Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Дилемата на всеядния

Майкъл Полан

Разлюлявана ту от една, ту от друга хранителна мода, днес Америка страда от заболяване, което би могло да се опише като синдром на хранителния безпорядък. Бърза вечеря или биохрана? Или само каквото сами сме си отгледали? Въпросът какво да сложим на трапезата стои пред нас още откакто човекът е открил огъня. Но както Майкъл Полан обяснява в революционната си книга, от това как ще му отговорим днес, в началото на ХХІ в., може да зависи оцеляването ни като вид. Пълна с изненадващи обрати, „Дилемата на всеядния“ променя мисленето относно храненето – като политика, заплаха и удоволствие.

  • Корица: Мека
  • Страници: 480
  • Тегло: 0.700 кг
  • Издадена: 2012 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

19,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Храните, които не трябва да ядем

Разлюлявана ту от една, ту от друга хранителна мода, днес Америка страда от заболяване, което би могло да се опише като синдром на хранителния безпорядък. Бърза вечеря или биохрана? Или само каквото сами сме си отгледали? Въпросът какво да сложим на трапезата стои пред нас още откакто човекът е открил огъня. Но както Майкъл Полан обяснява в революционната си книга, от това как ще му отговорим днес, в началото на ХХІ в., може да зависи оцеляването ни като вид. Пълна с изненадващи обрати, „Дилемата на всеядния“ променя мисленето относно храненето – като политика, заплаха и удоволствие.

„Истински манифест срещу консуматорството... Каузата на Полан е справедлива, мисълта му е ясна, а словото му – завладяващо. Внимавайте какво ядете!“

Уошингтън Поуст

„Нестандартна... широкообхватна подкана да се замислим върху моралните последици от нашите хранителни навици.“

Ню Йоркър

„Брилянтен, просветляващ разказ за това как произвеждат и продават храната ни... и как агонията е част от този процес. Ако някога сте си мислили, че въпросът „какво да ям“ е прост, ще промените мнението си, след като прочетете пламенното и аргументирано обвинение на Полан срещу днешната хранителна индустрия.“

Сиатъл Таймс

Откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

БЕЗПОРЯДЪКЪТ В ДНЕШНОТО НИ ХРАНЕНЕ

Какво трябва да ядем на вечеря? Цялата книга е дълъг и честен отговор на този на пръв поглед прост въпрос. Покрай това тя се опитва да покаже как нещо толкова естествено като храненето може да се превърне в изключително сложна дилема. Съвременната култура изглежда ни е довела дотам, че природната мъдрост, която сме притежавали някога по отношение на храната, днес изцяло е подменена с обърканост и тревога. Едно от най-простите решения – да изберем какво да ядем – е станало зависимо от внушителна по обем експертна помощ. Как стигнахме дотам да се нуждаем от разследващи журналисти, за да разберем откъде идва храната ни, и от диетолози, които да определят дневното ни меню?

За мен абсурдът на тази ситуация достигна апогея си през есента на 2002 г., когато един от най-древните и почитани хранителни стълбове в човешкия живот внезапно изчезна от американската трапеза. Става дума, естествено, за хляба. Буквално за една нощ американците промениха хранителните си навици. Този колективен спазъм може да бъде описан, единствено, като карбофобия, разпростряла се из цялата страна и изместила ерата на националната липофобия, датираща от времето на Картъровата администрация насам. Тогава, през 1977 г., от Сенатската комисия е публикувана серия „диетични мерки“, съветващи американските почитатели на говеждото да се въздържат от консумация на месо. И тези мерки са грижливо спазвани, поне до 2002 г.

Какво и кой извика вятъра на промяната? Както изглежда, това бяха няколко книги с диети, известен брой научни студии и една своевременна статия в списание. Тези публикации раз- вихриха перфектната медийна буря. Новите диетични книги, в голямата си част вдъхновени от дискредитирания д-р Робърт Аткинс, поднесоха на американците добрата новина, че могат да ядат повече месо, и при това да отслабнат, отказвайки в замяна хляба и тестените изделия. Високопротеиновата и нисковъглехидратната диета намериха подкрепа в някои нови епидемиологични изследвания, внушаващи, че хранителната правоверност, разлюляла Америка през 70-те, е вероятно погрешна. Новото официално становище е, че не тлъстите храни ни правят дебели, а точно въглехидратите, чинно поглъщани от нас с идеята да запазим теглото си. Махалото на диетичните настроения полюсно смени посоката си през 2002 г., когато списание „Ню Йорк Таймс“ публикува на първа страница съобщение за ново изследване, озаглавено „И какво, ако не мазнините ни карат да пълнеем?“ Бързо-бързо рафтовете на супермакетите бяха презаредени, а ресторантските менюта пренаписани, за да отговорят на тази нова хранителна мъдрост. Говеждото бе реабилитирано и признато за невинно, а две от най-здравословните и масови дотогава храни – хлябът и тестените изделия – се сдобиха с позорно клеймо, което бързо разори редица малки пекарни и производители на макарони и не закъсня да зачеркне от менюто ни голям брой вкусни гозби.

Изводът, който се налага от всичко това, е, че директивно реализираните промени в масовите хранителни навици са сигурен симптом за безпорядък в националното ни хранене. Определено на нация със стабилна и традиционна култура на хранене не би се случило подобно нещо. Такава нация не би имала нужда нейното върховно законодателно тяло да обмисля национални „диетични мерки“, нито през няколко години ще става свидетел на политическа битка за точния дизайн на официалната правителствена графика, наречена „хранителна верига“. В страна със стабилна кулинарна култура няма да се плащат милиони за шарлатанство- то (или чувството за хумор) на излизащите всеки януари диетични книги. Няма да се приема за нормално всякакви прищевки и хранителни мании полярно да обръщат обществената нагласа, периодично фаворизирайки една храна и демонизирайки друга. Не би било възможно разните протеинови таблетки и хранителни добавки да заместят храненето, нито медикаментите биха се предпочитали пред зърнената закуска. Навярно жителите на тази страна не биха яли в колите си по пет пъти на ден, нито биха гощавали децата си ежедневно със сандвичи от заведенията за бързо хранене. И със сигурност не биха били толкова затлъстели.

 

Биография и факти за автора

Майкъл Полан

Роденият в Ню Йорк, САЩ Майкъл Полан (1955) е смятан за един от най-големите специалисти по хранене не само в САЩ, но и в световен мащаб. Американски журналист и активист, Полан е автор на  „В защита на храната“ и „Правилата на храната“. Името му нашумя около предаването „Историята на храната“ по National Geographic.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: