк се хвърлил срещу стената от куршуми; както можело да се предполага, прадядо и неговите хора били покосени от немските картечници и задушени от хлора. Може да се каже, че Тибо е бил убит от своите началници. Бил е висок, красив, млад и Франция му е заповядала да умре за нея. Или по-скоро – предположение, което придава на съдбата му странна актуалност, – Франция му е заповядала да се самоубие. Този баща на четири децасе е пожертвал напълно съзнателно като някой японски камикадзе или палестински терорист. Потомъкът на кръстоносци бил осъден да постъпи като Иисус Христос – да даде живота си за другите.

Произхождам от доблестен рицар, който е бил разпнат на телените мрежи в Шампан.

НАУЧИХ, че брат ми е станал кавалер на Почетния легион, когато бях задържан. Полицаите не ми сложиха веднага белезници; направиха го по-късно, когато ме заведоха в „Отел Дийо“, и след това, когато на другата вечер бях прехвърлен в ареста на Ил-дьо-Сите. Президентът на републиката бе написал много мило писмо до по-големия ми брат, в което го приветстваше за приноса му към динамизма на френската икономика: „Вие сте пример за капитализъм, какъвто искаме: капитализъм на предприемачи, а не капитализъм на спекуланти“. На 28 януари 2008 година, в участъка на VIII парижки район, служители в сини униформи, с револвери и палки на колана, ме съблякоха напълно, за да ме претърсят, конфискуваха ми телефона, часовника, кредитната карта, ключовете, паспорта, шофьорската книжка, колана и шала, взеха ми проба от слюнката и свалиха отпечатъците ми, повдигнаха тестисите ми, за да видят дали не крия нещо в задника си, снимаха ме във фас, в профил, в три четвърти, с антропометрична табела в ръце, преди да ме отведат в клетка от два квадратни метра, със стени, покрити с графити, засъхнала кръв и сополи. Тогава още не знаех, че няколко дни по-късно ще присъствам на връчването на ордена на Почетния легион на брат ми в Елисейския дворец, в не толкова тясната празнична зала, и ще гледам през остъклените врати как вятърът разклаща листата на дъбовете, които като че ли ми правеха знаци и ме зовяха в президентската градина. Някъде към четири часа сутринта на тази черна нощ лежах на циментова пейка и положението ми изглеждаше просто: Бог вярваше в брат ми, а мен бе изоставил. Как бе възможно две толкова близки в детството същества да имат толкова противоположни съдби? Бях задържан с един приятел за употреба на наркотични вещества на улицата. В съседната килия някакъв джебчия вяло, но на достатъчно редовни интервали блъскаше с юмрук по стъклото, за да не може никой от останалите да заспи. По принцип сънят бе нещо непостижимо, защото дори когато задържаните преставаха да мучат, полицаите си подвикваха на висок глас в коридора, като че ли затворниците им бяха глухи. Носеше се миризма на пот, на повърнато и на зле претоплено в микровълнова печка телешко с моркови. Времето се точи ужасно бавно, когато нямаш часовник и никой не възнамерява да угаси премигващия на тавана бял неон. В краката ми някакъв шизофреник, изпаднал в етилова кома, стенеше, хъркаше и пърдеше, проснал се направо на кирливия бетонен под. Студено беше, но аз се задушавах. Опитвах се да не мисля за нищо, но бе невъзможно: когато си затворен в много тясно пространство, постоянно си измъчван от мисли; напразно се опитваш да отблъснеш паниката; някои се молят на колене да ги пуснат или пък изпадат в нервна криза, понякога се опитват да се самоубият или признават престъпления, които никогане са извършвали.

Бях готов на всичко за книга или приспивателно. Тъй като не разполагах нито с едното, нито с другото, започнах да пиша това в главата си, без писалка, със затворени очи. Ще ми се тази книга да ви помогне да избягате от действителността, както на мен помогна онази вечер.

НЕ СИ СПОМНЯМ детството. Никой не ми вярва, когато го кажа. Всеки си спомня своето минало; за какво да живеем, ако си забравяме живота? В мен обаче не остава нищо от самия мен; от нула до петнайсетгодишна възраст съм изправен пред черна дупка (в астрофизическия смисъл: „Обект с огром на маса и толкова силно гравитационно поле, че никаква форма на материя или светлина не е в състояние да го преодолее“). Дълго време вярвах, че съм нормален, че и другите са сполетени от същата амнезия. Но ако ги попитах: „Спомняш ли си детството?“, те ми разказваха куп истории. Срамувам се, че биографията ми е написана със симпатично мастило. Защо детството ми не е неизтриваемо? чувствам се изключен от света, защото светът има археология, а аз – не. Заличил съм следите си като някой избягал престъпник. Когато спомена този недъг, родителите ми вдигат очи към небето, семейството ми негодува, приятелите ми от детството се обиждат, бивши годеници са готови да предоставят фотографски доказателства.

„Не си си загубил спомените, Фредерик. Просто не се интересуваш от нас!“

 

Биография и факти за автора

Фредерик БегбедеФредерик Бегбеде отдавна си е изградил репутация на заклет бохем и „вулканичен“ артист, непримирим към творческото притворство. Неслучайно всеки негов роман е гарниран с хаплива ирония, скандални равносметки и провокации.

 

Той произлиза от състоятелна, буржоазна фамилия, учи в авторитетните лицеи Монтен и Луи-льо-Гран, по-късно и политически науки в Париж. Има диплома по маркетинг от специализирано училище за журналистика и комуникации. Упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. Заради романа му „9.99 лв.“ („6.66 евро“), който е безпощадна критика на рекламния бизнес, го уволняват от там. 

 

Творчеството на Бегбеде хвърля ръкавица към всевъзможни социални конвенции, предизвиква установения морал, религиозните залитания, националистките изригвания, устоите на модерния живот. Освен всичко останало, Бегбеде е и „забележителен-автор-на-предговори-който-обича-да-дразни-любителите-на-електронни-книги.“  Създател е на литературната награда „Флора“. 

 

Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

 

През 1990 г. публикува първия си роман - „Мемоари на един откачен младеж“. В България „Колибри“ издаде „Почивка в кома“, „Помощ, простете“, „Любовта трае три години“ и блестящата и непоколебима есеистична книга „Първа равносметка след апокалипсиса“.

 

През 2007 г. 99 francs е филмиран, а самият Бегбеде дебютира като режисьор в киното с екранизацията на романа си „Любовта трае три години“. „Създавайки филм за вредните ефекти от полемичната работа на един писател върху собствения му любовен живот, Бегбеде съчетава жив комедиен ритъм в американски стил с типично френски подход към проблеми като изневярата и брака“, пише сп. Variety.

 

От март 2014 г. на пазара е и „Един френски роман“. С последния си роман, „Уна & Селинджър“, Бегбеде още веднъж разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: