Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Древноримски загадки - книга 5: Надеждата умира последна

Данила Монтанари

Тевтонският лес, 26 г. сл. Хр. Кървави битки между германи и римски легиони. 

Пълководецът Квинт Валерий Цепион след предателство е прободен със стрела в палатката си. От кого?

Съпругата му Вера загива на бойното поле. Защо? Истината знаят двама: Марк Валерий Цепион, бъдещ генерал  и бъдещият сенатор Публий Аврелий Стаций, споделил военното походно легло с Вера Клавдиана, майка на приятеля му Марк.

Рим, форумът, 46 г. сл. Хр. Тълпата шумно очаква да приветства своите герои - церемония по тържествено посрещане с овации – най-висшата почит за римския войн.

 Този път за пълководеца, вече генерал, Марк Валерий Цепион. Серия  пожари осветяват хълмовете на града.  Антоний Фелиций, спекулант, е намушкан с нож, докато е слизал от носилката на Публий Аврелий Стаций, облечен в неговата туника.

 

Наличност: Да

12,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Тевтонският лес, 26 г. сл. Хр. Кървави битки между германи и римски легиони.

Пълководецът Квинт Валерий Цепион след предателство е прободен със стрела в палатката си. От кого?

Съпругата му Вера загива на бойното поле. Защо? Истината знаят двама: Марк Валерий Цепион, бъдещ генерал  и бъдещият сенатор Публий Аврелий Стаций, споделил военното походно легло с Вера Клавдиана, майка на приятеля му Марк.

Рим, форумът, 46 г. сл. Хр. Тълпата шумно очаква да приветства своите герои - церемония по тържествено посрещане с овации – най-висшата почит за римския войн.

 Този път за пълководеца, вече генерал, Марк Валерий Цепион. Серия  пожари осветяват хълмовете на града.  Антоний Фелиций, спекулант, е намушкан с нож, докато е слизал от носилката на Публий Аврелий Стаций, облечен в неговата туника.

Сенаторът детектив изпитва чувство на вина към човека, който може би е станал жертва вместо него. В познатата компания на приятелката си Помпония, интенданта Парис и неразделния си секретар Кастор трябва не само да открие убиеца и пироманите, но и да разсее съмненията за негово участие в престъпленията както преди двайсет години, така и сега.

Всъщност има само един начин да се защити: да открие кой е убил Антоний Фелиций. Сенаторът детектив, дори и да няма конкретни улики, разглежда всякакви причини и хипотези: любов, омраза, примамващия блясък на златото.

А защо не и стремлението към върховната власт – защото тронът в Рим не е с две кресла.

Откъс от книгата

Рим, 799 г. от основаването на града (46 г. сл. Хр., лятото)

Дванайсетият ден преди Календите на юни

Големият domus бе празнично украсен за банкета в чест на новия консул. В действителност Павел Метроний щеше да изпълнява престижната длъжност само няколко месеца вместо за целия период на определената година, тъй като на император Клавдий, който заемаше постоянно поста втори консул, му се налагаше да удовлетвори желанието на голям брой кандидати за тази длъжност. Това обаче не я правеше по-малко желана или церемонията по встъпването в нея не така пищна: в атриума на Метроний вече бяха разположени ликторските снопове с надвиснала над тях секира, древни символи на власт, която в действителност от доста време принадлежеше вече не на консулите, а на императора.

- Публий Аврелий Стаций, римски сенатор! - обявиха гръмогласно робите nomenclatores и Аврелий, пременен, както е прието, със сенаторските си одежди: тога и туника, украсени с laticlavius, черни calcei с lunula от слонова кост, бе въведен във вестибюла на domus, където се про-веждаше банкетът.

Без да се мае, една елегантно облечена матрона се откъсна от групата на гостите, за да го посрещне, а при всяка нейна стъпка грижливо прибраните и в прическа русо-червени къдрици се разлюляваха.

„Достатъчно млада и много привлекателна“ - прецени сенаторът, възхищавайки се на грациозните и движения, игриви очи, лице, толкова фино, че да изглежда почти превзето, и изкусно подчертана с алено червило уста.

- Ave, Публий Аврелий! Аз съм Корелия, съпругата на консула. Чувала съм да се говори за теб и от доста време исках да се запознаем.

- О, богове, голяма отговорност е за мен да не разоча-ровам първата дама на Рим! - подкачи я патрицият, надявайки се, че никой няма да предаде думите му на императрица Месалина, истинската господарка на Вечния град, която със сигурност щеше да се засегне.

-  Честно казано, клюките, които се шушукат по твой адрес, са такива, че нито една свястна жена не би дръзнала да ги съобщи на публично място... - прошепна му лукаво матроната.

- Довод в повече, за да съм на нивото на твоите очаквания, благородна Корелия - отвърна и патрицият с безсрамна усмивка.

- Нахалник! - порица го тя, без да успее да прикрие доволната си усмивчица; след което се оттегли набързо към вестибюла, за да посрещне и другите гости.

Публий Аврелий се забавляваше истински, докато я наблюдаваше как кокетничи с всички, без никакви изключения, показвайки се особено внимателна към онези, които можеха да се окажат полезни за кариерата на съпруга и. Случи се така, че старият Лентул, отдавнашен сенатор от най-консервативната фракция, се сдоби с деликатна милувка по плешивото теме; докато едилът Постум, който обаче беше слабо представен в палатите на властта, трябваше да се задоволи само с очарователната и усмивка. Но за всеки присъстващ мъж тя имаше по нещо: пърхане с мигли, дрезгава въздишка, поглед, изпълнен с толкова намеци, че да го накара да се почувства като единствения ценен мъжкар сред други сто хиляди.

Патрицият я погледна с възхищение: между него и атрактивната съпруга на консула се беше породило някакво незабавно взаимно привличане, от което той искаше на всяка цена да се възползва, още повече че временното от¬съствие на неговата неизпускаща нищо приятелка Помпония му оставяше поле за действие...

-  Публий Аврелий Стаций, открих те най-накрая! Имам нужда от една услуга, която мога да поискам само от теб! - чу, че някой внезапно го повика.

Мъжът, който дърпаше гънките на тогата му, беше висок и строен, с изключително правилни черти на лицето. спонтанната усмивка, съблазнителният поглед на сините очи и гъстите му коси с накъдрен от calamistrum бретон привличаха на мига симпатията на събеседниците му, особено тези от женски пол.

-  Отдавна не сме се виждали, Антоний Фелиций! - каза сенаторът, поздравявайки стария си приятел.

-  Нали знаеш как е, работа... - извини се бегло той, а Аврелий се направи, че е забравил как Фелиций не му се беше обаждал повече от деня, в който трябваше да му върне голям заем.

-  Казаха ми, че и Марк Валерий се е завърнал в Рим след своя победоносен поход на изток. надявам се да го видя тази вечер, така ще можем да си направим другарска среща и да си припомним добрите стари времена - предложи Аврелий.

Тогава те бяха все още трима младежи, изпълнени с мечти и надежди, а животът пред тях, и имаха желанието да го изживеят пълноценно: кой знае как ли щеше да е, ако се видеха отново след двайсет години...

-  Помниш ли колко се забавлявахме? По цели нощи из кръчмите на лов за жени! но както ти казвах, утре имам решаващ разговор... - подхвана пак Антоний, изваждайки на показ най-очарователното си изражение.

-  Още една златна възможност, нали? - въздъхна патрицият, който определено не пропускаше да изрази смущението си, виждайки как правнукът на великия Марк Антоний се е унижил и стигнал до ранга на измамник в името и за сметка на безскрупулни спекуланти, готови да използват престижното му наследство за своите съмнителни трафици.

-  Настъпи моят час, този път чувствам, че ще успея...

Сенаторът кимна нетърпеливо в знак на съгласие. Животът на Антоний беше обсипан с приказни възможности, но всичките пропуснати, и магически моменти, от които единствено злата съдба злощастно му бе попречила да се възползва.

-  За съжаление, скъпи Аврелий, паричните ми запаси са замразени в инвестиции в недвижими имоти...

„Обичайното извинение, за да му мине номерът“ - помисли си патрицият, решен да не се остави да бъде умилостивен. Фелиций му дължеше вече планина от пари, които никога нямаше да намерят пътя си за обратно.

-  В този момент и аз нямам подръка свободни капитали. Защо не се обърнеш към брат си? Сигурен съм, че няма да ти откаже тази услуга -измъкна се, посочвайки му едно човече на средна възраст, обгърнато в една от онези стари, тесни тоги, на които им бе минала модата поне от две десетилетия. В миналото името Токул е означавало богат, но и скъперник, а презрителният прякор, лепнат му от благородния му полубрат голтак, му пасваше идеално.

-  Как не, онази скръндза Токул! - изръмжа Антоний, без да крие досадата си. - Знаеш добре, че той не може да ме понася!

Двамата Антониевци, помисли си Аврелий, не си при-личаха по нищо. Колкото Фелиций беше красив, атлетичен и веселяк, толкова Токул - нисък, грозноват, по-стар с цели седемнайсет години от него, и с всички се държеше грубо и отблъскващо. По майчина линия Фелиций беше горд потомък на славните Корнелии, докато Токул - извънбрачен син от младежката забежка на баща им с една освободена робиня. Въпреки това на смъртния си одър аристократът родител не бе се посвенил да припознае сина си от кон кубинката като пълноправен свой наследник наравно със законния си наследник, разделяйки поравно оскъдното имане на древния си род, знатен, но не и толкова платежоспособен. И докато частта от наследството, поверена на благородния Фелиций, се разхищавала за безумни покупки, онази за първородния син плебей била инвестирана в търговията със скъпоценни камъни и му носела огромни печалби, превръщайки се в ядрото на едно от най-големите състояния в Рим. Силен със своето велико име, Антоний навремето сключил брак с дъщерята на един богат конник, но дори и зестрата на съпругата му не се оказала достатъчна, за да запълни недостига. Затова феноменалният младеж стигнал дотам, че да живее в къщата на брат си, лишен дори от необходимия доход, за да може да влезе в сената и да заеме мястото на баща си. Мястото, ама че ирония, било напът да бъде дадено на жалкия, но много богат Токул, на когото много от сенаторите отдавна вече били длъжници...

-  Той, внук на роб, ще надене туниката с пурпурна¬та лента, докато аз, човекът, в чиито вени тече кръвта на Корнелиите и Метела, нямам с какво да вляза дори в конническото съсловие! - заоплаквал се Фелиций на ръба на отчаянието. - Макар че с разговора, за който ти гово-рих, нещата ще се променят, ще видиш! Ако не можеш да ми помогнеш по друг начин, дай ми назаем поне носилката си, за да мога да се представя достойно пред моите съдружници. А в случай че ти се намира някоя от онези широки елегантни тоги, които се използват сега, както и едно хубаво наметало... Впрочем... ние с теб носим един и същ размер!

-  Мини през моя интендант и му кажи да ти даде, каквото ти трябва - позволи му патрицият без много-много бавене, тъй като беше нетърпелив да се раздели набързо с приятеля си използвач, за да успее да заеме стратегическо местоположение, от което да държи под око красивата Корелия.

досадникът едва си бе тръгнал, когато Публий Аврелий чу недоброжелателен смях зад гърба си.

-  Този път колко пари успя да ти измъкне брат ми? - подметна му Токул със зла гримаса.

-  Грешиш, разказваше ми за една нова комедия - възрази хладнокръвно Аврелий, на когото не му се нравеше да злослови за приятеля си. - При всички положения май ти не си я гледал... с такава цена на билета!

-  Напротив, вчера вечерта бях там - засия от радост с тържествен блясък в очите другият, преди да покаже чисто новата си бронзова сенаторска карта, която му даваше право на запазено място в първите редици в Театъра на Марцел.

Всъщност Токул беше приет сред сенаторите наравно с най-известните имена на Рим. Аврелий, докато се настаняваше върху тапицирания триклинум, предположи, че ако не друго, то поне придобивката на laticlavius щеше да го подтикне да си поръча да му направят една по-широка тога.

В този момент стопанинът на къщата разля няколко капки вино по пода, призовавайки боговете, и даде началото на угощението. Веднага след това се появиха чиниите с gustatio: различни видове миди и охлюви, подправени с ароматни подправки, гръцки маслини и хляб от Пичено; цялата тази благодат, придружена със салати в изобилие, овкусени с чесън и рукола.

Публий Аврелий опита предястията с голям апетит, съзерцавайки приветливата Корелия, излегнала се до консула, щедро излагаща прелестите си под погледите на присъстващите.

-  Казват, че съпругата на Метроний мърсува с жреца на Юпитер - подхвърли до него възрастната Домицила, съперница на Помпония за титлата „най-добре осведомена матрона в Рим“.

Сенаторът, който от дългогодишната си дружба с твърде любопитната си приятелка се беше научил колко жизненоважни са злословията, не пропусна да наостри слух.

-  Видя ли тогата на Токул? - отбеляза един друг сътрапезник. - От демодираната и кройка бих се заклел, че е същата, която е носел баща му преди петдесет години на Комициите . Само скъперник като него, облечен по този начин, би дръзнал кракът му да стъпи в дома на консула!

Междувременно слугите заприиждаха с печените меса, а в центъра на големия oechus се бяха появили танцьорките от Гадес, които щяха да забавляват пируващите, въртейки тела под звуците на антични чинели и дайрета. дока- то правеше разсеян комплимент на домицила, сенаторът долови как някой леко го докосна по ръката.

-  Престани да обсебваш дамите, Аврелий, иначе другите гости няма да ми простят, че съм те поканила - отправи му престорен упрек Корнелия, преди да го хване под ръка, за да го измъкне от ноктите на ужасната сплетница.

Подушвайки сочна клюка, матроната се опита да ги последва, но точно в този момент един непохватен роб сервитьор се спъна тромаво пред масата и съдържанието на пълната с мед амфора, която се готвеше да сервира, се изля като пълноводна река върху копринената palla на госпожата.

-   Простете невниманието ми, kyria! - извини се некадърният слуга, а Аврелий се усмихна, разпознавайки александрийския акцент на Кастор, неговия несравним секретар, притекъл му се бързешком на помощ, за да го спаси от нея.

Миг по-късно сенаторът крачеше из перистила рамо до рамо с първата дама на Рим, питайки се наум кой ли е най-добрият начин, за да я покори.

-  Хей, ето го най-накрая и нашия Валерий! - възкликна изведнъж Аврелий, защото бе забелязал в атриума пълководеца под ръка с някаква забележителна жена, от която се виждаха само гъстите и черни коси, сплетени на тила. Валерий не се беше променил много през последните две години, установи патрицият, докато го наблюдаваше: все същите хлътнали, неспокойни очи, волева челюст и типичния начин, по който изкривяваше раменете си, сякаш за да поиска извинение за внушителното си телосложение.

Пълководецът веднага тръгна към него.

-  Откога не сме се виждали, Аврелий! - каза развълнувано.

-  Връщаш се обгърнат в слава; говори се, че са ти организирали тържествено посрещане с овация... тъй като триумфът се полага вече само и единствено на императора! - поздрави го патрицият.

-  Ако знаеш колко имам да ти разказвам... Но не и тук сред тази навалица. нека да се видим насаме в някой от следващите дни!

В този момент жената, която го придружаваше, се обърна и се разкри изключително правилният и профил с гъста вежда с решителна извивка и високо гордо чело, което Публий Аврелий би разпознал сред хиляди такива. Патрицият почувства тръпка, която полази по протежението на гърба му, и прехапа устни, сякаш е видял призрак. Преди още да успее да отвори уста, двамата вече бяха изчезнали сред тълпата от гости.

Корелия подръпна нетърпеливо гънките на тогата му.

-  Искам да ти покажа нещо, Аврелий. Съпругът ми, който е наясно със славата ти на експерт по изкуствата, ме помоли да те накарам да направиш оценка на етруската бронзова статуетка, която му е предложил някакъв антиквар от фамилията Саепта Юлия - каза непринудено, повеждайки все още слисания сенатор към вътрешните стаи в домуса, до които музиката на флейтите и шумотевицата от празненството достигаха в по-тиха и смекчена форма.

Корелия притвори дърворезбованата врата на таблинума и поведе госта си в полумрака, осветяван само от отблясъците на факлите, проникващи през прорезите в дървото. Едва направила няколко крачки, падна лошо, потискайки вика си. Аврелий се затича да и помогне.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: