Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Дневният живот на нощните пеперуди

Деница Дилова

Романът на победителя в конкурса на Сиела за Нов български роман!

Запознайте се с Нина Бранкович – забавна, привлекателна, умна, трийсетгодишна и – както всички нас – професионално неудовлетворена. След един инцидент чашата прелива и Нина решава рязко да смени посоката на живота си. Заедно със своя приятел Даниел, умен, арогантен, секси, и – какво да се прави момичета - да, гей, се впускат в авантюра, която ще промени живота им завинаги.

"Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова е дръзко пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие.

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 200
  • Тегло: 0.260 кг
  • Издадена: 2015г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

12,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Романът на победителя в конкурса на Сиела за Нов български роман!

Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер?
Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошо­то. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Ня­кога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.

Запознайте се с Нина Бранкович – забавна, привлекателна, умна, трийсетгодишна и – както всички нас – професионално неудовлетворена. След един инцидент чашата прелива и Нина решава рязко да смени посоката на живота си. Заедно със своя приятел Даниел, умен, арогантен, секси, и – какво да се прави момичета - да, гей, се впускат в авантюра, която ще промени живота им завинаги.

"Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова е дръзко пиршество на остроумието, абсурда и цинизма на едно време, което на пръв поглед носи цялата свобода на неограничените възможности, а всъщност ни парализира в оковите на добре устроеното ежедневие.

 

Биография и факти за автора

Откъс от книгата

Къщата ни беше вълшебна. Непрекъснато намирах нови и нови съкровища. На тавана камари със старинни честитки и картички. В мазата причудливи свещници, порцеланови фигурки и малки шишенца с интересни запушалки. Открих и кутия за шапки, в която си слагах най-ценните неща – стъклените топчета, фибите и диадемите. А най-голямото съкровище открих няколко дни след като навърших осем. Всъщност първо го намери котаракът ми Серьожа. Една вечер се въртеше като луд около стената на къщата. Реших, че е видял мишка или прилеп. Осветих с едно фенерче това, което бе привлякло любопитството му. Оказа се огромна пеперуда – залепена на стената на около метър над тревата. Серьожа често ловеше нощни пеперуди и можеше да я хване, но този път нещо го спираше – очевидно такова чудовище не беше виждал. Аз също не бях. Това бе кондорът на пеперудите. Пеперудената птица Рух.

Открих името ѝ късно вечерта в една дебела енциклопедия.

Захлупих я с една шапка и я поставих на земята, върху един стар вестник. Не усетих да се противи, беше омаломощена по някаква причина, но нито крилата, нито пухкавото ѝтяло бяха повредени. Мърдаше леко с пипалца, когато я поех с ръце. Поставих я в дланите си, беше по-голяма от двете ми ръце. Цялото ѝ тяло бе меко като кадифе, по иначе кафявите крила имаше поне още десет нюанса: лилавеещи, черносини, бежови. Беше перфектна в детската ми фантазия, сякаш я бе довело някакво вълшебство. Никога не бях виждала нещо по-красиво, нищо по-необикновено. Нищо по-близо до онова необяснимото друго място, за което пишеха в книгите.

Нея нощ старият Бранкович се върна по-пиян от друг път. Чух, че се скараха с мама, а после, когато тя легна до мен, чух, че ни заключи в детската стая. Той заспа в кухнята. Вече се развиделяваше, но нямаше как да излезем, а трябваше да отивам на училище и мама да отива на работа. След като уволниха татко дисциплинарно, тя като музикален педагог изкарваше прехраната. Двете с мама се измъкнахме тихо през прозореца, тъй като къщата беше на един етаж. Мама ми подаде и Серьожа, котарака ни, който спеше всяка нощ при мен в леглото. След това обаче не отидохме нито аз на училище, нито мама на работа. Тя ме накара да изчакам у едни съседи, забави се около час, а мен ме нагостиха с палачинки. После ме изведе оттам и тръгнахме към гарата.

– Къде отиваме, мамо? Изпуснах първия час – попитах притеснено.

– Ще отидем малко на гости на баба ти – каза мама. „При баба“ означаваше в Розенград, на триста километра от родния ми Ловеч. Когато отивахме при баба, то беше за цялата лятна ваканция – никога за по-малко от три месеца.

– Защо водим и Серьожа?

– Защото ще останем дълго – каза тя.

Стиснах Серьожа още по-силно. Нещо не беше наред.

Секунди преди влакът да дойде, се сетих за моето Голямо нощно пауново око. Заплаках с глас, но нямаше връщане. Във влака заспах, защото обожавах да ме люшкат, а и бях уморена до смърт от бягството от дома ни. Серьожа също спа, гушнат във врата ми. Смътно дочух някакви разправии с кондуктора, че мама няма документи за самоличност. Ние нямахме багаж, мама нямаше дори дамска чанта. Единственият ни багаж беше Серьожа, чието присъствие в купето също не бе консултирано с кондуктора.

Няколко дни след това се чувствах като чудовище. Не можех да си представя нещо по-страшно от това – да хванеш най-голямата пеперуда на света и да я изоставиш захлюпена, погребана жива. Изобщо не ми пукаше за пияния ми баща. Исках само да отметна шапката и пеперудата да може да излети. Знаех, че никога няма да видя такава пеперуда повече, както и стана. Някъде прочетох, че живеят кратко без да се хранят. На трийсет години все още не бях видяла втора такава пеперуда, мисля, че това бе последната от този вид. Без да искам, бях осъдила на смърт последното Голямо нощно пауново око.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: