Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Държавна сигурност – предимство по наследство

Момчил Методиев, Мария Дерменджиева

Професионални биографии на водещи офицери

Какво е влиянието на Държавна сигурност върху обществото в годините на Студената война и след това и на кого служи тя?

Доколко професионалните биографии на водещите офицери от системата доказват твърденията, че те са били пазители на националната сигурност?

Това са едва част от въпросите, на които отговаря изследването „Държавна сигурност – предимство по наследство” на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева.

Книгата е част от поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало.

 

Наличност: Да

25,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Държавна сигурност – предимство по наследство?

Какво е влиянието на Държавна сигурност върху обществото в годините на Студената война и след това и на кого служи тя? Доколко професионалните биографии на водещите офицери от системата доказват твърденията, че те са били пазители на националната сигурност?

Това са едва част от въпросите, на които отговаря изследването „Държавна сигурност – предимство по наследство”  на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева. Книгата е част от поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало.

В историята на ДС могат отчетливо да се разграничат две поколения офицери: първото оглавява службата веднага след 9 септември 1944 г. и е отговорно за големите репресии и чистки от края на 40-те и началото на 50-те години;  представителите на второто навлизат в системата през 60-те и 70-те години, за да заемат ръководни позиции в края на комунизма и да изиграят важна роля в годините на прехода.

Ценното изследване по темата „Държавна сигурност – предимство по наследство” очертава механизмите, по които е функционирала системата и търси причините за нейното по-широко обществено влияние, включително след края на комунизма. Написан въз основа на личните кадрови дела, в труда на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева са възстановени професионалните биографии на 47 от най-известните офицери от Държавна сигурност от целия период на нейното съществуване.

Книгата стъпва на убеждението, че публичното внимание следва да бъде фокусирано не само върху агентите и секретните сътрудници, колкото върху техните водещи офицери, които са съставлявали гръбнака на Държавна сигурност.

Авторите на „Държавна сигурност – предимство по наследство” (с подзаглавие „Професионални биографии на водещи офицери”) стигат до извода, че наличието на голяма агентурна мрежа превръща проблема за институционалната култура на Държавна сигурност във въпрос, който излиза извън коридорите на самата институция и извън времевите рамки на нейното формално съществуване.

В книгата е разяснено още какви са били критериите за постъпване на работа, как е ставал растежът в йерархията и от какво са били мотивирани служителите на ДС; как точно са подбирани кадрите и наистина ли са били елитно образовани професионалисти, или просто „изваденият меч на пролетарската диктатура“, „очите и ушите на Партията и Народната власт“…

Кадровите дела, които отразяват самооценката на институцията за нейните служители, не оставят никакво съмнение, че идеологическата зависимост и партийната лоялност не само са решаващи за цялостната дейност на Държавна сигурност, но и определят личностната характеристика и професионалния път на всеки един неин служител, категорични са Методиев и Дерменджиева.

Изданието е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало „Минало несвършено”. В нея са още „Социалното инженерство. Политики за прием във висшите училища през комунистическия режим в България” на Пепка Бояджиева, „Българският соцреализъм: 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ” на Пламен Дойнов, „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” и др.

Откъс от книгата

На кого служи Държавна сигурност?

 

Чия е Държавна сигурност – на Комунистическата партия или на българската държава? Кого пази – партийното ръководство или националната сигурност? В годините на комунизма никой не си е задавал този въпрос, отговорът е бил очевиден. Дилемата се появява едва след закриването на Държавна сигурност. Основно заради твърдението на бившите служители, че дейността им е била същата, каквато е на всички модерни служби за сигурност.

За ръководството на Комунистическата партия отговорът е бил ясен.

Служителите на Държавна сигурност са и трябва да бъдат „железните рицари на Комунистическата партия“, „изваденият меч на пролетарската диктатура“, „очите и ушите на Партията и Народната власт“  – това са само част от определенията, които използва на 17 април 1954 г. Вълко Червенков пред ръководството на Държавна сигурност. Речта е произнесена във време, когато Червенков се опитва да се представи за реформатор, но все още е коректно да се цитира Сталин.

Основната цел на срещата е да се внуши на кадрите от тези служби да бъдат „проникнати от дух на партийност“, тъй като, по думите на Червенков, „ние искаме нашата Държавна сигурност да гледа добре, да чува добре, да действа точно, за да могат Партията и Правителството да предприемат разумни и оправдани мерки и действия“. Същите определения Червенков използва и в реч пред ръководните кадри през 1951 г.  Макар и не толкова красноречиви, примери в подкрепа на „партийния характер“ на органите на Държавна сигурност могат да бъдат цитирани и от по-късните години. „Духът на партийност“ си остава централното изискване към техните кадри, независимо от това кой стои начело на партията.

Друга е позицията на бившите служители, особено на разузнавачите: „Българското външно разузнаване има ярко подчертана национална идентичност. Дали при царуването на Фердинанд Сакскобургготски, или при управлението на сина му цар Борис, после и при републиката на Георги Димитров и Тодор Живков, нашето разузнаване винаги е служило на държавата, независимо от нейната политическа система и идейната привкусица на нейните ръководители. Подчертавам – само на българската държава!“ (Ананиев, 2008. с. 9) Подобни мнения могат да се срещнат и в книгите на бивши офицери от всички управления. На пръв поглед те имат право – всяка модерна държава създава и развива разузнавателни и контраразузнавателни структури, които се борят с вътрешните и външните заплахи за сигурността.

И все пак кой е прав? Вълко Червенков, чиято реч от 1954 г. има за цел налагането именно на този „дух на партийност“, или служители като Коста Ананиев, Димитър Иванов, Бончо Асенов, които настояват, че тази характеристика на Държавна сигурност е била нещо второстепенно, а същинските мотиви за тяхната работа са били патриотизмът и опазването на сигурността на страната?

Какви са били критериите, на които е трябвало да отговарят кандидатите за работа в службите? Каква е била тяхната мотивация и кои фактори са играли водеща роля за израстването им в кариерата? Как и доколко този „дух на партийност“ (ако въобще е съществувал) е бил налаган в структурите за сигурност? Дали това не е просто един от лозунгите на късния комунизъм, повтарян от всеки, без в него да е влагано реално съдържание. Настоящото изследване търси отговора на тези въпроси в личните кадрови дела на водещи офицери на Държавна сигурност през годините. С надеждата, че възстановяването на професионалните биографии на ръководните кадри ще даде възможност за оформяне и на институционален портрет на цялата Държавна сигурност.

Това изследване, както и много други, става възможно благодарение на изграждането на централизиран архив на бившите тайни служби на комунистическия режим и разсекретяването на документите в него. Наличието на този неизследван в пълнота архив създава предпоставки за различни насоки на изследователската работа, част от които следват вече разработените модели в други държави от Източна Европа, където архивите бяха отворени по-рано.

Настоящото изследване се опитва да излезе извън рамките на чисто справочната информация и въз основа на съществуващите биографични данни да задълбочи знанието за начина на функциониране на системата на Държавна сигурност.

Съдържание

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

На кого служи Държавна сигурност?  ........................................ 9

РЪКОВОДНИТЕ КАДРИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ:

„ОЧИТЕ И УШИТЕ НА ПАРТИЯТА“

I.             АВАНГАРД НА АВАНГАРДА      ....................................... 28

II.            ПОДБОР И КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ         .......................... 40

1.            Първото поколение: „активни участници в установяването

на народната власт“     ............................................................... 42

2.            Второто поколение: „предимство имат синовете на

активни борци и на бивши и настоящи служители на КДС“ ..... 52

3.            Статистически данни: партийна принадлежност, социален

произход, образование, заплати         ....................................... 59

4.            Основни характеристики: антимеритократизъм и

административен произвол    .................................................. 65

III.          СТРУКТУРА И ДЕЙНОСТ    ............................................... 72

1.            Организация на работата на Държавна сигурност ......72

2.            Разузнаване     .............................................................. 76

3.            Вътрешна сигурност и Управление за безопасност и охрана ... 94

4.            Регионални структури               ..............................................................  124

5.            Следствие, Картотека и архив, Школа „Георги Димитров“ .... 127

РЪКОВОДНИ КАДРИ: ПРОФЕСИОНАЛНИ БИОГРАФИИ

Димо Дичев Новаков (1902-1982), началник на отдел

„Държавна сигурност“                 ........................................................................ 141

Мирчо Спасов Христов (1911-1993), заместник-министър

на вътрешните работи               .......................................................................... 148

Ангел Минев Цанев (1912-2003), министър на вътрешните работи  ..............172

Георги Цанков Веселинов (1913-1990), министър на вътрешните работи... 183

Димитър Стоянов Гръбчев (1914-1968), заместник-председател на КДС

и началник на Управление за безопасност и охрана ......................................... 211

Митка Бочева Гръбчева (1916-1993), групов началник в

Първи отдел при Дирекция „Държавна сигурност“ .............................................................................. 211

Господин Гочев Стоянов (1915-1975), началник на Първо управление ....... 234

Григор Велков Шопов (1916-1994),

заместник-министър на вътрешните работи      ...................................................................................... 242

Георги Методиев Аначков (1920-1995), заместник-министър

на вътрешните работи и началник на Второ главно управление      .................................... 258

Боян Велинов Захариев (1921-1998), първи заместник-началник на Шесто управление .................................276

Ангел Иванов Солаков (1922-1998), министър на вътрешните работи, председател на КДС      ................... 297

Борис Миланов Манов (1922-2009), началник на Шесто управление  ...................................................................308

Васил Иванов Коцев (1922-1986), началник на Първо главно управление   ....................................................... 317

Димитър Стоянов Кьосев (1922-1973), заместник-министър

на вътрешните работи, началник на Първо главно управление ............................................ 327

Илия Симеонов Кашев (1922-1986), заместник-министър на

вътрешните работи и началник на Управление за безопасност и охрана   ...................... 342

Димо Вангелов Станков (1924), заместник-началник на Първо главно управление,

началник на 08 отдел „Активни мероприятия“                ............................................................ 350

Иван Костов Охридски (1924-1981), първи заместник-началник на Първи отдел – следствен ................371

Илия Ангелов Лингорски (1924), заместник-началник на Оперативно-техническо управление ...............381

Петър Ненов Чергиланов (1924-2009), началник на Трето управление ........................................................ 391

Стоян Генов Савов (1924-1992), заместник-министър на вътрешните работи ............................................ 401

Владимир Тодоров Николов (1925-2012), началник на Първо главно управление ..................................... 417

Костадин Спасов Кюлюмов (1925-1998), заместник-началник на

Висшия институт „Георги Димитров“ –МВР......................................................................... 428

Нанка Динчева Серкеджиева (1925-2012), началник на

Трети отдел „Картотека и архив“ ....................................................................... 457

Петър Христов Стоянов (1925-1993), началник на Шесто управление ........... 477

Райко Маринов Николов (1925), служител на Първо управление  ................. 493

Кирил Захариев Масленков (1926), началник на Управление „Кадри“ на МВР ..........508

Кирил Василев Величков (1928-2001), началник на Четвърто икономическо управление .......519

Христо Кирилов Маринчев (1928-2000), заместник-началник на

Културно-историческото разузнаване  ................................................................................. 536

Антон Кръстев Мусаков (1932-1998), началник на Шесто управление .......... 554

Сава Господинов Джендов (1933-2007), началник на

Управление за безопасност и охрана / Национална служба за охрана .........................................  570

Емил Ангелов Александров (1934-2012), началник на

Културно-историческото разузнаване .............................................................. 586

Красимир Благоев Саманджиев (1936), заместник-началник на

Второ главно управление, директор на Национална служба за защита на конституцията,

заместник-министър на вътрешните работи  .................................................. 606

Георги Стефанов Милушев (1937), началник на Управление за безопасност и охрана  ................ 633

Петко Господинов Кипров (1937), ректор на Висшия институт „Георги Димитров“,

началник на Служба „Информация и архив“  .......................................................................................................... 646

Хрисан Георгиев Христов (1937), нелегал, служител на Първо главно управление                 ................... 673

Костадин Георгиев Коцалиев (1939), началник на Главно следствено управление                 ....................689

Румен Димитров Тошков (1939), директор на Националната разузнавателна служба .................718

Тодор Костов Бояджиев (1939), заместник-началник на

Първо главно управление, главен секретар на МВР .....................................................................725

Георги Савов Манчев (1941-1998), началник на

Управление „Научно-техническо разузнаване“ .............................................................. 733

Чавдар Вельов Червенков (1941), служител на Разузнавателно управление на МНО,

директор на Военното разузнаване      ....................................... 738

Ангел Стоянов Кацаров (1942-2008), началник на

Разузнавателно управление при КСВ, началник на Служба „Военна информация“ .......................... 759

Бриго (Бригадир) Христофоров Аспарухов (1945),

служител на Първо главно управление, директор на Националната разузнавателна служба ..............................764

Пандали Димитров Бозаджиев (1945), заместник-началник на направление „Терор“ при

Шесто управление, първи заместник-началник на Национална служба за охрана           ........................... 778

Димитър Христов Иванов (1951), началник на 06 отдел на Шесто управление ....................... 788

Чавдар Антонов Чернев (1951), служител на Софийско градско управление на МВР по ДС,

директор на Столичната дирекция на вътрешните работи ......................................................................... 811

Иван Иванов Драшков (1956), служител на

Второ главно управление, директор на Национална служба „Сигурност“, заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“  825

Петко Гаврилов Сертов (1956), служител на Второ главно управление,

Централна служба за борба с организираната престъпност, председател на Държавна агенция „Национална сигурност“  ..... 864

ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ POSTMORTEM. ........................................................................................887

1.            Държавна сигурност и нейните наследници .......................................................................892

2.            Държавна сигурност и обществото: възходът на технократите       .............................. 902

3.            Наследството на Държавна сигурност   ............................................................................... 906

ПРИЛОЖЕНИЯ .......................... 909

Съкращения      .......................... 927

Източници и библиография    ... 933

State Security - advantage by inheritance. Professional biographies

of the senior officers (Summary) ... 941

Благодарност  .............................. 957

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: