Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Dictator

Робърт Харис

Третият роман от най-забележителната сага за Древния Рим след „Аз, Клавдий” обхваща последните петнайсет години от  живота на великия държавник и оратор Цицерон.

Събитията, разказани от секретаря му Тирон, са сред най-драматичните в човешката история - разпадането на Римската република, последвалата гражданска война и трагичният край на Помпей, Цезар, Катон, Брут и самия Цицерон.

Робърт Харис повдига един вечен въпрос: как да опазим политическата свобода от заплахите на безскрупулни лични амбиции и избирателна система, доминирана от финансови интереси, както и от пагубните последици от воденето на безкрайни войни.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Третият роман от най-забележителната сага за Древния Рим след „Аз, Клавдий” обхваща последните петнайсет години от  живота на великия държавник и оратор Цицерон.

Събитията, разказани от секретаря му Тирон, са сред най-драматичните в човешката история - разпадането на Римската република, последвалата гражданска война и трагичният край на Помпей, Цезар, Катон, Брут и самия Цицерон.

Робърт Харис повдига един вечен въпрос: как да опазим политическата свобода от заплахите на безскрупулни лични амбиции и избирателна система, доминирана от финансови интереси, както и от пагубните последици от воденето на безкрайни войни.

„Изгубих миналото и настоящето, но нищо чудно да съм спечелил бъдещето - казва в последните си дни Цицерон, герой на своето и на нашето време. По-скоро ще падна, задавен в собствената си кръв, отколкото да предам принципа, върху който почива Римската република, а именно – неизменното върховенство на закона.”

Откъс от книгата

Помня звуците от тръбите на Цезар, сподирящи ни през тъмните полета на Лациум - настървен пронизителен вой като на разгонени псета, и как когато те замлъкнаха, остана само шумът от обувките ни, хлъз-гащи се по заледения път, и забързаното ни пъхтене.

На безсмъртните богове не им стигаше, че Цицерон бе оплют и охулен от съгражданите си; не им стигаше, че бе подгонен посред нощ от домашното огнище и олтарите на своето семейство и предци; не им стигаше дори, че в бягството си пеша от Рим се бе обърнал и видял къщата си в пламъци. Към всички тези мъчения бяха сметнали за нужно да добавят още едно, по-префинено: принудата да чува как армията на врага му си устройва лагер на Марсово поле.

Макар да бе най-възрастният от групата ни, Цицерон вървеше в крак с нас, останалите. Неотдавна бе държал живота на Цезар в шепата си. Можеше да го смаже лесно като яйце. Сега капризът на съдбата ги бе повел в противоположни посоки. Докато Цицерон бързешком се спасяваше от враговете си на юг, архитектът на неговото съсипване се бе отправил на север, за да поеме командването на двете провинции в Г алия.

Цицерон крачеше с наведена глава, без да проронва и дума, защото, както предполагах, бе твърде разстроен, за да говори. Едва призори, щом стигнахме до Бовила, където ни чакаха конете и започваше вторият етап от бягството ни, той спря с единия крак на прага на покритата пътническа кола и внезапно рече:

-   Дали не трябва да се върнем обратно?

Въпросът ме свари неподготвен.

-   Не знам - отговорих, не съм обмислял такъв вариант.

-   Ами обмисли го сега. Кажи ми: защо бягаме от Рим?

-   Заради Клодий и шайката му.

-   И защо Клодий има такава власт?

-   Защото е трибун и може да прокарва закони срещу теб.

-   А кой направи възможно той да стане трибун?

Поколебах се.

-   Цезар.

-   Именно. Цезар. Да не мислиш, че потеглянето му за Галия тъкмо в този час е случайно съвпадение? Не, разбира се! Изчакал е шпионите да му докладват, че съм напуснал града, преди да нареди на армията си да поеме на път. Защо? Винаги съм тълкувал хода му да издигне Клодий като наказание за мен, задето говорех срещу него. Ами ако целта му открай време е била да ме прокуди от Рим? Какъв е тоя план, дето изисква да се увери, че съм се махнал, преди и той да тръгне?

Трябваше да схвана логиката в думите му. Трябваше да го насърча да се върне. Ала бях твърде изтощен, за да мисля ясно. Честно казано, имах и още нещо наум. Твърде много се боях какво могат да ни сторят главоре-зите на Клодий, ако ни спипаха да влизаме отново в града.

Затова отговорих:

-   Добър въпрос, но не мога да се преструвам, че имам отговор за него. Само че няма ли да е признак на нерешителност, след като се сбогува с всички, изведнъж да се появиш отново? Така или иначе, Клодий вече изгори къщата ти, къде можем да се върнем? Кой би ни подслонил? Според мен е по-разумно да се придържаш към първоначалния си план да заминем възможно най-далече от Рим.

Той опря глава на колата и затвори очи. Стъписан бях колко изнурен изглеждаше на бледосивата светлина след тази нощ, прекарана в път. Косата и брадата му не бяха подстригвани от седмици. Носеше черна тога, в която изглеждаше много по-стар от своите четирийсет и девет години - като някой от онези грохнали свети хора, които се прехранват с просия. След малко той въздъхна.

-  Не знам, Тироне. Може би си прав. Толкова отдавна не съм спал, че не мога да мисля от умора.

И така, фаталната грешка бе сторена  -  не толкова плод на решение, колкото на липса на такова - и ние продължихме на юг през този ден и през следващите дванайсет, като се отдалечавахме, както мислехме, на достатъчно разстояние от опасността.

Пътувахме с малобройна свита, за да не привлича¬ме внимание - само кочияшът и трима въоръжени слуги на коне, един отпред и двама отзад. Малкото ковчеже със златни и сребърни монети, предоставено ни от Атик, най-стария и най-близък приятел на Цицерон, с което плащахме пътуването си, бе скрито под седалката.

Отсядахме само в къщите на доверени хора, и то за по една нощ, избягвахме местата, където се очакваше Цицерон да спре - например крайморската му вила във Формия, първото място, където преследвачите му биха го подирили, и бреговете на Неаполитанския залив, защото там през зимата се стичаха видни римляни заради слънцето и топлите извори. Така че се отправихме по възможно най-бързия начин към долната част на полуострова.

Планът на Цицерон, замислен в движение, бе да идем в Сицилия и да останем там, докато в Рим утихнат политическите брожения срещу него.

„Накрая тълпата ще се обърне срещу Клодий - предсказа той, - защото такава е природата на тълпата. Той винаги ще си остане мой смъртен враг, но няма вечно да е трибун, не бива да забравяме това. След девет месеца мандатът му изтича и тогава ще можем да се върнем.“

Разчиташе на дружелюбен прием от сицилианците, та макар и само заради успеха му като обвинител в процеса срещу Верес, тираничния управител на острова - въпреки че този му бляскав триумф, дал началото на политическата му кариера, беше преди цели дванайсет години, а след него самият Клодий бе работил като магистрат в тази провинция. Изпратих уведомителни писма за намерението му да потърси убежище там и когато стигнахме до пристанището на Регий, наехме лодка с шест гребла да ни превози през пролива до Месина.

Когато тръгнахме от пристанището, и небето, и морето бяха сияйно сини - едното светло, другото тъмно,  а разделящата ги линия бе отчетлива като острие. Разстоянието до Месина беше само три мили. Пътуването ни отне по-малко от час. Вече виждахме скупчените на скалите поддръжници на Цицерон, дошли да го приветстват. Ала на входа на пристанището бе застанал боен кораб с червенозеления флаг на управителя на Сицилия Гай Вергилий и когато наближихме фара, той вдигна котва и бавно се придвижи напред, за да ни пресрещне. До перилата стоеше Вергилий, заобиколен от ликторите си, и след като видимо се стресна от неугледния вид на Цицерон, го поздрави на висок глас, на който Цицерон отвърна дружелюбно. Знаеха се от сената и познанството им датираше от дълги години.

Вергилий го попита за намеренията му.

Цицерон викна в отговор, че, естествено, възнаме¬рява да слезе на брега.

-   И аз така чух - рече Вергилий. - Уви, не мога да го позволя.

-   Но защо?

-  Заради новия закон на Клодий.

-  И какво гласи той? Толкова много станаха, че човек им изпуска края.

Вергилий повика човек от свитата си, който извади документ и се наведе да ми го подаде -  не беше малко разстояние, трябваше да се надигна на пръсти, а аз на свой ред го връчих на Цицерон. До ден днешен си спомням как листът затрепери в ръцете му на лекия ветрец, сякаш бе живо същество. Той го изчете внимателно и когато приключи, ми го подаде без коментар.

Lex Clodia in Ciceronem

Тъй като Марк Тулий Цицерон прати много римски граждани на смърт без възможност да бъдат изслушани и без присъда и с тази цел злоупотреби с властта и пълномощията на сената, настоящият закон разпорежда да бъде забранен достъпът му на разстояние триста мили от Рим; никой няма право да го подслонява и приема под угроза от смъртно наказание; цялата му собственост да бъде конфискувана; къщата му в Рим да бъде унищожена и на нейно място да бъде издигнат храм на Свободата; всеки, който си позволи да подбужда, изразява, гласува и предприема каквито и да било действия за реабилитирането му, да бъде смятан за обществен враг, освен ако всички хора, несправедливо пратени на смърт от Цицерон, не оживеят отново.

Ударът трябва да бе повече от ужасен за него. Ала той събра цялото си самообладание и махна пренебре-жително с ръка.

-   Кога е обнародван този глупав закон? - попита.

-   Чух, че е оповестен в Рим преди осем дни. В моите ръце дойде вчера.

-   Значи още не е закон и не може да бъде такъв, докато не мине на трето четене. Секретарят ми ще го потвърди. Тироне - обърна се той към мен, - кажи на управителя най-ранната дата, когато може да бъде приет.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: