Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Диктаторът. Животът на Стефан Стамболов

Антон Страшимиров

Той е от значимите дейци на нашето националноосвободително движение, които след съзаклятия и въстания трябва да се заемат с управление на държава. Какво ще кажете за бунтовник, който, бидейки автор на „Русия беше свята за нас“, е приет със салюти в града на Босфора; който предлага короната на Асеневци на султан Абдул Хамид? Каква знаменателна дързост! Ето разликата между харамията-бунтовник и проницателния политик, който знаеше, че при такава комбинация целокупна България ще доминира на Балканите и ще се откъсне по естествен начин от вчерашния угнетител. А кой отстояваше принципа за неделимост на Македония? Нарушаването на този принцип след 1911 г. ни донесе толкова непоправими нещастия...

проф. Андрей Пантев

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

След дълги години на невежествено или преднамерено забвение Стефан Стамболов се завръща в нашата памет с целия си блясък.

Той е от значимите дейци на нашето националноосвободително движение, които след съзаклятия и въстания трябва да се заемат с управление на държава. Какво ще кажете за бунтовник, който, бидейки автор на „Русия беше свята за нас“, е приет със салюти в града на Босфора; който предлага короната на Асеневци на султан Абдул Хамид? Каква знаменателна дързост! Ето разликата между харамията-бунтовник и проницателния политик, който знаеше, че при такава комбинация целокупна България ще доминира на Балканите и ще се откъсне по естествен начин от вчерашния угнетител. А кой отстояваше принципа за неделимост на Македония? Нарушаването на този принцип след 1911 г. ни донесе толкова непоправими нещастия...

От друга страна намирам, че Стамболов е достатъчно велик, за да спестим мрака около неговото име. Споровете кой е виновен ще продължат, но фактите остават.

Авторът на книгата Антон Страшимиров – благородна издънка от значим род, чиято семейна съдба напомня на братя Гракхи или Петкови – е проникновен изследовател на Стамболов, сравним по решителност със самия него.

проф. Андрей Пантев

Откъс от книгата

I.
Един афоризъм.
Стамболов и неговото време. Детство. В Русия.
Учител в Търново. Емигрант в Букурещ

Покойният политик и литератор Димо Кьорчев обичаше афоризмите. Той говореше често:

– В нашата нова история Стефан Стамболов се очертава като единствен самороден държавник. През освободителната Руско-турска война той един между всички се държи настрана, не се поддава на общото войнствено увлечение, пази си главата, чака да се освободи България, че да я управлява.

При сегашните нрави и настроения тоя афоризъм може да мине за духовит. Но той не подхожда за хората от онази епоха. И не покрива действителния натюрел на голямата историческа фигура, която характеризира.

Все пак афоризмът на Димо Кьорчев не е случаен. Той подчертава някаква сдържаност у Стамболов през освободителната война – известното негово стоене настрана, което трябва да се обясни. Тогава стихийният човек наистина проявява гражданска студенина – не постъпва в българското опълчение, макар да е 22-годишен младеж. Защо е това държане? Не чака ли, наистина, той да се освободи България, че да я управлява?

* * *

Стефан Стамболов е роден на 15 януари 1854 г. във Велико Търново. По майка той е от рода на Иваница (Иванчовци) от Трявна, от който род са по-късните видни фигури в нашия политически живот: Тодор Иванчев и Сава Иванчев. Потеклото на дядо Никола не може да се установи. Според Митко Маринов и той е тревненец. В Търново обаче има легенда, че старият е бил „караманлия“. Положително е, че дядо Никола и брат му Янко са били някога в Цариград. И оттам са дошли в Търново. Затова са били наричани от турците „стамболлии“, т.е. цариграждани. Живите още свидетели твърдят, че те са говорели български без акцент, т.е. не като чужденци. Обаче никой (нито Митко Маринов) не посочва тревненския род, от който ще е произходът на двамата братя. Не се е запомнило даже презимето им. А те са били двама снажни красавци, при това весели хора и песнопойци. Така Стефан Стамболов е взел своя къс ръст от майчиния си род, но своя мургав цвят и дарбата си да пее – от бащата.

Двамата братя (бащата на Стефан Стамболов Никола и чичо му Янко) може би са пропаднали български търговци, които крият презимето си. Но в Търново те са се явили не без пари. Закупили в центъра на града „юртлук“ и издигнали хан. В архитектурата на обширната сграда няма нищо наше. Тя е на два етажа, със стени от правилни каменни блокове, които изглеждат полирани. Сградата е без стряха и със сравнително твърде малки прозорци, които са без кепенци.

В своя хан двамата братя са били гостилничари и кафеджии. А са довеждали те от Цариград и трупи гимнастици и карагьозчии. Навярно край тези трупи малкият Стефан е станат гимнастик. Той се възправял на ръце и е ходел на тях.

Детето Стефан Стамболов не е проговорило до тригодишната си възраст – мънкало е само „мъ-ъ“ и затова в семейството са го наричали „мънчо“. Но на третата си година то e проговорило изведнъж „като възрастен човек“. А после, когато „момченцето“ е прислужвало на баща си в хана (разнасяло кафета), за него е запомнена странна историйка. В хана се криел някакъв дядо Никола (навярно известният дядо Никола от Горнооряховската завера), който свикал една вечер младежи на тайно събрание. Малкият Стамболов залепил ухо отвън на вратата. Усетили го най-после. Тогава той признал, че е подслушвал всичко, но нямало да ги издаде „и с кремък да го дерат“! Тайнственият дядо Никола се затрогнал от малкото момче и когато си заминал, оставил на малкия една старинна булгарина.

Така Стамболов от дете се научил да свири на тоя народен инструмент.

Като ученик Стамболов вероятно е привлякъл общо внимание, та вече на 16-годишна възраст той е бил изпратен „на учение в Русия“ като стипендиант на Търновското училищно настоятелство. Ето така той е можел да се види руски семинарист в Одеса. Това е било през 1870 г. Тук младежът е попаднал в тайна група руски идейници – „прудонисти“.

През близо две години той е бил библиотекар на групата. И в тоя къс период от ранните години на Стамболов трябва да се търсят както източниците на знанията му, така и зигзагът, по който се оформят основните черти на неговия характер, защото по-късно той е нямал време да работи върху себе си.

Може с основание да се допусне, че през двете семинаристки години в Одеса Стамболов е чел много с известната фанатична упоритост на младите в нашия народ. Легенда е, че белите полета на един екземпляр от руския превод на Марксовия „Капитал“ са били нашарени със собственоръчни бележки от Стамболов.Горещият младеж-прудонист е намирал какво да възразява на Маркс комай във всяка страница от капиталното съчинение! Това е знаменателно. Такава полемика, колкото и младежка да е, предполага не само известни знания, но и мислителните способности, ако не на математик, то поне на икономист.

Стамболов е щял да плати скъпо за благодатните си семинаристки години в Одеса. Полицията подушила тайната група прудонисти и предприела арести. За щастие, между заподозрените не е попаднал и мургавият библиотекар. Той успял да се укрие. На това са му помогнали ранните гимнастически упражнения. Семинаристът е съумял да се приспособи в един търговски параход за матрос и така се е прехвърлил в Румъния.

Тук пъргавият и кален вече в нелегално боравене руски семинарист ще да е проникнал в българските комитетски среди. Но не се е застоял сред тях: в началото на учебната 1872–1873 година той е вече учител в родния си град – В. Търново. Младежът е обаче още кипящ. И учителството му според Никола Обретенов е траяло ден до пладне. Немирният учител зачестил през нощите да отскача по селата и е бил толкова безогледен, че селяните са се оплакали на „търновското настоятелство“ от непредпазливостта на „даскалчето“.

Пак според Обретенов настоятелството уволнило Стамболов само формално – за свое ограждане, т.е. без да му отнеме заплатата. Обаче в Търново се твърди, че Стамболов е нарисувал голяма картина – бой на българи и турци; окачил я в коридора на училището, а това е дошло до ушите на турците и буйното „даскалче“ е трябвало да бяга зад Дунава, без да става нужда да бъде уволнено – формално или не – от настоятелството.

Сега в Румъния Стамболов ще да е вече изцяло в комитетските среди. А може би е отскачал и нелегално отсам Дунава. За всеки случай, след десетина месеца от своето забягване в Румъния той се явява на конгреса на българските комитети в Букурещ като втори делегат на Търновския окръг. Тогава той е само 19-годишен.

А в началото на 1875 г., значи след малко повече от една година, Стефан Стамболов е бил заместник на Васил Левски – според историка на нашите освободителни борби Д. Т. Страшимиров („Априлското въстание“, т. I, стр. 164). Младият само на 21-годишна възраст революционер, минава в Турция като главен нелегален апостол на свободата (с пълномощно от Централния задграничен български революционен комитет, че е негов представител „за вътрешността“). Фактът е от голяма психологична важност. И търси сериозно обяснение.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: