Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Държавата

Платон

Платон е един от най-видните представители на древногръцката философска мисъл; създава първата институция за висше образование в западния свят – Атинската академия. Ученик на Сократ и учител на Аристотел, Платон е и математик, и автор на повече от 30 философски диалога и писма, сред които и прочутият и фундаментален труд "Държавата", смятан за първата утопична творба в историята. В нея Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал, и върху справедливия човек. "Държавата" се утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория в световната история.

  • Корица: Твърда
  • Страници: 512
  • Тегло: 0.650 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Изток-Запад
  • Виж още от Платон
 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Платон е един от най-видните представители на древногръцката философска мисъл; създава първата институция за висше образование в западния свят – Атинската академия. Ученик на Сократ и учител на Аристотел, Платон е и математик, и автор на повече от 30 философски диалога и писма, сред които и прочутият и фундаментален труд Държавата, смятан за първата утопична творба в историята. В нея Платон разглежда естеството на реда и справедливостта, поставяйки акцент върху характера на града-държава като идеал, и върху справедливия човек.  Държавата се утвърдила като едно от най-влиятелните произведения във философията и политическата теория в световната история.

В прочутите Сократови диалози на Платон, писани в началото на IV в.пр.Хр., блестят с пълна сила изтънчеността и високата ерудиция на знаменития древногръцки философ, чиято мисъл полага основите на западната философия и наука. Характерно за диалозите е, че участниците търсят корените на  морални или философски проблеми от най-разнообразно естество; процесът на дирене на истината прави зрим метода на Сократ (често и главен герой в диалозите). Държавата е може би най-известният от тези диалози, в който Сократ обсъжда с атиняни и чуждоземци смисъла на въпроси, чийто отговор търсим и днес, като например: Справедливият човек по-щастлив ли е от несправедливия?

Освен знаменития мит за пещерата, който срещаме в основополагащия за европейската мисловност труд, детайлно е разгледан въпросът за това какви трябва да бъдат идеалните управители. Платон обсъжда и теорията за формите, безсмъртието на душата и ролите на философията и поезията в обществото.

Откъс от книгата

Първа книга

Увод

Вчера слизах с Главкон, сина на Аристон, в Пирея, за да се поклоня на богинята и в същото време да видя как ще отпразнуват празника, който провеждаха за първи път. Според мен церемонията беше изпълнена така хубаво и благопристойно от местните жители, както я изпълняваха самите траки. След като се помолихме и видяхме всичко, ние се върнахме в Атина. Полемарх, синът на Кефал, като ни видя отдалече, че ние вече се отправяме за дома, заповяда на своя роб да ни настигне тичешком и да ни каже да го дочакаме. Младият роб ме хвана за дрехата отзад и каза:

– Полемарх ви моли да почакате.

Аз пък се обърнах и попитах:

– Къде е той?

– Той е назад – отвърна робът – и скоро ще пристигне; но вие го почакайте.

– Нека почакаме тогава – каза Главкон.

Малко след това към нас се присъединиха Полемарх, Адимант, брат на Главкон, Никерат Никиев и някои други, които се връщаха от тържествената процесия. Тогава

Полемарх каза:

– Изглежда, Сократе, вие бързате за Атина.

– Ти добре се досещаш – отвърнах му аз.

– А виждаш ли колко сме ние? – продума той.

– Как не!

– Следователно трябва вие или да сте по-силни от тези тук, или да останете тука.

– Но има още нещо – казах аз, – ние трябва да ви убедим защо трябва да ни пуснете да вървим.

– А нима бихте могли да убедите тези, които не слушат? – отвърна той.

– Никак не е възможно това – отвърна Главкон.

– Бъдете уверени, че ние няма да ви слушаме.

Адимант пък рече:

– Нима не знаете, че тази вечер ще има конно факелно надбягване в чест на богинята?

– С коне! – възкликнах аз. – Това е нещо ново.

Дали, надбягвайки се с коне, състезателите ще си предават запалени факли един на друг? Или нещо друго?

– Точно така – отговори Полемарх. – Освен това ще уредят нощни увеселения, които заслужава да се видят. След като се нахраним, ние ще видим нощните веселия и ще се срещнем там с много млади люде и ще се разговорим с тях. Затова останете и не се противете.

Тогава Главкон каза:

– Изглежда, че трябва да останем.

– Щом ти мислиш така, така и трябва да постъпим – казах аз.

И така, ние се отправихме за дома на Полемарх и там заварихме Лизий и Евтидем, братя на Полемарх, и заедно с тях халкидонеца Тразимах, пеонеца Хармантид и Аристонимовия син Клитофонт. Там беше и Полемарховият баща Кефал. Той ми изглеждаше вече много застарял – бях го видял за последен път преди много време. Кефал с венец на глава седеше върху стол с мека възглавничка, тъй като принасяше жертва във вътрешния двор. Ние насядахме край него, понеже там имаше наредени в кръг столове. Щом ме видя, Кефал ме поздрави и каза:

– Сократе, ти вече рядко идваш при нас в Пирея, а би трябвало да идваш. Ако аз все още можех да отивам лесно в града, нямаше да има никаква нужда ти да идваш тука. Тогава ние щяхме да идваме при теб. Но сега ти трябва да идваш по-често при нас. Знай, че колко повече ми стават чужди телесните удоволствия, толкова по-голямо желание имам и изпитвам удоволствие от разговорите. Ти, впрочем, не се отказвай от твоето занимание, продължавай да общуваш с младежите, но и не забравяй да идваш при нас като при приятели и близки другари.

– Кефале, това е редно, а и на мен ми е приятно да разговарям с люде в напреднала възраст – казах аз. – Те вече са извървели този път, който вероятно ще трябва да изминем и ние. Затова трябва да ги питам какъв е този път: неравен и труден ли е, или пък е равен и лесен. Особено с удоволствие бих питал тебе как изглежда това, понеже ти си вече на тая възраст, която поетите наричат праг на старостта. Бих питал дали е трудна тая част от живота и какво ще кажеш ти за това?

– Кълна се в името на Зевс, че аз ще ти кажа, Сократе, това, което мисля – отвърна той. – Обикновено се разбираме помежду си ние, хората, които имаме почти еднаква възраст, и оправдаваме древната поговорка. Повечето от нас, когато се събираме, тъгуват, понеже копнеят за насладите от млади години и си спомнят за свои любовни удоволствия, пирове, гощавки и други подобни; оплакват се, че са лишени от нещо съществено, като смятат, че тогава са живели добре, а сега вече не е така. Някои пък страдат, че старостта им се взема на присмех от техни близки, и затова пеят тъжна песен за старостта като за виновница на злините им. Според моето мнение, Сократе, тия люде не обвиняват самата вина. Ако наистина старостта беше причина, то трябваше и аз да понасям поради нея същото, което търпят всички останали, достигнали тая възраст. Напротив, аз вече съм имал възможност да се срещам с други, не такива старци, и на първо място със Софокъл. Някой си срещнал поета и го попитал: „Софокле, как си с любовните удоволствия? Можеш ли още да общуваш с жени?“ На това Софокъл отговорил: „Кажи го по-добре, човече! Аз се освободих от това общуване с най-голяма радост, сякаш отбягнах бесен и жесток тиранин.“ И тогава смятах, че поетът е отговорил добре, а и сега съм на същото мнение. Има пълно спокойствие и мир за старостта от тия удоволствия. Когато страстите престанат да се разпалват и отслабнат, тогава настъпва онова състояние на Софокъл – освобождаване от много и бесни господари. Причината затова и за неприятностите с домашните е една и съща: и тя не е в старостта, а в човешкия нрав, Сократе. Ако старците са добронравни и с лек характер, то и старостта е лесно поносима за тях. Ако ли не са с добър нрав, Сократе, то и старостта, и младостта са еднакво непоносими за такъв човек.

Аз се възхитих от тия му думи. И понеже исках да говори още, подтикнах го към това, като казах:

– Аз смятам, Кефале, че мнозина няма да се съгласят и няма да приемат казаното от теб, но ще мислят, че ти лесно понасяш старостта си не поради своя нрав, а поради притежаването на голямо богатство. А казват, че богатите имат много средства за утеха.

– Ти говориш истината – отвърна ми той. – Те не ще се съгласят. До известна степен имат право да мислят така, но все пак грешат. На мен ми харесва отговорът на Темистокъл, даден на един серифянин, който го наскърбил, като казал, че Темистокъл дължи славата си не на лични заслуги, а на своя роден град. „Самият аз нямаше да се прославя, ако бях серифянин, отвърнал Темистокъл, нито пък ти би се прославил, ако беше атинянин.“ Тия думи добре прилягат за бедните старци, които мъчно понасят старостта си, макар да е еднакво трудно: както за бедния добронравен човек не е лесно да понася старостта, така и за недобронравния човек, който е богат, е трудно да владее себе си.

– Кефале – попитах аз, – дали ти сам си спечелил поголямата част от богатството, което притежаваш, или си го получил в наследство?

– Как е възможно сам да съм го спечелил, Сократе – отвърна той. – Половината от богатството си получих от моя дядо и от моя баща. Дядо, мой съименник, получил в наследство почти такова голямо богатство, каквото сега аз притежавам. А и сам многократно го увеличил, но моят баща Лизаний го намалил и направил по-малко и от притежаваното сега от мен. Що се отнася пък до мен, аз бих бил доволен да мога да го предам на децата си не само да не е намалено, но ако може и да е малко увеличено в сравнение с полученото от мен.

– Аз те попитах за това – продумах аз тогава, – понеже ми изглежда, че ти не обичаш много парите, а това правят обикновено ония, които сами не са ги печелили. А пък тия, които са ги спечелили сами, те двойно или много повече ги зачитат от тези, които не са ги спечелили. Както поетите обичат своите произведения и бащите своите деца, така също и забогателите чрез труд обичат парите си като свои произведения, а не в зависимост от ползата, както правят другите. Поради това те стават неприятни, понеже не желаят нищо друго да хвалят освен богатството си.

– Право говориш – отвърна той.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: