Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Дребосъчето. Писма от моята мелница

Алфонс Доде

Автобиографичният роман "Дребосъчето" е първото голямо произведение на известния писател и драматург Алфонс Доде. Творбата излиза през 1868 г. и описва детството и живота на Доде до пристигането му в Париж. Книгата не се радва на особен успех, за разлика от сборника с разкази Писма от моята мелница, който излиза през 1869 г. Противопоставяйки силно патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във френския Прованс на студения Париж – символ на смазващия безчовечен технически прогрес, – Доде майсторски рисува социалните проблеми и живота във Франция през втората половина на XIX век.

 

Наличност: Да

23,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Алфонс Доде (1840–1897) е роден в Ним, Южна Франция. Баща му Венсан Доде е производител на коприна, съпътстван от редица нещастия и провали, а майка му Аделин Доде е потомка на рода на богат търговец на коприна. Младият Алфонс прекарва по-голямата част от детството си в малко селце в областта Гар. Учи в Лион, а след като го напуска през 1856 г. започва работа като училищен преподавател в Гар. Още следващата година зарязва училищната работа, напуска Гар и заминава при брат си, който по това време си изкарва прехраната като журналист в Париж. При него Алфонс Доде пише стихове, които са публикувани през 1858 г. в тома „Les Amoureuses“. Започва работа в няколко парижки печатни издания, сред които Paris-Journal, L'Universel и Le Figaro, а междувременно, написвайки няколко пиеси се утвърждава и в литературните среди. Скоро един от министрите на Наполеон III го наема за секретар – пост, който заема до 1865 г. Едва година по-късно, през 1866 г., Доде публикува в журнали някои от разказите, които по-късно намират място в едно от най-популярните му произведения: Писма от моята мелница. Алфонс Доде е автор и на романите Дребосъчето (автобиографичен) Жак и трилогията Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски, на прочутата пиеса Арлезианката.

Откъс от книгата

ПИСМА ОТ МОЯТА МЕЛНИЦА

Настаняване

 

Най-удивени бяха зайците!... Като виждаха вечно затворената врата на мелницата и обраслите с трева стени и площадка, те бяха повярвали накрая, че породата на мелничарите е изчезнала и одобрявайки мястото, бяха си уредили там нещо като главен щаб, център на стратегическите им действия - истински Жемап на зайците ... През нощта, когато пристигнах, ако щете вярвайте, двадесетина зайци бяха насядали в кръг на площадката и си грееха лапичките на лунните лъчи... Още не отворил прозорчето и - въз! - целият бивак хукна така, че в гъсталака се мярнаха само бели задничета и навирени опашчици. Дано зайците се върнат!

Още повече се удиви, като ме видя, наемателят от първия етаж, един мрачен стар бухал, с вид на мислител, който живееше в мелницата от двадесет години. Заварих го в горното помещение, неподвижен, застанал на голямата мелнична ос сред оронена мазилка и изкъртени тухли. Той ме изгледа за миг с кръглите си очи; после, подплашен от непознатото лице, извика: „Буху-буху!“ и тежко разтърси посивелите си от прах криле - ах, тия дяволски мислители! Никога не изчеткват праха си... Но както и да е, този безмълвен наемател с мигащите си очи и с намусената си физиономия ми хареса много повече от всеки друг, затова побързах да възобновя договора му. Той остана да живее както и преди в горната част на мелницата, с вход през покрива; аз се настаних в долното помещение, варосана стаичка, ниска и сводеста като манастирска трапезария.

От нея ви пиша сега, вратата е отворена, грее ярко слънце.

Пред мен до подножието на склона искри от лъчите красива борова горичка. Далеч на хоризонта се очертават изящните върхове на Алпилите... Никакъв шум ... Само далечни звуци на флейта, шумолене на бекас в лавандулата, звънчета на тупуркащи по пътя мулета... И целият този чуден провансалски пейзаж - облян от светлина!

Е, кажете ми сега, как да ми е мъчно за вашия шумен и мрачен Париж? Толкова ми е хубаво в моята мелница! Точно това кътче търсех - благоуханно и топло кътче, на хиляди левги от вестниците, от файтоните, от мъглата!... А какви чудни неща има около мен! От една седмица съм се настанил тук, а главата ми е пълна с впечатления и със спомени... Слушайте! Снощи например наблюдавах завръщането на стадата в един чифлик в подножието на хълма и, кълна ви се, не бих заменил тази гледка за всичките премиери, на които сте присъствали в Париж през седмицата. Съдете сами.

Трябва да ви кажа, че когато в Прованс започнат жегите, отвеждат стадата в Алпите. Животни и хора прекарват пет-шест месеца горе, под открито небе, сред висока до пояс трева; после при първия есенен полъх всички слизат в чифлиците и мирно и тихо излизат на паша по сивите благоухаещи на розмарин хълмчета... И тъй, снощи стадата се върнаха. Още от сутринта широко разтворените порти ги чакаха; кошарите бяха пълни с прясна слама. През всичкото време се чуваше:„Сега са в Ейгиер, сега са в Параду.“ После, като се свечери, изведнъж се разнесоха гръмки викове: „Ето ги, идат!“ и долу в далечината видяхме стадото, обвито в облак прах. Сякаш заедно с него се движеше и целият път... Отпред пристъпваха, навирили рога, със свиреп вид, старите овни; зад тях идваше стадото, понатежали от умора майки с пречкащи се между краката им агънца; мулета с червени пискюли и полюляващи се на гърба им кошове, в които имаше обагнени преди един ден агънца; после вървяха запотените кучета, оплезили езици до земята, и двама едри млади овчари, загърнати в червеникави ямурлуци, които им падаха до петите като кардиналски мантии. Цялото това весело шествие мина пред нас и се изля през портите, трополейки като порой... Не можете да си представите каква суматоха настана в къщата! Огромните златистозелени пауни с прозрачни гребени посрещнаха, застанали на гредите, пристигащите с тръбен зов. Задрямалият птичарник се стресна и се разбуди. Всичко живо рипна на крак: гълъби, патки, мисирки, токачки. Кокошарникът просто обезумя; кокошките не млъкнаха цялата нощ!... Сякаш всяка овца беше донесла в руното си заедно с дивото алпийско ухание и мъничко от онзи свободен планински въздух, който опиянява и те кара да танцуваш.

Сред цялата тази олелия стадото се прибра в кошарата си. Нищо по-оча- рователно от това настаняване в дома. Старите овни изпаднаха в умиление, като видяха яслата. Най-малките агънца, родени по пътя и за пръв път влизащи в чифлика, се оглеждаха изненадано.

Но най-трогателни бяха кучетата, смелите овчарски кучета, които вечно се суетяха около стадото и виждаха само него в чифлика. Домашното куче напразно ги зовеше от колибката си; пълното с прясна вода ведро напразно им правеше знак: те не искаха нищо да видят, нищо да чуят, преди стадото да се прибере, преди да дръпнат голямото резе на вратичката и овчарите да се настанят в ниската трапезария. Едва тогава те отиват в колибите и там, лочейки храната в паничките, разказват на приятелите си от чифлика какво са правили горе в планината - тъмен край, където има вълци и огромни пурпурни напръстници, чиито чашки са пълни с роса догоре.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: